Решение по дело №464/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261205                                                    22.11.2021 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

на двадесет и първи октомври                      през  две хиляди двадесет и първа  година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 464 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

            Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски" № 3, представлявано от Коста Чолаков и Борис Паличев- изпълнителни директори, чрез пълномощника: адвокат М.П.В., гр. Бургас, АК -. Бургас, за приемане за установено по отношение на ответника Г.  И.П. - Н., ЕГН: **********,***, че дължи на ищеца сумата от 5750, 95 лева представляваща задължение по щета  № 44010211604413, ведно със  законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по исковото дело и в заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 30.06.2016 година в землището на село К., община Камено, ответникът, при управление на комбайн с peг. № **, без да откачи хедера на машината, навлиза в насрещната лента и става причина за ПТП. От ПТП са нанесени щети на лек автомобил марка „Тойота" с peг. № ** MB, собственост на „Сожелис - България" ЕООД. Увреденото лице е имало сключен договор за застраховка „Каско +" за срок от 21.06.2016 година до 20.06.2017 година  със застрахователното дружество, предявило иска. За причинените щети е образувана преписка № **, по която за отстраняване на щетите по автомобила в „доверен сервиз“ е определено и изплатено обезщетение в размер от 5 750, 95 лева. На следващо място в исковата молба е посочено, че към 30.06.2016 година ответникът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност".  С изплащане на обезщетението застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. С писмо от 17.03.2017 година ответникът бил поканен да възстанови изплатената сума на ищеца, но изпълнение на това задължение не последвало.

            Поради изложеното от името на застрахователното дружество - ищец е предявен иска, като първоначално е подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба са приложени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуален представител - адвокат В., дава писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения. Счита, че следва да бъдат уточнени конкретните обстоятелства на ПТП. Излага, че ищецът следва да установи и дали не са налице основания, представляващи общи изключения за изплащане на обезщетението. Счита, че следва да бъде установено и основанието, на което е управляван автомобила от г-жа П.. На следващо място от името на ответника е направено възражение, че е налице хипотезата на груба небрежност при управлението на МПС поради управлението му на полски път. Счита, че е недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е сменил лентите за движение, предвид съдържанието на двустранния протокол. В писмения отговор е оспорен и представения двустранен констативен протокол, с оглед установените в него обстоятелства и правната му релевантност, последното с оглед довод за липса на хипотези, при които този протокол може да бъде съставен. По отношение на механизма на настъпване на ПТП е посочено, че комбайна е бил в работен режим и с включен жълт, означителен сигнал, както и че лекият автомобил се блъска в комбайна. В писмения отговор е направено възражение за съпричиняване. Искът е оспорен и по размер като прекомерен по подробно изложени съображения. По изложените съображения от името на ответника е поискано отхвърляне на предявения иск. В писмения отговор са приложени доказателства.

             В постъпила преди първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ответника излага, че МПС се е движело по път, който не е за обществено ползване и който не е урегулиран от ЗДвП. Твърдението е, че водачът на лекия автомобил е ударил комбайна, докато комбайна е бил в работен процес, а не обратното, както твърди ищеца.

            В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, конкретизира иска относно механизма на ПТП като посочва, че ПТП е настъпило на черен път, в местността „Т*“, близо до гробищния парк, след чешмата. Уточнява, че ПТП е станало при разминаване на лекия автомобил и комбайн, тъй като ответникът не е спазил необходимата дистанция.  Сочи доказателства.  В заседание по същество на спора излага подробни фактически твърдения относно основателност на иска.

             В  съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и оспорва конкретизацията на фактите, направена от ищеца. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага, че водачът е действал с груба небрежност, тъй като е управлявал МПС на черен път, при положение, че там се извършва селскостопанска дейност и по която причина е закачен хедера на комбайна. В тази насока излага правен довод, че грубата небрежност  е изключен риск, съгласно общите условия на застрахователя и не е имало основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Поради изложеното от името на ответната страна е поискано отхвърляне на предявения иск.

            По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл. 410 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение, платено от ищеца за вреди, причинени от противоправно поведение на ответника - причиняване на ПТП, настъпила на 30.06.2016 година, при управление на комбайн, без да откачи хедера на машината и навлизане в насрещна лента.   Уточнено е в молба /лист 72 от делото/, че  ПТП е станало при разминаване между  лекия автомобил и комбайна, като лекият автомобил е бил в движение, а не спрял.  Ответникът с поведението си е създал пречки и опасности за движението, поставил е в опасност живота и здравето на хората и причинил имуществени вреди. Ответникът не е спазил необходимата дистанция.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и н тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна относно наличието на противоправно поведение от страна на ответника и  механизма на настъпване на ПТП:

            Видно от двустранен констативен  протокол за ПТП № ** година, подписан от двамата участници в ПТП, лекият автомобил е бил в спряло състояние и е ударен от друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента /предвид отразяванията в графити на т.12 „Обстоятелства“/.  Като вреди по лекия автомобил са описани цяла лява страна, врати, стъкла, огледало.  Протоколът е Приложение № 3 към чл.5, ал.1 от  оспорен като неверен от процесуалния представител на ответника. Съгласно чл.5 от  Наредба № Iз – от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство. Ответникът оспорва верността на констативния протокол относно описания в него механизъм на ПТП и твърди, че не е било налице посоченото правно основание за съставяне на протокола, предвид вида на уврежданията. Поради това счита, че ПТП е следвало да се установи от компетентните органи.

            Като свидетел в протокола е вписан  Т.И. Т., който е разпитан и като свидетел по делото.  Той е пътувал  в лекия автомобил и е очевидец на случилото се. Свидетелят Т. излага, че пътували по към градина на водача на автомобила, която се намира извън село К. и спрели, защото видели, че идва комбайн, а там пътя се стеснява. Свидетелят пояснява, че не е имало място, където да се преместят, а от другата страна е имало такава възможност. Не знае дали водачът на комбайна ги е видял. Пояснява още, че комбайна се е движел с хедер /6 – 7 метра/, за което счита, че той няма право. Не забелязал светлинен или звуков сигнал. По отношение на уврежданията посочва, че огледалото изпращяло, притисната била колонката между двете стени, счупени били задното стъкло, задната колонка също. Пояснява, че се изплашили и се обадили на Полицията. Дошли двама полицаи и направили съответната проверка за алкохол.

            Предвид изложеното относно съдържанието на протокола и показанията на свидетеля Т. настоящият състав приема, че в случая не е налице несъответствие с установените от тях факти.

            Като свидетел по делото е разпитан и С.П.П., който е един от полицаите, посетили мястото на ПТП. Установява, че на място проверили участниците за употреба на алкохол и не установили такава. Впечатленията му са, че те нямали спорове относно вината и обстоятелствата по ПТП, нямали дебати в тази насока и заявили, че ще се оправят.  Свидетелят пояснява, че режещата част на комбайна била в най- високата си част, и предполага, че делителят, който е  в края, е нанесъл щетата на тавана на лекия автомобил. Свидетелят си спомня, че е бил увреден тавана и не си спомня дали са били счупени стъклата на автомобила.

            Като свидетел по делото е разпитан и  Р.М.Б., който работи във фирмата на ответника. Той излага, че пътувал в комбайна заедно с него и се движели в посока към гробищата. Уточнява, че пътят е черен път, за което по делото няма спор. Излага, че комбайна има два буркана от двете страни, които били включени и светели. Видял лекият автомобил, който идвал срещу тях и счита, че можели да се разминат, ако лекият автомобил  изчакал.  Прибрали комбайна колкото може вдясно, защото видели, че автомобилът не спрял. За да не закачи хедера спрели комбайна и колата преминала. Уточнява, че има „мъртва точка“ между хедера и колата и когато минала колата видели, че се е  „осуркала“ и спряла. Тогава слезли от комбайна, за да видят какво се е случило и установили, че колата е ударена. Посочва, че  с водача на автомобила, която била жена, пътува и един мъж. Свидетелят, който бил в комбайна я чул да казва, че колата й поднесла към комбайна. Обадили  се на тел.112  и Полиция, които чакали да дойдат около час – два.

            От показанията на другия свидетел чиито разпит е поискан от ответника – В.Т.Т. се установява, че той пътувал с пожарния трактор след комбайна. Уточнява, че комбайнът бил спрял, за да може да мине колата, но не видял самия удар. След като отишъл на място се установило, че колата е поднесла в задната част и се е ударил в хедера. Показанията му са, че автомобилът бил ударен отзад, отстрани, в лявата част. Той също установява, че на място е бил колегата му С.П.П., който пътувал в комбайна.

            Предвид изложеното настоящият състав приема, че от разпитаните по делото свидетели не се установява еднозначно механизмът на ПТП  - дали лекият автомобил е бил спрял или комбайна е бил спрял или двете превозни средства са били в движение като са се разминавали. Установява се настъпване на ПТП и уврежданията по лекия автомобил.

            По делото е допуснато извършване на две съдебно – технически експертизи – основна и повторна, предвид оспорване заключението на основната експертиза от ответната страна. Заключението на вещото лице инж. Г. е за това, че водачите на двете пътни превозни средства са имали възможност да се възприемат и да реагират по адекватен начин, като се разминат безопасно. Експертът дава заключение, че водачът на лекия автомобил е спряла плътно вдясно, като е изгасила двигателя. Водачът на комбайна е следвало да отклони комбайна вдясно, извън очертанията на пътя. Той обаче е продължил движението си, заемайки с хедера част от платното на черния път, възнамерявайки да се размине със спрелия автомобил, но не е осигурил достатъчно разстояние между хедера и лекия автомобил. Поради това се е стигнало до колизия на лявата част на хедера с лявата част на автомобила. Тази колизия е довела до вредоносния резултат.

            В повторната експертиза, извършена от инж. Ж.  на база на съвпадащите факти, събрани с различните доказателства по делото, а именно, че превозните средства са се движели едно срещу друго, водачите са се видели от разстояние и ПТП е причинени при разминаване. Вещото лице излага, че предвид уврежданията на  МПС  /ляво странично огледало, лява  колонка между двете врати и задна колонка, счупено стъкло на задна лява врата и задно стъкло/, както и, че следите са нагоре, приема, че по време на разминаване на двете ПС не са били успоредно едно на друго.  От събраните доказателства вещото лице дава извод, че водачите на двете на превозни средства са се видели и са продължили движението си с ниска скорост, около 6- 8 км.ч., като след първоначалния удар в лявото странично огледало леката кола прави маневра на дясно. За кратко време задната част на лекия автомобил остава в траекторията на хедера и оставя следите, посочени на снимката  /задна лява част/. В същото време комбайнера повдига хедера или той се разклаща  /нагоре/надолу/ от неравност по пътя и остават следите по фиг.2. В същото време и двете превозни средства спират. В съдебно заседание вещото лице инж.  Ж. пояснява, че лекият автомобил е бил върху отъпканата част на пътя, най – вдясно и се е движел в посока селото. Пояснява, че ако комбайнът е бил изцяло на пътя е щял да премине през целия автомобил. Счита, че отговора за причината на ПТП е хипотетичен и като цяло дава заключение, че се дължи на невнимание на водачите.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи относно механизма на ПТП и наличието на противоправно поведение.

            По отношение на възражението на ответника, че пътят, на който е настъпил ПТП не е за лек автомобил настоящият състав приема, че възражението е неоснователно, тъй като не се установява нормативна забрана за движение на този вид автомобил по черен път. От друга страна този път е път, отворен за обществено ползване и попада под регулацията на ЗДвП, съгласно чл.1 от ЗДвП. Съгласно чл.3 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. В случая не се установява изключение от посоченото правило поради което следва извода за приложение на правилата на ЗДвП по отношение на този вид път и в конкретния случай.

            В случая механизмът на ПТП не е установен по категоричен начин  и по  - конкретно в кой момент всяко едно от превозните средства е спряло, след като водачите са се възприели и са установили, че следва превозните средства да се разминат. По – конкретно показанията на свидетеля Т. са за това, че лекият автомобил е спрял и е изчаквал да се разминат /в този смисъл е и протокола за ПТП, съставен от водачите на двете пътни превозни средства/. От друга страна показанията на свидетеля Б.  и свидетеляТ. са за това, че първо я спряла комбайна и автомобила е преминал, а съгласно повторното заключение на вещото лице двата автомобила са били в движение и са се разминавали.  Предвид липсата на конкретика в показанията на свидетелите относно това на какво разстояние са били едно от друго двете ППС преди да бъде предприето спиране от водачите им и краткия период на настъпване на ПТП, съгласно допълнителната експертиза /2 -3 сек./ при движение с 6-8 км./ч.,  настоящият състав приема, че  този факт – относно това дали един от водачите е преустановил движението, за да премине другият - не е установен безспорно по делото. Този факт обаче не е релевантен сам по себе си, а е необходимо да бъде преценено дали при разминаване всеки от участниците е спазил необходимата дистанция, за да бъде осъществено разминаването.

            Съгласно чл.44, ал.1 от ЗДвП При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.  В ал.2 е посочено, че ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

            В случая от събраните доказателства се установява безспорно, че лекият автомобил е пътувал в дясната лента, в края на отъпканата част от пътя, в посока към селото /пътят е онагледен на снимка в заключението на вещото лице, изготвил повторното заключение/, на лист 242 от делото, а комбайна се е движел  в дясното платно и в частта, която е извън отъпканата част от път и за което може да се приеме, че е в нивата, предвид дължината на хедера, разположен и над пътя. При тази фактическа обстановка настоящият състав приема, че в случая не се установява наличие на хипотезата на чл. 45 от ЗДвП относно възможността разминаването да бъде осъществено след движение назад от по – лекото пътно превозно средство, в случая лекия автомобил.  Предвид изложеното относно онагледяването на снимката и  липсата на спор за това, че лекият автомобил е бил в дясната част на пътя настоящият състав приема, че видимо не се установява възможност той да се изтегли още по – вдясно, поради това, че в тази посока на движение такава част няма, а комбайна е можел да мине в ляво, поради това, че вече  е бил в нивата, която е разположена в лявата част.

Не е спорно, че  комбайна е била с поставен хедер и от свидетелските показания се установява, че са отивали да жънат. Анотирана съдебна практика

                Предвид изложеното настоящият състав приема, че ответникът с противоправното си поведение като не е осигурил достатъчно дистанция при разминаването на двете ППС е допринесъл за  настъпването на ПТП и съответно за вредите. Лекият автомобил не е имал обективна възможност да се изнесе по – вляво, в който смисъл са показанията на свидетеля Т.. По делото не са събрани доказателства за извод в обратния смисъл.  Поради изложеното той е материално правно легитимиран да отговаря по деликтния иск. По посочените съображения относно механизма на ПТП не се установява и твърдяната груба небрежност от страна на водача, управлявал застрахования автомобил

            Относно материалноправната легитимация на ищеца да предяви иск по делото е представена полица за застраховка  „КАСКО +“ № ** както и общи условия на дружеството. За причинените щети е образувана преписка № **, по която за отстраняване на щетите по автомобила в доверен сервиз е определено и изплатено обезщетение в размер от 5 750, 95 лева, видно от приложената преписка, платежно нареждане за масов превод от застрахователя, включващо плащане на доверения сервиз „Спекта ауто“ ООД, извършил ремонта съгласно възлагателно писмо.  Настоящият състав приема, с оглед вида на застраховката  - имуществено застраховане и доколкото този въпрос може да бъде предмет на настоящото производство, че не е релевантно на какво основание е управляван автомобила  от физическото лице, предвид факта, че правоимащия по застраховката е поискал заплащане на обезщетението.

            Съгласно чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съдебната практика приема, че заплатеното от застрахователя обезщетение е максималната горна граница, до която следва да отговаря деликвента, като той не отговаря във всички случаи "за" размера на платеното. Ответникът е оспорил в писмения отговор размера на иска  с твърдението, че от приложените снимки не е имало увреждания от посочените описи  и твърди, че направените ремонти не касаят увреждания, настъпили в резултат на ПТП. В заключението на вещото лице по допуснатата по делото първа съдебно – техническа експертиза е посочено, че всички фигуриращи във фактурата авточасти за подмяна и ремонт, както и бояджийските операции касаят лявата страна на автомобила. Посоченото е видно и от съдържанието на фактурата с основание врата задна пета, врата задна пета, тапицерия заден ляв калник, седалка задна, тапицерия таван, тапицерия колони купе, уплътнение врата задна лява,  стоп ляв, броня задна, врата задна лява Р/О, врата задна лява Д/М,  врат предна лява Р/О, с общ стойност 5 735, 95 лева. Заключението на вещото лице е оспорено и допуснато извършване на повторна експертиза, но вещото лице не е дало отговор въпрос относно щетите, тъй като въпросите не са формулирани в молбата от страна /лист 215 от делото/. Поради изложеното и предвид наличието на т.12.1.3. от общите условия на застрахователя за ползване на „доверен сервиз“, както е в случая, настоящият състав приема, че искът е доказан до пълния предявен размер. Сумата от 5 735, 95 лева е платено от застрахователното дружество на доверения сервиз с основание отстраняване на вредите, настъпили в резултат на ПТП.

            По изложените по – горе съображения настоящият състав приема, че ответникът с противоправното си поведение като не е осигурил необходимата дистанция при разминаване е причинил уврежданията, чието обезщетяване е платено от застрахователя. Поради това за него е възникнало суброгационното право по чл. 410 от КЗ. В допълнение следва да бъде посочено, че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на настъпване на ПТП водачът на комбайна не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Застраховката е влязла в сила на 30.06.2016 година от 16, 05 часа, видно от приложената справка от Гаранционния фонд и от писмото, изпратено до дружеството ищец от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, посочени в исковата молба.

            При този изход от спора  и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото които са в общ размер от 559, 02 лева, представляващи сбор от: сумата 115, 02 лева, представляваща платена държавна такса, сумата 180 лева, представляваща платен адвокатски хонорар, сумата 234 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 30 лева, представляваща разноски за свидетели. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство, които са в общ размер от 265, 02 лева, от които сумата 115, 02 лева, представляваща платена държавна такса и сумата 150 лева, представляваща адвокатски хонорар.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.  И.П. - Н., ЕГН: **********,***, дължи на ищеца „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски" № 3, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева- изпълнителни директори, сумата от 5750.95лева/пет хиляди седемстотин и петдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета№ ** за вреди от ПТП, настъпило на 30.06.2016 година,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 08.10.2019 година до окончателното изплащане на вземането, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4296 от 11.11.2019година, постановена по частно гражданско дело № 8589 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            ОСЪЖДА Г.  И.П. - Н., ЕГН: **********,***, да плати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. Бенковски" № 3, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева - изпълнителни директори, сумата 559, 02 лева /петстотин петдесет и девет лева и две стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 265, 02 лева /двеста шестдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.