Р Е Ш Е Н И Е № 73
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на осемнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Г. К.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 5
по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от Н.В.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. ****, ул. „***“ № **,
ет.***, кантора ***, действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие
адв. Ю.С., насочена срещу решение № 684 от
Оспорваният първоинстанционен
съдебен акт се обжалва в частта, с която ДнРС е отхвърлил като неоснователен
предявения от Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против И.С.Ч., с адрес: ***
иск за обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди – унижение,
накърнена чест, достойнство и добро име в обществото, в резултат на нанесена й
от ответницата на
Решението на районния съд в обжалваната част, се приема за неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск в пълния претендиран размер от 3 000 лева. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Счита, че присъдената сума от 500 лева е крайно недостатъчна да обезщети въззивницата за причинените и неимуществени вреди. Акцентира, че обидата е възприета от въззивницата като оценка на нейната работа и че същата бездейства. Твърди, че цялата ситуация е довела до дълбоко засягане на нейната част и достойнство, което било пречка за изпълнение на служебните й задължения. Излага, че преживеният силен стрес отключил у нея здравословни проблеми, които се доказали от събраните по делото доказателства. Счита, че районният съд неправилно не е зачел последващото влияние на обидата върху здравословното състояние на въззивницата. Твърди, че изложените доводи са подкрепени от свидетелските показания на св. А. Ч.. претенедира разноски по водене на делото.
Въззиваемата И.С.Ч., с адрес: ***, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДнРС да бъде потвърдено в обжалваната му част. Излагат се доводи за законосъобразност и обоснованост на решението, като се приема, че размерът на обезщетението е адекватен на претърпените неимуществени вреди и справедлив. Акцентира се върху липсата на доказателства установяващи причинна връзка между здравословните проблеми у ищцата и противоправното поведение на ответницата. сочи се, че не събрани и доказателства установяващи твърденията на ищцата, за това, че отправените към нея обидни думи са станали достояние на неограничен брой хора от населението на с. ***. претендира разноски за въззивното производство.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства / нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно в частта, в която искът е отхвърлен и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена пълно и възприета правилно от първоинстанционния съд, въз основа на надлежно събрани доказателства. Между страните няма спор относно установените по делото факти и обстоятелства относно конкретната обстановка, при която е извършено противоправното деяние.
По
подадена от Н.В.Г. срещу И.С.Ч. тъжба, за това, че на
Между страните
няма спор, че към посочения момент –
По искане на ищцата в първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели – св. А. Ч. и св. С. Н.. Към момента на отправяне на обидните думи от ответницата към ищцата и двамата свидетели са се намирали в сградата на кметството, като пряк очевидец е св. А. Ч.. В показанията си същата сочи, че е била в кабинета на ищцата, която следвало да подготви необходимия на Ч. документ. В това време дошла ответницата Ч. – тогава кмет на населеното място. Била гневна, сприхава и заставайки срещу ищцата отправила към нея репликата „Ти защо висиш тука като пуяк, а не си останала у общината да отчетеш кочано?”. Ищцата се опитала да обясни кога и как се отчита кочана, съответно защо съответния кочан не е отчетен, но ответницата не я изслушала, а си тръгнала.
- 2 -
Свидетелката Ч. описва състоянието на Г. непосредствено след като към нея били отправени цитираните по-горе думи – притеснила се, изчервила се, станало и неудобно и била разстроена. След няколко дни свидетелката срещнала ищцата и я попитала как се чувства, при което ищцата споделила, че има здравословни проблеми след случилото се. Оплакала се на свидетелката , че чувства стягане и болка в лява гръдна половина, както и проблеми със зъбите. Ищцата била видимо притеснена и плачела.
Св. Н. на процесната дата бил работник ангажиран с дейности по програмите за повременна заетост. На посочената дата сутринта бил пред кметството заедно с още двама негови колеги – уточнил е същите поименно. сочи, че при постигането си в кметството, Ч. била сприхава и гневна и без причина се държала грубо и с тях. Свидетелят и колегите му се качвали след Ч. по стълбите в сградата, за да вземат необходимите им за работа инструменти, съхранявани в стая, съседна на кабинета на ищцата. В този момент чули отправените от ответницата към нея обидни думи.Свидетелят не сочи други лица да са чули или възприели по някакъв начин станалото.За да не се пренесе гнева на ответницата към тях, според показанията на ответника побързали да вземат инструментите и излезли от сградата. Други впечатления от състоянието на ищцата към този момент или в последствие, свидетелят не пресъздава.
В първоинстанционното производство са приети писмени
доказателства- заверени копия от Амбулаторен лист № 001195/
С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е уважен до размер от 500 лева, която сума представлява обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, като за разликата до предявения размер от 3 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано от ищцата, в частта, в която искът е отхвърлен.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Предмет на разглеждане е иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 3 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата в резултат на отправени
към нея обидни думи – горепосочения израз от ответницата, която към
Спорен за разрешаване във въззивното производство е въпросът относно размера на присъденото обезщетение и сумата от 500 лева, която е присъдена представлява ли справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за репариране на всички неимуществени вреди.
Настоящата инстанция намира, че изложените в обжалваното решение съображения изводи за наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане в случая са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция съобразно правомощията й по чл. 272 от ГПК.Въз основа на гласните доказателства, както и приложеното ЧНД № 106/2015 г. се установява извършеното на горепосочената дата противоправно деяние от ответницата, която по недопустим начин е изрекла думи , възприети като обидни от ищцата, в момента, в който същата е изпълнявала служебните си задължения. Начинът и обстановката, при която е извършено деянието изключват всякакво съмнение, че в този момент ищцата с нищо не предизвикала подобна реакция се е почуствала унизена и обидена. По недопустим начин и то от кмет на село е било засегнато човешкото й достойнство и чест. Осъзнавайки в този момент, че случилото е станало достояние и на св. Ч., а вероятно и на други лица намиращи се в сградата ищцата се е почувствала и засрамена.
Безспорно и несъмнено всички тези негативни преживявания в този момент са предизвикали усещането на тревога, потиснатост и множество душевни страдания изживени в чисто човешки план.
За така претърпените болки и страдания настоящата инстанция намира, че присъдената сума от 500 лева е обезщетение определено в съответствие с визирания в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и е достатъчно да репарира всички претърпени от ищцата неимуществени вреди .
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че същото е силно занижено.и несъобразено с установените по делото факти и обстоятелства, че отправената към ищцата и то от прекия й ръководител обида на работното й място е станало достояние на голям кръг от хора, включително и на случайни минувачи намиращи се пред кметството и т.н.
Както бе посочено и по-горе от събраните по делото гласни доказателства е установено, че изречените обидни думи са чути и съответно са възприели случващото се св. Ч., св. Н. и още двама работника. Не са събрани доказателства установяващи твърденията на ищцата. Да манталитета на хората обитаващи малките населени места се характеризира с разпространяване на „чутото и видяното” , но в случая при липса на доказателства съдебното решение не може да се обосновава на предположения.
Неоснователни са доводите за необоснованост на решението и необсъждане на доказателства установяващи неблагоприятни последици за влошаване здравето на ищцата в резултат на преживения стрес, душевни болки и страдания. Това твърдение на ищцата е недоказано, поради непосочени и съответно несъбрани доказателства в тази насока.
Приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – здравна и рецептурна книжка съдържат данни за притежаван здравен статус към определен момент от ищцата и съответно назначена й терапия по повод заболяванията й. Останалите доказателства – амбулаторни листове, епикриза и служебна бележка не съдържат данни за наличие на причинна връзка между противоправното деяние предизвикало стрес, душевни болки и страдания от силно естество и влошеното здраве на ищцата по повод сърдечно съдовото заболяване и увредения й зъбен статус. Заключение относно такава причинна връзка би могло да даде лице притежаващо специални познания. Необходимо е да бъде
- 3 -
установено, че преживяното е провокирало проява на заболяванията, в какъвто смисъл липсват доказателства. Неправилно въззивницата се позовава на показанията на св. Ч., като счита че от същите се установявали възникналите здравословни проблеми. От изложеното по-горе става ясно, че свидетелката няма лични впечатления, а за влошеното здравословно състояние и предполагаемата причина за това свидетелката знае от самата ищца.
Предвид изложеното следва извод за съразмерност между размера на присъденото обезщетение с вида и степента на претърпените в случая неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани по този начин.
Не са налице основания за определяне на по-висок размер обезщетение на 500 лева, предвид което предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД се явява неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
Решението на ДнРС следва да бъде потвърдено като правилно в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 500 лева до предявения размер от 3 000 лева.
В останалата част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство.
От въззиваемата са направени разноски във въззивното производство в размер
на 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на въззивницата е направено надлежно възражение за прекомерност размера
на адвокатското възнаграждение. Настоящата инстанция приема същото за
основателно, като определеният размер от 450 лева е завишен предвид естеството
на правния спор, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Предвид това размерът на адвокатското
възнагражение следва да бъде намален до размер от 405 лева определен съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА. решение № 684 от
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.С.Ч., с адрес: *** сумата от 405 лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: