Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.12.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на дванадесети
ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2291 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.Л.В. срещу З. „О.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че пострадал като
водач на мотоциклет при ПТП настъпило на 10.12.2016 г. около 17,15 часа, на
бул. „България“ /път ІІ-86 Пловдив-Асеновград-Смолян/, км 24+450, пред
бензиностанция „Лайт“. Поддържа се, че в района на бензиностанция „Лайт“, в
платното за движение на ищеца навлязъл товарен автомобил марка „Рено Канго“ с
ДК № *******, управляван от И.Е.О.. Ищецът възприел опасността, задействал
спирачната система на мотора, но не успял да спре и се блъснал в предната дясна
страна на товарния автомобил. При преглед в болница е установено, че ищецът има
множество счупвания на метакарпалните кости на лявата ръка и открита рана на
лявото коляно. Извършена била имобилизация на лявата предмишница и лявата длан
с гипсова шина. След два дни ищецът е приет за болнично лечение, където е
извършена операция на ставата на лявото коляно, поради флегмон, причинил
засягане на структурата на ставата в дълбочина. Ищецът твърди, че са му
причинени и охлузване на дясното коляно, дясната подбедрица и дясната
предмишница. Поддържа се, че вината на И.Е.О. е установена с решение №
185/13.10.2017 г. по н.а.х.д. № 702/2017 г. на РС-Асеновград.
Твърди се, че водачът причинил
ПТП е застраховал гражданската си отговорност при ответника с полица №
BG/23/116000517162, валидна към датата на събитието.
Поддържа се, че с молба-претенция
ищецът е предявил пред ответника искане за заплащане на обезщетение, за което е
образувана преписа по щета № 0411-631-0001-2017, но ответникът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв., с който размер ищецът не е
съгласен.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 10.12.2016 г. на бул. „България“ /път ІІ-86
Пловдив-Асеновград-Смолян/, км 24+450, пред бензиностанция „Лайт“, виновно
причинено от водача на товарен автомобил марка „Рено Канго“ с ДК № *******,
чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ полица № BG/23/116000517162, валидна към 10.12.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-10.12.2016 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, включително
и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Христозов, надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на
исковата молба.
Оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди се, че част от твърдените за получени вследствие на
ПТП увреждания, не са настъпили. Твърди, че исковете са неоснователни,
необосновани и не са подкрепени с доказателства, както и че са прекомерно
завишени по размер. Твърди, че ищецът е допринесъл в значителна степен за
настъпване на вредоносния резултат , като е нарушил разпоредбите на чл.6, ал.1,
чл.20 от ЗДвП, като е управлявал мотоциклет „Хонда“ с превишена и несъобразена
скорост, значително надвишаваща предвидената за конкретния пътен участък и без
адекватна предпазна екипировка. Оспорва механизма на ПТП.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания с
исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му. Заявява
доказателствени искания. С молба от 18.05.2018 г. представя писмено
доказателство.
С молба от 15.06.2018 г. ищецът
заявява уточнение, относно имената на виновния водач, а именно А.Б.А..
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си оспорвания,
възражения и доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Адвокат Н. претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък. И двете страни заявяват възражения по чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила на 31.10.2017 г.
Решение № 185/13.10.2017 г., постановено по н.а.х.д.№ 702/2017 г. по описа на
Асеновградски районен съд, втори наказателен състав, А.Б.А. е признат за
виновен в това, че на 10.12.2016 г. в гр.Асеновград, при управление на товарен
автомобил „Рено Канго“ с рег.№ ********е нарушил правилата за движение-чл.25,
ал.1, чл.25, ал.2 от ЗДвП и чл.51, ал.1, чл.51, ал.2, чл.63, ал.1, чл.63, ал.2,
т.1 от ППЗДВП и по непредпазливост причинил на Р.Л.В. две средни телесни
повреди, изразяващи се в съответно: счупване на 4-та и 5-та дланови кости
вляво, ляв показалец и крайната фаланга на 3-ти пръст вляво, довели до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник и флегмон на ляво коляно, който
е причинил засягане на структурите на лявата колянна става в дълбочина и е
наложил оперативна интервенция, довел до трайно затрудняване на движенията на
долния ляв крайник.
Между страните не се е спорило, че
по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска отговорност“
при ответното дружество с полица № BG/23/116000517162/05.02.2016 г., валидна от
14.02.2016 г. до 13.02.2017 г.
Видно от заключението на приетата
по делото СМЕ, в резултат на ПТП на 10.12.2016 г. ищецът е получил следните
травматични увреди: счупване на показалеца на лявата ръка, счупване на
дисталната фаланга на трети пръст на лявата ръка, счупвания на четвъртата и пета
дланни кости на лявата ръка, охлузване на дясното коляно, разкъсно-контузна
рана на лявото коляно. За лечение на травматичните увреди ищецът е претърпял
две операции, съответно: на 13.12.2016 г.-широка инцизия с изрязване на
увредените тъкани до здрави такива и на 27.01.2017 г.-открито наместване и
вътрешна фиксация на счупванията на четвърта и пета дланни кости. Ищецът е
престоял в болница три дни от 13.12.2016 г.-16.12.2016 г. и 4 дни от 26.01.2017
г.-30.01.2017 г. За срок от 180 дни до 10.06.2017 г. ищецът е бил във временна
нетрудоспособност, за което са издадени болнични листи, приети като
доказателство по делото.
Вещото лице установява, че ищецът
е търпял болки и страдания с голям интензитет през първите 6-7 дни след ПТП и
първото оперативно лечение. След това болките са били с намаляващ интензитет и
непостоянни по характер. След втората операция болките са се увеличили за
период от 4-5 дни и след това са намалявали. Към момента ищецът има остатъчна
деформация на 4 и 5 дланни кости. Останалите травми не пречат на ежедневната
дейност на ищеца.
От приетото по делото заключение на САТЕ се
установява, че причина за настъпване на произшествието от техническа гледна
точка е предприетия от страна на водача на товарния автомобил завой в обратна
посока при наличие на пътни знаци „Б2“ и „Г2“ и навлизането му в лентата за
движение на мотоциклет „Хонда“. Установява се, че ищецът като водач на
мотоциклета би имал техническа възможност да предотврати произшествието в
момента, в който автомобилът е започнал да навлиза в лентата му за движение,
ако се е движел със скорост равна или по-малка от 41 км/ч.
На 18.12.2017 г. ищецът сезирал
ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение.
Образувана е преписка по щета № 0411-631-0001-2017, по която е определено
застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв., което ищецът счита за
недостатъчно.
От разпита на свидетеля Л. Р.В.-баща
на ищеца се установява, че на 10 декември 2016 г. синът му се обадил, че е
пострадал и той отишъл на мястото, което е на изхода на Асеновград за Пловдив.
На място видял, че синът му е катастрофирал и лежал на земята. От крака му
текла кръв и ищецът изпитвал болки. Малко след това дошла и линейката, като
свидетелят придружил сина си в болницата в Асеновград. В болницата веднага го
качили за снимки на рентген, след което го приели в операционната да му зашият
крака. По време на снимките ищецът започнал да казва, че му е студено и целия посинял.
Има нараняване и на лявата ръка. Същата вечер ищецът останал в болницата в Асеновград.
Свидетелят установява, че синът му живее с родителите си, което и до момента е
така. След като го прибрали от болницата не можел да се обслужва сам. За него в
къщи постоянно се грижел свидетеля. Водел го до тоалетна, къпел го и това
продължило около един месец. Впоследствие само го придържал. След като му свалили
гипса ищецът не можел да си мърда пръстите, тъй като имал болка, поради което
отишъл на преглед в болница в Пловдив, където му било обяснено, че костта не е
наместена добре костта и заради това бил опериран. Ръката още не му е
възстановена. След операцията в болницата в Пловдив, ищецът лежал около една
седмица. След изписването му наново бил гипсиран, с който гипс престоял още
месец-месец и нещо. Преди инцидента ищецът работел във фирмата на баща си. След
инцидента отсъствал от работа, докато не се възстановил. При повече натоварване
на ръката и крака, усеща болка. При студено време също усеща болка. В самото
начало, приблизително 6 месеца движенията на ръката му били ограничени.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 18.12.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1
от КЗ, изтекъл на 18.02.2018 г. /първият работен ден след изтичане на срока в
неприсъствен ден/ ответникът е определил застрахователно обезщетение, с което
ищецът не е съгладен. Настоящият иск е предявен в съда на 19.02.2018 г. и в
този смисъл се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 10.12.2016
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, както и на комплексната СМЕ и САТЕ и влязлото в сила
решение по н.а.х.д., което се приравнява на присъда, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е
извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед
на което настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че на
10.12.2016 г. водачът на товарен автомобил „Рено Канго“ с рег.№ *******,
нарушил правилата за движение по пътищата и в пряка причинна връзка от това
негово виновно поведение ищецът е получил телесни увреждания: счупване на показалеца на лявата
ръка, счупване на дисталната фаланга на трети пръст на лявата ръка, счупвания
на четвъртата и пета дланни кости на лявата ръка, охлузване на дясното коляно,
разкъсно-контузна рана на лявото коляно.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по делото
доказателства ответникът не доказва възражението си за принос от страна на ищеца.
Не се установи ищецът да е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена
скорост, значително надвишаваща предвидената за конкретния пътен участък.
На първо място приетата от вещото
лице както в единичната САТЕ, така и в комплексната експертиза скорост на
движение на мотоциклета преди удара-140 км/ч, не почива на обективни данни и
доказателства събрани в хода на настоящото производство , а на мотивите по н.а.х.д. № 702/17 г., които както е
известно нямат обвързваща доказателствена сила за настоящия съдебен състав.
На следващо място ответникът и
във връзка с възражението си не установи каква е била разрешената за конкретния
пътен участък скорост, предвид установеното по делото, че мястото, където е
реализирано ПТП попада извън границите на урбанизираната територия.
От друга страна със събраните по
делото доказателства се установява, че водачът на товарния автомобил е
предприел забранена маневра, навлизайки в опасната зона на мотоциклета, при
което последният не е бил технически в състояние да предотврати удара.
По делото не се събраха никакви доказателства
относно факта дали ищецът е бил с поставена предпазна каска, което обстоятелство
в случая е без значение, доколкото ищецът няма травматични увреди в областта на
главата. Не се събраха доказателства дали е ползвал подходящо облекло,
протектори, които обаче не са задължителни по силата на закона.
Ето защо възражението на
ответника за принос следва да бъде оставено без уважение като недоказано.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, за лечението
на които е престоял в болница общо седем дни, претърпял е две оперативни
интервенции, в продължение на 180 дни е бил временно нетрудоспособен, търпял е
болки с голям интензитет непосредствено след ПТП и след двете операции, налице
е остатъчна деформация на 4 и 5 дланни кости.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 18.12.2017 г.
Предвид горното исковата
претенция за присъждане на лихва ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна
за периода от 10.12.2016 г. до 17.12.2017 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от държавна
такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.1, т.3 от ГПК.
От договор за правна помощ от 15.01.2018
г. се установява, че адвокат Н. е осъществявал безплатна правна помощ на ищеца
на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено
по горния начин и при цена на иска от 60 000 лв., минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 2330 лв. От тази сума на адвокат Н. следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1165 лв., което е съответно на
уважената част от иска-30 000 лв.
Предвид
горното неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие № 45/18.03.2019 г. и фактура, се установява, че
договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер от
2330 лв., съответно 2796 лв. с ДДС. Ответникът е направил и разноски в размер
на 500 лв.-депозит вещи лица, 60 лв.-свидетел и 5 лв.-такса СУ, или общо
разноските на ответника възлизат на сумата от 3361 лв., от която ищецът и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 1680,50 лв., съответна на отхвърлената част от иска-30 000 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1200 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 200 лв.-възнаграждение за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Р.Л.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 10.12.2016 г. на
бул. „България“ /път ІІ-86 Пловдив-Асеновград-Смолян/, км 24+450, пред
бензиностанция „Лайт“, виновно причинено от водача на товарен автомобил марка
„Рено Канго“ с ДК № *******, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № BG/23/116000517162, валидна към 10.12.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв., както
и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва върху главницата за
периода от 10.12.2016 г. до 17.12.2017 г.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Т.Р.Н., ЕГН **********,***, офис 8 адвокатско
възнаграждение в размер на 1 165 лв. /хиляда сто шестдесет и пет лв./
ОСЪЖДА Р.Л.В., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „О.” АД,
дружество учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 1 680,50 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет и 0,50 лв./ разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78,
ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски
съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лв./,
както и сумата от 200 лв. /двеста лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищеца могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр
Р.Л.В.: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: