№ 11650
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110131585 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба , уточнена с молба от 07.07.2023 г.
(на лист 20 от делото) на „Йеттел България“ ЕАД срещу Т. С. И., с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на дружеството – 119,28 лева – абонаментни
такси за периода 02.03.2021 г. – 14.07.2021 г. за телефонен номер *********;
46,99 лева – цена за услуги в Google Play Store – за периода 02.03.2021 г. –
14.05.2021 г., ползвани от същия номер; 0,02 лева – цена за услуга „връзка с
клиента“, за периода 02.03.2021 г. – 14.05.2021 г., ползвана от същия номер;
180 лева – цена за кратки текстови съобщения (СМС) с добавена стойност,
изпратени от телефонен номер ********* в периода 02.03.2021 г. – 14.05.2021
г.; 81,70 лева – неустойка, начислена за прекратяване на договора, на
14.07.2021 г., както и законната лихва върху всички посочени по-горе
вземания в общ размер от 391,42 лева от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2023 г., до окончателното плащане
– вземания по Заповед за изпълнение № 5163/14.02.2023 г. по частно
гражданско дело № 4100/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
Ищецът твърди, че на 02.03.2021 г. ответницата сключила с него
договор за мобилни телекомуникационни услуги за номер ********* за срок
от 24 месеца, с абонамент от 26,99 лева до изтичане на договора, който след
това ставал безсрочен с абонамент от 29,99 лева. Твърди, че ищцата ползвала
номера и от него ползвала и услуги с допълнително заплащане, описани по-
горе. Така същата останала длъжна за периода от 02.03.2021 г. до 14.05.2021
г. с 309,72 лева, които не платила, и поради това на 15.07.2021 г. ищецът
1
приел, че договорът е развален, и начислил неустойка в размер на 81,70 лева.
В законоустановения срок (започнал да тече на 24.09.2023 г.) не е
подаден отговор от ответницата – Т. С. И..
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 14 от заповедното дело – частно
гражданско дело № 41000/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав,
неоспорен от старните договор на 02.03.2021 г. ответницата е сключила
Договор за мобилни услуги, по силата на който ищецът следвало да
предоставя достъп до мрежата си за мобилна телефония с номер 089 569 46 40
при месечен абонамент от 26,99 лева. Съгласно текста на договора при
прекратяване на същия поради неизпълнение на задълженията на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на до три абонамента в
размер без отстъпка, или по 29,99 лева месечно, както и разликата между
цените на двата абонамента (принципна и намалена) за целия срок на
договора след прекратяването. В договора изрично е посочено, че влиза в
сила на датата на подписването си.
Съгласно представено на лист 17 от заповедното производство
заявление от ищцата същата е заявила, че ще плаща за срока на договора след
края на третия му месец и по 1,20 лева месечно за услугата „онлайн защита“.
На лист 4 от делото е представена неоспорена фактура №
**********/15.03.2021 г., в която фигурират задължения за ползвани мобилни
услуги за 150,02 лева без ДДС (180,02 лева с ДДС), но тази фактура сама по
себе си не доказва потребление. Това е така, тъй като фактурите и записите от
счетоводството (чл. 182 ГПК) са по принцип доказателство за сключени
сделки и направени волеизявления, а не за изпълнение по тези сделки.
Ищецът представя (на лист 35 – 36 от делото) и извлечение от „билинг
системата“ си, което е приложение към фактура, и като едностранно съставен
от ищеца неподписан документ също не доказва пълно и главно доставката на
услуги на ответницата. Не е поискана експертиза на източниците на данни от
тази система, която би могла да установи липса на намеса и осъществено
потребление, но това е тежест на ищеца и този факт остава недоказан по
делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на
вземания за цена на телекомуникационни услуги, както и неустойка при
разваляне на договора по вина на ответника с правна квалификация чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че е налице договор с
ответника, по силата на който ищецът е предоставял телекомуникационни
услуги. Искът за неустойка се уважава, ако съдът установи, че ищецът е
2
прекратил договора с изявление до ответницата, освен ако последната не
докаже изпълнение по договора.
От представените по делото доказателства е установено сключване на
договор, започване на изпълнението му и уговорена неустойка, като
доколкото услугата е с абонаментно плащане, не се налага да се установява
конкретния обем на ползвани услуги, за да се установи дължимост на
абонаментите. Не е установено обаче друго потребление извън абонаментите,
поради което цена за такова не следва да се присъжда.
На ищеца изрично е указано с определението за насрочване по делото
(на лист 25), че следва да установи потреблението на ответницата, което
твърди. Не е указано изрично, че не сочи доказателства за такова потребление
по чл. 146, ал. 2 ГПК, доколкото ищецът се позовава на по фактура №
**********/15.03.2021 г., която, както беше посочено по-горе, доказва
наличие на сделка, а не на реално доставени услуги, които се заплащат извън
уговорения абонамент по договора.
Поради това следва да се признае дълг на ответницата само за
абонаментните такси в периода от 02.03.2021 г. до 15.07.2021 г., или четири
периода по 26,99 лева, т.е. 107,96 лева, като искът за абонаменти следва да се
уважи в този размер и да се отхвърли до пълната претендирана сума от 119,28
лева. Искът за неустойка следва да се уважи за 81,70 лева, тъй като тази сума
е по-малка от сбора на трите абонаментни такси от 89,97 лева, уговорени в
договора.
Останалите искове следва да се отхвърлят изцяло поради недоказано
потребление.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (189,66 лева от предявени
391,42 лева, или 48,45 %) съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, а ответницата не
претендира разноски.
Ищецът е доказал разноски в исковото производство в размер на 25 лева
държавна такса. Представеният на лист 34 от делото Договор за правна
защита и съдействие от едно от лицата (не е посочено кое) Б. Ж., Д. Ш., Д. К.,
Д. Д. или Е.Б.ва, които не са органни представители на ищеца съгласно
извършена служебна проверка в Търговския регистър (от 2021 г. ищецът се
представлява само от чужденци с други имена), за тях не е представено
пълномощно да поемат такива задължения от негово име (пълномощно е
представено за главния юрисконсулт Алина Илиева на лист 11 от делото), а е
служебно известно на съда, че са други адвокати, поради което не е доказан
договор за размер на адвокатско възнаграждение и такова не следва да се
присъжда. В заповедното производство е платена държавна такса 25 лева и
отново не следва да се присъждат разноски по същите съображения – не е
представен договор, а представената на лист 8 от заповедното дело фактура е
едностранно съставена от адвоката и няма данни да е подписана от
представител на ищеца. Поради това на ищеца следва да се присъдят само
3
разноските за двете държавни такси по 25 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Йеттел България“
ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216 ЗЕС, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Т. С. И., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. ***, № **, че същата дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес
парк – София, сграда 6, сумите от 107,96 лева (сто и седем лева и 96
стотинки) – абонаментни такси за периода 02.03.2021 г. – 14.07.2021 г. за
телефонен номер *********, и 81,70 лева (осемдесет и един лева и 70
стотинки) – неустойка за прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение, начислена с фактура № **********/15.07.2021 г., ведно със
законната лихва за забава за плащане на двете горепосочени суми от
26.01.2023 г. до окончателното плащане – вземания по Заповед за изпълнение
№ 5163/14.02.2023 г. по частно гражданско дело № 4100/2023 г. на Софийския
районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над 107,96 лева и пълния предявен размер от 119,28 лева (сто и
деветнадесет лева и 28 стотники) – абонаментни такси; 46,99 лева
(четиридесет и шест лева и 99 стотинки) – цена за услуги в Google Play Store
– за периода 02.03.2021 г. – 14.05.2021 г., ползвани от номер *********; 0,02
лева (две стотинки) – цена за услуга „връзка с клиента“, за периода
02.03.2021 г. – 14.05.2021 г., ползвана от същия номер; 180 лева (сто и
осемдесет лева) – цена за кратки текстови съобщения (СМС) с добавена
стойност, изпратени от телефонен номер ********* в периода 02.03.2021 г. –
14.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. И., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ул. ***, № **, да плати на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк –
София, сграда 6, сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) – разноски в
исковото дело, и 25 лева (двадесет и пет лева) – разноски в заповедното дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4