Р Е Ш Е Н И Е №
23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 23 с-в, в съдебно заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при участие на секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8974 по описа на СГС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК с искане да се установи по
отношение на ответниците, че същите дължат солидарно следните вземания: неплатена
главница, представляваща остатъчна главница съгласно чл.1.1. Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017
от 23.02.2017 г. в остатъчен размер на 27 660.88лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, както и лихва /ГПР/ по Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017
от 23.02.2017 г. в размер на 3 147.80 лв. съгласно чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от
договора, наказателна лихва в размер на 10 972, 15 лв. съгласно текстовете
на чл. 2.6. и чл.2.8. от Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 от 23.02.2017 г. и
договорна неустойка в размер на 16 596.53 лв., съгласно текстовете на чл. 2.7.
от Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 от 23.02.2017г. и законната лихва по Договор
за заем № 45-СФ23.02.2017 от 23.02.2017 г., върху главницата от 27 660, 88
лв. от датата на прекратяване на договора 30.01.2018 г. до датата на подаване
на Заявлението по чл.417 ГПК в размер на 2 155, 70лв.
Предявени са и кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК с искане да се установи по
отношение на ответниците, че същите дължат солидарно следните вземания: неплатена главница, представляваща остатъчна
главница по чл. 1.1. Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 от 22.02.2017 г. в
остатъчен размер на 1 975.78лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, ведно с лихва /ГПР/ съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от
договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 от 22.02.2017 г. в размер на 224, 83 лв., наказателна
лихва в размер на 783, 73 лв. съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от Договор
за заем № 43-СФ-22.02.2017 от 22.02.2017 г., договорена неустойка: 1 185, 47
лв., съгласно текстовете на чл. 2.7. от Договора за заем № 43-СФ-22.02.2017 от
22.02.2017 г., законна лихва за забава по Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 от
22.02.2017 г., върху главницата от 1 975, 78 лв., считано от датата на
прекратяване на договора 30.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в размер на 153, 98 лв.
ИЩЕЦЪТ- „Н.Ф.“
ООД, ЕИК ********, представлявано от Б.П.
чрез адвокат Д.Т. твърди, че дружеството се е намирало в облигационни отношения
с П.Д.А. и Г.К.А. по силата на два сключени договора за заем - Договор за заем
№ 45-СФ-23.02.2017 г., по който е предоставена заемна сума в размер на 28
000лв. и Договор за заем №43-СФ от 22.02.2017 г., по който е предоставена
заемна сума в размер на 2 000 лв. Сочи, че описаните договори за заем са
прекратени едностранно от заемодателя „Н.Ф.“ ООД, поради неплащане на
задължения от страна на заемополучателите, като са останали изискуеми и
неплатени задължения. Предвид останалите неплатени задължения дружеството
образувало ч.г.д. № 71198/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 50-ти
състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417 ГПК. В срок срещу издадената заповед длъжниците подали възражение за
недължимост на претендираните суми, предвид което намира, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове. Ищецът поддържа, че с Договор
за заем № 45-СФ от 23.02.2017 г. е предоставил на П.Д.А. и Г.К.А. сумата от
28 000 лв. по посочени от заемополучателя банкови сметки, при фиксиран
годишен лихвен процент – 25 %. Връщането на предоставената сума следвало да се
извършва ежемесечно съгласно погасителен план с общ размер на месечната вноска,
включваща част от главница и възнаградителна лихва, в размер на 636, 98 лв.,
платими до 23-то число на месеца, като първата вноска е на 23.03.2017 г. След
сключването на договора заемополучателите заплатили само първите няколко
вноски, дължими по договора за кредит, след което преустановили плащанията. Предвид
това на основание чл. 2.7 от Договора ищецът обявил кредита за предсрочно
изискуем, считано от връчването на нотариална покана рег. № 1461 том 1, акт № 134
на Нотариус peг. № 030 в НК, с район на действие PC София на 30.01.2018 г. Заявява,
в че в изпълнение на договорните си задължения длъжниците са изплатили само
сумата от 33,12 лв. за главница, поради което остатъкът от вземането, който е
предсрочно изискуем е в размер на 27 660, 88 лв. Ищецът твърди, че на
основание чл. 2.2, б. „ж“, б. „з“ и б. „и“ от
договора за заем ответниците дължат възнаградителна лихва за предоставената в
заем сума във фиксиран размер за целия период на договор от 25 %, която е
дължима до датата на предсрочно прекратяване на договора – 30.01.2018 г. и е в
размер на 3 147,80 лв. след приспадане на заплатената част в размер на 3 482,76 лв. чрез началните
плащания по договора. Ищецът навежда, че на основание чл.
2.6. Договор за заем №45-СФ от 23.02.2017 г. страните са споразумели, че
при забава в погасяването на дължимата вноска ГПР/лихва, заемодателят ще
начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% (пет процента) месечно, за
всеки ден забава, начислена върху заемната сума. Предвид това сочи, че считано от датата на настъпване на забавата
23.02.2017 г. до датата на забавеното плащане и до датата на прекратяване на
договора 30.01.2018 г. върху остатъчната главница от 27 660, 88 лв. ответниците
следва да му заплатят сума в общ размер на 10 972, 15
лв. Отделно от горното ищецът навежда, че съобразно чл. 2.7. от Договора за
заем № 45-СФ-23.02.2017 страните са се споразумели, че при забава в
погасяването на дължимата вноска с повече от 30 (тридесет) дни, след изтичане
срока за плащане, определен в чл. 2.2. б.”з” от договора, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл. 2.6. има право да
прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договор,
ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума. На
това основание претендира ответниците да му дължат и сумата от 16 596, 53
лв. Заявява, че освен горното има право и на законна лихва върху главницата от
27 660, 88 лв., считано от датата на прекратяване на договора -30.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
размер на 2 155, 70 лв., както и на законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Ищецът излага, че въз основа на Договор за
заем от № 43-СФ-22.02.2017 г. е предоставил на ответниците кредит в размер на 2 000
лв. в брой при подписване на договора, при фиксиран годишен лихвен процент -25 %.
Сумата следвало да се върне съгласно погасителен план чрез ежемесечни вноски,
включващи главница и лихва, при месечна вноска в размер на 45, 50 лв., дължима
до 23-то число на месеца, като датата на първата вноска е 23.03.2017 г.
Ответниците извършили няколко плащания по договора като изплатили сумата от 24,
22 лв. за главницата, но след това преустановили плащанията, предвид което
останал неизплатен остатък в размер на 1 975, 78 лв. Съгласно чл. 2.7. от
договора за заем, който предвижда, че
при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след
изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо,
дружеството изпратило на ответниците Нотариална
покана рег.№ 1461, том 1, акт №134 на Нотариус peг. № 030 в НК, с район на
действие PC София, с която обявило кредита за предсрочно изискуем на основание
неплащане на дължимите суми по чл.2.2. б.”ж” чл.2.2. б.”з” и чл.2.2. б.”и” в
сроковете определени в чл.2.2. б”ж” и чл.2.7. от договора. Нотариалната покана
била връчена на длъжниците на 30.01.2018
г. Поддържа, че на основание чл. 2.2, б. „ж“ и б.”з” от
Договора за заем № 43-СФ от 22.02.2017 г., страните са се споразумели, че
длъжникът ще връща заемната сума, ведно с фиксиран годишен лихвен процент по
заема: 25% (двадесет и пет процента). Годишният процент на разходите се равнява
на дължимата лихва (25%). Фиксираният лихвен процент се разпределя на равни
месечни вноски и се дължи ежемесечно - до 23-то число на месеца, като лихва за
изминалия период. С оглед посоченото претендира към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението ответниците да му дължат сумата от 224, 83 лв., като признава доброволното изплащане на
сумата от 248, 78 лв. Сочи, че на основание на чл.2.6. и
чл.2.8. от договора за заем № 43-СФ от 22.02.2017 страните са споразумели,
че при забава в погасяването на дължимата вноска ГПР/лихва, заемодателят ще
начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% (пет процента) месечно,
начислена върху заемната сума, за всеки ден забава. На това основание
претендира ответниците да му заплатят наказателна лихва в размер на 783, 73 лв.
Ищецът претендира и неустойка в размер на 60%
от заетата сума на основание чл.2.7 от договора за заем, доколкото вземането е
обявено за предсрочно изискуемо на 30.01.2018 г., както и законна лихва за
забава, считано от 30.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в размер на 153,98 лв., както и лихва за
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
В допълнителна молба ищецът уточнява, че
периодът, за който се претендира възнаградителна лихва в размер на 3 147,
80 лв. на основание чл. 2.2, б. „ж“, „з“
и б. „и“ от Договор за заем № 45-СФ-2-23.02.2017, е 23.08.2017 г. – 30.01.2018 г. Периодът, за
който се претендира наказателната лихва на основание чл. 2.6 и чл. 2.8 в размер
на 10 975,15 лв., е 23.07.2017 г. – 30.01.2018 г. Периодът, за който се
претендира възнаградителната лихва в размер на 224, 83 лв., дължима на
основание чл. 2.2, б. „ж“, б. „з“ и б. „и“ от Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017
г., е 23.08.2017 г. – 30.01.2018 г. Наказателната лихва по същото съглашение се
претендира за периода 23.07.2017 г. – 30.01.2018 г. Датата на извършване на
последното плащане по двата договора
била от 09.11.2017 г. по отношение на вноски дължими до 23.08.2017 г. Претендира
разноски за производството по делото.
ОТВЕТНИЦИТЕ - П.Д.А., ЕГН **********, и Г.К.А., ЕГН **********,
чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Н. и М.“, БУЛСТАТ: *******, ,
представлявано от адв. Т.Н. – САК, оспорват предявените искове за договорна
лихва, наказателна лихва, неустойка и законна лихва за неоснователни и
недоказани. Правят възражение за нищожност на клаузите, които установяват тези
задължения поради неравноправност. Оспорват ги и поради противоречие с чл. 19,
ал. 4 и чл. 33 ЗПК. Претендират разноски
за производството.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени Договор за заем №
43-СФ-22.02.2017 г. и Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г. Според съдържанието
на първия заемодателят „Н.ф.“ ООД предоставя на заемополучателя П.А. сумата от
2 000 лв., обезпечена със солидарната отговорност на Г.А. и с учредена
договорна ипотека върху имота собственост на заемополучателя. Срокът за
изплащане е 120 месеца, а първата погасителна вноска следвало да бъде изплатена
на 23.03.2017 г. с крайна дата на връщане на заетата сума – 23.02.2027 г. Във
втория същите страни са договорили, че предоставената на заемополучателя сума е
в размер на 28 000 лв. и същата следва да бъде изплатена за 120 месеца до
23.02.2017 г., а първата вноска следвало да бъде заплатена на 23.03.2017 г. Фиксираният
годишен лихвен процент е в размер на 25 %. Ежемесечната вноска включва главница
и лихва и е в общ размер на 45, 50 лв. Годишният процент на разходите е в
размер на 25 %. В чл. 2.6 е предвидено, че при забава в погасяването на
дължимата вноска дори с един просрочен ден или частично погасяване на дължимата
вноска в размер по-малко от определената в погасителния план заемателят
начислява 5 % месечно върху остатъчната сума. При забава в погасяването на
дължима вноска с повече от 30 дни, след изтичане на падежния срок за плащане,
цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемателят освен другите права има
и правото да прекрати договора, като поиска остатъка на заемната сума по
договора, ведно с неустойка в размер на 60 % изчислена върху пълния размер на
заемната сума – чл. 2.7. В този случай е предвидено задължение за
кредитополучателя да заплати 5 % наказателна лихва месечно, върху стойността на
заемната сума (главница) към датата на прекратяване на договора, като тази
наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и всички други лихви,
дължими по силата на договора за заем – 2.8. В чл.2.9 е предвидено, че при
забава в погасяването на дължимата главница с повече от десет дни, след изтичане срока за плащане заемополучателят
дължи обезщетение на заемодателя в размер на 60% от главницата, както и лихвата
в размер на 5% месечно до пълното погасяване на главницата и всички други лихви,
дължими по силата на договора за заем. Прието е от страните по съглашението, че
частично плащане на дължима вноска ще се счита за пълно неплащане на дължимата
вноска в уговорените срокове. Уговорено е, че всички плащания от заемополучателя
се използват за погасяване на задълженията по договора в последователността:
наказателни лихви, лихви, неустойки, такси и главница. – чл. 2.13. Предвидено
е, че разходите по уведомяването – като такси и разноски са за сметка на
заемополучателя.
Към двата договора са представени погасителни
планове.
Представена е и разписка издадена от
заемополучателя, в която удостверява, че на 22.02.2017 г. получил две хиляди
лева от дружеството-заемодател. Приложена е и справка за дължимите лихви и
неустойки по Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. и по Договор за заем №
45-СФ-23.02.2017 г. Заемополучателят и солидарният длъжник са получили проект
на Договор за заем, което са удостоверили с подписите си под него, ведно с
погасителен план. В делото се съдържа и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. На 12.02.2018 г. на П.А.
е връчена нотариална покана от „Н.ф.“ ООД, в която е уведомен, че е в забава на
плащанията и по двата договора, поради което адресантът се възползва от правото
си да прекрати и двата договора и да поиска предсрочното изпълнение на
задълженията по същите, ведно с неустойка в размер на 60% от заемната сума.
Уточнено е, че дължимата сума била в размер на 62 067, 47 лв.
По делото е изслушана и приета ССчЕ, според
чието заключение размерът на дължимата лихва, съгласно чл. 2.2, б. „ж“ и б. „з“
от Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. за периода от сключване на договора до
неговото прекратяване е 199, 64 лв. Размерът на дължимата лихва съгласно чл.
2.2, б. „ж“ и б. „з“ от Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г. за периода от
сключване на договора до неговото прекратяване е 2 571, 37 лв. Размерът на
дължимата наказателна лихва по Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. е 260, 58
лв. Размерът на наказателната лихва по Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г. е
3 648, 10 лв. Към 30.01.2018 г. размерът на дължимите наказателни лихви е:
98, 57 лв. по Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. и 1 380, 01 лв. по от
Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г. Размерът на дължимата неустойка по
Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. е 1 200 лв., а по Договор за заем №
45-СФ-23.02.2017 г. е 16 800 лв. Към датата на прекратяване на двата
договора за заем остатъчните заемни суми по всеки един от тях са: 1 971,
44 лв. по Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. и 27 600, 17 лв. по
Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г. Посочени са и размерите на следните
плащания: 28, 56 лв. – главница (Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г.) и 289,
94 лв. – договорна лихва; 399, 83 лв. – главница (Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017
г.) и 4 059, 03 лв. – договорна лихва. Последните погасителни вноски по
задълженията и по двата договора за заем са извършени на 09.11.2017 г., а
внесената сума от 682, 50 лв. е отишла за погасяване на дължимите вноски за м.
09.2017 г. Погасени са първите седем вноски от всеки един от двата договора, т.е
периодът е за вноски с падежи от 23.03.2017 г. до 23.09.2017 г. В о.с.з. вещото
лице е посочило, че изчисленията за дължимата наказателна лихва са направени
въз основа на разпоредбите на двата договора и поради това наказателната лихва
по т. 2.6 и по т. 2.8 била за един и същи период.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Спорът по делото се изразява в това дали са
сключени договорите за заем и относно дължимостта на предвидените в Договор за
заем № 43-СФ-22.02.2017 г. и Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г. суми и в
частност тези за неустойка и наказателна лихва с оглед направеното възражение
от ответниците за нищожност на разпоредбите, които ги предвиждат поради
противоречие с добрите нрави.
Съгласно естеството на спора и приетия по
делото доклад в тежест на ищеца е да докаже наличието на действителни договорни
правоотношения, произтичащи от процесните договори; дължимост на вземането си
по договорите за заем, вкл. по размер и по отделни пера; наличието на условията
на настъпване предсрочната изискуемост на целия дълг и обявяването й на
длъжника. Ответникът следва да установи правоизключващите, правоунищожаващите и
правопогасяващите си възражения.
От събраните по делото доказателства и
заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че между страните по делото
е възникнало валидно облигационно отношение, основаващо се на два договора за
паричен заем, по силата на които ищецът, в качеството на заемодател, е
предоставил на ответника, като заемополучател, съответно сумата от 2 000 лв. и
сумата от 28 000 лв., които средства са получени от последния. С получаването
на заемните суми по всеки от договорите за заемателя е възникнало задължението
да върне главниците, като и да заплати дължимата възнаградителна лихва от 25%
на 120 равни месечни вноски, съобразно погасителен план, неразделна част от
договорите. Поради възникнала забава на заемополучателя и по двата договора,
сумите по тях са станали предсрочно изискуеми по воля на заемодателя, съдържаща
се в нотариална покана връчена му на 12.02.2018 г. чрез нотариус с рег. № 549.
Уговорката за фиксирана лихва в размер на 25
% не е нищожна, предвид разпоредбата на чл.
29, ал. 9 ЗКНИП, съгласно която ГПР по кредита не може да бъде по-висок от
пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет. По
Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. възнаградителната лихва се дължи от 22.02.2017
г. (датата на предоставяне на сумата) до 12.02.2018 г. (датата на прекратяването
му) и е в размера на 188, 64 лв., възнаградителната лихва по Договор №
45-СФ-23.02.2017 г. се дължи от 23.02.2017 г. (датата на сключване) до 12.02.2018
г. (датата на прекратяване) и е в размер на 2 571, 37 лв.
Като нищожна и противоречаща на добрите нрави
следва да се счита уговорката за наказателна лихва в т. 2. 6. и т. 2. 8,
съдържаща се и в двата договора. По същество се касае за начисляването й не
върху просрочените вноски, а върху остатъчната заемна сума, което води до
поставянето на потребителя в неравностойно положение, изискващо от него да
плаща два пъти за едно и също свое поведение. Това противоречие с добрите нрави
следва да се счита за неравноправност на клаузата - чл.
146 във вр. с чл.
143, т. 5 от ЗЗП във вр. с чл. 40
от ЗКНИП.
Наименовата в чл. 2. 6, като наказателна
лихва в размер на 5 %, която следва да се начислява не върху просрочената
месечна вноска, а върху главницата, изискуема от своя страна едва на крайния
падеж на договора, има характер на неустойка. Тя е недействителна, тъй като
оскъпява съществено кредита и излиза извън присъщата си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Уговорени са две санкции за едно и също
неизпълнение. Клаузата на чл. 2. 7. от договора е нищожна, поради противоречие
с чл.
143, т. 5 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното исковете за присъждане на
наказателна лихва и договорна неустойка подлежат на отхвърляне.
При обявяване на предсрочна изискуемост
вземането на кредитора по договора за заем следва да се определи в размер само
на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Съгласно заключението на вещото лице размерът на остатъчната
главница след приспадане на направените погасявания по Договор за заем №
43-СФ-22.02.2017 г. е 1 971, 44 лв., а по Договор № 45-СФ-23.02.2017 г. –
27 600, 17 лв.
Следва да бъде уважен искът за законна лихва
за забава, която начална дата следва да бъде не 29.01.2018 г. – датата на
направеното изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем, а датата
на достигане съобщението до адресата – 12.02.2018 г. По Договор за заем №
43-СФ-22.02.2017 г. дължимата сума е 146, 76 лв., а по Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017
г. дължимата сума е 2 054, 68 лв.
Ищецът е
претендирал адвокатско възнаграждение за заповедното и исково производства в
общ размер на 2 500 лв., което следва да бъде уважено, тъй като възражението на ответника за прекомерност,
преценено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №1/2004 г. за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, се явява неоснователно. От заплатените
3 096 лв. разходи по делото (държавна такса по заповедно и исково
производство и 500 лв. депозит за вещо лице), дължимата от ответниците сума е в
размер на 1 648, 37 лв.
Ответниците
претендират 1 580 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и 3 600 лв. за исковото. Възражението на ищцовото дружество
за прекомерност следва да бъде уважено и всяко едно от исканията следва на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №1/2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения да бъде намалено до 1 439, 77 лв. или ищецът
следва да заплати на ответника
2 879, 54 лв. – адвокатско възнаграждение и 233,79 лв. депозит за
вещо лице.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Д.А., ЕГН ********** и Г.К.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
в условията на солидарност съществуването на вземането на "Н.Ф." ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, произтичащо от Договор за
заем № 43-СФ-22.02.2017 г. и Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г., за което е
издадена по ч. гр. д. 71198/2018 г. по описа на Районен съд – София Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, както следва:
- за сумата 1 971, 44 лв., представляваща неизплатена главница по
предоставен заем по Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г., ведно с обезщетение
за забава от 06.11.2018 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 4, 34 лв. отхвърля иска като неоснователен
- за сумата 188, 64 лв., представляваща възнаградителна лихва по Договор
за заем № 43-СФ-22.02.2017 г.
- за сумата 146, 76 лв., представляваща законна лихва върху главницата от
1 971, 44 лв. за периода 12.02.2018 г. – до 06.11.2018 г. – датата на
подаване заявлението за издаването на заповед за изпълнение, като за разликата
до пълния предявен размер от 7, 22 лв. отхвърля иска като неоснователен
-за сумата 27 600, 17 лв., представляваща неизплатена главница по
предоставен заем по Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г., ведно с обезщетение
за забава от 06.11.2018 г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 60, 71 лв. отхвърля иска като неоснователен
- за сумата 2 571, 37 лв., представляваща възнаградителна лихва по
Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г.
-за сумата 2 054, 68 лв., представляваща законна лихва върху
главницата от 27 600, 17 лв. за периода 12.02.2018 г. – до 06.11.2018 г. –
датата на подаване заявлението за издаването на заповед за изпълнение, като за
разликата до пълния предявен размер от 101, 02 лв. отхвърля иска като
неоснователен
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Н.Ф." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу П.Д.А., ЕГН ********** и Г.К.А., ЕГН ********** и двамата
с адрес: *** в условията на солидарност иск за установяване на вземането,
произтичащо от Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г. и Договор за заем №
45-СФ-23.02.2017 г., за което е издадена по ч. гр. д. 71198/2018 г. по описа на
Районен съд – София Заповед за незабавно изпълнение, както следва:
-за сумата 783,73 лева, представляваща наказателна лихва за забава в
размер на 5% на месечна основа, дължима за неизпълнение на своевременното
плащане на месечна вноска до прекратяването на договора по смисъла на чл. 2. 6
от Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017 г.
-за сумата 1 185, 47 лв., представляваща договорена неустойка в
размер на 60%, дължима по т. 2. 7 от Договор за заем № 43-СФ-22.02.2017г.
-за сумата 10 975, 15 лв., представляваща наказателна лихва за
забава в размер на 5% на месечна основа, дължима за неизпълнение на
своевременното плащане на месечна вноска до прекратяването на договора по
смисъла на чл. 2. 6 от Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017 г.;
-за сумата 16 596, 53 лв., представляваща договорена неустойка в
размер на 60%, дължима по т. 2. 7 от Договор за заем № 45-СФ-23.02.2017г.
ОСЪЖДА П.Д.А.,
ЕГН ********** и Г.К.А., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** да заплатят на
"Н.Ф." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, 2 500
лв. – адвокатско възнаграждение и 1 648, 37 лв. – държавни такси и депозит
за вещо лице с оглед уважената част от иска
ОСЪЖДА "Н.Ф."
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Д.А., ЕГН ********** и Г.К.А.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: *** сумата от 1 439, 77 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедно и исково производство и 233, 79 лв. депозит вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: