Решение по дело №727/2023 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 14
Дата: 17 януари 2024 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20231840200727
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ихтиман, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20231840200727 по описа за 2023 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
П. В. В. ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. „*“ № 18, ет. 1, ап. 3 е обжалвал
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7486349 на ОДМВР София, с който на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
В жалбата се твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като наказващият орган е
следвало да приложи чл. 39, ал. 4 ЗАНН. Навеждат се доводи и за това, че мястото, където е
извършено нарушението не е било обозначено. Оспорва се и годността на техническото
средство, установило превишението на скоростта.
Въззиваемата страна в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за
установено следното:
На 30.03.2023г. около 11,26 часа с автоматизирано техническо средство № 120сс98,
фиксиращо дата, час и скорост на движение, е заснет на ул. „Христо Ботев“ в гр. Момин
проход, до № 101 товарен автомобил “Мерцедес 2541 Л Актрос“ с рег. № *, който се движел
със скорост от 64 км/ч. Скоростта на движение е отчетена от системата, като за
констатираното нарушение е направен снимков материал, на който е заснет
регистрационния номер и моторното превозно средство, с което е извършено превишението
на скоростта.
За констатираното нарушение е издаден електронен фиш за налагане на глоба №
7486349, в който е отбелязано, че при максимално допустима скорост за движение в
населено място от 50 км/ч автомобилът се е движил със скорост от 61 км/ч и на основание
чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на
50,00 лева за установеното превишение на скоростта с 11 км/ч.
По преписката е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
1
средство № 120сс98 от 30.03.2023 г., съгласно който то е било монтирано в района дом №
101 на ул. „Христо Ботев“ в гр. Момин проход. Протоколът е придружен със снимка на
техническото средство.
От представеното удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г. на Българския институт
по метрология се установява, че системата за видеоконтрол е одобрен тип средство за
измерване, а съгласно протокол за проверка № 118-СГ-ИСИС/29.06.2022 г. техническото
средство е преминало проверка и е съответно с одобрения тип средство за измерване.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че констатацията за управление на МПС с превишена скорост се
доказва по категоричен начин от събраните по делото доказателства, като електронният
фиш е издаден в съответствие с процесуалните правила и материалния закон.
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - 11 ЗДвП е въведена възможност за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по опростена процедура, която се основава на
резултати от извършено наблюдение на движението по пътищата чрез технически средства.
В чл. 189, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Това дава възможност в случаите, когато
нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано
чрез заснетия от тях снимков материал, от който се установяват дата, час, мястото на
нарушението и МПС. В случая от приложената по делото снимка се вижда, че именно
товарен автомобил с рег. № № * се е движил със скорост над въведеното ограничение за
движение в населено място от 50 км/ч, а именно 64 км/ч., като е приспаднат толеранса на
грешка при фиксиране на скоростта от техническото устройство.
След въвеждането си в експлоатация системата за видеоконтрол оперира без
намесата на контролен орган, като присъстващите на мястото служители нямат отношение
към автоматично извършвания контрол.
Издаденият електронен фиш съдържа всички реквизити, които законът предвижда.
Следва да се има предвид, че нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална спрямо чл. 57
ЗАНН за съдържание на наказателното постановление и е достатъчно фишът да има
съдържанието, което е дадено в ЗДвП – място на извършване на нарушението, дата, час,
МПС, собственик, описание на нарушението, нарушена разпоредба, размер на глобата,
начин на плащане, обжалване. Издаденият фиш е по образеца, утвърден от министъра на
вътрешните работи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на
процесуалните правила във връзка с неприлагането на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
Тази разпоредба е приложима за безспорните нарушения, установени към момента на
извършването им, какъвто не е настоящия случай.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, предвиждащ за
превишаване на скоростта за движение в населено място от 11 до 20 км/ч глоба в размер на
50 лева. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 61 км/ч,
т.е. превишението над въведеното ограничение е с 11 км/ч, като наказващият орган няма
възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
2
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото в полза на ОДМВР София следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл.
78, ал. 8 ГПК. Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ приема, че следва да бъде определено възнаграждение в минималния
размер, а именно 80,00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К 7486349 на ОДМВР-София.
ОСЪЖДА П. В. В. ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. „*“ № 18, ет. 1, ап. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР – София сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3