№. 310 / 19.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
19.08.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 16.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ Ц.
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Ц. гражданско дело №. 2713 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Жалбоподателят В.А.Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С.,xxx, обжалва Решения №. №. 737СР от 19.04.2013 година; 737 ГГ; 727 К и 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “З.” град Монтана.
В жалбата си твърди, че на 25.10.2018 година, в качеството му на заявител и наследник по закон на М. Г. Ф., в Общинска служба по З. /ОСЗ/ град М. срещу подпис му е връчено първото решение, заедно с десет броя скици и три броя таксационни характеристики, с които се възстановява собственост върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на село К. Р., община Г. xxx.
Заявява, че не е доволен от така постановените решения. Затова на основание чл.13, ал.6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГ3ГФ/, във връзка с чл.145, ал.1. и ал.2, т.1. от АПК и в срока по чл.149, ал.1. от същия кодекс, обжалва описаните решения и моли съда да ги отмени изцяло като нищожони.
Съображенията му за така направеното искане са следните:
Налице са отменителните основания по чл.146, точки 3, 4 и 5 от
АПК.
С влязло в законна сила решение от 06.07.2007 година, постановено в производство по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ по гр.дело №. 737 по описа на Районен съд град М. ІV граждански състав за 2004 година е установено по отношение на ОС3 гр. Монтана следното:
Неговата наследодателка М. Г. Ф. е притежавала до 1948 година 524.500 декара широколистна, високостеблена, семенен произход гора, находяща се на остров Ц., на река Дунав и още 400.00 декара гора от същия вид в землището на село Д. Ц., местността „Бояджията”.
С протокол от 15.07.1948 година, описаните гори на М. Ф. са отчуждени и причислени към Държавния горски фонд/ДГФ/.
Така отчуждените гори са обявени за изключителна държавна собственост на основание чл.6 ал.1. от ЗВСГЗГФ, във връзка с чл.4, точка 1.,буква "б" от ППЗВСГЗГФ.
Собствениците на горите, които са обявени по посочения ред за изключителна държавна собственост се обезщетяват по реда на чл.6, т.1. от ЗВСГЗГФ с еднакви по площ, вид и произход гори от ДГФ, без ограничение от местоположението им на територията на цялата страна.
Нормата на чл.6, т.1. от ЗВСГЗГФ е императивна и не позволява произволно тълкуване, а следва да се прилага точно, както е разписана от законодателя и че тази норма се явява специална по отношение на параграф 8 от ПЗР на ППЗВСГЗГФ, във връзка с чл.4 от самия закон и посочения параграф е неприложимо право, когато е установено, че горите на бившите собственици са обявени по силата на правната норма за изключителна държавна собственост.
Със същото съдебно решение е присъдено, че наследниците на М. Ф. се обезщетяват с 933.00 декара гора от ДГФ в землището на село Г. О., община В., местността „Б.”, представляващи част от имот №. 122040, ЕКАТТЕ 16866, целия с площ от 1394.303 декара, съгласно скица №. Ф00653 от 05.04.2007 година, издадена от ОС3Г „В.”, като тази служба се задължава от съда да определи точното местоположение на дадените като обезщетение 933.800 декара от посочения в скицата имот.
От тази гледна точка и с оглед разпоредбите на чл.13, ал.10, изречение последно от ЗВСГЗГФ и чл.177 ал.2 от АПК следва да се приеме, че решение №. 737СР от 19.04.2013 година, постановено по преписка вх.№. С1378 от 26.02.2013 година на ОСЗ гр.Монтана е нищожно.
Съвсем друг е въпроса, че решението на РС М. постановено по гр. дело №. 737 от 2004 година във възстановителната му част до този момент реално не е изпълнено. Това се дължи на категоричния отказ на ОСЗ гр.В. да определи точното местоположение на дадените като обезщетение 933.800 декара гора от ДГФ в землището на село Г. О., местността „Б.” по представената от същата служба скица, тъй като тези гори попадали в защитена територия. Ако това е вярно, то тогава следва да се приеме, че ОСЗГ „В.” умишлено е предоставил на РС гр.Монтана невярна информация за тези гори с цел да се попречи на наследниците на М. Ф. да реализират правата си. Освен това в хода на съдебното дирене по гр. дело №. 737 от 2004 г. на РС гр.М. от приетите по делото СТЕ се установява, че в землището на с.Г. О., местността „Б.” има възстановени в реални граници много имоти от ГФ в полза на физически лица. Счита, че няма никаква законна пречка по аргумент на по-силното основание да получат обезщетение по реда на специалния текст на чл.6,т.1. от ЗВСГЗГФ при условие, че горите на М. Ф. са съществували и сега съществуват в реалните си граници съгласно действащия лесоустройствен план за землището на село Д. Ц..
Конкретно по обжалваното решение:
Нито М. Ф., нито нейните наследници са подавали заявление за възстановяване на 67.064 декара гора в землището на с.К. Р. с произход издънков, с вх. №. С1378 от 26.02.2013 година. От мотивите към решението на РС гр.Монтана по гр.дело №. 737 от 2004 година се установява, че наследниците на М. Ф. при условията и сроковете по чл.13, ал.1. от ЗВСВГЗГФ са подали едно единствено заявление с вх.№. 435 от 21.10.1998 година до бившата поземлена /ПК/ Вълчедръм. С това заявление са поискали да получат обезщетение за четири имота - широколистни, високостеблени със семенен произход в землището на с.Д. Ц. с площи от 524.500; 400.00; 41.300 и 9.300 декара. РС гр.Монтана им признава право на обезщетяване общо за 933.800 декара.
Правото им да получат обезщетение е гарантирано от закона и от влязлото в сила решение на РС гр.М. постановено по гр.дело №. 737 от 2004 година, тоест равни по площ, широколистни, високостеблени, семенен произход гори. Нито една от горите, описани в десетте пункта на обжалваното решение не отговаря на тези изисквания, посочени в императивната норма на чл.6,т.1. от ЗВСГЗГФ, а именно:
В нито един от десетте пункта на обжалваното решение и приложените към тях скици не е посочено какъв е произхода на горите. За всеки един от тези имоти не е приложена таксационна характеристика. Предоставени са само три броя от тези характеристики, без да е указано за кой имот се отнасят, но всички гори по тези три характеристики са с произход "издънков".
Налице е съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като административното производство по издаването на обжалваното решение е осъществено по реда на чл.4, ал.2, във връзка с параграф 8 от ПЗР на 3ВСГ3ГФ, а не по специалната норма на чл. 6,т.1. от същия закон, които е приложим по право в конкретния случай.
В пунктове 2 и 3 от обжалваното решение се предоставят за обезщетение гори с размери съответно 0.493 и 0.332 декара.
Съгласно чл.2, ал.1., точка 1. от Закона за горите /ДВ бр.19 от 08.03. 2011 година/, площи с размер под един декар не представляват гори.
Съгласно подаденото заявление от 21.10.1998 г. наследниците на М. Ф. претендират да бъдат обезщетени с гори от ДГФ на едно място до размера на 933.800 декара или при липса на такава площ до размерите на заявените четири имота. Но никога не са давали съгласие дори и посочените в обжалваното решение 65.064 декара да бъдат разпокъсани на десет имота, а още по-малко са се съгласявали предоставените им като обезщетение гори да бъдат с произход издънков, както изрично е записано на стр.1., т.1. от обжалваното решение.
Приложените към решението десет скици са с дата 19.04.2013 година, а в края на страниците изрично е отбелязано, че тези скици имат валидност 6 месеца, тоест тези скици не са актуални към деня, в който му са връчени. Освен това във всички скици е отбелязано, че имотите попадат в отдел/подотдел/ 221/г/, а в таксационните характеристики, доколкото те имат някакво отношение към обжалваното решение са посочени други отдели и подотдели, което означава, че са издадени въз основа на неактуален лесоустройствен план.
След като в хода на административното производство по възстановяването на собствеността върху горите притежавани от М. Ф. се установи, че тези гори съществуват в реалните си граници, но по силата на закона са обявени за изключителна държавна собственост, то тогава административното производство се трансформира пак по силата на закона от производство по възстановяване в производство по обезщетяване по специалния ред на чл.6,точка 1. от ЗВСГЗГФ. Именно като такова е разгледан административно-правния спор, предмет на гр.дело №. 737 от 2004 година на РС гр. Монтана. В диспозитива на съдебното решение изрично се посочва, че на наследниците на М. Ф. се признава правото за ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ с гори и земи от горския фонд до размера на 933.800 декара в землището на село Г. О.. От тази гледна точка ответникът е допуснал формално нарушение на формата на административния акт, като във всичките десет пункта от обжалваното решение е записано, че се "възстановява в нови реални граници...", а не че с тези имоти се обезщетяват наследниците на М. Ф.. ,
Възстановяват се с обжалваното решение общо 67.064 декара. Както посочил по-горе на наследниците на М. Ф. са признати с влязло в сила съдебно решение 933.800 декара за обезщетяване. За разликата от 866.736 декара в обжалваното решение не се споменава нищо, а съгласно установената съдебна практика на съдебен контрол по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ подлежи всяко несъотвествие между заявените претенции на гражданите и постановените актове от страна административния орган.
С оглед на изложеното и в съответствие със закона, моли съда да приеме, че решения №. 737СР от 19.04.2013 година, постановено от ОСЗ гр.Монтана по преписка с вх.№. С1378 от 26.02.2013 година, №. 737 ГГ; №. 727 К и №. 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “З.” град Монтана са незаконосъобразни, поради съществено нарушение на материалния закон, на процесуалните норми и не съответстват на целите на закона. Затова моли тези решения да бъдат изцяло отменени.
С разпоредбата на чл.13, ал.6, изречение трето от ЗВСГЗГФ законодателя е установил, че възникналите по този ред спорове се решават от съда по същество. Затова моли съда, след като отмени обжалваните решения на ОСЗ гр.Монтана да постанови решение, с което наследниците на М. Ф. се обезщетяват по реда на чл.6, точка 1. от ЗВСГЗГФ с 933.800 декара широколистни, високостеблени гори със семенен произход от ДГФ, които сега представляват държавна частна собственост, не попадат в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, не са само на териториите на областите Монтана и Враца, е и в съседни и други области съобразни териториалното деление на страната. Точното разположение на тези 933.800 декара се установи в хода на съдебното дирене и събирането на относими към спора доказателства и от допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза.
Въззиваемата Общинска служба „З.” М. в срока, предвиден за отговор взема становище.
Заявява, че с процесните решения административният орган се е произнесъл не в противоречие, а във връзка с изпълнение на едно обективно неизпълнимо съдебно решение по гр.д.№. 737 от 2004 година по описа на РС М. която обективна невъзможност е непреодолима.
Тази непреодолимост се дължи на факта, че посоченият в диспозитива на съдебното решение имот с №. 122040 в с. Г. О., попада в защитена територия, представлява публична държавна собственост и не може да бъде предмет на процедура по обезщетяване. Посоченият факт не е бил известен на съда постановил решението от 06.07.2007 г. по гр. дело №. 737/ от 2004г. на РС - М. поради което не е съобразен от съда при постановяване на решението, но към датата на постановяване на процесните решения е бил налице, което е обослувило невъзможността за обезщетяване в имота. По тази причина и следвайки указанията, които са цитирани и в отговора на жалбата, са сформирани междуведомствени комисии за определяне на наличен горски фонд на територията на община Берковица и община В. и община М. който да послужи за обезщетение на наследниците на М. Г. Ф.. Определените комисии, в които са взели участие съответните ДГС и представител на Северозападна държавно предприятие, за да определят вида на горите, с които ще се обезщетяват наследниците на М. Г. Ф., са взели предвид характеристиките, посочени в Решение от 06.07.2007г. по гр. дело №. 737/2004г. по описа на Районен съд - Монтана и определени с приетите по делото заключения на вещите лица, при следните критерии: широколистни, с произход семенен. Посочените критерии са приети, с оглед необходимостта определените за обезщетяване гори да са еднакви по площ, а по възможност и по вид гори от държавния горски фонд, съгласно чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ. Видно от обжалваното решение, определеният със същото имот е широколистна гора, с произход издънков. Съгласно експертните заключения на вещите лица, приети от съда постановил Решение от 06.07.2007г. на РС - М. характеристиките на имотите са 7 широколистни гори със семенен произход. Посоченото несъответствие се дължи именно на невъзможността на административния орган да обезщети лицата с идентични по вид гори, поради което приложима и приложена е разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ППЗВСГЗГФ и § 8 ПЗР на ЗВСГЗГФ. Именно въз основа на на протоколите на посочените междуведомствени комисии са постановени и процесните решения.
В последното съдебно заседание по настоящето дело, жалбоподателят освен прогласяване на нищожност на процесните решения, поиска съдът да се произнесе по същество, като постанови обезщетяване на наследниците на М. Г. Ф. с гори от горски фонд в землището на с. Г. О., общ. В., местността Б., съгласно заключението на вещото лице, като приложените към заключението скици, така както са представени от вещото лице, да представляват неразделна част от диспозитива на съдебното решение.
Посоченото искане е неоснователно и моли да бъде оставено без уважение, тъй като се касае за имот представляващ публична държавна собственост, който факт не е спорен от самото начало на производството. Следва да се има предвид, че когато се прилага посочената разпоредба и съдът реши спора по същество, съдебното решение следва да е съобразено с материалния и процесуалния закон, като в случая е налице императивна разпоредба, забраняваща възстановяване респективно обезщетяване със имоти, които са публична държавна собственост и са извадени извън гражданския оборот. Съгласно чл. 7, ал. 1. от Закона за държавна собственост - „имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Имотът в землището на с. Г. О., общ. В., с който претендира да бъде обезщетен“ жалбоподателят, е публична държавна собственост, представляващ защитена територия, като този факт е не само безспорен, но и същият е обнародван в Държавен вестник, което го прави общоизвестен факт.
Независимо, че към датата на постановяване на решение по гр. дело №. 737 от 2004 г. по описа на РС М. фактът че имот №. 122040 по КВС попада в защитена територия, не е бил известен на съда, то към днешна дата посочения факт е безспорно наличен.
Счита, че наведените от жалбоподателя твърдения за нищожност не са налице, обжалваните решения са валидни и законосъобразни административни актове, постановени от компетентния орган в законоустановената форма и подписани от всички членове на комисията. Освен това решенията не са нищожни и на посоченото от жалбоподателя основание - чл. 177, ал.2 от АПК.
Моли съда да остави без уважение жалбата против процесните решения с посочените от жалбоподателя аргументи, които са неоснователни. Процесните решения са законосъобразни, не страдат от посочените от жалбоподателя пороци, обосноваващи отмяната им, съобразени са с приложимия процесуален и материален закон, като в тази връзка, същите следва да бъдат потвърдени.
В случай, че се отменят решенията и се уважи искането на жалбоподателя за произнасяне по същество, при постановяване на крайния си акт, в диспозитива на съдебното решение, не следва да постановява нещо невъзможно, което би било основание за нищожност на съдебното решение. Уважаване на искането на жалбоподателя за обезщетяване с горски фонд в имот който е публична държавна собственост, включен в защитани зони, обявени по директивите, би било в противоречие с императивни правни норми и би поставило административният орган в една изначална обективна невъзможност за изпълнение на подобно решение, тъй като собственик на имота, с който претендира да бъде обезщетен жалбоподателя е Държавата, а видът собственост - публична.
Третите лица – помагачи:
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ град Берковица не взема становище.
ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „МОНТАНА” не взема становище.
Доказателствата по делото са писмени.
Присъединето е и гражданско дело №. 820 по описа за 2019 година на Районен съд Монтана.
Допусната е и назначена съдебно–техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.С.П.Ц., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Жалбата е допустима, тъй като съдът е задължен служебно да следи дали в срок са заявени исканията за обявяването нищожността на постановените решения, разгледана по същество е основателна.
Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящия спор с ответника е, дали решенията, издадени от Общинска служба “З.” Монтана от 19.04.2013 година и от 27.11.2018 година са нищожни, издадени в противоречие на влязло в сила решение по гражданско дело №. 737 по описа за 2004 година на Районен съд Монтана. По силата на това решение наследниците на М. Г. Ф., б.xxx имат право да получат обезщетение по реда на чл.6, предложение второ, точка 1. от ЗВСГЗГФ, до размера на 933.800 декара, представляващи част от имот №. 122040 в землището на Г. О., местност Б., с ЕКАТТЕ 16866. С това решение е задължена Общинска служба „З. и гори” В. да определи точното местонахождение на дадените като обезщетение гори и земи от горския фонд на наследниците на М. Г. Ф., като впише границите и съседите на имот с площ от 933.800 дка и издаде скица на същия.
Цитираното решение, постановено на 06.07.2007 година по гражданско дело №. 737 по описа за 2004 година на Районен съд Монтана е влязло в сила на 21.08.2007 година.
Отменени са административните актове на ОСЗ гр.Монтана като незаконосъобразни, материализирани в протоколно решение №. 110Б от 17. 10.2003 година, постановено по преписка вх. №. 11220 от 17.10.2003 година Формирната сила на пресъдено нещо обвързва страните по делото, а по отношение на отменения административен акт решението има действие по отноше ние на всички - аргумент на чл 177,ал 1. от АПК
Актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила съдебно решение са нищожни. Това се отнася и за четирите решения на Общинска служба”З.” гр. Монтана.
В производствата по чл.14, ал.3 от ЗСПЗ3 и чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ, в които се осъществява съдебен контрол върху актовете на общинските служби „З.” като форма на пряко административно производство се установява наличието на предпоставките за уважаването на реституционните претенции и по този въпрос съдебното решение обвързва със сила на присъдено нещо страните по делото. Съгласно чл.153, ал.1. от АПК органа издал административния акт, в случая ОС „З.” има качеството на страна по делото макар и да няма юридическа персонофикация, заедно с обжалващия акта и заинтересованите страни. В качеството си на страна в тези производства, които имат състезателен характер според чл. 70, ал.1. и чл.171 от АПК, ОС „З.” може да ангажира доказателства за установяване на възприетите от нея факти, както и да обоснова изводите си за това дали са били налице фактическите основания за издаването на акта. Това следва и от нормите на чл.14, ал.3 и 5 и чл.12, ал.2 от 3СПЗЗ и от чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, уреждащи доказването на правото на възстановяване на собствеността и допустимите доказателства. Съдът може и служебно да направи констатацията за нищожност на административния акт в рамките на задължението му за преценка на правопораждащите факти.
Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол е задължително за Държавата и нейните органи, стопанисващи, управляващи и администриращи земите и горите от ДГФ и земеделските з еми включени в ДПФ. Това следва и от разпоредбата на чл.302 от ГПК. Държавата е обвъзрана от съдебното решение по възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори по реда на 3СПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
В хода на производството се установи, че към 21.08.2007 година, когато влиза в сила решението по посоченото дело от 2004 година, предоставените като обезщетение 933.800 декара гори в землището на село
Г. О., община В., местността „Б.”, представляващи част от имот №. 122040 по картата на възстановената собственост не са били публична държавна собственост, като гори, включени в защитена територия на природен парк „В. б.”.
По нареждане на съда от Министерството на земеделието и горите са предоставени няколко обекта-гори от ДГФ придружени с точно описани за местоположението им съгласно деиствуващия лесоустройствен проект, картен материал и таксационни характеристики на горите, в това число и въпросните гори в землището на село Г. О., местността „Б.", за да може да бъде осъществено обезщетението на наследниците на М. Ф.. Не би могло в Министерстовото на земеделието и горите, където се съхранява цялата документация за земите и горите от ДГФ да не са знаели, че посочените гори в землището на посоченото село не представляват публична държавна собственост.
По гражданско дело №. 737/2004 година на МРС е била назначена СТЕ, като на вещото лице изрично е указано да установи статута на държавната собстветвеност за предоставените от министерсвото гори в с.Г. О.. След извършена щателна проверка вещото лице категорично установи, че тези гори са със статут на частна държавна собственост. Тази констатация на вещото лице не е била оспорена и опровергана по никакъв начин от страна на ответника по делото Общинска служба „З.” гр.Монтана.
В хода на съдебното дирене по настоящото дело ответника, същата ОСЗ гр.Монтана твърди, че за периода от 01.12.2006 година, когато е прието заключението по СТЕ с вещо лице Л. А. до влизането в сила на съдебното решение по гр.дело №. 737/2004 година на 21.08.2007 година горите от ДГФ в землището на село Г. О., включени в отдели и подотдели 279к, 279м, 279н, 280п, 358а и 558б по лесоустройствения проект, обединени в имот 122040 по картата на възстановената собственост, целия с площ от 1. 394.303 декара, са представлявали публична държавна собственост, като гори включени в защитена територия на природен парк „В. б.”.
В Писмо изх.№. 95-00-1741 от 17.04.2019 година на Министерството на околната среда и водите, който е единствения държавен орган на управление, компетентен да включва земи и гори от ДГФ и земеделски земи от ДПФ в защитени територии с конкретни заповеди, издадени от министъра на основание чл. 39 от Закона за защитените територии, като по този начин земите и горите да придобият статут на публична държавна собственост съгласно чл.10, ал.1. от посочения закон, изрично се установява, че за имот №. 122040 по картата на възстановената собственост за с.Г. О., за периода от 01.12.2006 г. до 31.08.2007 година няма издадена заповед по реда на чл.З9 от Закона за защитените територии.
Това обстоятелство е от съществено значение и налага извода, че имот №. 122040 по Картата на възстановената собственост на с. Г. О., обединяващ в себе си имоти с номера 279к, 279м, 279н, 280п, 358а и 358б от лисоустройствения план, за посочения период от време не са били публична държавна собственост. Обстоятелството, че тази имоти попадат в границите на природен парк „В. б.” не променя статута на държавната собственост по изложените причини. Те са били частна държавна собственост и затова могат да бъдат предмет на обезщетяване по реда на чл.6, т.1. от ЗВСГ3ГФ, каквото е било и предложението на Министерството на земеделието и горите към онзи момент.
Към това писмо на МОСВ е приложена заповед №. 1449 от 21.12.1989 година на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет. С тази заповед се обявяват териториите, включени в народен парк „В. б.", от горския и поземления фонд.
При преценката, относно териториите, изчерпателно описани в точка 1., букви "а" и "в" се установява, че описаните отдели и подотдели по действуващия към посочената година лесоустройствени проекти, които в своята съвкупност и обединеност представляват имот №. 122040 по КВС за
землището на с.Г. О., не са включени в тази заповед.
Посочени са номера за землището на с.Г. О., но това са кадастрални номера на имоти от селскостопанския фонд, а не от ДГФ и нямат връзка и не се отнасят за имотите, предмет на настоящия съдебен спор. Всичко това води на извода, че към 1989 година имот №. 122040 по КВС на с.Г. О. не са попадали в защитена територия и затова нямат статут на държавна публична собственост.
Към описаното в т.1. писмо на МОСВ е приложена и заповед на същото ведомство №. РД-934 от 22 юли 2003 година, публикувана в ДВ брой 73 от 2003 година. С тази заповед се извърщва прекаторизация на народен парк "В. б." в природен парк със същото наименование, като се въвеждат допълнителни ограничения при стопанисването и ползването на териториите включени в този парк. Така направената прекатегоризация няма никакво отношение по статута на държавната собственост и с нея не се обявяват нови територии като публична държавна собственост в сравнение с тези, описани в заповед №. 1449 от 21.12.1989 година, или с други думи - няма никакво отношение към спорното право, предмет на настоящото дело.
Писмо изх.№. ПО-533-1. от 01.02.2019 година на ОС3 гр.Берковица, към което е приложено Решение №. 122 от 02.03.2007 година на Министерския съвет на основание чл.10, ал.4 от Закона за биологичното разнобразие. С този текст се разпорежда решенията на Министерския съвет/МС/ от този вид да се публикуват в държавен вестник. От друга страна, решенията на МС не са подзаконови нормативни актове по аргумент на чл.6,ал.1. от Закона за нормативните актове. Решенията на МС са актове на администрацията. С въпросното решение на практика се поставя началото на един административен процес със сложен фактически състав в осъществяването на които МС ангажира участието на Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията по геодезия картография и кадастър и подчинените им териториално обособени служби. Това ясно личи от текстовете на точки 4 и 5 от решението на МС до момента, в които окончателните площи на защитените територии по описаните зони не бъдат напълно конкретизирани от компетентните за това ведомства и не бъдат предоставени на МС за обявяването им със заповеди. Тоест със самото решение №. 122/2007 година МС не обявява защитени зони, които да имат статут на публична държавна собственост. Освен това: В приложение №. 1., точка 46 към решението на МС за област М. община В., в графа №. 6 -"обща площ в хектари" няма отбелязана никакво площ.
В приложение №. 2, точка 19 към решението на МС за област М. община В., също в графа №. 6 не са отбелязани никакви площи.
В тази връзка, съдът намира, че представеното от Общинска служба „З.” гр.Берковица Решение №. 122 от 02.03.2007 година на МС представлява неотносимо и ненужно доказателство по отнощение на спорното право и не доказва наличието на публична държавна собственост върху имот №. 122040 по КВС на с.Г. О. за периода от време за който се събират доказателства.
Представената от ответника в настоящото производство Партида на имот №. 122040, съставена от Общинска служба „З.” гр. В., за която се сочи, че е открита на 05.07.2004 година, въобще не е представяна по гражданско дело №. 737/2004 година на Районен съд Монтана и не следва да се обсъжда като доказателство по настоящото дело. Освен че е издадена от некомпетентен орган, в него никъде не е отбелязано по силата на какъв акт имот №. 122040 е със статут на публична държавна собственост, тъй като самата ОСЗ гр.В. не е компетентен орган да определя вида на собствеността.
В тази връзка, съдът намира, че „Общинска служба „З.” Монтана не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че имот №. 122040 по КВС за землището на село Г. О. да периода от 01.12.2006 г. до 31.08.2007 година е имал статут на публична държавна собственост като имот включен в защитена територия.
Освен това, макар съдът да задължи Общинска служба „З.” Монтана да представи заявление №. С1378 от 26.02.2013 година от наследниците на М. Ф., въз основа на което е постановено и решение №. 737СР от 19.04.2013 година, такова заявление не беше представено. В тази връзка, с оглед разпоредбата на чл.161 от ГПК, съдът приема за доказан факта, че заявление под посочения номер и дата не е подавано от наследниците на М. Ф..
Не без значение е и обстоятелството, че тези решения са издадени въз основа на служебно образувана преписка №. 1378 от 28.08.2018 година. ЗВСВГЗГФ и правилника за неговото прилагане не допуска служебно образуване на преписки по възстановяване и обезщетяване на правоимащи лица със гори и земи от горския фонд. Диспозитивното начало на този административен процес е прогласено с нормата на чл.13, ал.1. от ЗВСГЗГФ и без депозирано заявление от страна на правоимащите лица ОС3 се явява материално некомпетентен орган да образува служебно преписки по възстановяване право на собственост или обезщетяване и да се произнася с решение по тези преписки. Липсата на материална комшетентност за един административен орган води до пряка нищожност на постановените от този орган актове.
Само за пълнота на изложението, съгласно разпоредбата на чл. 13 "а", ал.1. от ЗВСГЗГФ, влязлото в сила решение по чл. 13, ал.5 от закона, придружено със скица на имота, удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт, освен в изрично посочените случаи. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, при оспорване на решението на ОСЗГ за възстановяване на собственост и на скицата към него във висящ исков процес страната, която се легитимира с решението като собственик на конкретен имот, следва да докаже наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, посочени изчерпателно в чл. 2 от ЗВСГЗГФ, предвиждащ, че се възстановява правото на собственост върху гори и земи, включени в държавния горски фонд, съгласно Закона за Територията от 1946 г., Закона за собствеността и стопанисването на частните гори от 1947 г., Закона за стопанисване и ползване на горите от 1948 г., Закона за горите от 1958 г., Наредбата - закон за съдене от Народен съд от 1944 г., Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти от 1949 г., както и по силата на последвалите закони, укази, актове на МС, ДС и Президиума на народното събрание, а също и върху посочените в ал.2 и ал.З на чл. 2 от закона земи и гори. Правото на собственост се възстановява на лицата, от които са отнети имотите, или на техните универсални правоприемници - чл.3, в състоянието им към момента на възстановяването, но по място, площ и в граници към датата на отнемането. В конкретния случай, след е приднато правото на собственост и вече е постановен съдебен акт, влязъл в сила по гражданско дело №. 737 по описа за 2004 година на Районен съд М. същият следва да бъде изпълнен.
Дори да се приеме, че към настоящия момент горите от горския фонд в землището на Г. О., община В., местността Б. да попадат в защитена територия, то съгласно § 7 от ПЗР на Закона за защитените територии, собствениците и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други закони. По смисъла на чл.11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. В § 1.., т. 1., т. 2 и т. 3 от ДР на ЗЗТ, е регламентирано, какво са земи, гори и водни площи по смисъла на този закон, а именно: "Земи" са селскостопанските (земеделските) земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; "Гори" са горските територии по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за горите; "Водни площи" са територии от поземления фонд, горските територии и континенталния шелф, залети с вода.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, доколкото процесните решения на Общинска служба „З.” Монтана противоречат на решение, с което спорът е решен по същество. Нищожни по силата на ал. 2 са всички административни актове на административния орган, извършени след влизане на решението в сила, които му противоречат. В тази връзка е и Решение №. 7612 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. №. 8897/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова: Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда.
Чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие.
При това разбиране, съдът намира, че жалбите са основателни и следва да ги уважи.
При този изход на делото, в тежест на въззиваемата са и направените в хода на производството разноски от жалбоподателя, съгласно приложен списък, предвид разпоредбана на чл.80 ГПК, л.346 от делото. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на Общинска служба „З.” Монтана за прекомерност на изплатения адвокатски хонорор, предвид следното: Освен че делото е с фактическа и правна сложност, по него се проведаха доста съдебни заседания, /9 на брой/, в които неизменно е присъствал процесуалния представител на жалбоподателя. Освен договорения адвокатски хонорар, за всяка последващо явяване в съдебно заседание, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.9, ДВ брой 68/2020 година от Наредба №. 1. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решения №. №. 737СР от 19.04.2013 година; 737 ГГ; 727 К и 737КР, последните три от 27.11.2018 година, всички на Общинска служба “З.” град Монтана.
ОБЕЗЩЕТЯВА наследниците на М. Г. Ф., б.xxx, с гори от горския фонд в землището на село Г. О., община В., местността Б., съгласно заключението на вещото лице инж.Ц. по съдебно-техническата експертиза, която заедно с него и приложените скици представляват неразделна част от решението, както следва:
ИМОТ, с проектен номер 122040-1. по кадастралната карта за с.Г. О., с обща площ от 342.340 декара, включващ насажденията в отдел 219, подотдели „а”, „б”, „в”, „г” и „и”, показан на стр.9 от заключението, /л.311 от делото/, таблица №. 4 и скица, /л.341 от делото/, Приложение №. 1., със съответното оцветяване.
ИМОТ, с проектен номер 122040-2 по кадастралната карта за с.Г. О., с обща площ от 591.460 декара, включващ насажденията в отдел 319, подотдели „д” и „е”, и насажденията в отдел 320, подотдел „н” - - част, показан на стр.9 от заключението, /л.311 от делото/, таблица №. 5 и скица, /л.342 от делото/, Приложение №. 2, със съответното оцветяване.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКА СЛУЖБА „З.” М. със седалище град М. у. С. №. 1., ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Ч., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1. 464.00 лв., представляващи направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: