Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 14.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 1159 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК………….., с адрес гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № .., офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу А.П.Д.,
ЕГН **********,*** за установяване на
съществуване на вземане в размер на 510.16
лв. (петстотин и десет лева и 16 стотинки) – главница и 319.55
лв. (триста и деветнадесет лева и 55 стотинки) – лихва за забава, за периода от 04.12.2013 г.
до 01.08.2018 , ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението. Иска се и осъждането на ответника за заплащането на
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за паричен заем №
1903206/27.08.2013 г., сключен между длъжника и „Изи Асен Мениджмънт“ АД,
дружеството е предоставило на Д. заем в размер на 1000 лева. Уговорената лихва
е била в размер на 780,65 лева, като сумата е следвало да бъде върната на 27
равни седмични вноски от по 65,95 лева. Твърди се, че Д. не е изплатил изцяло
задължението си, като е платил 1279,49 лева, като към настоящия момент дължи
такса разходи в размер на 90 лева, договорна лихва 780,65 лева и главница 489,84
лева. Вземането на кредитора е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като той е уведомен с п сисмо, полбучено на 13.04.2016
г.
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК не взема становище по иска.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 868/2018 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 569/03.08.2018 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 510,16 лв. главница, представляваща
непогасено задължение по договор за паричен заем от 27.08.2013 г., 319,55 лихва
за забава за периода от 04.12.2013 г. до 01.08.2018 г. и законната лихва върху
главницата от 01.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение с твърдението, че не
дължи претендираните суми.
По
делото е представен Договор за потребителски кредит № …………… г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и А.П.Д., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
парична сума от 1000 лева, за връщането на която е уговорен годишен лихвен
процент от 148,70 лева и годишен процент на разхосдите 982,38 %, като общият
размер на всички плащания възлиза на 1746,12 лева.
От
представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД свои вземания, които са
индивидуализирани в Приложение № 1 от 01.04.2016 г., неразделна част от
договора.
Представено
е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД , което е
придружено с извлечение от приложение № 1 от 01.04.2016 г., в което е описано
вземане спрямо А.П.Д. по договор № 1903206, чийто остатък е в размер на 1035,71
лева.
Съгласно
приложеното уведомително писмо, което е придружено с обратна разписка, А.Д. е
бил уведомен за извършената цесия на 13.04.2016 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.Д. по договор за паричен заем; неизпълнение от страна на длъжника
на задължението за връщане на получената като кредит суми, падежа на
задължението, валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното
вземане от цедента на цесионера – ищец в настоящото производство.
По делото не се спори, че ищецът е частен правоприемник на кредитора по договор за
паричен заем по силата на договор за цесия. Видно от
представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение
№ 1 от 01.04.2016 г. вземането на кредитора е било прехвърлено, като длъжникът
е надлежно уведомен за цесията на 13.04.2016 г.
Първоначалният кредитор, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемна сума. Това дава основание на съда да приеме, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и А.Д. са
били обвързани от договор за заем (потребителски кредит) от 27.08.2013 г. При
сключване на договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а „Изи
Асет Мениджмънт“ АД - в рамките на своята търговска дейност, като в този случай
е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).
В този
случай съдът е длъжен да съобрази дали сключеният договор съответства на
императивните изисквания на този закон. Съгласието по договора е
било постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. От
договора се установява, че заемодателят е предоставил на ответника, като
потребител, кредит под формата на заем - 1000 лева, при уговорен годишен
процент на разходите от 982,38 %. Този размер на годишния процент на разходите
е допустим, доколкото договорът за заем е сключен преди
измененията на закона с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. и
преди влизането в сила на ограничението на чл.19, ал. 4 ЗПК,
предвиждащо, че годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно императивната разпоредба на чл.22
ЗПК
(в приложимата редакция към датата на сключване на договора), когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22
ЗПК
- изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Съгласно чл. 11, т.11
и т.12
ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването; както и информация за правото на потребителя при погасяване
на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Представеният по делото договор за паричен заем съдържа данни единствено за заетата сума,
годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и общият размер на
плащанията. В него обаче отсъства информация за броя и размера на вноските,
падежът на първата и последващите такива. Към договора не е приложен погасителен план
или друга разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
частта от главницата и на частта от лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент. В договора не се съдържа размерът на съответните плащания и срокове за
това.
Това дава основание на настоящия състав да приеме, че
договорът за паричен заем е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. При
установяване на недействителността следва да се съобрази разпоредбата на чл. 23
ЗПК,
съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ищецът твърди, че А.Д. към момента на подаване на иска
е погасил сумата от 1279,49 лева, т.е. той е върнал чистата стойност на
кредита, поради което и не дължи допълнително заплащане по него. Затова и настоящия
състав приема, че така предявеният иск за установяване съществуването на
вземане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск по
чл.422 във вр с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ……………, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу А.П.Д.,
ЕГН **********,*** за установяване на
съществуване на вземане в размер на 510.16
лв. (петстотин и десет лева и шестнадесет стотинки) – главница по договор
за паричен заем № 1903206/27.08.2013 г., 319.55 лв. (триста и деветнадесет лева
и петдесет и пет стотинки) лихва за забава, за периода от 04.12.2013 г. до
01.08.2018 , ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/