РЕШЕНИЕ

 

№____

 

гр. Русе.22.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд___________наказателна___________колегия

в публичното_____заседание________на_____седемнадeсети_______октомври

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Петър Балков

 

Членове:1. Александър И.

 

2. Ралица Герасимова

 

при секретаря_________Анелия Генчева________________и в присъствието на

прокурора___________Валентина Личева______като разгледа докладваното от

председателя__________Петър Балков______________ВНОХД № 457 по описа

за 2019 год.: и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 6/07.05.2019 год., постановена по НОХД № 155/2018 год., Бел.РС-ІІ-ри нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. Л.И. ***, за ВИНОВЕН в това, че на 18.07.2013 г. в землището на с. Ш****, обл.Р****, в условията на повторност при немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство отнел чужди движими вещи - 40 метра кабел тип МККБ 4x4+15x4x1,2 и 40 метра кабел тип ТПБП 100 х 2 х 0,5 на обща стойност 861.20 лв. оставени без постоянен надзор от владението на „Б****“ АД гр.С****, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1, т.2, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1 чл. 36 и чл.54 ал.1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на една година и шест месеца.

На основание чл. 66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

ВЪЗЛОЖИЛ на основание чл.67, ал.1 от НК  възпитателните мерки на инспектор от РУ Полиция град Плевен.

ПРИЗНАЛ е подс. Л.И. ***, ЗА НЕВИНЕН, в това, че престъплението е извършено в съучастие с неустановени лица, поради което на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ в тази част на обвинението вр. с чл.20, ал. 2 от НК.

ОСЪДИЛ е подс. Л.И.Л. със снета по делото самоличност да заплати, да заплати сумата в размер на 31.90 лв. възнаграждение за вещо лице, в полза на Съдебната власт, по сметката на РС гр. Бяла и сумата от 30 лв., представляващи разноски в досъдебното производство, в полза на държавата, по сметката на ОД МВР гр.Русе.

Жалбоподателят Л.И. ***, лично и чрез резервните си защитници адв. В.В. и адв. Д.М. двете от *** недоволни от нея, я обжалват в законния срок и развивайки оплакване за нейната необоснованост и процесуална незаконосъобразност, молят присъдата да бъде отменена и вместо това да постанови друга, с която да го оправдае по повдигнатото му обвинение или да я отмени и делото върнато в Бел. РС за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание защитниците, заемат становището, че необосноваността на присъдата се дължи на липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, поради което молят същата да бъде отменена и постановена нова такава, с която подс. Л. да бъде признат за невинен или да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

Представителят на окръжна прокуратура гр. Русе счита, че жалбата е неоснователна, поради което настоява присъдата като правилна и обоснована да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, след като взе предвид доказателствата по делото, наведените в жалбата доводи и становищата на представителя на РОП, след служебна проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК, намира, че

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.

Първостепенният съд е събрал доказателствения материал, който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на действителната фактическа обстановка по делото. Съобразил е всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите изводи относно авторството, съставомерността и правната квалификация на извършеното от подс. Л. престъпление – квалифицирана кражба по смисъла на чл. 195 ал.1, т.2, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1 от НК. Настоящата въззивна инстанция счита, че в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК, които да са довели до ограничаване правата на защита на този подсъдим, по събиране на относимите по делото доказателства, както и относно доказаността на обвинението и процесуалната незаконосъобразност на присъдата с искане присъдъта да бъде отменена и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Въззивният съд след като отново подложи на задълбочен анализ събраните и проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите фактически констатации изцяло съответстват на изведените обосновани правни изводи.

Районният съд правилно е приел за установено, че подс. Л.И.Л. с ЕГН ********** е роден на *** ***, български гражданин със средно образование, разведен, не работи, осъждан  по НОХД № 655/2004 г. на PC-Плевен, с определение влязло в сила на 27.06.2005 г. за престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр.чл.26, ал.1 НК. Наложено му е наказание Глоба в размер 500 лв. Глобата не е платена към момента на настоящото деяние - 18.07.2013 г. Събирането на глобата е било прекратено с Разпореждане за частично прекратяване на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен от 19.08.2016 г.

Подсъдимият Л. ***. През лятото на 2013 г. бил без постоянна работа. Преди това се занимавал с търговия на метали. Знаел, че „Б****“ АД притежават мрежа от кабели. Използвайки знанията си решил да извърши кражба на кабели, собственост на „Б****“, металите от които да продаде. Такива кабели установил, че има на стар мост в землището на с. Ш****, общ. Д****, обл. Р****. При посещение на място разговарял със св. Б. М., който в близост стопанисвал **** за отглеждане на ****. На него подсъдимият обяснил, че кабелите е спечелил на търг и има правото да ги извади от тръбите, през които преминават, заработени в моста.

На 18.07.2013 г. се намирал в района на моста в землището на с. Ш****. Там стигнал с наетия от него шофьор - св. Р. и негов познат - св. П. П.. Пътували с лек автомобил „Ф****“, който по това време Р. ползвал. Подсъдимият предварително разбрал какво е разположението на кабелите по моста и се свързал предварително с лица, които фактически да ги извадят от тръбата, в която са заработени. Неустановените  по делото пет лица дошли на 18.07.2013 г. с неустановен по делото микробус с вишнев цвят и започнали да работят по поръчка на подс. Л.. Той пристигнал на мястото, докаран от Р. и П. и останал за малко при работниците, а двамата му спътници заминали с лекия автомобил да се разхождат до близките населени места. Неустановените по делото лица и подсъдимият разрушили с чук и длето бетона в единия край на моста. Срязали с техническо средство два кабела с дължина по 40 метра, всеки, от двете страни на моста. Единият кабел бил тип МККБ 4x4 +15x4x1,2, а другият тип ТПБП 100 х 2 х 0,5. През направения, след разбиването отвор ги изтеглили. На място – срещу **** на св.Б. М. отстранили обвивката на кабелите и ги натоварили в микробуса. Действията на подсъдимия и наетите от него работници били наблюдавани през цялото време от св. Б. М., който отглеждал **** във ****, намираща се в непосредствена близост до описания горе мост. С него още с идването си подсъдимият осъществил контакт и св.Б. М. ясно запомнил външността му. Докато наетите от подсъдимия работници били на моста покрай тях минал и ги видял и св. И. О. – **** на с. Ш****.

В последствие металите от кабелите били продадени от подсъдимия в неустановен пункт за метали в гр. П****. С парите от продажбата Л. платил за превоза и на работниците, които фактически извадили кабелите от тръбите, заработени в моста, а останалите пари взел за себе си.

По делото била назначена съдебно ценова експертиза от чието заключение е установено, че отнетите кабели били оценени на стойност 861.20 лв. и не са възстановени на пострадалото дружество.

След подадения сигнал до РУПолиция гр. Две могили по случая било образувано ДП № 2339/2013 г. по описа на ОДМВР Русе. Действията по разкриване на деянието били извършени от св. С. И. – **** от ****.

Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка и неговите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателства, събраните по ДП № 2339/2013 г. по описа на ОДМВР Русе писмени доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, албум към него, протоколи за разпит на свидетели, протокол за разпит на обвиняем, справки за съдимост, съд.икономическа експертиза, прочетени и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК. От протокола за оглед на местопроизшествие категорично се установява вида и дължината на отнетите кабели, както и механизма на тяхното отнемане. В съдебно заседание се приеха изисканите и представени писмени доказателства – справка и скица от Община гр. Две могили за местонахождението и размерите на моста, от който е извършена кражбата.

Съдът в хода на съдебното следствие е събрал гласни доказателства, чрез изслушване на посочените от обвинението свидетели – М. А., Б. М., И. О., С. И., К.Р. и П.М.. Предвид изминалия продължителен период от време от датата на деянието до провеждане на съдебното следствие част от свидетелите не са запазили ясни спомени за съществени обстоятелства по случая, поради което на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК са зачетени изцяло или частично показанията, дадени в ДП от св. Б. М., И. О., К. Р. и П. М.. Тъй като св. С. Д., Х. М. и Ю. Ю. не бяха открити на известните за тях адреси, поради което и не бяха призовани по делото, както и поради това, че фактическата обстановка по делото е достатъчно добре установена и без провеждане на техните разпити, съдът с определение е заличил тримата свидетели от списъка на призованите лица. Съдът изцяло е кредитирал показанията на посочените свидетели, които са еднопосочни и взаимно допълващи се по основните факти, относими, към предмета на доказване – извършената кражба на кабели и участието на подсъдимия в нея. Съдът постави в основата на постановената осъдителна присъда показанията на основния свидетел-очевидец-Б. М., който лично и непосредствено е възприел действията на подсъдимия, механизма на извършване на деянието, участието на други лица в него. Свидетелят е запомнил ясно външния вид на подсъдимия и в съдебно заседание категорично го е разпознал и е посочил като организатор и ръководител на процесната кражба. Свидетелят е описал действията на подсъдимия, разговора, който е водил с него, отношението и поведението му спрямо другите, присъствали по време на кражбата.

Съдът правилно е приел, че няма причини да се съмнява в коректността на св. Б. М., тъй като от една страна не се установиха обстоятелства, които да сочат, че същият е заинтересован или предубеден от изхода на делото, че има особено пристрастно отношение към извършеното деяние, предмета на престъпление или личността на дееца. Показанията на св. Б. М. се подкрепят изцяло от показанията на другите разпитани свидетели. Данните, които той изнася за използваните по време на кражбата технически средства и  МПС-та се потвърждават и от другите свидетели – О., Р. и М.. По изложените съображения съдът изцяло е възприел показанията на св. Б. М. като отговарящи на обективната истина, подкрепени от всички останали доказателства от доказателствената съвкупност.

Правилно съдът е дал вяра на разпитаните в хода на делото цитирани свидетели, тъй като същите кореспондират помежду си, те са последователни непротиворечиви, правдоподобни и житейски логични, поради което не могат да бъдат изключени от доказателствения материал.

В съдебно заседание по реда на чл. 282, ал.1 от НПК е изслушано в.л., изготвило назначената в ДП съдебноикономическа експертиза. Съдът правилно е приел заключението, неоспорено от страните, изцяло го кредитирал, като обосновано и пълно, изготвено от доказан и незаинтересован по делото  специалист в икономическата област, който изцяло се е съобразил с цялостната информация, събрана по поставените въпроси, свързани със стойността на предмета на престъпление.

Съдът изцяло е възприел доводите на държавното обвинение за наличие на по-тежко квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.2 от НК. Предмет на кражбата е вещ оставена без постоянен надзор. Установено е, че кабелите поради своето предназначение са били монтирани на моста и не са охранявани, били са оставени на т.нар. обществено доверие или без постоянен надзор, така както е възприето в трайно установената съдебна практика- ПВСС № 6/71 год. по н.д. №3/71/.

Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК- разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, доколкото при достигането и отнемането на кабелите е разбит бетон в края на моста. Тази настилка е положена като част от инфраструктурата, служеща за укрепване на кабелите и защитата им от външни посегателства и увреждания.

Установявайки конкретния начин, по който подсъдимият е подготвил за отнемане и изнесъл процесните кабели, предмет на престъпление – с л.а. автомобил „Ф****“, съдът е приел, че от обективна страна деянието е осъществено при по-тежката правна квалификация на чл.195, ал.1,т.4,пр.1 от НК – използване на МПС, отчитайки трайната и непротиворечива съдебна  практика в тази насока - е т.11,пр.1 от ПВСС № 6/71 год. по н.д. № 3/71 год.

От обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1т.4, пр.2 от НК – кражба извършена чрез използване на техническо средство. Според показанията на разпитания свидетел очевидец на механизма на деянието – св. Б. М. при отнемането на кабелите са използвани чукове и лостове за разбиване бетона по мосдта и достигане до кабелите, както и техническо средство за срязването им, без които осъществяването на деянието не би било възможно. Наличието на тези вещи, предназначени за извършване на технически операции обосновава наличието на това по-тежко квалифициращо обстоятелство по чл. чл.195 ал.1т.4, пр.2 от НК т.11,пр.2 от ПВСС № 6/71 год. по н.д. № 3/71 год.

Предвид съдебното минало на подс. Л. спрямо него е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал.1, т.7 от НК – деянието е извършено в условията на повторност при немаловажен случай. Видно от справките за съдимост Л. е осъждан по НОХД № 655/2004 г. на PC-Плевен, с определение влязло в сила на 27.06.2005 г. за престъпление по чл.197, т.З, вр.чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр.чл.26, ал.1 от НК. Наложено му е наказание Глоба в размер 500 лева. Глобата не е платена към момента на настоящото деяние - 18.07.2013 г. Събирането на глобата е било прекратено с Разпореждане за частично прекратяване на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен от 19.08.2016 г. От този момент вземането се счита недължимо, което по правни последици го приравнява на изпълнено наказание. Следователно от този момент започва да тече и 5 годишен срок, в чието извършване на ново престъпление от същия вид, се обосновава наличието на квалифициращото обстоятелство повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Подсъдимият е извършил настоящото деяние,след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление- кражба по посочените НОХДела и спрямо  нея не е изтекъл предвидения 5-годишен срок по чл.30 от НК. Съдът намира за изцяло обосновано и доказано и наличието на обстоятелството немаловажен случай, предвид наличието на квалифициращите други обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3,пр.1, т.4, пр.1 и 2 и т.7 от НК, наличието на които независимо от стойност на предмета на престъплението обосновават немаловажността на случая.

Предвид всички събрани доказателства за организирането на кражбата – намиране на предмета на престъпление, осигуряване на хора, които да извършат всички действия по разкопаване и изваждане на кабелите от тръбите, в бетонния мост, почистването и „разплитането на кабелите“, както обяснява св. Б. М., осигуряване на транспорт за отнасянето на кабелите, съдът намира, че не е доказано, че с действията си подсъдимият е съучастник в извършване на престъплението заедно с други неустановени лица – тези, които са извършили описаните горе действия. Тези лица не са с установена самоличност, не са разпитвани по делото. От показанията на св. Б. М. и св. С. И. се налага извода, че тези лица са само обикновени изпълнители на възложена им физическа работа, за която са получили съответно възнаграждение. Това мотивира съда че тяхната функция и роля в механизма на деянието е свързана и се изчерпва само с така нар. посредствено извършителство – когато с действията си под чуждо давление фактически осъществяват елементи от състава на престъплението, свързани с изпълнителното деяние, но липсва умисъл и знание за извършването на престъпление. Липсват по делото данни за осъществяването на задружна престъпна дейност, изразяваща се в общност в умисъла и действията за постигане на общ престъпен резултат от подсъдимия и другите неустановени лица. Съдът намира, че подсъдимият е използвал труда на тези лица, но истинският автор на деянието е само и единствено той, тъй като единствено той с действията си осъществява състава на престъплението от обективна и субективна страна. По изложените причини, на основание чл. 304 от НПК съдът правилно частично е оправдал подсъдимия по обвинението, че е действал като съучастник – извършител.

Както в хода на първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция подс. Л. така и неговите защитници излагат становището, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, а също така, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са неотстраними във възивното производство.

Настоящата инстанция намира, че неговите обяснения освен че са източник на гласни доказателства, от друга страна представляват защитната му теза, имаща за цел да го оневини в максимална степен от авторството на престъплението, както и липсата на достатъчно доказателства. Поради това съдът правилно е отхвърлил тези негови обяснения, защото от една страна същите не се подкрепят от никакви други доказателства, а от друга те са в противоречие с показанията на разпитаните свидетели. Въпреки това тази версия се поддържа и от неговите защитници, които твърдят, че при това положение не са налице достатъчно доказателства в подкепа на извършеното деяние, тъй като подс. Л. не го е извършил, а то е извършено от други лица.

Освен това се навежда и довода за процесуална незаконосъобразност на присъдата и искане за отмяна на същотата и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Въззивната инстанция не споделя тези съображения, защото са в несинхрон с фактическите положения и твърдението на подсъдимия, че не е извършил престъплението и същото е извършено от други лица, каквато теза е житейски нелогична и несериозна, тъй като не се подкрепя от никакви доказателства. С достатъчта доказателствена стойност са показанията на цитираните вече по-горе свидетели, които опровергават изцяло възприетата защитна теза.

Въззивната инстация служебно констатира, че разпитът на подс. Л. от досъдебното производство е проведен при стриктно спазване на всички процесуални правила, визирани конкретно в чл. 94 ал.1 т.6, чл. 138, чл. 219 и чл. 221 от НПК. Правилно решаващият съд е приел, че тези негови обяснения са израз на неговата защитна теза, с оглед неговото оневиняване, препятствайки по този начин установяване на обективната истина. На тази основа съдът, след като е подложил на обстоен анализ обясненията на подс. Л. и съпоставяйки ги с цитираните свидетелски показания и тези от експертен порядък, правилно е достигнал до извода, че авторството на този подсъдим е доказано по безспорен и категоричен начин.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция неговите защитници навеждат довода за процесуална неизрядност на присъдата с искане същата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от същия съд но от друг състав. В тази насока не са представени никакви доказателства за неучастие в престъплението, като формално се поддържат оплакванията, изложени във въззивната му жалба, и не се конкретизирани точно какви процесуални нарушения са допуснати в хода на първоинстанционно разглеждане на делото.

Съобразявайки така събраните по делото доказателства настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е достигнал до своите правни изводи относно приложението на материалния закон и по-конкретно, законосъобразността на квалификацията на извършеното от подс. Л. престъпление по смисъла на чл. 195 ал.1, т.2, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и 2 и т.7, вр.чл.194, ал.1 от НК.

Пред настоящата инстанция не се навежда довод за явна несправедливост на наложеното му наказание, но в пределите на служебната проверка на постановената присъда окръжният съд, след като анализира събраните по делото доказателства, намира, че същото съответства със степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Съдът правилно го е индивидуализирал, като на основание чл. 54 ал.1 от НК му е наложил наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК е отрложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. От изложеното окръжният съд намира, че същото съответства с целите предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК за индивидуална и генерална превенция.

Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314 ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във въззивната жалба не са налице. Предвид изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.

Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК съдът,

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/07.05.2019 год., постановена по НОХД № 155/2018 год., Бел.РС-ІІ-ри нак. състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

2.