Решение по дело №83/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С. В. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], подадена против Заповед за отчуждаване № РД 15-141 от 26.01.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно определеното обезщетение. В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените разпоредби, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Счита, че обезщетението следва да бъде имотно, а не парично такова. Посочва, че следва да бъде обезщетен имотно с част от имот с идентификатор 67338.418.237– общинска собственост, намиращ се в съседство с имота, част от който се отчуждава. Излага съображения, че размерът на определеното парично обезщетение е явно несправедлив и силно занижен, тъй като не са оценени подобренията и трайните насаждения, намиращи се в частта от имота, подлежаща на принудително отчуждаване. Моли съда да приеме за основателно възражението, че определеният начин на обезщетение следва да бъде имотно обезщетение или да бъде увеличен размерът на паричното обезщетение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Възразява срещу искането на оспорващия за имотно обезщетение. Счита, че оценката на вещото лице е завишена. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД 15-141 от 26.01.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗОС, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите: „Л. в.“, ,Д. р. – юг“, „П.“ и „Г.“, СО „И.“, землище [населено място], одобрен с Решение № 1553 от 27.09.2007 г. на Общински съвет– Сливен, и План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № РД 15-2058 от 07.08.2019 г. на Кмета на Община Сливен, предвиждащ осигуряване достъп до ПИ 67338.418.241 и ПИ 67338.418.242 в кв. 255, м. „Л. в.“, СО „И.“, землище ***, е наредено: I. Да се отчуждят в полза на Община Сливен 66 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.418.238, м. „Л. в.“, СО „И.“, землище ***, целият с площ 600 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, граници на имота: ПИ 67338.418.241, ПИ 67338.418.237, ПИ 67338.418.263, ПИ 67338.418.239 и ПИ 67338.418.240, с. на С. В. А., съгласно нотариален акт № 63, том III, дело 440/2000 г., вписан по ЗС/ПВ с вх. рег. № 1424 от 30.05.2000 г., Акт № 178, том IV, дело 942/2000 г.; II. Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 66 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.418.238, в размер на 3 030 лева; III. Сумата по т. II, представляваща дължимото парично обезщетение, да се депозира по сметка на Община Сливен **************************, ********** в „О. б.“ АД, ФЦ С., и изплати по банков път на С. В. А., с. на имота, след влизане в сила на заповедта.

Горепосоченият ПИ - № 67338.418.238 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 600 кв. м., е с. на оспорващия С. В. А., видно от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 178, том IV, дело 942/2000 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен.

На 02.02.2021 г. от оспорващия А. е подадена молба до Кмета на Община Сливен с искане да бъде обезщетен имотно с част от общински имот с идентификатор 67338.418.237, находящ се южно от неговия имот. В писмо от 05.02.2021 г. по описа на Община Сливен, адресирано до оспорващия А., е посочено, че Община Сливен не може да удовлетвори искането, тъй като отчуждителните мероприятия се извършват по реда на ЗОС, който не предвижда обезщетения с части от общински имоти.

В образуваното административно производство по отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Оценителска компания“ ООД - Сливен, съгласно която пазарната стойност на предвидената за отчуждаване част с площ от 66 кв. м. от ПИ 67338.418.238, целият с площ 600 кв.м., е в размер на 3 030 лева. Оценката е изготвена на 22.11.2023 г. Оценителят е приел, че: отчуждаването не засяга сгради; в засегнатата от отчуждаването част има стара ограда, амортизирана, която предвид състоянието й, не се оценява. Оценителят е определил пазарна стойност на предвидената за отчуждаване площ чрез прилагане на сравнителен подход - метода на пазарните сравнения /аналози/. Изготвената експертна оценка е възприета от административния орган.

Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 753,40 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 18.12.2023 г. от Община Сливен.

По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните по предвидения процесуален ред съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. М. Р. И. – с. о. Съгласно заключението на вещото лице, в засегнатата от отчуждаването част има: ограда от плетена оградна мрежа на 8 броя бетонни колове и 3 броя метални колове, с размери на мрежата: дължина - 36,30 м., височина - 1,50 м.; 22 броя „Туя“, засадени непосредствено до оградната мрежа; 1 брой джанка, засадена преди около 10 години; 1 брой бадем, засаден преди около 10 години; 1 брой черница, засадена преди 10-12 години; 2 броя сини сливи - 6-7 годишни; 1 брой гинкобилоба с височина около 40 - 50 см. При определяне от вещото лице на пазарната стойност на оценявания имот са използвани следните методи на оценка: сравнителен подход /метод на посредственото сравнение/ – за оценка на земята, разходен подход /метод на вещната стойност/ – за оценка на подобренията. Пазарната стойност на подобренията е определена при отчитане на разходите по създаването им и тяхната амортизация. Съгласно заключението на вещото лице, пазарната стойност на предвидената за отчуждаване част от имота, описана в оспорената заповед, включително и на подобренията и трайните насаждения в нея, към 22.11.2023 г., 26.01.2024 г. - дата на издаване на оспорената заповед, и към датата на изготвяне на заключението, е в размер на 5 924,80 лева.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предмет на оспорване в настоящото производство е определеното в заповедта за отчуждаване обезщетение. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС, имоти- собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Следователно, в производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение. В горецитираната разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗОС изискванията за парично или имотно обезщетение на собствениците при принудителното отчуждаване на техни имоти са предвидени алтернативно, като не са регламентирани други условия относно избора на вида обезщетение, освен общо приложимите и за двата способа предпоставки – обезщетението да е предварително, и да е равностойно на отчуждавания имот. От изложеното следва, че с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС въпросът за начина на обезщетяване на засегнатите от принудителното отчуждаване собственици е предоставен в оперативната самостоятелност на административния орган, поради което и на основание чл. 169 от АПК, съдебният контрол в тази част на акта /относно избрания начин на обезщетяване/ се свежда само до проверката разполагал ли е органът с такава самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт, без да се извършва преценка на избрания начин на обезщетяване. Избраният от органа начин на обезщетяване е в рамките на предоставената му от ЗОС оперативна самостоятелност и като преценка по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол.

С оглед на изложеното, не може да бъде споделена тезата на оспорващия, че обезщетението следва да бъде имотно, а не парично такова.

Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната му стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 22.11.2023 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 26.01.2024 г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на оценяваната земя към едни и същи периоди от време. Оценителят в административното производство не е оценил трайните насаждения и подобренията, попадащи в предвидената за отчуждаване земя, които е следвало да бъдат оценени отделно от земята. А назначеното от съда вещо лице е определило пазарната стойност на тези трайни насаждения и подобрения. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице И. пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните по предвидения процесуален ред, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, с оглед и на обстоятелството, че в изчислената от вещото лице пазарна стойност са включени и оценени подобренията и трайните насаждения, намиращи се в отчуждаваната част.

По изложените съображения, заповедта на Кмета на Община Сливен в оспорената й част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 3 030 лева на 5 924,80 лева.

С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 460 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, 150 лева- внесено възнаграждение за вещо лице, и 300 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно и преценява същото като пропорционално спрямо извършената правна защита.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-141 от 26.01.2024 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й по т. II, в която е определен размер на дължимото парично обезщетение, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 3 030 /три хиляди и тридесет/ лева на 5 924,80 /пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и осемдесет стотинки/ лева, представляващи дължимо парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 66 кв. м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.418.238, м. „Л. в.“, СО „И.“, землище ***.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на С. В. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.