№ 580
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000332 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 366412/30.11.2021 г. – 29.11.2021 г., подадена
от Националната агенция за приходи (НАП) чрез пълномощника В. П. срещу решение №
261490/11.11.2021 г., постановено по търг. дело № 2636/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу „Еуроетил“
ЕООД (н) искове, както следва: с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на
предявени от ищеца, но неприети в производството по несъстоятелност на „Еуроетил“ ЕООД (н)
публични общински вземания за данъци и такси общо в размер на 20 064.07 лева - главници, ведно
със законната лихва за забава, върху посочените главница за периода до датата на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност (20.05.2014 г.) - възлизаща размер на 5
157.70 лева, както и възникналите лихви за периода до датата на окончателно погасяване на
съответните главници и за които вземания е съставен акт за установяване на публични общински
вземания № 18-005/29.11.2018 г., издаден от Община Алфатар.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон. Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че първоинстанционният
съд неоснователно и в противоречие с трайно установената съдебна практика се позовавал на
разпоредбите на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, като приел, че процесните публични вземания
следвало да се предявят в законния срок, който в случая не бил спазен. Твърди, че синдикът имал
възможността да релевира съображенията си за погасяване, поради непредявяване на публичните
вземания в сроковете по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ в рамките на административното/съдебното
1
обжалване на акта, като след влизането му в сила противопоставянето на възражения за
недължимост на публичните вземания, установени с акта, било недопустимо, доколкото
заобикаляло законоустановения ред за атакуване на акта поради обстоятелства настъпили преди
неговото издаване. Счита, че публичните общински вземания, предявени от Националната агенция
за приходите били установени по основания и размери, възможността за предявяването и
приемането им от синдика не била преклудирана, независимо от факта, че същите възникнали до
датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу
длъжника, поради което първоинстанционният съд следвало да уважи предявения установителен
иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Поради това, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и
постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Еуроетил“ ЕООД (н) не е подала отговор
на въззивната жалба. Впоследствие, на 27.05.2022 г. е подала писмено становище, с което излага
съображения за неоснователност на въззивната жалба на Националната агенция за приходи.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производство пред Софийски градски съд е образувано по предявени от Националната
агенция за приходи срещу „Еуроетил“ ЕООД (н) обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на
предявени от ищеца, но неприети в производството по несъстоятелност на „Еуроетил“ ЕООД (н)
публични общински вземания за данъци и такси общо в размер на 20 064.07 лева - главници, ведно
със законната лихва за забава, върху посочените главница за периода до датата на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност (20.05.2014 г.) – възлизаща в размер на
5 157.70 лева, както и възникналите лихви за периода до датата на окончателно погасяване на
съответните главници и за които вземания е съставен акт за установяване на публични общински
вземания № 18-005/29.11.2018 г., издаден от Община Алфатар.
Ищецът твърди, че на основание чл. 688 и чл. 687, ал. 2 ТЗ вр. чл. 164, ал. 4 ДОПК е
предявил с молба изх. № 24-03-322/12#47/12.07.2019 г. публични вземания за данъци, такси и
задължителни осигурителни вноски в общ размер на 121 647.36 лева, от които главници –
85 922.10 лева и лихви – 35 725.26 лева, установени с подробно описани в молбата за предявяване
декларации образец 6, акт за установяване на публични общински вземания № 18-005/29.11.2018
г., издаден от Община Алфатар и декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 09016/08.06.2009 г.
В ТРРЮЛНЦ под № 20190909112608 били обявени изготвени от синдика на „Еуроетил“
ЕООД (н) списък на предявени и неприети вземания, изготвен на основание чл. 688 ТЗ и списък на
приетите вземания на кредитори на дружеството, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ. В
списъка на приетите вземания били включени частично предявени от НАП с молбата от 12.07.2019
г. публични вземания за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски, а в списъка на
неприетите вземания били включени публични вземания за данъци и такси в размер на 20 064.07
лева - главници, законна лихва за забава, дължима върху посочените главници за периода до
2
датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност (20.05.2014 г.) -
5 157.70 лева, възникналите лихви за периода до датата на окончателно погасяване на съответните
главници, с основание за възникването им акт за установяване на публични общински вземания №
18- 005/29.11.2018 г., издаден от Община Алфатар. В списъка на неприетите вземания били
включени също така и публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци в общ размер на 17 029.90 лева - главници, дължими към Община Алфатар за 2019 г. въз
основа на подадена от дружеството декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 09016/08.06.2009 г.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ НАП депозирала възражение изх. № 24-03-322/12#48/16.09.2019
г. до съда по несъстоятелността.
С определение № 6356/26.11.2019 г., постановено по търг. дело № 3641/2013 г. по описа на
СГС, вписано в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Еуроетил“ ЕООД (н) под № 20191126104457, съдът
по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ не уважил депозираното от НАП възражение в
частта относно неприетите публични вземания за данъци и такси в размер на 20 064.07 лева -
главници, законна лихва за забава, дължима върху посочените главници за периода до датата на
съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност (20.05.2014 г.) - 5 157.70
лева и възникналите лихви за периода до датата на окончателно погасяване на съответните
главници, с основание за възникването им акт за установяване на публични общински вземания №
18-005/29.11.2018 г., издаден от Община Алфатар.
Към молбата за предявяване на вземания на НАП било приложено заверено копие от
посочения акт за установяване на публични общински вземания, както и доказателства за
влизането в сила на административния акт, въз основа на който се претендирали съответните
вземания, а именно писмо на Община Алфатар изх. № 1486/19.06.2019 г., ведно със справка за
размера на публичните вземания на общината към дружеството по отделни основания; разписка №
8100014836813 до синдика на дружеството; разписка № 8100014836582; разписка №
8100014836323; съобщение по чл. 32 ДОПК № 001/09.05.2019 г.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, която признава за доказано това,
което длъжностното лице е удостоверило в кръга на службата си и при спазване на предписания
ред и форма, с оглед на което представените с настоящата искова молба заверени преписи от
изброени по-горе официални документи имали задължителна за съда доказателствена сила относно
фактите, които органът, издал документа, бил овластен да удостоверява, а именно, че съответното
изпълнително основание било влязло в законна сила.
В подкрепа на твърденията си, ищецът цитира съдебна практика. Поддържа още тезата, че
разпоредба та на чл. 164, ал. 4 ДОПК имала императивен характер и не правела разграничение с
оглед момента на възникване на публичното вземане, установено с влезлия в сила акт - преди или
след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу
дружеството.
Доколкото с молбата на НАП били предявени публични вземания за данъци и такси в размер
на 20 064.07 лева - главници, законна лихва за забава, дължима върху посочените главници за
периода до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност
(20.05.2014 г.) - 5 157.70 лева, възникналите лихви за периода до датата на окончателно погасяване
на съответните главници, с основание за възникването им горепосочения акт за установяване на
публични общински вземания и били представени доказателства за тяхната дължимост,
изискуемост, както и за влизането на акта, с който същите били установени, в законна сила,
3
синдикът следвало да включи на основание чл. 164, ал. 4 ДОПК изцяло предявените от НАП с
молба изх. № 24-03-322/12#47/12.07.2019 г. процесни публични вземания.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответното дружество „Еуроетил“ ЕООД (н),
редовно уведомено по реда на чл. 50, ап. 2 ГПК, не е депозирало отговор.
Синдикът на дружеството е представил на 17.01.202020 г. отговор на исковата молба, който
оспорва предявения иск като процесуално недопустим, а ако съдът приеме обратното оспорва иска
като неоснователен.
Ищецът не е представил допълнителна искова молба.
Настоящият въззивен съдебен състав намира така предявените искове с правно основание чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ за процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от
първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция нови доказателства, които да
обуславят променени фактически констатации, настоящият съдебен състав напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на
чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа
страна. Относно установените факти и обстоятелства, съвпадащи с фактическите твърдения на
ищеца, не е налице и спор между страните.
Спорният въпрос по делото е от правна страна и се изразява в това дали след като
процесните публични вземания, възникнали преди откриване на производството по
несъстоятелност, но установени впоследствие с влязъл в сила административен акт и непредявени
в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се явяват погасени или не, в каквато връзка ищецът
се позовава на специалните разпоредби по ДОПК относно публичните вземания, в частност на
разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК.
При разрешаването му настоящият съдебен състав съобрази актуалната практика на ВКС по
аналогичен казус, изразена в решение № 4/21.07.2022 г., постановено по търг. дело № 2475/2020 г.
по описа на І-во т.о. на ВКС, по което с определение № 60547/13.10.2021 г. касационното
обжалване е допуснато, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните два въпроса: 1) Следва
ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност,
но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1
ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове ? и 2) Допустим ли е иск по
чл. 694 ТЗ, за установяване на публични вземания, възникнали до датата на откриване на
производството по несъстоятелност, които са установени с влязъл в сила акт след изтичане на
сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, но не са били предявени в рамките на тези срокове ?
С цитираното решение ВКС е отговорил на така формулираните два правни въпроса в
следния смисъл: В отговор на първия е приел, че публични вземания, възникнали до откриване
производството по несъстоятелност, актът за установяване на които е влязъл в сила след изтичане
на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие.
4
Съгласно чл. 688, ал. 1, пр. ІІ-ро ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал.1 пр. І-во ТЗ, тези
вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по
несъстоятелност. Разрешението е аналогично и за случаите, когато вземанията са възникнали до
откриване производството по несъстоятелност, но актовете за установяването им са и постановени,
и влезли в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. По втория правен
въпрос ВКС е приел, че процесуалната легитимация по исковете по чл. 694 ТЗ, възможна както в
лицето на длъжника, с неприето, поради предявяване след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, съответно чл.
688, ал. 1 ТЗ, вземане, така и в лицето на кредитор на несъстоятелността, при прието вземане на
друг кредитор, предявено след тези срокове и нуждата от еднакво разрешение, което не би лишило
ищеца от правна защита, изключва предявяването на вземането в тези срокове да се преценява
като процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 694 ТЗ. Тези съображения
предпоставят отговор на втория въпрос, идентичен с приетото в определение по търг. дело №
433/2020 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС: Въпросът дали вземането, предмет на предявен положителен
установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ подлежи на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност, поради предявяването му при спазване на преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1
ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, е въпрос по съществото на спора и по него съдът дължи произнасяне с
решението си. С оглед отговора на двата правни въпроса ВКС е приел за неоснователен и е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Съобразявайки горното и след като в настоящия случай се установи, че процесните публични
общински вземания са възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност
на длъжника, то същите е следвало да бъдат предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688,
ал. 1 ТЗ. Конкретно издаденият от общинската администрация след датата на откриване на
производство по несъстоятелност акт за установяването им, като незадължителен по отношение
основанието, ликвидността и изискуемостта на процесните претенции, не може да санира пропуска
на преклузивните срокове. В тази връзка и на основание чл. 739 ТЗ, процесните вземания се явяват
погасени към момента като непредявени в производството по несъстоятелност на длъжника в
установените в чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ срокове за това. С оглед последното
обстоятелство, исковете за установяване тяхното съществуване в полза на ищеца срещу ответника
са неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят.
Достигайки до същите изводи и отхвърляйки като неоснователни така предявените искове по
чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което на основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 261490/11.11.2021 г., постановено по търг. дело № 2636/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6