РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 980 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от ***, чрез процесуалния
представител адв. Р.Д., срещу М.В.П.,
ЕГН **********, с адрес *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 403,09
лева, от които 382,09 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия
за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г. и 20,36 лева законна лихва за
забава, считано от 20.02.2018 г до 23.10.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че страните по делото се намират
в облигационни правоотношения, регулирани от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД. Сочи се, че ОУ са общоизвестни и са
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Излага се, че съгласно тях ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
16.12.2017 г. до 16.04.2018г. Твърди се, че ответникът, не е изпълнил
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Излага се, че „Ч.Е.Б.” АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.
Сочи се, че дружеството - ищец е доставяло на ответника, с електроснабден имот,
находящ се в *** ел.енергия за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018г., за
което е издало отделни фактури. Излага
се, че в тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1.Фактура
№ ********* от 22.01.2018г. на стойност 24.36 лева за периода 16.12.2017 г.-
15.01 2018 г.; Фактура № ********* от 20.02.2018г. на стойност 88.15 лева за
периода 16.01.2018 г. - 14.02.2018 г;
Фактура № ********* от 21.04.2018г. на стойност 102.76 лева за периода
17.03.2018 г. - 16.04.2018 г. и фактура
№ ********* от 22.03.2018г. на стойност 167.46 лева за периода 15.02.2018 г. -
16.03.2018 г. Твърди се, че така посочените задължения по различните фактури са
станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ абонатът разполага с десетдневен срок
за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който
период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този
срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Излага
се, че съгласно чл.19, ал.8 от ОУ неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Сочи се, че на
основание чл. 107 от ЗЕ дружеството – ищец е подало заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд РС Плевен, по което е
образувано ч.гр.дело 8024/2018г, по което длъжникът е упражнил правото си по
чл.414, ал.1 ГПК да подаде възражение в законоустановения срок срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва вземането на
кредитора, поради което и за него е налице правен интерес от депозирането на
настоящия иск. Твърди се, че в съответствие със ЗЕ ищецът е издал справка за
възникналите задължения, която съдържа всички претендирани и посочени
фактури. Излага се, че по всички тях до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане
от страна на длъжника не е постъпило. Сочи се, че съгласно действащото
законодателство ищецът има право и е начислил на лихвата за процесния период ,
както следва: 1.88 лева за периода от
20.02.2018 - 23.10.2018г. за фактура № *********; 5.31 лева за периода от 17.03.2018
- 23.10.2018г. за фактура № *********; 4.46
лева за периода от 18.05.2018 - 23.10.2018г. за фактура №
*********; 8.71 лева за периода от
17.04.2018 - 23.10.2018г. за фактура № *********. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди сторените разноски, както за настоящето, така и за
заповедното производство.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е
депозирал отговор на исковата молба.
Счита, че предявения иск е допустим и частично основателен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излага, че ищецът е доставял ел.
енергия на ответницата на процесния електроснабден имот, за което е и издавал и
фактури.
В проведеното по делото о.с.з.
особеният представител на ответника моли съда да постанови решение като вземе предвид доводите,
които е изложил в отговора на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 8024/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№ 5023/05.11.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело сума в размер на 382,73
представляваща главница за доставена ел. енергия и сума в размер на 20,36 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 23.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 85,00 лева.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на електрическа енергия за битови и стопански нужди от „Ч.Е.Б.”
АД, от които се
установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на ел. енергия в гр. Плевен.
Депозирани по делото
са и доказателства, от които се установява, че ОУ са публикувани в централен и
местен ежедневник.
От приложената по
делото е представено препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана ел. енергия, от които се установява и какви са начисляванията за
консумираната ел. енергия за абонатен номер №310206392751, водена на името на
ответника за процесния период.
Видно е от представените по
делото: фактура № ********* от 22.01.2018г. на стойност 54.30 лева за периода
16.12.2017 г.- 15.01 2018 г., Фактура № ********* от 20.02.2018г. на стойност
88.15 лева за периода 16.01.2018 г. - 14.02.2018 г; фактура № ********* от
21.04.2018г. на стойност 102.76 лева за периода 17.03.2018 г. - 16.04.2018 г. и фактура № ********* от 22.03.2018г. на стойност
167.46 лева за периода 15.02.2018 г. - 16.03.2018 г.. е, че на ответницата са
издавани фактури за процесните вземания.
Приобщено като доказателство
по делото е и справка за консумация на клиенти, от която се установява и какви
са отчитанията на потребената ел. енергия на процесния имот за процесния
период.
От приложената по делото
лицензия за оставка на ел. енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 г. има издадена лиценция за доставка на ел. енергия за срок
от 28 г.
От приобщената по
делото справка от СлВП Плевен се установява, че процесния топлоснабден имот за
процесния период се води на името на ответника.
Видно е от
депозираното по делото заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от
13.02.2013 г., че ответницата е отправила искане до ищеца за доставка на ел.
енергия в процесния топлоснабден имот.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството
си на кредитор спрямо ответника, изискуемост и ликвидност на вземането,
размерът на задължението - главница и лихви, фактът на реалното доставяне на
начислената ел. енергия на недвижимия имот - по количество и качество, както и,
че ответникът има качеството потребител на електро енергия.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не е
спорно, а и се установява от приобщените по делото доказателства, че за
процесния период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на ЗЕ на
електрическа енергия, доколкото в
чл. 4, ал.1 от ОУ за
продажба на ел. енергия се
предвижда, че потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови
или стопански нужди, като разпоредбата ал.2 на
същия член гласи, че: "Потребител на електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящия случай ищецът е представил
доказателства, че ответникът е
бил
собственик на процесния
недвижим имот за
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.98 а
от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия
при публично известни общи условия. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на ел.
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като
видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда
на чл.98 а, ал.5 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на ел. енергия. В
чл.19, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на ел енергия,
какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ел. енергия, а именно: в десет дневен срок от издаването им. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва за всеки ден забава.
Въз основа на
представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано,
че за ответника, в качеството си на
потребител на ел. енергия по реда на чл.98 а ЗЕ е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за ползването на електрическа енергия.
Неизпълнение на задължението, доколкото не се спори, че е налице изпълнение, в
предвидения в чл.19, ал.2 от ОУ срок мотивира, съдът
да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи процесните суми – главница и лихва.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 85.00 лв.
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 465,00 лв., от които 75 лева за държавна такса, 90 лева за адвокатско
възнаграждение и 300 лева за възнаграждение за особен представител. Ответникът е
направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът приема за неоснователно, доколкото
претендираното възнаграждение е под минимума, определен в Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.В.П., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от ***, сума в общ размер на 403,09 лева, от
които 382,09 лева главница за използвана и незаплетена ел. енергия за периода
от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г. и 20,36 лева законна лихва за забава, считано
от 20.02.2018 г до 23.10.2018 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Марк Бизнес Център, представлявано от ***, сумата от 85,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 8024 по описа за 2018 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Марк
Бизнес Център, представлявано от ***, сумата от 465,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: