Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
Гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова въззивно
гражданско дело № 377 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е
решение № 454, постановено на 25.11.2020 г. от Окръжен съд-Смолян по гр.д. № 247/2019 г., с което е отменено изцяло
разпределение от 28.03.2019 г. по изп.д. № … на ЧСИ П. М. и е върнато делото на
ЧСИ за продължаване на процесуалните действия.
Жалбоподателят „Ф. Ф.“ЕАД (с
предишно наименование „Ф. з.о.н.м.с.в Б.“ЕАД)-гр.С., присъединен взискател в
изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в жалбата с вх. № 5315/17.12.2019
г., решението да бъде отменено като недопустимо,
евентуално, като неправилно.
Ответниците по жалбата О.Д. „Т.-П.
с.“АД-гр.С., „З.Ж.“ООД-гр.С., Т.н.Н. „И.а.б.“АД-гр.С., *** и ви – Д. К.“*** не
са взели становище по нея.
Пловдивският апелативен съд
прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 1.04.2019
г., в законоустановения срок, е подадена (изпратена по пощата) от длъжника в
изпълнителното производство О.Д. *** получената в съда на 2.04.2019 г. с вх. №
4835 жалба до ОС-Смолян против разпределение, предявено с протокол № 1171/28.03.2019
г. по изп.д. № …/… г. на ЧСИ П. М. С решение № 454 от 25.11.2019 г. окръжният
съд отменя разпределението като
незаконосъобразно и връща делото на ЧСИ М. за продължаване на процесуалните
действия, тъй като окръжният съд приема, че е отпаднала предвидената законова
предпоставка за извършване на разпределение по чл. 460,ал.1 от ГПК. За да
стигне до този извод, окръжният съд е проверил дали заложните кредитори имат
това качество по силата на действителен договор за особен залог и върху какво
конкретно имуществено право е учреден залогът. Съдът намира, че особен залог
върху съвкупност от вземания е допустимо да бъде учреден, обаче съвкупността
трябва да бъде индивидуализирана с оглед момента на пристъпване към изпълнение
и при това положение особените залози, учредени върху бъдещите приходи на
общината по чл.6,ал.1,т.1 и т.2 от Закона за общинските бюджети (отм.) и върху
приходите по чл. 45,ал.1,т.1,б.“а“-„ж“ от Закона за публичните финанси, са
недействителни, тъй като основен източник на тези приходи са вземанията на
общината в качеството й на фиск, които са в различен обем за всеки период и
същите не са надлежно индивидуализирани, за да е налице валидна сделка на
разпореждане с вземане. Съдът посочва, че в нито един от особените залози не е
посочено до какъв размер е даденото в обезпечение имущество, нито спрямо кои
длъжници на общината е учреден залогът, което според съда е аргумент, за да се
приеме, че залогът не е в състояние да породи предвидените в закона
обезпечителни правни последици. Съдът счита, че така учреден, залогът не
позволява инвидуализация в неговия предмет, респективно не създава
противопоставимост в правата на заложния кредитор спрямо третите лица. Съдът
намира, че съдебният изпълнител е приел, че заложните кредитори имат качеството
на присъединени по право взискатели, но в разглежданата хипотеза подобен извод
не може да бъде направен. Съдът счита, че с оглед приетата в производството
пред него ССЕ наложеният запор на банковите сметки на длъжника и постъпилите от
там суми не могат да бъдат съотнесени към предмета на особените залози. Съдът
приема, че тъй като по делото не фигурират категорични доказателства
изпълнението да е насочено върху имуществото-предмет на особените залози, то
заложните кредитори нямат качеството на присъединени по право взискатели. Съдът
приема да е установено, че подлежащата на разпределение сума преимуществено е
от приходите на общината от местни данъци и такси, за които вземания не е
учреден валиден особен залог. Изводът на окръжния съд е, че заложните кредитори
са конституирани като взискатели в нарушение на чл. 459,ал.2 от ГПК, поради
което те не трябва да участват в разпределението. Съдът намира, че в
разпределението следва да участват останалите кредитори, в полза на които е
издаден изпълнителен лист, и НАП-С. като присъединен взискател. Тъй като обаче
по време на разглеждането на делото в окръжния съд длъжникът доброволно е
погасил вземанията на взискателите „Т.-п. с.“АД, „Х.“ЕООД и „З.ж.“ООД, то
неудовлетворено е останало единствено вземането на НАП-С. и подлежащата на
разпределение сума е напълно достатъчна за погасяване на това задължение.
Затова съдът преценява, че разпределение не следва да бъде извършвано, а
обжалваното следва да бъде отменено и, тъй като е недопустимо да се извърши
ново разпределение, делото следва да се върне на СИ за продължаване на
процесуалните действия.
Жалбоподателят
„Ф. Ф.“ЕАД (с предишно наименование „Ф. з.о.н.м.с.в Б.“ЕАД)-гр.С. е уведомен за
решението на съда на 9.12.2019 г. На 16.12.2019 г. е подадена жалбата до ПАС,
постъпила в окръжния съд с вх. № 5315/17.12.2019 г. Жалбата е допустима. С нея
жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на ОС е недопустимо и неправилно,
тъй като разпределението е обжалвано от длъжника О.Д. относно разпределената
сума в полза на „И.А.б.“АД в размер на 191 506,90 лв. за погасяване на
вземане, обезпечено с особен залог, но не и относно разпределената сума в полза
н. „Ф. з.о.н.м.с.в Б.“ЕАД-гр.С. като присъединен по право взискател, обезпечен
с особен залог, поради което е
недопустимо с оглед на разпоредбата на чл. 269 от ГПК и след като съдът
не е сезиран с такова искане - съдът да изследва легитимацията и заложните
права на ЕАД. Посочва, че окръжният съд е пристъпил към изследване на правата
на присъединения взискател „Ф. з.о.н.м.с.в Б.“ЕАД, както и на правата на още
едни присъединен по право взискател, и въз основа на напълно погрешни правни
изводи и игнориране на установената по делото фактическа обстановка е достигнал
до незаконосъобразния извод, че заложните кредитори по делото били
конституирани в нарушение на чл. 459,ал.2 от ГПК. Счита, че съдът е излязъл вън
от обхвата на дължимата проверка, за която е сезиран с жалбата, и в
противоречие с диспозитивното начало е постановил незаконосъобразно решение. Посочва,
че оспорването на привилегията по чл. 136,ал.1,т.3 от ЗЗД на един от заложните
или ипотекарните кредитори не означава оспорване на привилегията на останалите
такива кредитори. Посочва, че при обжалване на разпределението изходът от
производството би могъл да рефлектира върху правата на останалите взискатели,
но само като резултат от уважаването на жалбата такава, каквато е подадена, но
съдът няма правомощия да проверява разпределение на суми в полза на взискатели,
за които не е подадена жалба. Позовава се на съдебна практика, съгласно която в
производството по чл. 463 от ГПК съдът действа като контролно-отменителна
инстанция по отношение на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната
незаконосъобразност, като делото няма за предмет разрешаване на спор относно
наличието или не на задължения на длъжника към взискателите и техния размер,
след като същите са се легитимирали с титул, който няма данни да е отменен или
обезсилен. Заявява, че в противоречие с характера на производството по чл. 463
от ГПК съдът с обжалваното решение е пристъпил към изследване на наличието на
изпълняемо право на взискатели, чиито права не са оспорени от длъжника или от
друг взискател и които не са били предмет на жалбата, с която е сезиран, като
по този начин съдът е подменил изискуемия предмет на проверка по жалбата. Заявява,
че решението на окръжния съд е в противоречие и с чл. 10,ал.3 от ЗОЗ, съгласно
която разпоредба удостоверението от регистъра за вписан залог и декларацията с
нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането представляват
изпълнителният титул, предоставящ право на заложния кредитор с права по особен
залог да участва в съответното изпълнително дело като присъединен по право
взискател. Посочва, че оспорване на правата на този взискател, респективно на
посочения изпълнителен титул, се извършва в отделно производство, а не в
производството по обжалване на разпределението. Заявява, че по изпълнителното
дело „Ф. з.о.н.м.с.в Б.“ЕАД-гр.С. е изпълнило изискванията на чл. 10,ал.3 от
ЗОЗ и затова правилно е конституирано като присъединен взискател по право.
Заявява, че е недопустимо в производство по чл. 463 от ГПК и при липсата на
изрична жалба съдът да проверява заложните права на надлежно присъединен на
основание чл. 10,ал.3 от ЗОЗ взискател. Твърди още, че изводите на съда, че
учредените особени залози в полза н. „Ф. з.о.н.м.с.в Б.“ЕАД-гр.С. не били
действителни, са изцяло неправилни и незаконосъобразни. Посочва, че видно от
представеното удостоверение от ЗОЗ и съпътстващата го декларация по чл. 10,ал.3
от ЗОЗ ЕАД се легитимира като кредитор по особен залог, като посочва по кои
договори за особен залог (с регистрационни номера …, …, …, … и …) дружеството е
заложен кредитор на общината, като по всеки от тях предмет на особения залог,
учреден от О.Д. в полза на ЕАД по посочен договор за кредит, са настоящи и бъдещи
парични вземания, представляващи настоящи и бъдещи приходи на О.Д. по чл.
45,ал.1,т.1,б.“а“-„ж“ от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и бюджетните
взаимоотношения на общината по чл. 52,ал.1 от ЗПФ, постъпващи по конкретно
посочена банкова сметка *** „И.А.б.“АД, като настоящите и бъдещи вземания за
наличностите по цитираната сметка също са обект на особения залог. Посочва, че
съгласно описанието на предмета на учредените залози те се отнасят до
съвкупност от вземания на общината, която е определена чрез разпоредбите на чл.
45,ал.1,т.1,б.“А“-„ж“ от ЗПФ и бюджетните взаимоотношения на общината по чл.
52,ал.1,т.1,б.“а“ и „б“ от ЗПФ, които разпоредби са ясни и недвусмислени
относно приходите, които обхващат. Посочва, че нормата на чл. 4 от ЗОЗ допуска
предмет на особен залог да бъдат както индивидуализирани по своя произход
вземания, така и съвкупност от вземания. Посочва, че в случая учредените
особени залози са върху съвкупност от вземания на общината, а не върху индивидуално
определено вземане. Посочва, че в хипотезата на чл. 10,ал.3 от ЗОЗ не се
изисква кредиторът да е пристъпил към изпълнение. Заявява, че при наличие на
особен залог върху съвкупност нито е възможно, нито е нормативно изискуемо да
се индивидуализират елементи на съвкупността, още по-малко е възможно да се
индивидуализират длъжниците на общината относно вземанията й за местни данъци и
такси и други приходи. Твърди, че изложените в обжалваното решение доводи, че е
следвало да се посочи до какъв размер е даденото в обезпечение имущество и
спрямо кои длъжници на общината е учреден залогът не почиват на нормативно
основание и влизат в противоречие с уредбата по ЗОЗ относно учредяването на
особен залог върху съвкупност. Заявява, че съдът е игнорирал обстоятелството,
че общината е учредила в полза на ЕАД и особен залог върху настоящите и бъдещи
вземания за наличностите по същата банкова сметка ***, като този особен залог е
изцяло индивидуализиран относно длъжника по заложеното вземане (банката), и
относно основанието на заложеното вземане (вземания по посочената банкова
сметка). ***, че необосновано и в противоречие с изготвената ССЕ съдът е приел,
че постъпилите суми по банковите сметки на длъжника не могли да бъдат
съотнесени към предмета на особените залози, тъй като от приетата по делото ССЕ
е установено какви са наличностите по посочената банкова сметка ***рху същата
сметка съотнасянето на постъпилите суми по същата сметка с предмета на особения
залог е очевидно. Моли да бъде отменено обжалваното решение и апелативният съд
да реши спора по същество съобразно подадената от О.Д. жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение. В случая ЧСИ П. М. е изготвил и е предявил на 28.03.2019
г. разпределение на сумата 278 209,59 лв. На първо място, ЧСИ е
разпределил сумата 35 852,61 лв., постъпила от запор на вземания от трети
лица, като 60 лв. е разпределил на „З… Ж…“ЕООД за разноски по изпълнителното
производство съгласно чл. 136,т.1 от ЗЗД, сумата 1 308,54 лв. за ЧСИ П.М.
за дължими и незаплатени такси и разноски съгласно чл. 136,т.1 от ЗЗД, сумата
32 108,27 лв. н.Т.н.Н. за публични задължения съгласно чл. 136,т.6 от ЗЗД
и сумата 2 375,80 лв. за ЧСИ П.М. за пропорционална такса дърху събраната
сума съгласно чл. 136,т.1 от ЗЗД. На второ място, ЧСИ е разпределил сумата
242 356,98 лв., постъпила от запор на вземания от банкова сметка *** „И.а.б.“АД,
като сумата 191 506,90 лв. е разпределил за „И.а.б.“АД съгласно договор за
особен залог на вземания от 1.09.2009 г. съгласно чл. 136,т.3 от ЗЗД, сумата
8 460,17 лв. за ЧСИ П.М. за пропорционална такса върху събраната сума
съгласно чл. 136,т.1 от ЗЗД, сумата 40 990,37 лв. за „Ф. за о. на м. с. в
Б. – Ф.“ЕАД-гр.С. по договор за особен залог на вземания от 3.08.2017 г.
съгласно чл. 136,т.3 от ЗЗД и сумата 1 399,54 лв. за ЧСИ П.М. за
пропорционална такса върху събраната сума съгласно чл. 136,т.1 от ЗЗД.
С жалбата с
вх. № 4835/2.04.2019 г. против разпределението, подадена от О.Д. до окръжния
съд, жалбоподателят твърди, че по т.2 ЧСИ е разпределил суми в полза на „И.а.б.“АД
с оглед договор за особен залог на вземания в полза на тази банка от 1.09.2009
г., вписан в ЦРОЗ, но от страна на банката към датата на извършеното
разпределение не е било представено актуално удостоверение от ЦРОЗ, от които да
се установи какви са конкретните суми, по които е налице вписване на особен
залог. Твърди се, че банката-взискател е представила пред ЧСИ само декларация с
нотариална заверка на подписа за актуални вземания към 25.03.2019 г. Заявено е,
че изискването на чл. 10,ал.3 от ЗОЗ е императивно – кредиторът-взискател има
право да получи сумите, след като представи удостоверение от ЦРОЗ за вписан
залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на
вземането и не е предвидено алтернативно представяне на един от двата изискуеми
документа, а заедно и на двата документа, за да се пристъпи към включването на този
кредитор към списъка за разпределение на събраните суми. Затова жалбоподателят
счита за неправилно действието на ЧСИ П.М., с което е включил в списъка на
кредиторите банката, като намира, че не са налице процесуалните предпоставки за
такова правно действие. Моли да бъде отменен от съда протокола за разпределение
на суми в частта, която се отнася до „И.а.б.“АД. Заявява, че по останалите
части от този протокол няма възражения.
Възражение
на тази жалба е подаден единствено от присъединения взискател „И.а.б.“АД-гр.С.
С него банката заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че от страна на банката не е представено актуално
удостоверение от ЦРОЗ, от което да се установи какви са конкретните суми, по
които е налице вписване на особен залог с оглед изискването на чл. 10,ал.3 от
ЗОЗ. Посочва се, че тази разпоредбата на ЗОЗ не вменява задължение на заложния
кредитор да представи пред ЧСИ цитираното удостоверение от ЦРОЗ за вписан
особен залог, а изисква представяне от заложния кредитор само на декларацията с
нотариална заверка на подписа. Намира, че няма пречка с удостоверението от ЦРОЗ
да се снабди служебно ЧСИ. Посочва, че в протокола за извършеното разпределение
се съдържат данни, потвърдени и от жалбоподателя-длъжник, че ЧСИ П.М. се е
снабдил служебно по конкретното изпълнително дело с удостоверение от ЦРОЗ за
вписан особен залог в полза на банката, като в комбинация с представената
декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането и
заявление за вписване на особен залог в ЦРОЗ са изпълнени изискванията на
закона за включване на банката в списъка на обезпечените кредитори-взискатели.
Подадената от
О.Д. *** до окръжния съд жалба с вх. № 4835/2.04.2019 г. е очевидно
неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.3 от ЗОЗ заложният кредитор
по особения залог е присъединен взискател по право в изпълнителните
производства по ГПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното
имущество, като в тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до
размера на сумата по разпределението и заложният кредитор упражнява правата си
на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по
разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и
декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си.
Видно от изпратеното досие на изпълнителното дело (в копия), преди
предявяването на разпределението на 28.03.2019 г. (л.652 от досието на
изпълнителното дело) по изпълнителното дело с вх. № 2278/14.02.2019 г. е
приложено удостоверение № 1241657/6.02.2019 г. от ЦРОЗ (л.575-586), изискано
служебно от ЧСИ, от което е видно наличието на учреден в полза на „И.а.б.“АД
първи по ред особен залог на бъдещи вземания от източници за обслужване на
общинския дълг по чл. 6,,ал.1,т.1 и т.2 от Закона за общинския дълг, както
следва: бъдещи собствени приходи по чл.6,ал.1,т.1 от Закона за общинските
бюджети и общата изравнителна субсидия от републиканския бюджет за местни
дейности по чл. 34,ал.1,т.3 за периода до 31.12.2024 г. Видно е също така, че
преди предявяването на разпределението от ЧСИ на 28.03.2019 г. на 25.03.2019 г.
с вх. № 4357 по делото са представени потвърждение за вписване в ЦРОЗ
(л.644-648) и декларация по чл.10,ал.3 от ЗОЗ от страна на банката относно
актуалния размер на вземането на банката от О.Д. към 25.03.2019 г. по договор
за банков кредит от 1.09.2009 г. и анекс към него, обезпечен с договор за
особен залог на вземане от 1.09.2009 г. и анекс към него, вписан в ЦРОЗ на
4.09.2009 г. и на 3.09.2014 г., който възлиза на 191 506,90 лв. Налице е
следователно в изпълнителното производство преди предявяването на
разпределението удостоверение от ЦРОЗ за наличието на особения залог и
декларация за размера на задължението. При тези обстоятелства банката се явява
присъединен по право взискател по смисъла на чл. 10,ал.3 от ЗОЗ и преди
изготвянето на разпределението са представени доказателства за обстоятелството,
че тя е неудовлетворен кредитор. Нормата на чл. 10,ал.3 от ЗОЗ определя, че
обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението
и заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително
правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от
регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за
актуалния размер на вземането си, поради което законоустановените изисквания за
изготвянето на разпределението са били спазени преди изготвянето на
разпределението, а вече след стабилизирането на разпределението, когато банката
следва да получи сумите по разпределението, тя следва да представи към онзи
момент удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална
заверка на подписа за актуалния размер на вземането си, съответно, ЧСИ следва
да провери актуалния размер на дълга въз основа на така представените документи
и да извърши плащането по разпределението с оглед на тях. Следва да се посочи,
че жалбоподателят О.Д. не оспорва качеството на банката на присъединен по право
взискател като кредитор по особен залог, а неоснователно счита само, че тя не е
изпълнила изискването на чл.10,ал.3 от ЗОЗ тя да има право да получи сумите,
след като представи удостоверение от ЦРОЗ за вписан залог, както и декларация,
за да се пристъпи към включването на този кредитор към списъка за разпределение
на събраните суми. Неоснователно жалбоподателят счита също така, че към датата
на извършеното разпределение е следвало да бъде представено, но не е било
представено актуално удостоверение от ЦРОЗ, от което да се установи какви са
конкретните суми, по които е налице вписване на особен залог. Законът изисква вече
при получаването на сумите да се установи наличието и към този момент въз
основа на удостоверение от ЦРОЗ на вписване на особен залог, като размерът на
дълга следва да се установи към онзи момент с декларация от кредитора по
особения залог. Съдебният изпълнител предава сумата по разпределението след
представянето на двата документа от кредитора по особения залог, което
представяне е законоустановеното условие за получаване на сумата по
разпределението от кредитора. При тези обстоятелства жалбата на О.Д. до
окръжния съд е неоснователна и като такава е следвало да бъде оставена без
уважение. Окръжният съд не е разгледал това оплакване на жалбоподателя, не е съобразил
обстоятелствата относно неговата неоснователност и е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено, като вместо това се постанови
отхвърлянето на жалбата.
За да
постанови неправилното съдебно решение, което се обжалва понастоящем пред
апелативния съд, окръжният съд с определение от 24.07.2019 г. неправилно е
приел, че с оглед правомощията по чл. 463 във вр. с чл. 278 от ГПК и предвид
разясненията на ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС служебно следва да изследва дали
заложните кредитори имат това качество, независимо от вписването в ЦРОЗ, както
и че следва да извърши преценка по индивидуализацията на обекта на
обезпечението. Разясненията на ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. по тълк.д. №
6/2017 г. на ВКС, ОСГТК са относно обхвата на проверката на въззивния съд в
производството по обжалване на определения и разпореждания на
първоинстанционния съд, които се постановяват, когато съдът се произнася по
въпроси, с които не се решава спорът по същество, а се извършва преценка за
приложението на процесуални норми, които по правило са императивни. В случая
предметът на проверката на чл. 463 от ГПК не е установяване на факти, относими
към приложима процесуалноправна норма, а производството е спорно
правораздавателно за преценка на законосъобразността на обжалван несъдебен акт,
в което производство окръжният съд осъществява съдебен контрол за проверка на
законосъобразността на акта на съдебния изпълнител постановление за
разпределение, с което той е определил кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях, т.е. касае се чисто
правни въпроси. В това производство съдът не изследва служебно легитимацията на
взискателите като кредитори с конкретни вземания и съответни обезпечения, проверка
относно която по начало следва да се извършва в спорно исково съдебно
производство. В производството по обжалване на разпределението съдът установява
съществуването на привилегията, нейния ред, размера на сумата, която се полага
при съразмерно удовлетворяване на кредиторите, като двете съдебни инстанции се
произнасят със съдебни решения. С обжалваното съдебно решение окръжният съд в
случая затова неправилно приема, че за преценката относно правилността на
разпределението следва са съобрази дали заложните кредитори имат това качество
по силата на действителен договор за особен залог и върху какво конкретно
имуществено право е учреден залогът, след което да се извърши преценка дали
заложните кредитори имат качеството на присъединени по право като взискатели с
оглед дали изпълнението е насочено върху обезпечението-предмет на особения
залог. Тази преценка в случая е извършена и без жалбоподателят да оспорва
правата на банката като заложен кредитор по особен залог, нито права на други
кредитори по особени залози, като окръжният съд не е разгледал оплакването на
общината-жалбоподател. Неправилната преценка на окръжния съд в мотивите на
обжалваното съдебно решение относно това какъв е предметът на проверката, която
той дължи да извърши, не обосновава обаче недопустимост на неговия акт съдебно
решение, с който съдът се произнася относно законосъобразността на
разпределението. Неправилните съображения в мотивите на обжалваното решение на
окръжния съд водят до неправилност на решението. Следва при тези обстоятелства
само още да се посочи, че и съображенията на окръжния съд относно
необходимостта от индивидуализиране на вземанията и за индивидуализиране на
съвкупността с оглед момента на пристъпване към изпълнение в случая също са
неправилни, тъй като предмет на особените залози (на банката и на жалбоподателя
в сегашното производство пред апелативния съд) е съвкупност от вземания
съгласно чл. 4,ал.1,т.8 от ЗОЗ и при изготвянето на разпределението съгласно
чл. 10,ал.3 от ЗОЗ няма пристъпване към
изпълнение. С оглед неправилните съображения, изложени в мотивите на
обжалваното решение, окръжният съд е стигнал до неправилния извод, че заложните
кредитори са конституирани като взискатели в нарушение на чл. 459,ал.2 от ГПК,
поради което те не трябва да участват в разпределението, респективно, че с
оглед отчитане и на междувременно извършени плащания от общината към други
кредитори в изпълнителното производство следва да бъде удовлетворяван само един
кредитор, а именно НАП-С., за което има достатъчно средства и затова няма нужда
да се изготвя разпределение. Установява се следователно, че подадената от жалбоподателя „Ф. Ф.“ЕАД
(с предишно наименование „Ф. з.о.н.м.с.в Б.“ЕАД)-гр.С. по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК жалба е основателна, обжалваното решение
следва да бъде отменено, като се остави без уважение жалбата против
разпределението, подадена от О.Д.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 454, постановено на 25.11.2020 г. от Окръжен съд-Смолян по
гр.д. № 247/2019 г., с което е отменено изцяло разпределение от 28.03.2019 г.
по изп.д. № … на ЧСИ П. М. и е върнато делото на ЧСИ за продължаване на
процесуалните действия, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №
4835/2.04.2019 г., подадена от О.Д. против разпределение, извършено с протокол за разпределение на суми от 28.03.2019 г. по
изп.д. № … на ЧСИ П. М.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)