Определение по дело №3163/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.153, ал.7 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на ЕТ „Ромекс-Петър Беширов“, ЕИК *********, представляван от Петър Георгиев Беширов, ЕГН **********, против Решение № 405 от 31.10.2023г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП -Пловдив за отказ за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № *** на ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Като основание за искането се посочва наложеното обезпечение – запор върху движими вещи, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № *** и продължени с ПНОМ № ***

Административен съд гр. Пловдив, осемнадесети състав като прецени данните по делото, намери следното:

Молбата е подадена надлежно пред Административен съд – Пловдив и при наличието на правен интерес, при което положение се явява допустима, а формулираното искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт е основателно.

Общият принцип, съществуващ в процедурата по обжалване на ревизионни актове е, че обжалването им не спира тяхното изпълнение и този принцип е залегнал и в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тази правна норма са предвидени редът и условията за допускане спиране на изпълнението на ревизионния акт във фазата на обжалването му по административен ред. Посочено е, че изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, като искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Компетенциите на решаващия орган са определени в ал. 4 и 5 на чл. 153 от ДОПК, а редът за обжалване в ал. 7 на същата разпоредба. В настоящия случай решаващият орган е отказал спиране на изпълнението, тъй като установеното публично задължение с РА № *** на ТД на НАП- Пловдив е в общ размер на 41780,96 лева(главница и лихва), и въпреки, че балансова стойност на запорираните движими вещи е 95965,00 лв. е отказано спиране, понеже по преписката не е наличен опис на запорираното имущество, не е ясно неговото техническо състояние и местонахождение, както и дали съществува реално като веществен актив. Изтъкнато е, че не е ясно при едно бъдещо принудително изпълнение върху запорираната вещ дали ще се получи сума, която да покрие изцяло данъчното задължение, както и това, че има неяснота до каква степен се амортизира вещта.

Безспорно е, че с горепосочения РА са установени задължения за данъци в общ размер на допълнително начислен ДДС за 41780,96 лева- главница и лихва. Съобразно отбелязването в двете ПНОМ са редовно връчени на жалбоподателя. Посочените постановления са представени по преписката, като няма отбелязване за датата на влизането им в сила, но доколкото не се сочат доказателства за обжалване в законоустановения 7-дневен срок (който понастоящем вече е изтекъл) съдът приема, че те са влезли в сила. На следващо място от представените доказателства е видно, че наложените запори и тяхната обща балансова стойност покрива установеното задължение. Това не е спорно между страните.

Спорът в случая е обезпечени ли са изцяло публичните вземания по ревизионния акт.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 4 от ДОПК, ако е предоставено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите, решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт. Във всички останали случаи, какъвто е и настоящият, решаващият орган спира изпълнението, като извърши преценка на наложеното обезпечение, съобразно критериите по чл. 153, ал. 3 от ДОПК, като ДОПК не поставя ограничение относно вида на обезпечението, което следва да се предостави от данъчнозадълженото лице.

Административният орган към датата на постановяване на неговия акт правилно е приел, че може да се направи извод, че наложеното обезпечение покрива изцяло размера на главницата и лихвите по РА по смисъла на чл. 153, ал. 3 от ДОПК. Както се каза с представените ПНОМ изх. № *** и ПНОМ № *** е видно, че балансовата стойност на движимите вещи/НИОКР на приемо-предаваща транспортна система за обработка на отработено ядрено гориво в АЕЦ, фабр. № на стадий *** е в размер, който надхвърля задълженията на едноличния търговец. Следователно установените публични задължения са надлежно обезпечени и се гарантира бъдещото им събиране. За пълнота следва да се добави, че е неоснователен посоченият довод от администрацията, че по преписката не е наличен опис на запорираното имущество, не е ясно неговото техническо състояние и местонахождение, както и дали съществува реално като веществен актив. Така също, че не е ясно при едно бъдещо принудително изпълнение върху запорираната вещ дали ще се получи сума, която да покрие изцяло данъчното задължение, както и това, че има неяснота до каква степен се амортизира вещта. Публичните изпълнители в приходната администрация преди налагане на обезпечителни мерки имат всички възможни начини да проверят и определят начина и стойността на налаганите обезпечения. В случая обезпечението е извършено в хипотезата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, вр чл. 195, ал.6, предл. първо от ДОПК и е повторено по същия начин в ПНОМ изх. № ***, с който са продължени обезпечителните мерки. Досежно размерът на лихвата, тъй като тя е акцесорно задължение и следва съдбата на основното то към момента на настоящата фактология не може да се вземе предвид като константна величина. Тя става изискуема, след като актът, с който се определя основното задължение, влезе в сила. За това по делото няма данни, напротив по делото на л. 12 се намира жалба срещу РА № *** на ТД на НАП – Пловдив и това е индиция за започнало производство по чл. 152 и сл. от ДОПК.

С оглед казаното, съдът намира, че са налице основания за отмяна на постановеното Решение № *** на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП -Пловдив, с което е отказано исканото на основание чл. 153, ал. 5 и 6 ДОПК спиране на изпълнението на Ревизионен акт № *** на ТД на НАП – Пловдив, поради което искането се явява основателно.

Ето защо на основание чл.153, ал.7 от ДОПК, Административен съд- Пловдив, първо отделение, 18 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Решение № *** на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП -Пловдив за отказ за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № *** на ТД на НАП – Пловдив.

СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № *** на ТД на НАП – Пловдив до окончателното решаване на спора за законосъобразността на акта.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: