№ 466
гр. Дупница, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200747 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Р. А. М., с ЕГН **********, от гр. Б......,ул. Др. Х.Т. №......,вх......,ет.....,ап.... със
съдебен адрес за призоваване: гр. Б.......,ул. ............ чрез адв. Н. Б. Георгиева, е обжалвала
Наказателно постановление № 23-0332-000289, издадено на 31.05.2023 г. от Началник Група
към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което й е наложено административно
наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП„глоба” в размер на 50.00 (петдесет). Прави оплакване за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено. Претендира
деловодни разноски.
Въззиваемата страна, не се представлява в процеса. В съпроводителното писмо е
взето становище по жалбата, в което моли НП да бъде потвръдено като законосъобразно.
Не претендира деловодни разноски, в становището е направено възражение за
прековмерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.05.2023 г. около 08:45 часа актосъставителят С. Р., на длъжност- мл.
полицейски инспектор, при РУ гр. Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил и свидетеля при
съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение- Л. Г.,
са констатирали, че жалбоподателката е извършил следното нарушение: на същите дата и
час в с. Бараково, ул. „Христо Ботев“ (центъра), в посока на движение ул. „Никола
Парапунов“ към гр. Кочериново, управлява товарен автомобил „Фолксваген“, с рег. № РВ
1
2808 РХ, собственост на „Фамилекс“ ООД, със седалище гр. Пловдив, като по време на
управление на МПС не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. По
време на движение водачът е сам в автомобила - в нарушение на 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушителят не е направил възражение и не е дал обяснение към момента на съставяне на
АУАН. Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
В хода на производството са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта, които
изцяло поддържат констатациите отразени в него. Показанията са им ясни, точни и
взаимодопълващи, поради което съдът ги кредитира. Повод за проверката е обстоятелството,
че водачът по време на движение бил без поставен обезопасителен колан.
С оглед техните покозания, както и обстоятелството, че в АУАН актосътавителят е
посочил изрично, че водачът е сам в автомобила, съдът не кредитира показанията на
допуснатия на жалбоподателката свидетел Десислава Стоилова.
Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, тъй като преценени и поотделно, и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в
процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество, същата се преценя като неоснователна, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са
следните:
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Съставени са от лица
имащи материална компетентност, в сроковете предвидени в закона, не са допуснати
нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното наказателното постановление относно наложените
наказания за извършените по-горе нарушения е законосъобразно.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал
констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на
административнонаказателното и съдебното производство, а от събраните в съдебното
производство доказателства -административнонаказателна преписка и показанията на
свидетелите, категорично се потвърждават установените от административнонаказващия
орган обстоятелства, като доводите в обратната насока са неоснователни. Неоснователни са
и доводите за порочност на наказателното постановление относно горните нарушения
поради неспазване на изискването за форма по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното
постановление съдържа всички необходими реквизити, вкл. подробно са описани
обективните признаци на горните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.
2
Наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон, в
изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила.
По нарушението на чл.183 , ал.4, т.7 от ЗДвП
Субект на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е лице с качеството водач
по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Изпълнителното деяние на нарушението е във формата на
бездействие. Законодателят санкционира неизпълнението на задължението за използване на
предпазен колан или за носене на каска. Задължението за използване на обезопасителен
колан от водачите на МПС е установено с чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят има
качеството водач, тъй като е въвел в движение и управлявал товарен автомобил, които му
действия се възприемат от актосъставителя и свидетеля на местоизвършване нарушението.
Товарният автомобил е пътно превозно средство с оглед дефинициите на § 6, т.т. 10, 11 и 12,
б. “б” от ДР на ЗДвП.
Жалбоподателката очевидно не е изпълнила задължението по чл. 137А, ал.1 от ЗДвП
и е осъществила състава на нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.
Нормата санкционираща нарушението е императивна и представлява неизпълнение
на задължения въведени с императивни норми на ЗДвП. Неизпълнението на тези
задължения е обявено за наказуемо като пряко се ангажира не друг, а водачът на
автомобила, каквото качество е имал нарушителят към момента на извършената проверка.
Затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя - същият като водач на МПС
е нямал правото да управлява автомобила, след като не е поставил обезопасителният колан
и твърдението му, че НП е написано твърде бланкетно поради което не му е ясно за кaкво
нарушение е санкциониран е необосновано. В същото време не се посочват доказателства
относно това че водача на автомобила е в кръгът от лица освободени от отговорност за
неизпълнение на задължението му по чл.137а от ЗДвП при извършване на проверка.
Поради изложеното атакуваното постановление, с което са
наложени съответстващите на ЗДвП административни наказания е законосъобразно, поради
което съдът ще го потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Дупнишкият районен
съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0332-000289, издадено на
31.05.2023 г. от Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ гр. Рила, с което на Р.
А. М., с ЕГН **********, от гр. Б......,ул. Др. Х.Т. №......,вх......,ет.....,ап.... със съдебен адрес
за призоваване: гр. Б.......,ул. ............ чрез адв. Н. Б. Георгиеваа, й е наложено
административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП„глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лв., като
3
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен
съд, в 14-дневен срок, считано от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4