РЕШЕНИЕ
№ 3257/17.07.2020г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА,
Гражданско отделение, 33-ти състав, в открито заседание, проведено на 19.06.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 842 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова
молба подадена от ищецът „К.Г.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя П. Н*** срещу ответника К.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** – партер, с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД, да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 420,00лв./четиристотин и двадесет лева/, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда – 24.01.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума,
получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 24.01.2015 г., сключен между цедента
„К.Г." ЕООД и цесионера „Интейк" ЕООД,
която не е предадена до момента на цедента.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на посочената
осъдителна претенция, навеждайки следните фактически твърдения: В исковата молба се твърди, че на 28.07.2014г., „К.Г." ЕООД, ЕИК: ***, в качеството си на ищец е предявило иск с
правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД срещу „Енерго-Про Продажби" АД, за
осъждането на това дружество да заплати на ищеца сумата от 989,54лв./деветстотин осемдесет и девет лева и 54 стотинки/, представляваща платена без основание
стойност по корекция на сметка за периода от 13.04.2011 г. до 29.09.2011г., за което е
било образувано гр.д. №
9769/2014 г. на ВРС, Х-ти съдебен
състав.
С Решение № 374/23.01.2015г., постановено по гр.д № 9769/2014 г. на ВРС, предявената искова претенция е
била уважена изцяло в полза на ищеца „К.Г." ЕООД. С оглед уважения иск в
полза на дружеството са присъдени и сторените в производството съдебни
разноски, в размер на 450,00 лв. /четиристотин
и петдесет лева.
На следващия
ден, след постановеното решение, с договор за прехвърляне на вземане, сключен
на 24.01.2015г„ „К.Г." ЕООД, в качеството
на цедент, действащ чрез пълномощник, в
лицето на адв. К.Д.Т. - ВАК, е
прехвърлило това свое вземане, на стойност 450,00лв., представляващо,
както бе отбелязано, разноски по делото, за цесионна цена от 420,00лв./седемстотин лева/ на цесионера „Интейк" ЕООД, ЕИК: ***.
Съгласно т.З-та
от сключения договор, цесионерът „Интейк" ЕООД е заплатил уговорената продажна
цена за вземането, в размер на 420,00лв., изцяло в брой
на адв.К.Д.Т., в качеството му на пълномощник на „К.Г."
ЕООД, като изрично е посочено, че сключения договор служи и за разписка за
извършено плащане.
До настоящия
момент обаче, довереникът адв. К.Т. не е отчел така получената от него сума в
касата на „К.Г." ЕООД, поради което намира, че е налице правният интерес
да предяви пред компетентния съд настоящия иск.
Моли се за уважаване на предявения иск, поради
изложените аргументи и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К.Д.Т. ЕГН **********,
с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Възразява, че е
изтекла погасителната давност за предявяване на настоящия иск. Оспорва се факта, че адв. К.Т. е получил от
„Интейк" ЕООД процесната сума. В т. 3 от процесния договор е записано, че сумата е платена от цесионера
/"Интейк" ЕООД - б.а./ на цедента /"К.Г." ЕООД - б.а./, а не че е платена от „Интейк"
ЕООД на пълномощника на цедента - адв.К.Т.. Тоест в тази част
от договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите са лично
получени от ответника. В този смисъл се цитира Решение № 1216 от 25.03.2019г. по гр.д. № 12008/2019г. описа на Районен съд - Варна, ГО, IX състав /по идентичен
спор между същите страни, което не е обжалвано от загубилата страна ,К.Г."
ЕООД/.
Точка 3 от процесния договор /факта на реално плащане и
размера на цената на цесията/,се сочи, че е привидна - налице е частична симулация. Налице е изменение на процесния договор за
цесия от 24.01.2015г.,
обективирано в анекс от същата дата
между „К.Г." ЕООД и „Интейк" ЕООД, съгласно което „К.Г." ЕООД е
върнало обратно на цесионера „Интейк" ЕООД паричната сума,
предмет на настоящия иск. Този анекс представлява и т.нар. обратно писмо /contra letera/ за реалните
уговорки между страните, в това число за цената на цесията и плащането по
същата.
По отношение на представителната власт на адв. Т.
да изменя договора, се моли да се има предвид следното: в представеното
пълномощно на пълномощника - адв.Т. е учредена представителна власт да се разпорежда с
вземанията на ищеца при условия каквито намери за добре, включително да сключва
и прекратява договори за прехвърляне на вземания. При налична представителна
власт за сключване и прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то
пълномощникът несъмнено разполага и представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за цесия.
Съгласно сключения анекс към процесния договор
за цесия /представляващ едновременно и обратното писмо/, страните приемат за
установено помежду си, че цялото дело е финансирано изцяло от „Интейк" ЕООД, чрез адв.К.Т.
/държавни такси, депозити за експертизи и свидетели/, както и че първоначалните
цеденти всъщност са клиенти на адв. К.Т.. След приключване на делото именно адв. К.Т. е върнал обратно цялата сума
на първоначалния цедент -
Т***, за което се представя
и разписка. „Интейк" ЕООД от своя страна е назначило юрисконсултите на „К.Г.'"
ЕООД на отделен трудов договор и им заплаща отделно трудово възнаграждение,
благодарение на което последните се явяват на делата на „К.Г." ЕООД. Адв.К.Т. като пълномощник на Интейк ЕООД, от своя страна
заплаща заплатите и осигуровките на служителите на „К.Г." ЕООД.
„К.Г." ЕООД се задължава да прехвърли на
„Интейк" ЕООД вземането си за платените от „Интейк" ЕООД (чрез
специалната адвокатска сметка на адв. К.Т.) разноски по делото вкл. разноските
за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанции след установяването
им по размер с последваща цесия, като страните се съгласяват цената на цесията
да бъде заплатена директно от „Интейк" ЕООД на Т***.
Поради горното се изменя цената на сключения
договор, която следва да бъде 420 лева, дължима в полза на Т***, съгласно подписано Тристранно
споразумение от 23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на сила на
осъдително решение по Решение по гр-Д. №9755/2014 г. на Варненски Районен Съд, ГО, XLIII с-в. К.Г. ЕООД връща /предава/ на „Интейк" ЕООД платената сума от 420 лв„ за което страните се съгласяват, че е
платена изцяло и в брой от „К.Г." ЕООД на „Интейк"
ЕООД при подписване на настоящия анекс, като същият служи за разписка за
извършено плащане.
Следователно и с оглед изменението на договора
за цесия всъщност „К.Г." ЕООД е върнало обратно паричната сума на
„Интейк"ЕООД, за която ищецът твърди, че ответникът /негов пълномощник/
е задържал и не му я предава до подаване на исковата молба.
Сочи се, че следва да се има предвид и че адв. К.Т.
е заплатил всички дължими суми на първоначалния цедент - Т***, за което са представени и доказателства.
Твърди се неясно
основание на вземането на ищеца, поради липса на индивидуализация на договора
за поръчка. Недоказаност на договора за поръчка. Твърди се, че вземането произтича по договор за поръчка, но в исковата
молба не са наведени твърдения кога е сключен въпросният договор за поръчка,
каква е неговата форма -устна,
писмена или някаква друга, какъв е срокът, в който пълномощникът е следвало да
върне сумата, предмет на поръчката и т.н.
Не на последно място, изрично се оспорва
съществуването на договор за поръчка между К.Т. и К.Г. ЕООД. От ищеца така или
иначе не са представени никакви доказателства за установяване на факта на
сключване на договора за поръчка, неговите клаузи и т.н. В съдебната практика и правната доктрина, се
сочи, че всякога се е правела разлика между упълномощаването като едностранна
сделка и мандата като двустранна сделка, в която се поемат и редица задължения.
Моли се,
с оглед изложеното, за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От прието по делото
доказателство, представен с исковата молба –
Договор за прехвърляне на вземане от 24.01.2015г., се установява, че на
посочената дата, цедента „К.Г.“ЕООД, действащ чрез
пълномощника си адв.К. Д.Т. е прехвърлил в полза на
цесионера „Интейк“ЕООД, представлявано от управителя си Д***, вземането си за
сумата от 450,00лв. от „Енерго Про Продажби“АД, за цена от 420,00лв., която
цена според отразеното е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, при
подписване на договора, който служи като разписка за извършеното плащане.
Посоченият договор за цесия е
представен и от ответника с отговора, във вид на зеверено за вярност с
оригинала копие.
Според посоченото в договора,
описаното вземане от 450лв., цедентът „К.Г.“ЕООД, е
придобил от „Енерго Про Продажби“АД, като същото представлява присъдени
разноски с решение по гр.д.№ 9769/2014г. на ВРПС, 10-ти състав.
С отговорът е представен заверен
за вярност Анекс към Договора за прехвърляне на вземане от 24.01.2015г. между „К.Г.“ЕООД
и „Интейк“ЕООСД, сключен на
24.01.2015г между „К.Г.“ЕООД, действащо чрез
пълномощника си адв.К.Д.Т., и „Интейк“ЕООД,
с управител Д***, по силата на който тези страни са приели за безспорно и са се
споразумели за следното: че по силата на
Договора за цесия от 24.01.2015г., цената в размер на 420лв. е платена в брой
при подписване на договора; че на 23.10.2014г. е подписано тристранно
споразумение между „К.Г.“ЕООД, „Интейк“ЕООД и Т***
ЕГН **********, съгласно което „Интейк“ЕООД е
встъпило като съдлъжник на основание чл.101 ЗЗД и е приело да финансира
воденото от „К.Г.“ЕООД гражданкско дело №9769/2014г. на ВРС, а „К.Г.“ЕООД се е
задължило да прехвърли на „Интейк“ЕООД вземането си за платените от
„ИнтейкЕООД/чрез специална адвокатска сметка на адв.К.Д.Т./
разноски по делото, вкл. за ю.к.възнаграждение и за двете инстанции след
установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5/пет/ лева; че се
изменя съобразно това цената на сключения договор, която следва да бъде 5лв., дължима
в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на осъдително
решение по гр.д.№9769/2014г. на ВРС, 10-ти състав; че адв.К.Т.,
в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД връща/предава/ на „Интейк“ЕООД платената сума от 420.00лв., за което страните
се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв.К.Д.Т.
на „Интейк“ЕООД при подписване на настоящото
споразумение, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Няма спор по делото, че сумата от
420лв., получена на 24.01.2015г. от адв.К.Д.Т., в
качеството му на пълномощник на „К.Г.“ЕООД по договора за цесия, сключен на
посочената дата с „Интейк“ЕООД, не е заплатена от К.Д.Т. на упълномощителя
му „К.Г.“ЕООД.
Основният спор се свежда до
въпросът дали задължението за отчет на адв.К.Д.Т., в
качеството му на пълномощник на „К.Г.“ЕООД, е валидно отпаднало, предвид договореното
в подписано тристранно споразумение от същата дата 23.10.2014г. и в Анекс към
Договора за прехвърляне на вземане от 24.01.2015г. между „К.Г.“ЕООД и „Интейк“ЕООСД, сключен на 24.01.2015г между „К.Г.“ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв.К.Д.Т., и „Интейк“ЕООД, с
управител Д***.
По повод на депозирания с
отговорът по чл.131 ГПК Анекс към Договора за прехвърляне на вземане от
24.01.2015г. между „К.Г.“ЕООД и „Интейк“ЕООСД, сключен на 24.01.2015г
между „К.Г.“ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв.К.Д.Т.,
и „Интейк“ЕООД, с управител Д***, ищецът „К.Г.“ЕООД, навежда възражения за
неговата недействителност, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
закона, както и поради договаряне във вреда на представлявания – чл.40 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя
единствено доводите за недействителност, поради договаряне във вреда на
представлявания – чл.40 от ЗЗД.
С ТР № 5/2014 г по тълкувателно
дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС, е прието, че Договор, при който
представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на
представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни
последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само
представляваният или неговите универсални правоприемници.
Фактическият състав на
чл.40 от ЗЗД, включва следните елементи:
обективен – договорът да е във
вреда на представлявания, преценката за която се осъществява към датата на
сключването му; субективен –
споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на
представлявания. За тяхната недобросъвестност, която подлежи на доказване от
страна на представлявания, е достатъчно и двамата да осъзнават, че сключения
договор обективно уврежда представлявания, като не е нужно представителя и
насрещната страна да е налице изричен сговор за увреждане на представлявания.
Видно от предоставеното пълномощно от „К.Г.“ЕООД в полза на адв.К.Д.Т./л.61/,
в същото е предвидена клауза, че при съмнение следва тълкуването на същото да е
в полза на упълномощения. Въз основа на това пълномощно е сключен процесният
Договор за цесия от 24.01.2015г., по силата на който „К.Г.“ЕООД, като цедент, действащ чрез пълномощника си адв.К.
Д.Т. прехвърля в полза на „Интейк“ЕООД, като цесионер своето вземане от „Енерго
Про Продажби“АД на стойност 450,00лв., за цена 420,00лв. Посочената клауза, в
пълномощното, с която „К.Г.“ЕООД е предоставило права за всякакви
съдопроизводствени, правни и фактически действия, и за разпореждане с негови
вземания, при условия, каквито пълномощника намери за добре, не може да отмени задължението на
пълномощника да действа в защита на интересите на упълномощителя. При
извършване на правните и/или фактически действия, за които адв.К. Д.Товород е
упълномощен, същия в качеството му на пълномощник на „К.Г.“ЕООД, е следвало да
се ръководи не от своя интерес, а единствено от интереса на упълномощителя.
Дадените му права да действа при каквито условия и при каквато цена намери за
добре, не отменят посоченото му задължение да действа предимно и само в интерес
на представлявания. Задължението
на представителят да действа в интерес на представлявания, е принцип, възприет
и в съдебната практика. В тази насока са решение №361/16.11.2011 г. по гр.д №
1077/2010 г., ВКС, IV г.о., решение № 140/15.10.2015 г. по т.д. №2092/2014 г.,
ВКС, I т.о., и мн.др.
В конкретният случай, на
24.01.2015г., е сключен договор за цесия,
с който от страна на цесионера „Интейк“ЕООД е била заплатена в полза на цедента „К.Г.“ЕООД
цена от 420,00лв., получена от пълномощника на цедента – адв.К.Д.Т., в брой, в
деня на подписване на договора.
На същата дата 24.01.2015г.,
е подписан Анекс към Договора за прехвърляне на вземане от
24.01.2015г. между „К.Г.“ЕООД и „Интейк“ЕООСД, като „К.Г.“ЕООД е действащ чрез пълномощника си адв.К.Д.Т., по силата на който тези страни са приели за
безспорно и са се споразумели на основание направено изявление от адв.К.Д.Т. от името
на представляваното от него дружество „К.Г.“ЕООД , за следното: че се изменя съобразно това цената на
сключения договор за цесия от 24.01.2015г., която следва да бъде 5лв.,
дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на
осъдително решение по гр.д.№9769/2014г. на ВРС, 10-ти състав; че адв.К.Т., в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ЕООД
връща/предава/ на „Интейк“ЕООД платената сума от
420.00лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от
адв.К.Д.Т. на „Интейк“ЕООД при подписване на
настоящото споразумение, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Същевременно в цитирания
Анекс е отразен и следният текст: „... На 23.10.2014г. е подписано тристранно споразумение между „К.Г.“ЕООД, „Интейк“ЕООД и Т*** ЕГН **********, съгласно което „Интейк“ЕООД е встъпило като съдлъжник на основание чл.101 ЗЗД и е приело да финансира воденото от „К.Г.“ЕООД гражданско дело №9769/2014г. на ВРС, а „К.Г.“ЕООД се е
задължило да прехвърли на „Интейк“ЕООД вземането си за платените от
„ИнтейкЕООД/чрез специална адвокатска сметка на адв.К.Д.Т./
разноски по делото, вкл. за ю.к.възнаграждение и за двете инстанции след
установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5/пет/ лева“, който обезсмисля сключването впоследствие на
Договор за цесия - на 24.01.2015г. между
„К.Г.“ЕООД и „Интейк“ЕООД, за цена 420,00лв., след като вече с цитираното тристранно
споразумение е посочено, че последващата цесия ще е за цена от 5лв.
Договорката в
подписаното но 23.10.2014г. тристранно споразумение между „К.Г.“ЕООД, „Интейк“ЕООД и Т*** ЕГН **********, съгласно което „...„Интейк“ЕООД е
встъпило като съдлъжник на основание чл.101 ЗЗД и е приело да финансира
воденото от „К.Г.“ЕООД гражданско дело №9769/2014г.
на ВРС, а „К.Г.“ЕООД се е задължило да прехвърли на
„Интейк“ЕООД вземането си за платените от „ИнтейкЕООД/чрез специална адвокатска
сметка на адв.К.Д.Т./ разноски по делото, вкл. за ю.к.възнаграждение и за двете
инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5/пет/
лева“, е могла очевидно да бъде съобразена при сключване впоследствие/ след 3
месеца и 1 ден/ на договора за цесия от 24.01.2015г., при
което в този договор е следвало да не се отразява възмездното прехвърляне на
вземане на „К.Г.“ЕООД от „Енерго Про
Продажби“АД за сума от 420,00лв. Или финансовите затгруднения
на „К.Г.“ЕООД е следвало да бъдат отразени при сключване на Договора за цесия.
А ако тези факти са възникнали още при сключване тристранното споразумение, то
в последнащия Договор за цесия е следвало да бъдат отразени, като бъде и
съоблразена цената на тази цесия, така както е договорена в тристранното
споразумение, при което очевидно се
налага извод, че Анекса не е подписан на
тази посочена в него дата или обратно невярна е датата на подписване на
тристранното споразумение, като и в двете посочени хипотези, са налице
достатъчно основания, за да се прецени, че е налице намерение за увреждане на цедента „К.Г.“ЕООД.
Не може, при вече сключен
Договор за цесия, който е породил действие за цедента, въз основа на съществуващи
от преди това вътрешни отношения между „К.Г.“ЕООД, първоначалния цедент Т*** и „Интейк“ЕООД, така както те са визирани в
тристранното споразумение от 23.10.2014г., и които са съществували и към
момента на сключването на цесията, този Договор за цесия от 24.01.2015г. да
бъде изменян досежно цената му, във вреда на упълномощителя въз основа на
същите вътрешни отношения.
Въз основа на съвкупния анализ на
всички доказателства, съдът достига до извод, че Анекса от 24.01.2015г., е
нарочно създаден документ за противопоставянето му на ищеца като формална
страна по него, действащ чрез упълномощено лице, за да не може да претендира
плащане по договора.
Следва да се отбележи и
още едно съществено противоречие, изложено от отв.К.Д.Т.,
в депозирания от него отговор по чл.131 ГПК.
От една страна, отв.К. Д.Т. оспорва да е получил процесната сума от 420,00лв.
от „Интейк“ЕООД по Договора за цесия от 24.01.2015г., като в тази насока
настоява да се има предвид отразеното в този договор, че сумата е платена от
„Интейк“ЕООД в полза на цедента „К.Г.“ЕООД, а не в полза на пълномощника на цедента адв.Т..
От друга страна обаче, отв.Т. навежда доводи, че не дължи процесната сума, т.к.
със сключен Анекс от дата 24.01.2015г.,
той лично е върнал процесната сума от 420.00лв., предмет на настоящия иск, на
цесионера „Интейк“ЕООД.
Посочените
взаимоизключващи се твърдения, също са достатъчни да аргументират, дори сами по
себе си, че е налице хипотезата на чл.40 от ЗЗД, като са индиция за действие на
представителя във вреда на представлявания. Анекса от 24.01.2015г., поради недобросъвестните действия на упълномощения
във вреда на представлявания, е недействителен по отношение на цедента –
упълномощител „К.Г.“ЕООД, поради което пълномощника адв.Т.
е следвало да отчете и предаде тази сума в размер на 420,00лв. на упълномощителя си „К.Г.“ЕООД.
Като не е сторил това,
пълномощника е упражнил превратно представителната си власт. Обстоятелството, предвид отразеното в Анекса от
24.01.2015г., че адв.К.Д.Т., в качеството си на
пълномощник на „К.Г.“ЕООД е върнал/предал на „Интейк“ЕООД сумата от 420,00лв.,
е без значение. Възражението на отв.Т., че след като
предал парите на трето лице – на „Интейк“ЕООД, не се е обогатил, е ирелевантно
за спора. Дори да е предал тази парична сума, съответно тя да не е в негово
държане, доколкото парите са родово определена вещ, а родът не погива, за него
не отпада задължението да предаде същото количество парични средства на
упълномощителя си.
Съдът, при произнасяне на настоящото решение, съобразява актуалната
съдебна практика на Варненски окръжен съд, явяваща се релевантна по отношение
на конкретно наведените спорни обстоятелства в настоящото съдебно производство,
а именно със следните съдебни решения: Решение по в.т.д.№1020/2019г. на ВОС,
Решение по в.т.д.№ 615/2019г. на ВОС, Решение по в.т.д.№ 621/2019г. на ВОС.
По разноските:
Поради основателност на иска,
разноски се следват на ищцовата страна, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, в размер на общо 410,00лв., от които 360.00лв. за адв.възнаграждение с
ДДС/300лв. адв.възнаграждение + 60лв. за ДДС/, и 50,00лв. за д.такса, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът намира възражението на насрещната страна за
прекомерност на договорения адв.хонорар, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, за
неоснователно, предвид че договореното адв.възнаграждение е в минимален размер
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.284, ал.2 вр. чл.36, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД ответникът К.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** –
партер,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца
„К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П. Н*** сумата от 420,00лв., представляваща цена по договор за
цесия от 24.01.2015г. между цедента „К.Г.“
ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на упълномощителя „К.Г.“ЕООД
от пълномощника К.Д.Т..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК, К.Д.Т. ЕГН **********, с адрес *** – партер, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „К.Г.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя П. Н***, сумата от 410,00лв., представляваща
сбор от сторени пред Варненски районен съд съдебно-деловодни разноски, както
следва: 360.00лв. за адв.възнаграждение с ДДС и 50,00лв. за
д.такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: