РЕШЕНИЕ
№ 11888
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110150882 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Ф. Т. М.
срещу Я. М. Ж..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по: 1/ чл. 535 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 11 000 лева главница по договор за паричен заем от 07.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното
погасяване, за обезпечаването на която сума е издаден запис на заповед от 07.11.2019
г.; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 330 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 07.11.2019 г. до 07.11.2020 г. и 3/ чл. 86
ЗЗД за сумата от 3313,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от
06.11.2020 г. до 12.09.2023 г.
Ищецът Ф. Т. М. твърди да е поемател по запис на заповед, издаден от
ответника Я. М. Ж. на 07.11.2019 г. Твърди се, че ценната книга е издадена като
обезпечение на сключен между страните договор за паричен заем от 07.11.2019 г. По
силата на договора на ответника била предоставена в заем сумата от 12000 лева, като
било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва от 3 % годишно за срок от 12
месеца, считано от 07.11.2019 г. Ответникът следвало да върне заемната сума в срок до
06.11.2020 г. Твърди се, че ответникът върнал само сумата от 1000 лева от дължимата
главница, като останал непогасен остатък от 11000 лева. Уговорената възнаградителна
лихва твърди да възлиза на сумата от 330 лева за периода от 07.11.2019 г. до 07.11.2020
г. Сочи, че поради неизпълнение на падежа, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати и лихва за забава в размер на 3313,88 лева, дължима за периода от 06.11.2020 г.
до 12.09.2023 г. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Оспорва, че сумата по договора от 12000 лева действителна му е предадена от
заемодателя. Оспорва и наличието на облигационно отношение по договора за паричен
1
заем. Не оспорва факта, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на
договора за паричен заем. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени като писмени доказателства заверени преписи от
Договор за паричен заем, подписан от страните от 07.11.2019 г., както и заверен препис
от Запис на заповед за сумата от 12 000 лв. от 07.11.2019 г., издаден от Я. М. Ж. в полза
на поемателя Ф. Т. М.. След изискване на оригиналите на посочените документи
поради направено оспорване от страна на ответника по реда на чл.193 ГПК, ищецът с
писмена молба вх.№ 115227/08.04.2024 г. посочва, че оригинали на посочените
документи се намират в ответната страна. Твърди, че сканирани копия от посочените
договор за заем и запис на заповед, подписани от ответната страна, са изпратени на
ищеца по ел. поща, като представя като доказателство разпечатана имейл
кореспонденция между Я. Ж. и Ф. М. от 10.05.2020 г. (л. 73-74) с приложени
прикачени файлове в pdf формат. По делото като доказателства са представени два
идентични заверени екземпляра от договора за паричен заем от 07.11.2019 г. – единият
подписан от двете страни (л. 7), а другият – подписан само от ответника Я. Ж. (л. 75),
за който екземпляр се твърди, че е представен като прикачен файл към посочения
имейл от 10.05.2020 г.
Видно от представените копия на договор за паричен заем от 07.11.2019 г.
заемодател е ищецът Ф. М., който се задължава да предаде на заемателя Я. Ж. сумата
от 12 000 лв., а заемателят се задължава да върне получената сума в срок до 06.11.2020
г., както и да заплати годишна лихва в размер на 3% за срок от 12 месеца, считано от
07.11.2019 г., като в чл. 10 от договора е уговорено, че вземанията по заема се
обезпечават с издаването на запис на заповед.
Приети като доказателства са също: копие от преводно нареждане от „Пейсера“
от 7.11.2019 г. (л. 8) с получател на сумата на сумата от 12 000 лева Я. Ж. и посочено
основание „краткосрочен заем“, а също така и преводно нареждане с дата 07.11.2019 г.
в 12:38:21 ч. (л. 69) за сумата от 12 000 лв. с наредител Ф. М. и получател Я. Ж. и
посочено основание за плащане „краткосрочен заем“, който документ е издаден от
„Пейсера“ – дружество за електронни пари, и е заверен с печат на дружеството с дата
06.03.2024 г. и положен подпис от заверилото документа лице. Прието по делото е и
извлечение по сметка за движение по сметка с титуляр Ф. М. (л. 70), от което се
установява, че на 07.11.2019 г. в 12:38:21 ч. е извършен превод с основание за плащане
„краткосрочен заем“ с получател Я. Ж. за сумата от 12 000 лева, която е вписана в
дебитния оборот по сметката и с нея е намалено крайното салдо по сметката на Ф. М..
Прието по делото е като доказателство е и преводно нареждане от 07.10.2021 г. в
16:30:36 ч. (л. 78), с наредител Я. Ж. и получател Ф. М. за сумата от 1000 лв. с
посочено основание „частично погасяване на заем“, който документ е издаден от
„Пейсера“ – дружество за електронни пари, и е заверен с печат на дружеството с дата
06.03.2024 г. и подпис на заверилото документа лице. От приетото извлечение по
сметка на Ф. Т. М. в „Пейсера“ (л. 77) е видно, че на 07.10.2021 г. в 16:30:36 ч. по
сметката е постъпило плащане в размер на 1000 лв. с наредител Я. Ж., което е отразено
в кредитния оборот по сметката и с него е увеличено крайното салдо.
Ответникът е направил оспорване на автентичността на представените по делото
договор за паричен заем и запис на заповед от 07.11.19 г. по реда на чл.193 ГПК, но
поради невъзможността на ищеца да представи оспорените документи в оригинал
поради твърдение, че същите се намират в държане на ответника, с протоколно
определение от 25.04.2024 г. е открито производство по оспорване, като съдът е
посочил, че при оспорване на частен документ, който формално носи подписа на
2
оспорилата го страна, при непредставяне на оригинала му, правилото на чл. 193, ал. 3,
изр. 1 ГПК не намира приложение по отношение на оспорващия, като в този случай
страната, която се е лишила от оригнала не по нейна вина, носи доказателствената
тежест да установи съдържащите се в документа изгодни за нея факти. В този смисъл е
задължителна практика ВКС, обективирана в Решение № 79/10.09.2010 г., постановено
по т. д. № 628/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр. д. №
5960/2014 г. на ВКС, IV г. о и др. На ищеца е указана тежестта на доказване съобразно
посочената съдебна практика.
В изпълнение на така дадените указания ищецът е направил искане за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при
режим на довеждане, което искане е уважено от съда. Разпитана в производството е
свидетЕ.та Виктория М., съпруга на ищеца, от показанията на която се установява, че
ищецът и ответникът са родители на деца, които учат в едно и също училище и били
приятелски семейства. Посочва, че ответникът е имал бизнес идея, която ищецът е
харесал и поради това, след като ответникът е поискал сума на заем, ищецът му е
предоставил същата през месец ноември 2019 г., като сумата по заема била преведена
от платежната сметка на Ф. М. към Я. Ж.. Сочи, че уговорката между двамата била
заемът да се представи за срок от 1 година. Ответникът се задължил да връща сумата в
продължение на срока на договора, на вноски, когато му е удобно. След изтичане на
срока за връщане на сумата ищецът не е могъл да осъществи контакт с ответника, тъй
като последният не му е вдигал телефона, а в случаите, когато са осъществявали
контакт ответникът е обещавал да върне сумата, като е посочвал, че в момента има
временни затруднения да я върне, но така и не е заплатил сумите. Сочи, че има
извършено едно връщане на част от сумата от страна на ответника.
При оценяване на свидетелските показания по правилата на чл.172 ГПК, следва
да се вземе предвид, че свидетЕ.та е съпруга на ищеца, поради което е заинтересована
страна. Посочената връзка между ищеца и свидетеля сама по себе си не компрометира
свидетелските показания като недостоверни, но изисква съдът да им направи по-
задълбочена преценка. Съдът намира показанията на свидетЕ.та за достоверни, тъй
като отговарят на останалия фактически и доказателствен материал. Видно от
представените копия на договор за заем и запис на заповед, преводните нареждания и
извлечения по сметка може да се достигне до извода, че действително между страните
е сключен процесният договор за заем, като сумата е преведена от ищеца-заемодател
на ответника-заемател. Макар по делото да не са представени оригинали на договор за
заем и записа на заповед от 07.11.2019 г., а единствено заверени копия, съдът намира,
че от съвкупната преценка на представените доказателства – копие от електронна
кореспонденция между ищеца и ответника, в която ответникът изпраща прикачени
файлове и посочва, че изпраща договор за заем и запис на заповед към него,
преводното нареждане и извлечението от сметка на ищеца, видно от които е преведена
сумата от 12 000 лв. на датата, посочена в договора за заем и в записа на заповед – се
доказва сключване на процесния договор за заем за сумата от 12 000 лв. със
заемодател-ищецът Ф. М. и заемател-ответникът Я. Ж..
Посочи се по-горе, че в тежест на ищеца, който не представи оригинала на
оспорените договор за заем и запис на заповед, е да установи при пълно и главно
доказване автентичността на документите, респ. съдържащите се в тях изгодни за него
факти. От съвкупната преценка на събраните по делото косвени доказателства, а
именно – преводни нареждания, извлечения от сметка, разменена електронна
кореспонденция между страните, гласни доказателства се установява автентичността
на представените документи.
Ето защо съдът намира, че ищецът доказа съдържащите се в оспорените
3
документи благоприятните факти, поради което оспорването им следва да бъде
признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото
съгласно чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК, което в тази част има характер на
определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
820/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Относно оспорването от страна на ответника чрез назначения му по делото
особен представител на получаване на сумите по негова сметка, съдът намира
следното: Съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД и чл.305 ТЗ при плащане чрез превод по банкова
сметка задължението се смята погасено със заверяване на банковата сметка на
кредитора или получаване на сумата в наличност. В процесния случай, от
представените писмени доказателства се установява, че сумата е наредена от Ф. М. на
Я. Ж., като видно от заверката от страна на финансовата институция върху преводното
нареждане, последното не е оттеглено по реда на чл.70 ЗПУПС. От представеното
извлечение по сметка се установява, че действително с процесната сума е била
задължена сметката на ищеца-платец, като към момента на извършване на превода е
имало достатъчна наличност в неговата сметка, с която наредената сума да бъде
преведена на получателя на платежната операция. На следващо място, сумата е
наредена по сметка с IBAN: , видно от преводно нареждане от „Пейсера“ от 7.11.2019 г.
(л.8), а видно от извлечение по сметка (л.77) по същата сметка на 07.10.2021 г. е
преведена сумата от 1000 лв. от Я. Ж. на Ф. М. с основание „частично погасяване на
заем“. Поради това съдът намира, че процесните суми действително са получени по
банкова сметка на ответника.
По иска по чл. 535 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Предявен е осъдителен иск за сумата от 11 000 лева главница по договор за
паричен заем от 07.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното погасяване, за обезпечаването на която сума е
издаден запис на заповед от 07.11.2019 г.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума.
Поради това в тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 535 ТЗ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно
и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на въведената кауза /възникнало между страните
облигационно отношение по договор за паричен заем от 07.11.2019 г./ и връзката й с
издадения запис на заповед; че между страните е възникнало облигационно отношение
по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за
връщане на заетата сума, а в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Както се посочи по-горе, от доказателствата по делото се установи, че
процесната сума в размер на 12 000 лева е преведена от ищеца на ответника на
основание договор за заем. На същия ден ищецът е изпратил по ел. поща на ответника
неподписан проект на договор за паричен заем с уговорена лихва и неподписан запис
на заповед, като на 13.03.2021 г. ответникът е изпратил по ел. поща на ищеца
сканирано копие в електронен pdf формат на посочените документи саморъчно
подписани. Поради това следва да се приеме, че е приел и се е съгласил с условията на
договора за заем, в това число и с уговорената договорна възнаградителна лихва в
размер на 3% годишно (чл. 240, ал.2 ЗЗД).
Макар записът на заповед да е абстрактна сделки, то се допуска установяване на
4
връзка на записа на заповед или друг менителничен ефекти с конкретно каузално
отношение. Записът на заповед е абстрактна сдЕ., при която основанието за плащане
не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта.
Независимо от това, абстрактният характер на менителничния ефект не трябва да се
абсолютизира, тъй като обикновено причината за неговото издаване са каузални
отношения. Когато записът на заповед е издаден заради конкретни отношения между
издателя и поемателя, развитието на каузалното отношение влияе върху
менителничното задължение. Когато страните по менителничната сдЕ. съвпадат с тези
по каузалната, възраженията, произтичащи от каузалната сдЕ., представляват лични
възражения срещу носителя на менителничното право. Поради това издателят на запис
на заповед има право да релевира спрямо поемателя възражения, основани на
каузалните отношения с него. При възникнал спор между издателя и поемателя е
необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването
на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след
проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество
проверява фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по
каузалната сдЕ., съответно дали вземането съществува, или не. В този смисъл е напр.
Решение № 21 от 4.05.2012 г. по т. д. № 1091/2010 г. на ВКС, II т.о., постановено по
реда на чл.290 ГПК. От доказателствата по делото се установява връзката между записа
на заповед и договора за заем – в чл.10, ал.1 от договора за заем е уговорено, че
задълженията на заемателя се обезпечават чрез издаване на запис на заповед. Връзката
между абстрактната сдЕ. – записът на заповед и каузалното правоотношение –
договора за паричен заем, се установява също така от това, че двата документа носят
една и съща дата, която съвпада също така и с датата на извършване на превода, като е
налице и идентитет в сумата от 12 000 лева. Поради това следва да се приеме, че
издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на заемателя
по процесния договор за заем. Освен това този факт е отделен като безспорен с проекта
за доклад по делото, приет за окончателен без възражение от страните.
От събраните в производството доказателства се установи, че на 07.10.2021 г.
ответинкът е погасил част от заемната сума, като е останал непогасен остатък от 11000
лева, за която не са представени доказателства за погасяване. Искът следва да бъде
уважен в пълен размер ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
погасяване на задължението.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
Предявен е осъдителен иск за сумата от 330 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 07.11.2019 г. до 07.11.2020 г.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между страните е възникнало облигационно отношение по
договор за паричен заем от 07.11.2019 г., по силата на което за заемателя е възникнало
задължението за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер.
Следва да се приеме за установено и наличието на валидната договорна клауза
между страните за договорна възнаградителна лихва по договора за заем в размер на
3% годишно за срок от 12 месеца, доколкото такава е уговорена в чл.1 от процесния
договор за заем. За срока, в който се дължи договорна лихва – от 07.11.2019 г. до
06.11.2020 г. размерът на договорната лихва е 360 лева. Искът е предявен за сумата от
330 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Предявен е осъдителен иск за сумата от 3313,88 лева, представляваща лихва за
5
забава за периода от 06.11.2020 г. до 12.09.2023 г.
Уговореният в договора падеж за заплащане на дължимата сума е 06.11.2020 г.
Следователно, от следващия ден – 07.11.2020 г. – ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. За периода от 07.11.2020 г.
до 07.10.2021 г. (датата на частично плащане от ответника) върху главницата в общ
размер на 12360 лв. се начислява законна лихва в размер на 1150,26 лв. Със заплащане
на посочената сума следва да се погасят изцяло натрупаните лихви за забава, но
доколкото нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД е диспозитивна (тъй като е установена в интерес
на страните), а ищецът в исковата молба посочва, че с частичното плащане се погасява
главницата, което е по-обременителното задължение за ответника, следва да се зачете
волята му и да се приеме, че след частичното плащане на 07.10.2021 г. главницата е в
размер на 11 000 лв. За периода от 08.10.2021 г. до 12.09.2023 г. непогасената главница
и договорна лихва е в размер на 11360 лв., като законната лихва за посочения период е
2378,66 лв. Следователно, за периода от 07.11.2020 г. до 12.09.2023 г. законната лихва
за забава върху непогасените суми по договора е в размер на 3528,92 лева. Искът е
предявен за сумата от 3313,88 лева поради което следва да се уважи в пълен размер,
като се отхвърли за датата 06.11.2020 г., тъй като ответникът е изпаднал в забава от
следващия ден.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца в пълен размер съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за извършено
плащане. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от общо 4502,56 лева, от които: 960 лева с ДДС адв. възнаграждение в
настоящото производство, сумата от 1200 лева с ДДС адв. възнаграждение за
производство по обезпечение на бъдещ иск по гр. дело № 44543/2023 г. по описа на
СРС, сумата от 622,56 лева заплатена държавна такса, както и сумата от 1720 лева
внесен депозит за особен представител на ответника.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. М. Ж., ЕГН ********** да заплати на Ф. Т. М., ЕГН **********
сумите, както следва:
- сумата от 11 000 лева на осн. чл. 535 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД, представляваща главница по договор за паричен заем от 07.11.2019 г., за
обезпечаването на която сума е издаден запис на заповед от 07.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 11.09.2023 г. до окончателното погасяване,;
- сумата от 330 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
представляваща договорна лихва по договор за заем от 07.11.2019 г. за периода от
07.11.2019 г. до 07.11.2020 г.;
- сумата от 3313,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от
07.11.2020 г. до 12.09.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждането на ответника да
заплати на ищеца и лихва за забава за 06.11.2020 г.
- семата от 4502,56 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени
разноски в настоящото производство, както и в производството по гр. дело №
44543/2023 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК,
оспорването на истинността на: договор за паричен заем от 07.11.2019 г. и на запис на
6
заповед от 07.11.19 г. в частта на положените подписи от Я. М. Ж..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7