Р Е Ш Е
Н И Е №418
гр.
Пловдив,07 02 2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 07 02 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Иванка Боева , като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №14939/2019. по описа на ПРС, 3ти бр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание
чл. 150 СК .Ищците Н.Т.Д. ЕГН **********
– лично и със съгласието на своята майка П.С.П. ЕГН ********** , и П.С.П. ЕГН **********-
в качестовто и на майка и законен представител на М.Т.Д. ЕГН **********
,са предявили иск за увеличаване размера на определената месечна
издръжка ,която ответникът Т.Н.Д.
ЕГН ********** заплаща на непълнолетните си деца – а именно от 100лв в размер на 200лв за непълнолетния Н. , и от 80лв на 180лв за малолетния М.
Твърди се, че ответникът е баща на децата Н. и М.,
което се удостоверява от приложените удостоверения за раждане. С Решение №****/****г.
по описа на Районен съд – Пловдив, *** бр. с. ответникът е осъден да заплаща
месечна издръжка на своите деца в размер на 100лв. за детето Н. и 80лв. за
детето М., считано от 09.09.2011г. Твърди се, че от влизане в сила на решението
са изминали повече от 8 години, през които са настъпили значителни промени във
възрастта на децата, а от там и в техните нужди. Непълнолетният Н. е ученик в ***
клас, а М. е ученик в ***ти клас, за което са представени надлежни писмени
документи. Майката работи като *******. Със заплатата, която реализира същата
заплаща месечен наем за жилището, което обитават в размер на 250лв. и поема
всички разноски свързани с ежедневието на децата – храна, отопление, дневни,
джобни,здравни и образователни потребности. Майката няма близки, на които да
разчита, тъй като родителите й са починали. Налага се да търси заеми, за да
посреща нуждите на децата си. И двете деца проявяват интерес към спорта, като
детето Н. е картотекиран в младежкият отбор на ФК „****“, не пропуска
тренировки, за които майката всеки месец заплаща по 40 лв., а от септември
2019г.- по 50 лв. месечна такса. Детето участва в турнири на територията на
страната или в чужбина и ако голяма част от разходите се поемат от футболния
клуб, то той трябва да разполага с някакви лични средства при тези пътувания,
които майката трудно му осигурява.
Детето М. иска да върви по стъпките на брат си, но майката няма възможност
финансово да обезпечи този му интерес. Бащата на децата ,по своя преценка, не
контактува с тях и по никакъв начин не се включва в издръжката им. Ищцата няма
представа дали работи, как се издържа.
От съда се иска да измени размера на определената
издръжка, като определи такава в размер на 200лв. за непълнолетния Н.Д. и в
размер на 180 лв. за малолетния М.Д., считано от подаване на исковата молба
пред съда. Претендират се разноски по делото.
В срокът по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника.
Квалификацията на иска е чл.150 от СК.
Пловдивският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от
представените по делото удостоверения за
раждане се установява, че Н.Т.Д. ЕГН ********** и М.Т.Д. ЕГН ********** са синове на ответника. Видно от представеното и прието по делото съдебно
решение №***/********г,бракът между родителите на децата е прекратен , като
упражняването на родителските права спрямо двете малолетни тогава деца е предоставено на майката П.С.П. , а бащата Т.Н.Д.
е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 за
детето Н. , и 80лв за детето М. .
От събраните по делото гласни доказателства-
св. И. Г. /без родство / се установява,
че майката сама отглежда непълнолетните Н.
и М. .Тримата живеят в апартамент под наем ,находящ се в гр П. ул ,,К. ,, .Големият
син Н. е ученик в ***ти клас , а М. е в ***ти клас .Бащата не контактува с
децата ,не ги търси ,не заплаща определената му месечна издръжка .От 2 години
изобщо не се е виждал с децата .И двете деца тренират футбол във ФК ,,***** ,,
.Често пътуват за турнири и участия .Майката трябва да им осигурява джобните за
тези пътумвания ,което я затруднява .Същата работи като **** ,реализира
месечно 700-800лв.Децата растат бързо и
често се налага да им се закупуват дрехи и обувки .Майката трудно се справя с
всички разходи на семейството ,налагало и се да взема заеми от свидетелката .
Съдът кредитира в пълен обем
показанията на разпитания свидетел ,като обективни ,безпротиворечиви и
кореспондиращи с другите доказателства по делото .
От изготвения социален доклад се
установява ,че Н. и М. се отглеждат от тяхната майка ,която полага адекватни
грижи за тях.По информация на майката ,бащата не заплаща определената му
издръжка .Н. и М. не са виждали баща си дълъг период от време и връзката им с
него е прекъсната .Бабата и дядото по майчина линия са починали , а роднините
по бащина линия не поддържат връзка с децата .В интерес на децата е да им се
присъди издръжка ,съобразно възрастта и потребностите им ,която да гарантира
стабилност в ежедневието им .
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за увеличаване
размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответниът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от
родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка на децата си .
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното, от
събраните по делото доказателства, се установи ,че майката поема изцяло задълженията, свързани с издръжката и
възпитанието на децата , като заплатата й е в размер на около минималната за страната .Майката трудно се
справя с разходите на порасналите си деца . Установява се, че с решение за
прекратяване на брака на ПРС ****бр.с. по гр.д. №****/****г. бащата е осъден
да заплаща издръжка на сина си Н. в размер на 100лв , а на сина си М. – в
размер на 80лв.От събраните доказателства се установява ,че бащата не заплаща
определената издръжка ,не поддържа контакт с децата си месечно. Понастоящем
същият НЯМА РЕГИСТРИРАН ТРУДОВ ДОГОВОР,няма участия в търговски дружества ,не
притежава недвижими имоти.
Съдът намира ,че действително от
определяне размера на издръжката /2011г/ е изминал период от време, през който
нуждите на децата значително са се
увеличили.
Размерът на дължимата издръжка, според закона,
се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на
издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1
от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като потребностите
се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий са
възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и
размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има
задължение към други лица .В настоящия случай бащата е млад,здрав и
работоспособен човек , няма задължения за издръжка към други лица .Действително
,същият няма регистриран трудов договор , но това не го освобождава от
задължението му да издържа децата си ,така както майката ,която също живее и работи в условията на
финансова криза ,полага неимоверни усилия,за да издържа синовете им.
Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен ,ответникът е
длъжен да работи и да осигурява издръжка на своите деца. Определения със съдебното
решение размер на издръжката от 100лв за непълнолетния Н. и 80лв за малолетния М.,
действително понастоящем не е адекватен на нарасналите нужди на децата и променената икономическа ситуация в страната .Съдът намира ,че за издръжката на дете
на ***г са необходими поне 380лв месечно ,включват се обикновени разходи за
храна , облекло , отопление ,здравни и образователни потребности,спортни
занимания .За дете на *** г са необходими поне 350 лв. месечно за същите
обичайни ежедневни разходи .С оглед на изложеното ,съдът намира ,че бащата
следва да бъде задължен с издръжка към сина си Н. в размер на 200лв от тази
сума , а към сина си М. – с издръжка в размер на 180лв от тази сума .Посочените
размери на издръжката са реални с оглед възрастта и потребностите на децата,покриват
около половината от обичайните разходи на дете на тази възраст , както и
същите са във възможностите на всеки здрав баща ,който
желае да работи и да участва в грижите за децата си.
Ето защо искът за увеличаване размера на определената издръжката се явява напълно основателен
и доказан, поради което и следва да бъде уважен в посочените по-горе размери .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
УВАЖАВА ИСКА НА Н.Т.Д. ЕГН **********,действащ
лично и със съгласието на своята майка П.С.П.
ЕГН ********** , и на П.С.П. ЕГН **********- в качеството и на майка и законен
представител на М.Т.Д. ЕГН ********** ,
за увеличаване размера на
определената месечна издръжка с решение №***//*******г по гр д ****/****г
,която ответникът Т.Н.Д. ЕГН ********** ,заплаща на непълнолетните си деца – а именно от
100лв в размер на 200лв / ДВЕСТА ЛЕВА/ за
непълнолетния Н.Т.Д. ЕГН **********
, и от 80лв на 180лв/ СТО И ОСЕМДЕСЕТ ЛЕВА/ за малолетния М.Т.Д. ЕГН **********
, начиная от завеждане на исковата молба
пред съда- 20 09 2019г ,до настъпване на законни причини за изменението или
прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска от падежа до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА Т.Н.Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на
ПРС СУМАТА ОТ 288 ЛВ/ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ ЛЕВА / ДЪРЖАВНИ ТАКСИ
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.