Решение по дело №213/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 439
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 17 юли 2019 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20195510100213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е 

 

 

гр. К., 25.06.2019 год.

 

 

                              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 25.06.2019 г., в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

              при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 213  по описа за 2019 г.  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Гражданско дело № 213/2019 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А“, клон България, ЕИК *********, чрез пълномощник Н.М. - юрисконсулт против З.М.Р., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 33 ЗПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че на 28.10.2015 г. бил отпуснат потребителски заем с номер CREX-*******на З.М.Р., която се задължила да погаси сумата на 36 месечни вноски по 57,48 лв. Същата преустановила плащането по договора за кредит на 20.07.2017 г., като били погасени 20 месечни вноски. На осн. чл. 3 от договора, вземането станало изискуемо в пълен размер.

Сочи, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК била изтекла и последната падежна дата, която била на 20.10.2018 г.

Твърди, че ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва – 87,90 лева за периода от настъпване на изискуемостта на кредита 20.08.2018 г. до 12.10.2018 г.

Към настоящия ответницата дължала към дружеството главница – 754,04 лева; възнаградителна лихва 165,64 лева и законна лихва за забава – 87,90 лева.

Сочи, че ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК пред РС-К., било образувано ч.гр.д. 2755/2018 г. и била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл файненс С.А“, клон България от З.М.Р. в размер на 754,04 лева – главница по кредита; възнаградителна лихва 165,64 лева и законна лихва за забава – 87,90 лева за периода от 20.08.2017 г. до 12.10.12018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира за разноски. Посочва банкова сметка.

***. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника.  Твърди, че не бил осъществил контакт с ответника по делото З.М.Р.. Счита предявения  иск за допустим, но неоснователен, като твърди, че от представения договор за потребителски кредит не можело да се направи извод, че именно З.М.Р. удостоверила с подписа си сключването на договора. На осн. чл. 193 ГПК оспорва изцяло представените писмени доказателства от ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.

           

От събраните по доказателства, съдът приема за установено следното:

           Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД  и З.М.Р. е сключен договор за потребителски кредит  CREX-*******от дата 28.10.2015 г. От него е видно, че  кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД  предоставил на кредитополучателя стоков  кредит  за закупуване на преносим компютър „Toshiba“ в размер на  1 375,95 лева, включващ цена на стоката 1 099,00 лева и 276,95 лева застраховка. Годишният процент на разходите е 33,51 %,  като кредитът следвало да се изплати на 36 броя месечни погасителни вноски, всяка от 57,48 лева. Договорът за кредит е подписан на всяка страница от кредитополучателя З.М.Р. на дата 28.10.2015 г.

             Видно от представената по делото фактура № ********** от 28.10.2015 г., сумата от 1 099,00 лева е  преведена от ищцовото дружество та „Техномаркет България“ АД.

              От приложеното по делото  ч.гр.д. № 2755/2018 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК е издадена заповед № 1624/31.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът З.М.Р. да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК *********, представлявано от Д.Д.– заместник управител, сумата: 754,04 лева  главница; 165,64 лева възнаградителна лихва от 20.07.2017 г. до 20.10.2018г.; 87,90 лева мораторна лихва от 20.08.2017 г. до 12.10.2018 г.; законна лихва върху главницата от 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 75,00 лева разноски по делото, от които 25,00 лева /двадесет и пет лева и 00 ст./ държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

           От така установеното, съдът прави следните правни изводи:

  Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

 В представения по делото сключен договор за кредит № CREX-*******от дата 28.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и З.М.Р. като кредитополучател,  се съдържат личните данни на ответника,  данни от личната му карта, настоящ адрес. Това е достатъчно да се приеме, че договорът установява размяна на изявления и обективира съгласие на страните за неговото сключване.

   Договорът е подписан от страните, поради което е породил правни последици. За кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща месечните погасителни вноски съобразно уговорения размер и в сроковете съобразно погасителният план, визиран в договора. Установи се, че ответникът не е изпълнил  плащанията по погасителния план и не е изплатил задължението си до крайният срок на договора – 20.10.2018 г.

Предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор - чл. 240 от ЗЗД. Същите са породили целените правни последици. Налице е неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения, поради което той дължи и следва да заплати на ищцовото дружество исковите суми.

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Той дължи лихви само ако това е уговорено писмено. Безспорно, в случая заплащането на лихви е уговорено писмено, като конкретно е посочено и началната дата на това задължение.

 

Относно разноските в заповедното и исковото производства:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

 

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца сторените в производството по ч.гр.д. № 2755/2018 г. по описа на РС- К. съдебни и деловодни разноски в размер на  75,00 лв., от които 25,00 лв.за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право и на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, които са в размер на 526,00 лева, от които: 125,00 лева държавна такса; 301,00 лева разноски за назначаване на особен представител и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

 

На осн. чл. 127, ал. 4 ищецът е  посочил банкова сметка, ***: ****************, BIC:***, Ситибанк Европа АД, клон България.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р Е Ш И

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.М.Р., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.– заместник управител, сумата от 1 007,58 лева /хиляда и седем лева и 58 ст./, представляваща сбор от:  754,04 лева  главница; 165,64 лева възнаградителна лихва от 20.07.2017 г. до 20.10.2018г.; 87,90 лева мораторна лихва от 20.08.2017 г. до 12.10.2018 г. и законна лихва върху главницата от 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА  З.М.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.– заместник управител, направените в заповедното и исковото производство разноски в размер на – 601,00 лева /шестстотин и един лева и нула стотинки/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ 2755/2018 г. по описа на РС-К..

 

 

                                                                       

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: