О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ….
Гр. Карлово, 08.10.2019 година
КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 663 по описа на
Карловски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал.3 от НПК.
С
постановление на Р.п.К. от 24.09.2019 г., по прокурорска преписка № ***/**** г.
на РП- К., на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № ***/**** г. по описа на
РУ на МВР- К., образувано за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
Недоволна
от постановлението е останала жалбоподателката Л.С.Л., в качеството ѝ на
пострадала от престъплението и го обжалва, като излага доводи за неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че са налице доказателства за
извършено престъпление по чл.323 от НК.
Съдът,
като провери на основание чл.243 ал.3 от НПК обосноваността и
законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице сред посочените в чл.243 ал.3 от НПК и в законоустановения
седмодневен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е
било образувано с постановление от 07.06.2019 г. за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В хода на разследването са разпитани в
качеството на свидетели Е.Ст. и Л.Л.. Приобщени са и и следните писмени
доказателства- справка от КрлРС за липса на образувани дела от Л.Л.,***,
удостоверение за наследници, нотариален акт № **, т.*, рег. № ****, дело №
***/**** г. на нотариус Р. К., протокол за предупреждение, справки от АИС- БДС.
По делото не е повдигано обвинение и няма лице,
привлечено в качеството на обвиняем.
Въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства, прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
С нотариален акт № **, т.*,
рег. № ****, дело № ***/**** г.,
съставен от нотариус Р. К., Д. Д. Г. дарила на своята внучка Е. В. С. ¾
идеални части от дворно място, съставляващо УПИ № *-***, кв. ** по плана на гр.
К., ведно с масивна жилищна сграда построена в дворното място, ведно с паянтова
сграда и всички подобрения и трайни насаждения в имота. Д. Г. продължила да
живее до смъртта си (починала на 19.12.2018 г.) в същия имот. След смъртта и
погребението на Д. Г. ключовете за къщата останали у внучката ѝ- св. Е.
В. С.. Останалата ¼ идеална част от имота била собственост по наследство
на дъщерята на Д.Г.- св. Л.С.Л..
След смъртта на Д.Г. св.
Л.Л. установила, че приживе майка ѝ дарила своята част от къщата на
внучка си- св. Е. С., която била дъщеря именно на св. Л.. През м. януари 2019
г. Л. се обадила на дъщеря си- св. С., и поискала от нея ключовете за имота,
тъй като искала да вземе дърва за огрев и различни зимнини, които били останали
от майки ѝ. С. обяснила на майка си, че ще ѝ отвори, когато има
време (така сочи в показанията си самата Л.). С. не оспорвала правата на майка
си върху ¼ от имота, като заявила, че няма никакви претенции към вещите,
останали в къщата, както и че лично предложила на майка си да осигури транспорт
и да прекара част от дървата до нейното жилище. С. заявила, че не е сменяла
патронниците на вратите за къщата и че майка ѝ отказвала контакт с нея.
При така установената фактическа обстановка прокурорът
счел, че по делото не се установило наличието на извършено престъпление. В
насока, обосноваваща своите изводи прокурорът изложил следните мотиви:
Самоуправството се характеризира с два
момента: а) едно претендирано от дееца право, което се оспорва от другиго и б)
действие по неговото самоволно осъществяване- в нарушение на реда, установен за
това със закона (Решение № *** от
25.03.2004 г. по н. д. № ***/**** г., II н. о. на ВКС, докладчик
зам.-председател на ВКС Р. Н.). В резултат на действията по самоволното
осъществяване на спорното право се стига до промяна в действителността. Наред с това, законът изисква
деянието да е извършено в немаловажен случай. Последното обстоятелство е
елемент от основния състав на престъплението му и отсъствието му влече като
последица несъставомерност на деянието.
В настоящият случай
претендираното право е свързано с ползването на съсобствен имот гр. К.. Същият
до м. декември 2018 г. се ползвал от Д. Г., а след нейната смърт ключовете за
имота останали у нейната внучка- св. Е. С., на която приживе Г. дарила своята
част от имота. Л., която притежавала ¼ от имота в гр. К., след смъртта
на майка си узнала, че приживе тя е дарила своята част на дъщеря ѝ- св.
С.. Претенциите на Л. са, че няма достъп до имота.
Не било спорно по делото, че след
смъртта на Г. ключовете за имота са останали у св. С., според показанията на
св. Л., а и на св. С.. До този момент между двете не е съществувал спор относно
ползването на имота, а самата Л. твърди, че не е знаела, че дъщеря ѝ е
собственик на идеална част от същия. След смъртта на Г. ключовете за имота
останали у С. като тя не е сменяла патроните за жилището. Извършването на
подобни действия не се твърди и от самата Л..
При това положение прокурорът е
приел, че от страна на С. не са извършени действия, водещи до промяна във
фактическото положение, с които да е осъществен съставът на престъплението по
чл. 323, ал. 1 от НК. Посочил е, че спорът относно ползването на имота е
възникнал след смъртта на Г., като след този момент ключове от същия е имала
само С., поради което и липсвали действия по самоволно осъществяване на спорно
право, с което да е осъществен и състав на престъпление.
Прокурорът е приел за установено,
че самата С. не е оспорила правата на майка си върху имота и изразила готовност
да осигури достъп до имота на майка си, която да вземе и извози, намиращите се
в същия дърва, останали приживе от баба й.
Счетено е, че е налице не
самоуправство, тъй като не са налице действия по самоволно осъществяване на
спорното право и промяна на фактическото положение, а само спор относно
ползването и държането на съсобствен имот. Разрешаването на този спор е
посочено, че е от компетентността на съответния районен съд, в случай че бъде
сезиран от жалбоподателя със съответния ревандикационен иск (чл. 108 от ЗС, чл.
32 от ЗС). Т.е. касае се до гражданскоправен спор, който е от компетентността
на районния съд и следва да бъде разрешен по реда на ГПК и материалните
граждански закони- чрез подаване на искова молба.
За пълнота на изложението си
прокурорът е посочил също така, че дори С. действително да е продала част от
дървата и с това формално да е осъществила състав на престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК (обсебване), то с това не е осъществен състав на престъпление от
общ характер, тъй като се касае за частно имущество, а евентуалните пострадал и
извършител са роднини по права линия, при което на основание чл. 218в, т. 2 от НК се касае за престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на
пострадалия до съда. За такива престъпления е недопустимо образуване на
досъдебно производство извън хипотезата на чл. 49 от НПК, която в случая не е налице.
По
изложените мотиви и на основание чл.243 ал.1 т.1 във вр.с чл.24 ал.1 т.1
от НПК прокурорът прекратил
наказателното производство по делото, поради липса на престъпление.
Предмет
на съдебния контрол в настоящото производство е постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство. Съдът е оправомощен да провери
правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по
чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и да одобри, респективно да отмени изцяло или
частично проверявания прокурорски акт.
Съдът счита, че при установените
по делото достатъчно по обем и годни да бъдат ценени факти, Р.п.К. е направила
обоснован и правилен извод за липса на извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
С разпоредбите на чл.323 от НК
законодателят винаги е целял да бъде наказано онова противоправно поведение на
лицето, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго
действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за
реализирането му- било чрез съдебната му защита, било по административен ред.
Във всички случаи самоволно осъщественото право следва да е такова със
съответно правно значение.
Ясно е в случая, че св. С. е
съсобственик, притежаваща ¾ ид.ч. от процесния имот и държи ключовете за
имота, които са останали у нея след смъртта на нейната баба. Ясно е, че
св. Л. не е ползвала процесния имот до смъртта на нейната майка. От друга страна, св. С. не оспорва правото
на собственост на майка си върху процесния имот. При това положение липсват
данни за промяна на фактическото положение по отношение на имота. С. не е
предприела действия по самоволно осъществяване на оспорвано от другия
съсобственик право, тъй като нормата на чл.32 ал.1 от Закона за собствеността ѝ
предоставя възможност да използва и управлява общата вещ, като собственик,
притежаващ повече от половината от общата вещ. В този смисъл и всички спорове
относно държането и ползването на общата вещ с другия съсобственик, какъвто е
процесния случай, следва да се разрешават от районния съд след отправено до
него искане от заинтересования съсобственик /чл.32 ал.2 от ЗС/. В конкретния
случай е налице единствено и само гражданскоправен спор, който следва да се
разреши по надлежния ред, подробно описан в постановлението на прокурора.
При това положение, съдът
намира, че при установената по делото фактическа обстановка не могат да се
изведат по изискуемия безсъмнен начин съставомерните признаци на разследваното
престъпление по чл.323 от НК. В този смисъл направения правен извод по
отношение на настоящото производство от
прокурора се явява правилен, поради което
произнасянето на Р.п.К. е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на Р.п.К. от 24.09.2019 г., по
прокурорска преписка № ***/**** г. на РП- К., на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.1 от НПК, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № ***/**** г. по описа на РУ на МВР- К., образувано за
престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и на РП- К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред П. о. с. в 7-модневен срок от съобщаването
по реда на глава двадесет и втора от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН