№ 151
гр. Тетевен, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100166 по описа за 2025 година
Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК.
Ищецът твърди,че с ответника сключили гр.брак в в на з година.След това се върнали
в Гърция ,където се запознали,след това пристигнали в България.Регистрирали брака им в
Община-д на 24.11.2011 година.Живели заедно в в в дома на родителите и,около един
месец,но ответникът не могъл да свикне с живота в България.Започнали скандали между тях
и един ден в края на месец декември той си събрал багажа и напуснал дома им,без да каже
къде отива и какво възнамерява да прави и без да и остави телефонен номер или адрес за
връзка.Вече повече от 20 години не поддържат никакъв контакт.Бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен,съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им,като дълбоко и
непоправимо разстроен,като се постанови след прекратяване на брака да носи фамилното
име В..
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответника-адвокат К.,която изразява становище за допустимост и за
основателност на иска.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Е.
з, съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
1
Страните по делото са съпрузи,като са сключили граждански брак на з година в
Република в,а на з е съставен Акт №4 за граждански брак от длъжностно лице по гражданско
състояние в Община-д.
Съпрузите живели известно време в България,в в,Лов.обл. Според свидетеля Николов
ответникът живял с ищцата около 10-15 дни,като и двамата свидетели твърдят,че за период
от около 10-12-св.Георгиева и 14-15 години-св.Николов,ответникът н е се намира в селото,в
което живее ищцата.Свидетелите твърдят,че ищцата живее с друг мъж,от 7-8 години според
свидетелката Георгиева,а според свидетеля Николов откакто ответникът е напуснал
жилището в в.
Посочената,мака и твърде оскъдна,фактическа обстановка,не се оспорва от
ответника,чрез особения представител,нито изложените в исковата молба факти.
При така изложената оскъдна фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо
разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а
това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на
желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото
бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-
горе съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на страните/съпрузите/съдът прави извода,че в
конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава връзка,което им
поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.Настоящият решаващ
състав приема,че еднозначно и категорично заявеното и поддържано нежелание на
съпругата да запази брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за
изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.Съдът приема,че е налице
нежелае за запазване на брачната връзка ,като в процеса не се установяват обективни
предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира
съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак
понастоящем съществува само формално,в продължение на повече от 14 години съпрузите
живеят разделени,между тях е прекъснат и физическия и духовен контакт,т.е. бракът им не е
в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.
В случая съдът намира,че не следва да се произниса по въпроса за фамилното име на
съпругата/ищцата/,тъй като същата при сключването на брака не е променила същото.
При този изход на делото и съобразно изявлението на пълномощника на ищеца,
следва да бъде осъден ищцата да доплати по сметка на съда допълнителна държавна такса
в размер на 10 лева.
Мотивиран от изложените съображения,съдът
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между С. Д.,роден на ********** година в дд,Република в и
Е. Н. В.,ЕГН:********** от в,Лов.обл.,сключен на з година в Република в,за което е
съставен Акт за граждански брак №4/з от длъжностно лице по гражданско състояние в
Община-д,като дълбоко и непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Е. Н. В. от в,Лов.обл. да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен
държавна такса в размер на 10.00/десет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на
Община-д и на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“-Ловеч .
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3