Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година  21.05.2019                        Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На седми май                                                                 Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1895 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че твърди, че между М.К.М. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) бил сключен договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2015 г. Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, издадени в периода м. август 2015г. - м. ноември 2015г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от сключения договор. Фактура № **********/18/08/2015г. била издадена за отчетния период 18.07.2015- 17.08.2015 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 9,16 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,12 лв., международни разговори 3,87 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,04 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв. и разговори с Теленор 54,54 лв., които били в общ размер на 68,23 лв. без ДДС, 81,88 лв. с вкл. Д ДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 81,88 лв., като след приспадане на 3,66 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата била 78,22 лв. Фактура № **********/18.09.2015г. била издадена за отчетния период 18.08.2015 - 17.09.2015 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 9,16 лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 10,99 лв. След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и М.М. по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/18.11.2015г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез номер ********** в размер на 185,01 лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 на договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2015г., съгласно която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок на 05.06.2017 г. В съответствие с изложеното неустойката за номер ********** била определена в размер на 185,01 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Стара Загора, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 6434/2017 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 6434/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора против М.К.М. както следва: 274,22 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № **********/18/08/2015г., фактура № **********/18/09/2015г. и фактура № **********/18/11/2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането; ведно с присъдените му в заповедното производство деловодни разноски в размер на 385 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатен адвокатски хонорар. Моли на основание чл. 78 от ГПК да осъди ответника да му заплати и всички направени разноски в настоящото производство.

Ответникът М.К.М. чрез назначения му особен представител – адв. Д.П., оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Оспорва също така фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва посоченото в исковата молба относно отношенията между страните, както и твърдените задължения към ищеца. Оспорва, че са му предоставяни твърдените услуги, както и твърдяното виновно неизпълнение от негова страна. Оспорва, че са му били връчвани посочените фактури. Представените фактури били едностранно съставени от ищеца, не били подписани от ответника и не му били връчвани, т.е. не било възникнало задължение за плащане. На ответника не били пращани никакви известия, покани, фактури, предупреждения и уведомления, включително за разваляне на договора по негова вина. Оспорва и всички твърдения в исковата молба и относно претендираната неустойка. Оспорва изцяло по основание и размер иска за неустойка като неоснователен. Сочи, че нямало никакви данни за прекратяване на договора по негова вина. Нямало никакви твърдения и доказателства за изявление на ищеца за прекратяване на договора, който е писмен, и което прекратяване следвало да е в същата форма. Нямало данни такова изявление да е достигнало до ответника, нямало данни договорът да е прекратен по негова вина, поради което не били налице основания за дължимост и на претендираната неустойка. Евентуално прави възражения за нищожност на осн. чл.146 от Закона за защита на потребителите на клаузите за неустойка поради противоречие със закона и добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, прави и евентуално възражение за прекомерност на неустойката. Клаузите относно неустойката очевидно били във вреда на потребителя, нарушавали изискването за добросъвестност и сочели на очевидно неравновесие между правата и задълженията на страните. Оспорва декларация-съгласие за предоставен екземпляр от общите условия на ищеца. Очевидно било, че ако изобщо има договор между страните, при сключването е процедирано по обичайния стандартен начин от страна на оператора без право и възможност на потребителя за индивидуално договаряне, а предоставяне за подписване на бланкетни документи. Начинът на попълване на договорите от представител на оператора ищец в изготвения като бланка договор показвал, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на тези клаузи, поради което те не били индивидуално уговорени между страните. Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора очевидно била необоснована, облагодетелствала оператора, сочела на нелоялна търговска практика и била в нарушение на чл.68г ал.1 от Закона за защита на потребителите. Ако съдът приеме, че е съществувало облигационно отношение между страните, прави евентуално възражение, че твърдените вземания са погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди разноските по делото.

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6434/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4127/29.11.2017 г. за сумата 274,22 лева за главница, представляваща  от неизпълнено задължение по договор за мобилни услуги № *********/05.06.2015 г. и законната лихва от 24.11.2017 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

По делото е представен договор за мобилни услуги № *********/05.06.2015 г., по силата на който „Теленор" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги по абонаментен план „Резерв Стандарт 10,99 с тарифиране на интервали 60 секунди” с месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лв. за срок от 24 месеца.

Ищецът е издал фактури № **********/18.08.2015 г. за отчетен период 18.07.2015 г. – 17.08.2015 г.; № **********/18.09.2015 г. за отчетен период 18.08.2015 г. – 17.09.2015 г. и № **********/18.11.2015 г. за отчетен период 18.10.2015 г. – 17.11.2015 г., в които са отразени задължения на ответника за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечни еднократни такси на обща стойност 89,21 лв. с ДДС. Ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ответника предоставените му услуги, поради което следва да се приеме установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума в размер на 89,21 лв. за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/05.06.2015 г.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на горепосоченото задължение, тъй като от издаването на фактурите до подаване на заявлението на 24.11.2017 г. не е изтекла дори предвидената в ЗЗД кратка тригодишна давност.

Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги договор № *********/05.06.2015 г. в размер на 185,01 лева, начислена във фактура № **********/18.09.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. В процесния договор е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок. Съдът намира, че тази клауза е неравноправна, поради което и нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Мобилният оператор по прекратения договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по договора. В случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че текстът се изготвя от ищеца търговец, се налага извода, че ответникът не е имал възможност влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка. Поради това и не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема от КЗП за нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Следва да се отбележи и наличието на образувано по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни услуги, предвиждащ, че „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица. Тази спогодба обаче е одобрена от съда на 11.01.2018 г. и предвижда въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни услуги от 12.01.2018 г. В случая неустойката е начислена от ищеца преди тази дата, което означава, че договорите между страните са прекратени преди включване на клаузата по споразумението между ищеца и КЗП в договорите за предоставяне на мобилни услуги на „Теленор България“ ЕАД. Правно невъзможно е да бъде извършено изменение на съдържанието на правата и задълженията на страните по едно вече несъществуващо договорно правоотношение. При тези обстоятелства съдът намира, че размерът на дължимата неустойка не може да бъде определен в размер на три месечни вноски съобразно изменено съдържание на договорите след 12.01.2018 г.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е основателен и следва да бъде уважен досежно сумата 89,21 лева за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/05.06.2015 г. и законната лихва от 24.11.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4127/29.11.2017 г. по ч. гр. д.№ 6434/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част относно сумата 185,01 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 22.01.2016 г., присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4127/29.11.2017 г. по ч. гр. д.№ 6434/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на 125,25 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 222,85 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.М. *** съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, за сумата 89,21 лева за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/05.06.2015 г. и законната лихва от 24.11.2017 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4127/29.11.2017 г. по ч. гр. д.№ 6434/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, против М.К.М. *** иск за установяване съществуването на вземането за сумата 185,01 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 22.01.2016 г., присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4127/29.11.2017 г. по ч. гр. д.№ 6434/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.К.М. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд, сумата 125,25 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 222,85 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: