Решение по дело №31/2021 на Районен съд - Свиленград

                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №............

 

                            град Свиленград, 26.02.2021година

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдия Кирева Административно наказателно дело №31 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №43-0000482 от 10.11.2020 година на Директор на РД  на ”АА” – Стара Загора, с което на Ф.К.И. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро  от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС  е наложено административно наказание на основание  чл.99,предл.3 от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.

         Жалбоподателят Ф.К.И. чрез пълномощника си адв.Д.З. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен, постановен при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния закон,без да излага конкретни съображения в тази насока,като единствено сочи общи такива –нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН .По същество моли съда да отмени обжалваният акт.

        В съдебната фаза се представлява от адв.Д.З. , която в съдебно заседание  поддържа жалбата  по изложените в него доводи.Допълва,че обжалваното НП било издадено при особено съществени процесуални нарушения,доколкото неправилно било определено адм.наказателно отговорното лице,като подробно се аргументира.Счита също,че имало допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адм.производство,като излага доводи в тази насока.

       Претендират се присъждане на направените по делото разноски,но не се представи списък на същите.

        Административно наказващият орган /АНО/ – Директор на РД  на ”АА” – Стара Загора, редовно призован , не изпраща представител и не взема становище по жалбата.Единствено в придружителното писмо е отправил възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар.

      Страна   Районна прокуратура – Хасково, ТО-Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от  фактическа страна:

          На 11.09.2020г. свидетелите Г.Х.П. и  С.  И.К. служители при АНО изпълнявали служебните си задължения в района на ГКПП Капитан Андреево,когато около 12,15часа спрели за проверка  жалбоподателят,който  извършвал международен превоз на пътници  по редовна международна автобусна линия от гр.Истанбул до гр.Кърджали, Р.България с автобус  марка Отокар от категория М3 с  рег.№ 39ААR 998 , собственост на турски гражданин.

       При извършената проверка водача на автобусът , свидетелите констатирали, че  водачът нарушава  редът на ползване на даденото му разрешително ,като не спазва  маршрутно разписание,което  е  неразделна част от него ,тъй като при  утвърдено  маршрутно разписание с час на тръгване  от гр.Истанбул,Р.Турция в 04,45ч.,водача тръгнал в 05,13часа /UTC/08,13чада БГ/ на 11.09.2020г.

       Нарушението било констатирано от дневната разпечатка  от  дигиталната карта на водача и билет на пътник от автобуса с посочен час на тръгване от линия гр.Истанбул,Р.Турция 07,30 часа.

   При така установените обстоятелства св. Г.Х.П. приел, че е налице нарушение на разпоредбата чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро  от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,за което съставил АУАН № 272453 от 11.09.2020г., в присъствието на колегата си С.  И.К.,като съответно екземпляр от АУАН е бил предявен и връчен срещу подпис на жалбоподателя,който  вписал,че няма възражения срещу така съставеният АУАН.

          Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ №43-0000482 от 10.11.2020 година на Директор на РД  на ”АА” – Стара Загора, с което на Ф.К.И. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро  от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС  е наложено административно наказание на основание  чл.99,предл.3 от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.,който е връчен на 04.01.2021год. на пълномощник на въззивника.

         В АУАН и в НП е прието за установено, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение по чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро  от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС,поради което на въззивника жалбоподател е наложено административно наказание на основание   чл.99,предл.3 от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.

         В настоящото производство е приложена Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.

        Представена е и Заповед №1808/30.07.2020г. от Изп.Директор с която е преназначен Антон Ставрев на длъжността Директор на Дирекция в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Стара Загора,считано от 04.08.2020г.за срок от една година.

        Налични по АНПр са надлежни преводи на документите на чужд език , приложени по АНПр.

         Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание, свидетели – Г.Х.П. и  С.  И.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г.Х.П. и  С.  И.К., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя.Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

       С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:

      Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

      Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

      Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

         Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

          Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно   изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

         Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при извършването на превози на пътници и товари с МПС с българска или чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица на Изпълнителна агенция „АА”. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към процесната дата посочена в АУАН и НП актосъставителят е заемал длъжността „„Инспектор в отдел „Контрол” при РД „АА” – Стара Загора към Изпълнителна агенция „АА”, поради което безспорно се явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията по чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП – Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на РД „АА” – Стара Загора”, считано от 01.08.2020 година и деянието е извършено в зоната на отговорност на РД „АА” – Стара Загора, която е с компетентност на територията на областите Стара Загора, Хасково и Кърджали съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „АА”, приет с ПМС № 272 от 29.11.2013 година.

         При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

          Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

         За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се споделя от съда ,доводът на процесуалният представител на жалбоподателя,за допуснато нарушение на чл.48 от ЗАНН. разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗАНН, административно-наказателната преписка се разглежда от административнонаказващият орган, в чийто район е било извършено нарушението,като съгласно ал.2 -когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението,компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.Видно от събраните в хода на производството доказателства, към момента на проверката жалбоподателят е извършвал международен автомобилен превоз по смисъла на AETR, попадащ в обхвата на Спогодбата, поради и което следва да намерят приложение разпоредбите на същата. AETR е ратифицирана от България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби от българското законодателство. Разпоредбата на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. „а” от AETR договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено на територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството, че на посочената дата – 11.09.2020год., жалбоподателят е извършвал международен превоз на пътници по маршрут град Истанбул, Република Турция до град Кърджали, Република България се установи от разпита на свидетелите ,така и от приобщените по делото писмени доказателства, както и предвид фактът, че жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било страна в тази на друга, изпълва признака за международен превоз. В случая управляваният от наказаното лице автобус е с турска регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR. От друга страна Република България също е една от договарящите страни по Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни органи, е задължена да предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на разпоредбите на тази Спогодба,поради което следва да се приеме,че  липсва твърдяното нарушение.

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

       Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

        Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.

        В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – служители РД „АА” – Стара Загора, са категорични, че именно жалбоподателя е бил водач на процесния автобус, осъществяващ международен автомобилен превоз на пътници по редовна автобусна линия, тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. Ето защо Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

         С оглед наведеното в открито съдебно заседание възражение от страна на адвокат З., касаещо отговорността на превозвача, следва да се посочи следното: субект на отговорността за неспазване на Маршрутното разписание може да бъде както титулярът на Разрешителното за превоз, т.е. дружеството-превозвач, така и непосредственият водач на автобуса, тъй като специалната приложима административнонаказателна норма предвижда налагане на Имуществена санкция на юридическото лице - превозвач, така и Глоба за физическите лица – водачи на автобусите, които извършват нарушение във връзка с ползването на Разрешителното. Формулирано по различен начин – отговорността на дружеството-превозвач и работодател на въззивникът-жалбоподател може да се ангажира в случай, че то не е създало организация, гарантираща спазването на Маршрутното разписание. В този случай такива данни и твърдения липсват, и единствено поведението на физическия водач на автобуса е причина за неспазване на началния час на превоза – 04.45 часа, поради което ангажирането на неговата отговорност с налагане на Глоба е изцяло съответно на приложимия материален закон. 

          Съгласно чл. 40, ал. 3, изречение второ от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари, Разписанието за движението на автобусите по посочения маршрут (Работната програма), представлява неразделна част от Разрешително № ********** за международен превоз на пътници, според което автобусът, управляван от въззивникът, е следвало да потегли от град Истанбул в 04.45 часа, а от разпечатката от картата на водача се установява по безспорен начин, че е тръгнал в 05.13 часа/бълг.време 8,13ч./. Същевременно от факта, че именно неговата карта е била поставена в тахографа, Съдът приема, че именно въззивникът е водачът, който е бил длъжен да започне превоза в 04.45 часа и след като не е изпълнил това свое задължение, законосъобразно е санкциониран по реда на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр. Т.е. с неспазването на утвърденото Разписание задълженото лице нарушава реда за ползване на предоставеното Разрешително за извършване на превоз на пътници като по този начин осъществява състав на административно нарушение по чл. 99, предложение трето от ЗАвПр. Изпълнено е изискването на чл. 44 от посочената Наредба № 11 Разрешителното за частта от маршрута, съотв. Маршрутното разписание като неразделна част от Разрешителното, да се намира в превозното средство, поради което жалбоподателят като водач на автобуса е знаел точно в колко часа следва да започне превоза, и като не го е сторил, той безспорно е извършил вмененото му нарушение както от обективна, така и от субективна страна.

            Т.е. с обжалваното НП жалбоподателят правилно е наказан за това че е нарушил разпоредбата на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр - правилно нарушението е подведено към уреждащата състава му правна норма.

          Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят в качеството си на водач (шофьор) на процесния автобус е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че следва да спазва Маршрутното разписание във времево отношение, но не е изпълнил това свое задължение.

         Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка, при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Санкционираното в случая деяние не се отличава с нищо по-особено обичайните случаи на това нарушение. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от това самото нарушение на Маршрутното разписание, и то за международен превоз на пътници, само по себе си не е безобидно нарушение, тъй като рефлектира пряко и върху интересите на пътниците. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.

            ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

        Ясно в НП е посочено, че санкцията се налага на основание чл. 99, предложение трето от ЗАвПр. Нормата на чл. 99, предложение трето от ЗАвПр е санкционна, но тя съдържа в себе си и материалноправната разпоредба, нарушението на която обуславя налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин, нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което  не би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е непълна или неточна. 

      Съгласно чл. 99, предложение трето от ЗАвПр, която се явява и материална и санкционна норма (както вече бе посочено), който наруши реда за ползване на Разрешително за извършване на превоз на пътници, се наказва с Глоба 2 000 лв.

      Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

      Относно разноските:

      При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно.

      По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО  не могат да искат изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.

      Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №43-0000482 от 10.11.2020 година на Директор на РД  на ”АА” – Стара Загора, с което на Ф.К.И. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.99,предл.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр.чл.40, ал.3,изр.2ро  от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС  е наложено административно наказание на основание  чл.99,предл.3 от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 2000 лв.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................