НЧХД № 753/2019 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на С.Д.С.,
ЕГН ********** срещу А.И.В., роден на *** ***, обл. Пазарджик, ул. „**“ № 16,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование,
безработен, ЕГН: ********** за това, че на 08.04.2019 г., в с. Г., обл.
Пазарджик публично е извършил нещо унизително за честта и достойнството на С.Д.С.,
ЕГН **********, в негово присъствие, като се нахвърлил върху него, хванал го за
яката и го издърпал с думите: „Ела навън, да ти еба майката с боклука”, „Ще ти
изям носа! Твойта мама да еба! Излез навън, или още тук ще те смачкам!”. Аз ще
ти еба майката, да знаеш, че ще се разправям с теб насаме!”, като обидата е
нанесена на длъжностно лице – С.Д.С., по повод изпълнение на службата и
функцията му, в качеството му председател на ЗК „Е.” с. Говедаре – престъпление
по чл.148, ал.1 т.1 и т. 3, във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя
С.Д.С. против подсъдимия А.И.В. за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието на 08.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 08.04.2019 г.
до окончателното му изплащане и е конституиран тъжителят С.Д.С. като
граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец С.Д.С. чрез
процесуалния си представител пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен. Моли да се уважи предявения граждански иск в
неговата цялост, както и да му бъдат присъдени и направените по делото съдебно
деловодни разноски.
Защитата сочи, че и тъжителят е напсувал подсъдимия,
поради което е налице реторсия.
Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение. В дадената му последна дума подсъдимият желае да бъде оправдан.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят С.Д.С. е председател на Земеделска
кооперация (ЗК) „Е.“ в с. Говедаре, Пазарджишка област и притежава качеството
на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т.1 б. „б“ от НК. В това си качество той
организира и ръководи стопанисването и обработката на земеделската земя в
селото, която е внесена от нейните собственици в патримониума на кооперацията.
Около 26-27 март 2019 г. тъжителят разбрал, че нива в парцел 19 от землището на
селото, около 6 дка, която се стопанисвала от кооперацията, е изорана. Бил на
място, след което се обадил на служителките на ЗК „Е.“ - свидетелките З. А. и С.
Ж. - да установят кой евентуално е изорал земята, за да го предупредят поне да
не е засява, тъй като е на кооперацията. Двете започнали да разпитват.
Разговаряли и с подсъдимия А.И.В., който признал пред тях, че именно той я е
изорал и подготвил за засяване, като заявил, че е негова и я обработва от 15
години. Ж. му отвърнала, че не е негова, като собственикът на земята е сключил
договор със ЗК „Е.“, след което влезли в канцеларията на кооперация, където му
показала и самия договор със собственика на земята. В. се ядосал, започнал да
вика, че все той губи и излязъл, псувайки и крещейки. За да предотврати поне
засяването на земята, тъжителят написал жалба до кмета на селото. Седмица
по-късно в кооперацията се получило писмо от кмета на Го., че земята все пак е
засята. Председателят отново написал писмена жалба до кмета за съдействие - да
нареди на В. да освободи незабавно имота, за да не се стига до съдебен спор.
Като осъзнавал, че правото не е на негова страна и разбрал, че тъжителят е
сериозен в намерението си евентуално да сезира съда, подсъдимият се разгневил. На
08.04.2019 г. около 7.30 часа сутринта тъжителят бил в кафене, намиращо се в
сградата на читалището на центъра на селото. В кафенето се намирали десетина
човека, между които и свидетелят С.Р.. Последният и тъжителят седели на маса
вдясно от вратата. По същото време влезе влязъл подсъдимият и от вратата
директно се засилил към тъжителя. В. хванал за яката тъжителя и започнал да го
дърпа към вратата, като едновременно викал: „Ела навън, да ти еба майката с
боклука”, „Ще ти изям носа! Твойта мама да еба! Излез навън, или още тук ще те
смачкам!”. Свидетелят С. Р. казал на подсъдимия да пусне тъжителя и да не се
разправя. Подсъдимият пуснал С. и тръгнал да излиза от кафето, като отново се
обърнал към тъжителя и му казал: „Аз ще ти еба майката, да знаеш, че ще се
разправям с теб насаме!”. Тези негови думи силно разтревожили тъжителя. Той се
притеснил, излязъл от кафенето и отишъл в офиса на кооперацията. Не се чувствал
добре, като бил видимо разтревожен, заявил на свидетелките А. и Ж., че е
вдигнал кръвно и се прибрал в дома си.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните в наказателното производство доказателства,
съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Спас Р., А.П.,
З. А. и С. Ж., както и приетите писмени доказателства – свидетелство за
съдимост, копие от Протокол от 25.04.2017 г. за проведено отчетно събрание на
ЗК „Е.“ с. Говедаре, заверена справка актуално състояние на ЗК „Е.“ с. Го.,
Договор за предоставяне на земеделска земя от В.а.р. от 14.07.2018 г.,
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити въз основа на
съдебна делба №1, том ІІ, рег. №2450 от 19.10.2018 г., жалба до кмета на с.
Говедаре с вх. № 66/28.03.2019 г., нотариален акт № 5/2018 година,
характеристична справка от РУ на МВР Пазарджик, както и характеристика на
подсъдимия от кмета на Кметство Говедаре.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Р.,
З. А. и С. Ж., частично кредитира показанията на А.П. по следните съображения:
Показанията на първата група свидетели - С.Р., З. А. и
С. Ж. са ясни, категорични, логични и взаимно се допълват. Именно показанията на
тези свидетели изцяло подкрепят гореизложената фактическа обстановка.
Свидетелят Р. се явява и очевидец пряко на изречените думи от страна на
подсъдимия спрямо тъжителя. За свидетелите С.Р., З. А. и С. Ж. няма никакви
обективни данни да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото и
съдът няма реална причина да не кредитира техните показания. Съдът кредитира и
показанията на П., но от тях не става ясно кога точно се е случило описаното от
свидетеля и то не може да се отнесе с категоричност към инкриминираната дата. П.
свидетелства, че една сутрин бил заедно с подсъдимия, когато минал тъжителят и
напсувал подсъдимия, като и му се заканил, че ще го вкара в затвора. Самият
свидетел сочи, че случката, на която е свидетел е станала някъде през месец
март 2019 г., без да е сигурен за датата. Самата реакция на подсъдимия на
псувните и заканите на тъжителя – заявил на П., че не иска да се занимава със С.
– е коренно различна от поведението на подсъдимия в инкриминирания ден, поради
което съдът счита, че дори и да е имало подобна случка, то тя не се е случила
на инкриминираната дата. Тя все пак също показва ясно обтегнатите отношения
между страните по делото във връзка с изораването и засяването на земя на
кооперация от страна на подсъдимия. Ето защо съдът кредитира изцяло показанията
на С.Р., З. А. и С. Ж. по отношение на съставомерните обстоятелства, тъй като
са дадени от лица, незаинтересувани по никакъв начин от изхода на делото, като
същите чрез взаимно допълване разкриват изцяло обективната истина по делото.
Съдът счита, че с оглед събраните доказателства по
делото не се установи по безспорен и категоричен начин лично тъжителят да е
отвърнал на подсъдимия също с обида. От разпита на свидетеля-очевидец Р. стана
ясно, че тъжителят по никакъв начин не е отвърнал на обидите на подсъдимия,
поради което и разпоредбата на чл.146, ал.2 НК не следва да намери приложение.
Съгласно последната: „Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да
освободи и двамата от наказание“. В случая не само не се установи тъжителят да
е отвърнал с обида, но и въобще да е казал каквото и да е било на подсъдимия.
При така установената и възприета фактическа
обстановка е видно, че от обективна страна А.И.В. е осъществил състава на
престъплението по чл. 148, ал.1 т.1 и т. 3, във връзка с чл. 146, ал.1 от НК,
като на 08.04.2019 г., в с. Говедаре, обл. Пазарджик публично е извършил нещо
унизително за честта и достойнството на С.Д.С., ЕГН **********, в негово
присъствие, като се нахвърлил върху него, хванал го за яката и го издърпал с
думите: „Ела навън, да ти еба майката с боклука”, „Ще ти изям носа! Твойта мама
да еба! Излез навън, или още тук ще те смачкам!”. Аз ще ти еба майката, да
знаеш, че ще се разправям с теб насаме!”, като обидата е нанесена на длъжностно
лице – С.Д.С., по повод изпълнение на службата и функцията му, в качеството му
председател на ЗК „Е.” с. Говедаре. Съдът намира за установени и доказани с
оглед събраните доказателства по делото всички елементи от престъпния състав по
категоричен начин. Безспорно се установиха и квалифициращите състави – нанасяне
на обидата публично – в кафене в центъра на селото, пред около десетина души
свидетели, както и че обидата е нанесена на тъжителя по повод изпълнение на
службата и функцията му в качеството му председател на ЗК „Е.” с. Говедаре, а
именно възникналите спорове с подсъдимия за изораването и засяването
неправомерно от него на нива на кооперацията.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимият
е съществувала ясна представа, че думите, които изрича са обидни и същевременно
е искал настъпването на вредните последици, като ги е изрекъл по отношение на
тъжителя. Престъплението е довършено с възприемането от тъжителя на обидната
проява. Съгласно Преамбюла на Конституцията на Република България достойнството
на личността е въздигнато във върховен принцип. То според конституционните
разпоредби – чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 се гарантира от държавата и всеки има
право на защита срещу посегателствата, които го накърняват.
Санкцията в чл. 148, ал.1 т.1 и т. 3, във връзка с чл.
146, ал.1 от НК предвижда наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и
обществено порицание. Подсъдимият е осъждан към момента на извършване на
деянието.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54
ал.1 от НК касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
деяние, тъй като обидата е нанесена публично и на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата и функцията му.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената
опасност на подсъдимия, който макар и осъждан, има сравнително добри
характеристични данни, трудово ангажиран е и не се ползва с лошо име по
местоживеене.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид смекчаващите вината
обстоятелства – балансирани (по-скоро добри) характеристични данни, както и причините
за извършване на деянието – подсъдимият е изорал нивата, без да знае, че тя
вече по договор се ползва от кооперацията, доброто процесуално поведение, трудовата
ангажираност, липсата на отегчаващи такива, като отчете и тежестта на
нарушението.
При тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
съобразяване на разпоредбите на чл.55, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, тъй като и
най-лекото предвидено наказание в закона с е явява несъразмерно тежко, съдът
определи на подсъдимия глоба в размер на 1500 лв. платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, както и обществено
порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на таблото за
съобщения в Кметството в село Говедаре за срок от един месец.
При определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за възрастта и имущественото
състояние на подсъдимия.
Много съществена в случая се явява
генералната превенция. Не случайно законодателят е предвидил кумулативно към
глобата и наказание обществено порицание. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на тежестта на
самото престъпно деяние. Начинът, времето и мястото на извършване му обуславят
извода на съда за сравнително високата му обществена опасност. При горните
данни съдът намира, че именно така определеното наказание ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият
ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По отношение на предявения граждански иск от тъжителя С.Д.С.
против подсъдимия А.И.В. за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деянието на 08.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на извършване на деянието – 08.04.2019 г. до окончателното му
изплащане, съдът намира същия за основателен по основание с оглед изложеното
по-горе, но не и по размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму, като съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. По
делото безспорно е установено, че подсъдимият е извършил деянието с оглед
гореизложените мотиви. Деянието е извършено виновно. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причинените
вредоносни последици. Следва обаче по делото по категоричен начин от събраните
доказателства да се установи в какво точно се изразяват тези вредни последици.
В тъжбата е посочено, че след осъществяване на деянието срещу тъжителят,
последният: „получих невротична криза, сърцебиене, нарушено кръвно налягане,
загуба на сън, както и перманентно главоболие и световъртеж. Отделно срама и публичното
унижение! Като последица - всичко това се отрази негативно на нормалната ми
служебна дейност, на работоспособността ми и възможността да вземам адекватни
решения по възникналите служебни проблеми“. Следва да се отбележи, че за
повечето от така посоченото по делото не бяха ангажирани абсолютно никакви
доказателства от страна на тъжителя. Единствено от показанията на Александрова
и Жилова се установи, че след случилото се в инкриминирания ден тъжителят не се
чувствал добре, като бил видимо разтревожен, заявил им, че е вдигнал кръвно и
се прибрал в дома си. Видно е, че за нито едно от посочените - невротична
криза, сърцебиене, загуба на сън, както и перманентно главоболие и световъртеж,
не се събраха никакви доказателства и останаха само голословни твърдения. Да не
говорим въобще за твърдените нарушения на работоспособността и невъзможността
за вземане на адекватни решения. В тази насока дори служителките в ЗК „Е.“
Александрова и Жилова не споменаха нито дума, въпреки въпросите към тях в
съдебно заседание как се е чувствал тъжителят след случилото се. Като се прибави
към това и обстоятелството, че за високото кръвно дори в инкриминирания ден са
налице единствено и само твърденията на самия тъжител пред свидетелките Александрова
и Жилова, то е ясно, че вредните последици в най-крайният случай се изчерпват
само с неприятните преживявания и усещания на тъжителя в инкриминирания ден,
заради които той се прибрал в дома си и не останал да изпълнява задълженията
си, свързани с работата на кооперацията. Ето защо съдът, базирайки се на
събраните и проверени по делото доказателства, счита, че сумата от 500 лв. е
справедливо овъзмездяване на претърпените неудобства и притеснения от страна на
тъжителя в резултат на изречените обиди, отразили се негативно на психиката му
в инкриминирания ден. Липсват по делото доказателства за това тези неудобства и
притеснения да са продължили известен период от време след това.
С оглед размера на уважения граждански иск ще следва
да се осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавна такса в размер
на 50 /петдесет/ лева, платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди подсъдимият
А.И.В. да заплати на тъжителя С.Д.С. и сторените съдебно-деловодни разноските в
размер на 1013,02 лева за държавна такса и адвокатски хонорар, за които са
приложени съответно и доказателства по делото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: