Определение по адм. дело №533/2025 на Административен съд - Русе

Жалбоподателката Т. И. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител, е депозирала заявление с вх.№ 5198/03.12.2025 г., с което иска да бъде възобновено съдебното дирене по делото и да бъде прието представеното със заявлението писмено доказателство – квитанция № 1/11.08.2023 г. за платена в брой сума в размер на 150 лева, както и до разпит, в качеството на свидетел, да бъде допуснат нейният съпруг Й. П. относно взаимоотношенията с разпитания в съдебно заседание на 02.12.2025 г. свидетел Д. Н..

Искането е неоснователно.

Макар АПК да не съдържа разпоредби, които да представляват израз на присъщото за гражданския процес концентрационно начало, разбирано като поетапна преклузия на процесуални права и конкретно като преклудиране на възможността страните да правят доказателствени искания – чл.146, ал.3, изр.второ от ГПК, това не означава, че такива искания могат да бъдат заявени за първи път след приключване на съдебното дирене. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.171, ал.6 от АПК, който текст гласи, че по исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание като разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства. От този текст следва, че доказателственото искане може да бъде валидно заявено само в рамките на съдебното дирене, но не и след неговото приключване и даване ход на устните състезания (ход по същество) на делото. В случая с протоколни определения от 02.12.2025 г. съдът е дал ход на делото по същество и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение в срок. Недопустимо е след постановяване на определенията по чл.149, ал.1 и ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК страната да прави нови доказателствени искания.

На следващо място, освен недопустими доказателствените искания са и неоснователни. Представеното писмено доказателство – квитанция № 1/11.08.2023 г., удостоверяваща заплатената от Й. Й. П. сума от 150 лева в полза на етажната собственост за „стълбище и асансьор“ за пет месеца, е неотносимо към основанието за прекратяване на наемното правоотношение в процесния случай. Неотносимите доказателствени искания, т.е. тези които нямат значение за решаване на делот, се отхвърлят от съда с определение - чл.159, ал.1 от ГПК вр. чл.171, ал.2, изр. първо от АПК. В случая наемното правоотношение за общинския жилищен имот е прекратено не на основание чл.31, ал.1, т.1, пр. второ от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе, поради неплащане на консумативните разноски за повече от три месеца (и по-конкретно на разходите за поддържане на общите части по смисъла на т.11а от ДР на ЗУЕС), а на основание чл.31, ал.1, т.3 и т.11 от Наредба № 6 на ОбС- Русе – поради нарушаване на добрите нрави и системно нарушаване спокойствието на гражданите по смисъла на чл. 2 на Наредба № 4 на ОбС – Русе.

Неоснователно е и искането за разпита като свидетел на съпруга на жалбоподателката Й. П.. Според чл.25, ал.3, изр. второ от Наредба № 6 на ОбС- Русе заповедта за настаняване има действие за всички членове на семейството или домакинството на настанения, т.е. настанителната заповед има действие и за посоченото лице, респ. оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение има действие и спрямо него. Следователно Й. П. има качеството на страна в административното производство по прекратяване на наемното правоотношение и като такава страна той е разполагал с правото на жалба срещу административния акт. О. П. не се е възползвал от възможността да подаде такава жалба макар оспорената заповед за прекратяване на наемното правоотношение да му е била съобщена чрез неговата съпруга, тъй като при уважаване на жалбата, подадена от съпругата му – жалбоподателката Т. П., отмяната на административния акт би ползвала и него – чл.177, ал.1, изр.второ от АПК. Това обстоятелство обаче не означава, че страната в административното производство, която не се е възползвала от правото си на жалба, чрез която да се конституира като страна в съдебното производство, може да бъде разпитвана в процесуалното качество на свидетел.

По изложените съображения искането се явява неоснователно и като такова то следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от Т. И. П., с [ЕГН], заявление с вх.№ 5198/03.12.2025 г., с което се иска да бъдат отменени определенията от съдебно заседание от 02.12.2025 г., с които е даден ход на устните състезания по адм.д. № 533/2025 г. по описа на Административен съд – Русе и на страните е обявено, че съдът ще се произнесе с решение в срок като делото бъде насрочено в открито съдебно заседание за приемане на представеното със заявлението писмено доказателство - квитанция № 1/11.08.2023 г. за платена в брой сума в размер на 150 лева и допускане до разпит в качеството на свидетел на Й. Й. П..

Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.