Р Е
Ш Е Н
И Е №
град
София, 18.08.2016
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І отделение, І-16 състав, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
при секретаря Е. Попова, като разгледа докладваното от съдия Желязков гр. дело № 10232 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, от „Д.Г.”ООД и от Д.С.С., чрез пълномощника им адвокат Г.С., против Е.З.Б..
В
исковата молба се твърди, че на 19.07.2015 г. в предаването „Т.Н.“ на
Национална телевизия БТВ ответницата е отправила неверни клеветнически
твърдения, както по отношение на първия, така и по отношение на втори ищец, с
които им приписва извършване на престъпления. Според тях ответницата ги е обвинила
за участие в престъпна група, заедно със съдия от СГС – Р.Ч., която група
извършвала опит за рекет по отношение на дружество „П.И.”АД. Също така,
ответницата твърдяла, че автомобилът й е бил разбит на една пряка от
Американското посолство от лица от
обкръжението на втория ищец, посочен от нея като съсобственик в първия ищец. Ответницата
твърдяла, че вторият ищец Д.С. всеки ден изпращал кратки съобщения със заплахи
за физическа разправа спрямо нея и съпруга й – че „пристига с двадесет от
неговите на „Русалка” , че „ще дойде на рождения ден на съпруга и с четиридесет
човека”. Изложени са обстоятелства, че за периода, за който е вменено на втория
ищец извършване на инкриминирани деяния, той не се е намирал на територията на
Р България. Излагат се подробно, твърдения за търговската репутация на първия
ищец „Д.г.“ ООД – фирмата притежавала лиценз за охранителна дейност, никога не
е било допуснато нарушаване на законите на страната и е организирала охраната
на значими масови мероприятия / с посочени 45 такива мероприятия на съответни
дати на провеждане/. Твърди се, че в резултат от разгласените обстоятелства за
двамата ищци са настъпили вреди. По отношение на първия ищец - търговското
дружество „Д.г.” ООД имуществените вреди представляват неосъществен стопански
резултат, тъй като договорни партньори на
дружеството „К.А.” АД и „И.” ЕООД/ са
отказали сключването на последващи договори. Вторият ищец Д.С. твърди, че неговото име в обществото
е накърнено както в професионалната му среда, така и сред кръга от близки и
приятели. С. описва негативните преживявания, които търпи в резултат от
увреждащите изявления на ответницата – изпаднал в тежка депресия, изолирал се
от околните, влошило се здравословното му състояние.
„Д.Г.”ООД
претендира обезщетение в размер на 100 000.00 лв. за претъпени имуществени
вреди. Д.С. предявява претенция за заплащане на обезщетение в размер на 100 000.00
лв. Ищците претендират да бъде осъдена ответницата да им заплати направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и други разноски по делото.
Исканите обезщетения се претендират в едно с законната лихва върху тях.
В
отговор на исковата молба ответницата Е.Б., чрез пълномощника си адв. Ш.
оспорва изцяло предявените искове по предявените претенции и на двамата ищци.
Посочено е общо и за двамата ищци, че не са налице елементите на фактическия състав на непозволено
увреждане, че ответницата не е извършила противоправно деяние, че не са настъпили
имуществени вреди за първия и неимуществени вреди за втория ищец. Посочва се,
че данните, които ответницата е изнесла публично са основани на вече възникнал
обществен скандал и са били вече ноторно известни. Изложени са обстоятелства за
хода на търговско дело между посочените в отговора търговци, подробно са
изложени търговските отношения между тези трети лица. Евентуално се твърди, че
определени твърдения на ответницата са били направени в състояние на афект, тъй
като същата е действала под влияние на неправомерното поведение на втория ищец.
Направени са доказателствени искания, които също са уважени. Прави се оспорване
на частните документи представени от
първия ищец, свързани с прекратяване на договорните отношения с трети лица.
Чрез процесуалния си представител, ответната страна моли съда да отхвърли
изцяло исковете, като неоснователни и недоказани и бъдат осъдени ищците да и
заплатят направените разноски.
По
делото е представен, с придружително писмо изх.№ 223/26.02.2016 г. от „БТВ М.Г.”ЕАД,
компакт диск със запис на предаването „Тази сутрин”, излъчено на 19.07.2015 г.
по телевизия БТВ , с тема „Богатите също губят” /лист 190 и лист 191 от
делото/. Съдържанието на записа, обективиран на този диск бе възпроизведено в
съдено заседание в присъствието на пълномощниците на страните, с техническото
съдействие на служител на СГС, длъжност „системен администратор”. Съдът се
увери, че записът съдържа изявления, направени от Е.Б., със съдържание,
идентично с описаното в обстоятелствената част на исковата молба.
По
делото са приети като писмени доказателства 4 печатни копия на извлечения от
публикации в интернет страници – сайт „Блиц.бг” със заглавие ”Е.Б.: Д. С.-
К. ме засипва със заплахи всеки ден, рекетират ни като „Белведере”; в сайт
Фактор.бг, със заглавие „”Баневи
проплакаха – К. ни рекетира по схемата Белведере”; в сайт БИГ5 със заглавие
„Вик за помощ! М.К. рекетира Баневи”, както и в интернет изданието на Труд: „Д.С.-К.
ме заплашва, рекетират ни като „Белведере”. Тези статии са описани и с
удостоверяване на съдържанието от Нотариус № 438 З.Т. в Констативен протокол от
11.02.2015 г. От същите се установява и
съдът приема за доказано, че в съответните публикации са обективирани
изявленията на ответницата Б., направени именно в предаването „Тази сутрин” по
БТВ на 19.07.2015 г.
От
ответната страна е представен и приет като писмено доказателство по делото,
Констативен протокол от 14.04.2016 г. на нотариус рег.№ 274 в НК Р.Д.. В същия
е удостоверено съдържанието на общо 10 броя публикации от следните интернет
сайтове: mediapool.bg; judicialreports.bg; lubamanolova.info;
blitz.bg; dariknews.bg; vsekiden.com; ПИК бг; Фактор.бг; bnews.bg и
senzacia.net. Първите 6 приложени публикации се отнасят до
дейността на съдия в СГС и назначаван от него синдик, в останалите 4 публикации
се съдържа информация за конкретни случаи, при които служители или охранители
на лицето „М.К.” са били свързани с инциденти на насилие.
По
искане на страните са допуснати
свидетели за насрещно доказване на твърденията им. По делото са разпитани като
свидетели лицата Г.Г.-Р., А.П. и В.М-.М..
За
да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се установи
наличието на следните елементи: деяние, осъществено чрез действие или
бездействие, противоправност на деянието, настъпила вреда, причинно-следствена
връзка между деянието и настъпването на вредата, както и вина на деликвента.
По
делото се оспорва от ответника, противоправния характер на изявленията и. За да е налице в конкретния случай
противоправно действие на ответника, е необходимо: 1. в изявленията му да са
били изнесени неверни обстоятелства за ищеца „Д.г.”ООД или за ищеца Д.С.; 2.
тези обстоятелства да го опозоряват
(аргумент от чл. 147, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс НК); вж. и
следните решения на ВКС: 404-2010-III Г. О. по гр. д. 907/2009 г.; 468-2009-IV
Г. О. по гр. д. 868/2008 г.) или да му приписват престъпления. Неверни
обстоятелства са тези, за които се е твърдяло, че са се осъществили, а те не са
(или обратното), или пък са се осъществили, но не по твърдения начин. Тежестта на доказване, че твърдените евентуално опозоряващи
факти, обявени от ответника, са истински, е за ответника (вж. Решение на ВКС
253-2014-III Г.О. по гр. д. 1251/2012 г.).
За да може съдът да прецени
дали фактите са истински или не, ищецът следва изрично да изложи кои факти
приема за неистински и позорящи (вж. в този смисъл решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1 486/2011 г.). Следователно
проверката на съда трябва да се ограничи само до фактите, изрично посочени от
ищеца в исковата молба за неистински и позорящи го (ако разгледа и други разпространени
от ответника факти, но не заявени от ищеца в исковата молба или впоследствие
чрез изменение на иска, съдът би нарушил диспозитивното начало).
На проверка за истинност не
подлежат и оценките и мненията. Съдебната практика разграничава изразяването на
оценка и мнение от фактическите твърдения, като приема, че на доказване
подлежат само последните (вж. решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д. 1486/2011 г.). Дори оценките
и мненията обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна
фактическа база. Затова при решаването
на делото съдът следва ясно да отграничи кои от твърдените за неистински и
позорящи факти действително са факти и кои оценки или мнения (вж. в този смисъл
решение на ВКС 85-2012-IV Г. О. по гр. д.
1 486/2011 г.).
Опозоряващо
е обстоятелството, което е недостойно от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото (вж. в този
смисъл решение на ВКС 452-2010-III Н. О. по н. д. 411/2010 г.). Позорно
обстоятелство е и онова, което се отнася
до конкретни факти, отнасящи се до укоримо от морална гледна точка
поведение на лицето, чието разгласяване е опасно за доброто му име (вж. в този
смисъл следните решения на ВКС: 75-2012-II Н. О. по н. д. 3142/2011; 17-2011-I
Н. О. по н. д. 641/2010 г.). Тези факти могат да се отнасят до минало и
настоящо поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му
живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират
негативно (вж. в този смисъл решение на ВКС 17-2011-I Н. О. по н. д. 641/2010
г.).
І
.Относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, предявен от „Д.Г.”ООД:
Съдът,
след като се запозна със съдържанието на отправените от Е.Б. в публичната и
изява пред национална телевизия БТВ на 19.07.2015 г. установява, че
действително, ответницата посочва търговското дружество „Д.г.”ООД като такова-
собственост на втория ищец Д.С.С., като заявява, че дейността на юридическото
лице има връзка с поведението на С. и
твърдяната в същото интервю негова престъпна дейност в организирана престъпна
група с участието на съдия и синдик. Съдът намира, обаче, че изявленията на Б.
не са насочени пряко към изявяване на съмнения в търговската дейност на
фирмата, а са фокусирани върху личността на Д.С.. Наред с това, съдът приема за
недоказано твърдението, изложено в обстоятелствената част на исковата молба от
този ищец, че в резултат от инкриминираните изявления на ответницата Е.Б.,
търговското дружество е претърпяло вреда, изразяваща се в неосъществени приходи
от договори за охранителна дейност, които третите юридически лица „К.А.”АД и „И.”ЕООД
са отказали да сключат. Видно от съдържанието на приетите като писмени
доказателства писма от посочените търговски дружества, същите се намират в
партньорски отношения с „Д.Г.”ООД към момента на отправяне на клеветническите
твърдения и заявяват открито, че не са съгласни с тези твърдения. Също така,
изявлението, което всеки от съответните
представители на тези дружества прави в писмо, по същество изразява въздържане
от сключване на нови договори, без да се декларира прекъсване на реално
съществуващи търговски отношения, респ. настъпване на загуби за „Д.Г.” ООД.
Следва да намери приложение задължителното становище на ВКС, изразено в
Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК, изразено по същността на
друг спор, но напълно относимо в
настоящия случай - в насока, че за да бъде уважен иск за пропуснати ползи,
трябва да съществува сигурност за бъдещото увеличаване на имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага. По делото, освен представените две
писма, представляващи едностранни изявления на трети лица с намерение за абстрактно въздържание, за неопределен срок,
от сключване на нови сделки, други доказателства за настъпило намаляване на
имуществото на юридическото лице – първи ищец, или за осуетяване на сигурни
печалби, не са представени. Не е доказан размерът на твърдяната загуба или
неосъществена печалба. Ето защо, съдът счита, че този иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
ІІ.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от Д.С.С.:
Съдът
намира за доказано по делото, че ответницата, на 19.07.2015 г. е изразила публично, в интервю
пред национална телевизия БТВ,
твърдение, че ищецът Д.С. е съпричастен към извършване на поредица от
престъпления - престъпление срещу личността – закана с убийство, осъществена
при условията на продължавано престъпление, с няколко последователни деяния,
при които е проявил упорство. Вменено е на ищеца С., че е свързан с извършено
престъпление срещу собствеността- унищожаване и повреждане, както и
съпричастен на престъпления против
правосъдието и участник, заедно с магистрат от Софийски градски съд, в
корупционни схеми, в състава на организирана престъпна група. Това се
установява след запознаване със съдържанието на разговора- интервю с
ответницата, проведен от водещите в сутрешно живо предаване на БТВ, след
възпроизвеждането му в открито съдебно заседание с участието на страните, с технически
аудиовизуални средства. По делото е прието като доказателство и заверено от
нотариус, с цитирания констативен протокол, извлечение от интернет страници на
други медии в интернет, в които публикации от същата дата тези изявления са
преповторени, като е цитирана медията, пред която е дадено телевизионното
интервю.
Съгласно
чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин (вж. и чл. 10, ал. 1 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Понятието „мнение”
включва не само оценка на определени факти, а и излагане на факти
(обстоятелства) (вж. за това т. III.1 от мотивите на решение на КС 7/1996 г. по
к. д.1/1996 г. В решението КС разглежда изнасянето на факти и мнение, като
реализиране на правото по чл. 39, ал. 1 от КРБ). Правото да се изразява и
разпространява мнение не е неограничено. То не може да се използва за
накърняване на доброто име на другиго (вж. чл. 39, ал. 2 от КРБ. Вж. и чл. 10,
ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Ограничението се прилага с различна интензивност в
зависимост от това:
1.
дали изнесените факти или оценка са свързани с личния живот на този, когото
засягат, или с определелен обществен дебат или интерес (вж. за това т. III.1 от
мотивите на решение на КС 7/1996 г. по к. д. 1/1996 г., както и решение на ЕСПЧ
OtegiMondragon v. Spain (no. 2034/07)[1];
2.
какво е общественото положение на този, за когото се отнасят разпространените
факти или оценка (вж. за това т. III.1 от мотивите на решение на КС 7/1996 г.
по к. д.1/1996 г., както и следните решения на ЕСПЧ: AxelSpringer AG v. Germany (no. 39954/08); SaaristoandOthers v. Finland
(no. 184/06)).
Към
това изброяване, в конкретния случай следва да се добави и общественото
положение на деликвента. Ответницата Е.Б. е много популярна в обществото, ярка
личност, кандидат за депутат в Европейския парламент, крупен работодател с
участие в мащабна икономическа дейност и светска фигура. Поради тези си
качества тя се сдобива с най-висок
медиен интерес при своите публични изяви и изказвания, с правото да получи
отразяване на всяка своя активност.
Ответницата
не осъществява насрещно доказване на твърденията в исковата молба. Направените
от процесуалния представител искания за снабдяване и представяне по делото, на
жалби на Б. против ищеца С., по които са образувани други производства, биха могли
да установят единствено, че тя е разпространила същите твърдения не само чрез
медиите, но и пред надлежни органи и други институции. В случая не се установи
истинността на процесните обстоятелства, твърдяни от ответницата, които засягат
доброто име на Д.С.. Съдът установи, че същият не е обществено известен, като
медийни публикации го свързват с осъшествявана търговска дейност. Представените
от пълномощника на ответницата публикации, в които се цитира името на лице с
име Д. и прякора – „К.” не могат да идентифицират пред съда това лице по
несъмнен начин, разкриват факти за поведението на трети за настоящия спор лица
/неназовани охранители/, като самите публикации не могат да претендират за
достоверност, нито могат да служат като еталон за достоверност. За разлика от политиците и лицата, които са
започнали съзнателно да изпълняват обществена или държавна функция и съгласно
морала и съдебната практика на ЕСПЧ следва да търпят по-голям интерес от
обществеността и в медиите, дори към чисто личния си живот, ищецът Д.С. не е сключвал такова
обществено съглашение и има право на защита на конституционните си права в
пълен обем. Съдът приема, че с действията си ответницата Е.Б. е упражнила желанието
си за свободно изразяване чрез разпространение на информация в нарушение на чл.
39, ал. 2 от КРБ. Следователно, чрез разпространението на процесните неистински
факти тя е извършила противоправно деяние, като тежестта на тази
противоправност е висока.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. В случая не са събрани каквито и да е доказателства, от които съдът
да установи, че са налице обстоятелства, които изключват вината на ответницата Б.,
за разпространението на процесните твърдения за неистински обстоятелства
относно Д.С.. Напротив – самата ответница, чрез процесуалния си представител, в
отговора на исковата молба заявява авторството на обективираните телевизионни
изявления, но обяснява поведението си с афективно състояние – което не изключва
вината. Затова съдът приема, че ответницата
е действала виновно. Ответницата несъмнено е съзнавала, че всяко нейно
изявление ще получи трибуна и широко медийно отразяване. Соченият от нея в отговора
на исковата молба справедлив гняв не освобождава ответницата от задължението,
при изнасяне в публична среда на твърденията, да ги провери и да бъде готова да
ги докаже.
Вследствие
на това виновно извършено противоправно деяние, съдът, въз основа на
свидетелските показания на свидетелите приема за доказано, че ищецът Д.С.С. е
преживял психически и физически страдания от публичното опозоряване на доброто
му име и приписване на престъпления – самостоятелно и в организирана престъпна
група.
Свидетелят Г. Р. дава показания пред съда, че
познава втория ищец и работя в „Д.г.”ООД като офис мениджър от две години и
половина. Спомня си, че е гледала „репортаж” с участие на Е.Б., касаещ Д.С. и
дружеството, предходната година в предаването „Т.Н.“, когато г-жа Б. обвини
„Делта Г.“ и г-н С. за „престъпна
схема”, разказвала за инцидент с неин
автомобил, казала, а свидетелката
възприела изявленията и в смисъл, че ищците са „като борческа организация” и
съответно, че автомобил на ответницата е бил унищожен по поръчка на г-н С..
След репортажа свидетелката получила множество обаждания от възложители, които
я питали дали наистина е така.
Свидетелят А.П. заявява, че познава Д.С., лично, от
малък израснал с него, преди време С. му
бил работодател. В момента работел в „Ритейл“, която фирма също била на ищеца,
където работел като продавач консултант в магазин за хранителни стоки. Описва
ищеца Д.С. културен, възпитан човек,
помагал с каквото може на всеки един, никога лошо не бил видял от него. Свидетелят
заявява, че е гледал репортажа по телевизията с участие на Е. Банова, Б. споменала Д.С. в това интервю,
че лицето Д.С. фирма „Делта гард“ са били потрошили джип, на семейство Баневи,
че бил потрошен от лицето Д.С.. Относно въпроса дали е имало някакво отражение
този репортаж след това на работата, свидетелят Панчев заявява, че клиенти,
които го познават като продавач консултант в магазина и са виждали Д.С. при
него, се отдръпнали от магазина, спрeли да пазаруват.
Свидетелката
Виолета Маркова дава най-подробни показания, свързани със състоянието на ищеца Д.С.
след възприемането на изявленията на ответницата и тяхното разпространяване.
Заявява, че познавам Д.С., били приятели
от деца. Описва Д. като много спокоен,
много добър човек, добър приятел, доста позитивен и Тази свидетелка заявява, че
е гледала репортаж във връзка с обвинението на ответницата, в който ищецът бил
обвинен, че е счупил колата на Б., след което се чула с Д.. Ищецът бил
притеснен и ми каза, че си тръгва към София, че се прибира по спешност, бил
много разстроен от твърденията. След това той започнвал да избягва приятелите.
Свидетелката посочва, че С. по принцип не се разстройвал лесно, бил доста
комуникативен и забавен човек, но доста се бил разстроил и след това казал, че
е доста притеснен от това, което е гледал по телевизията, защото това не е
истина.
На
въпрос на съда, св. Маркова заявява, че Д.С. не е криминално проявен, не е имал
криминалистични регистрации или противообществени прояви, живеел като семеен
човек.
Предвид
установеното, съдът намира, че е налице и втората предпоставка за уважаването
на иска – увреждане на пострадалия ищец.
Не
се спори по делото, че за търпените вреди ищецът С. не е получил обезщетение от
ответницата. Налице е и третата предпоставка за уважаването на иска.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В свое решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е
посочил критерии, от които съдилищата да изхождат при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от накърняване доброто име на увредения
(вж. решение на ВКС 832-2010-IV Г. О. по гр. д. 593/2010 г.). Решението е било
постановено по различен случай, но въпреки това съдът приема, че част от
критериите са приложими и към настоящия случай. Това са: 1. има ли разгласяване
чрез медиите; 2. има или влошаване на здравословното състояние; 3. конкретните
преживявания на ищеца и отражение върху живота му - семейство, професионална и
обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането.
В
случая съдът установи, че процесните неистински факти са били потвърдени и
разпространени в предаване на живо в сутрешния блок на един от най-гледаните
национални телевизионни канали и възпроизведена многократно и цитирана в други
медии, като е била възприета от неограничен кръг лица.
Конкретният
правен спор е свързан с особена житейска
хипотеза, при която популярна в обществото, светска личност /отв. Б./, като
съзнава, че изявленията и ще получат най-широко обществено разгласяване, пред най-гледана телевизия, в предаване,
посветено единствено на нейните проблеми, заявява клеветнически твърдения
относно лице, което не заема такова положение в обществото, с което извежда
личността на пострадалия в светлината на общественото внимание, открито внушава
и налага определен негативен публичен образ на лицето. Настоящият съдебен
състав, при определяне по справедливост на размера на дължимите обезщетения за
всяко твърдение, формиращо деянието, осъществено от ответницата счита, че
инкриминираните действия са в по-висока степен противоправни, спрямо
обичайната житейска практика. Това е така, тъй като поведението на ответницата
представлява проява на злоупотреба с
възможностите, които са и предоставени като публична и активно
ангажирана в политиката личност. Заявени от лице с такава популярност,
авторитет и харизма, каквито притежава Е.Б., клеветническите твърдения в много
по-голяма степен се възприемат от аудиторията като достоверни. Огласяването на
неверни позорни твърдения или приписване на престъпление от страна на
разпознаваема в обществото личност, за лице, което не е заявило съгласие да
стане център на общественото внимание, носи по-висока степен на обществена
опасност и към него не следва да се проявява обществена търпимост. Ето защо,
тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение в размер, който
пълноценно да отговоря на характера и мащаба на търпените от ищеца
неимуществени вреди. Съдът счита, че в
конкретния случай не следва да се определя обезщетение в механично съответствие
с размер, какъвто обичайно се присъжда при разпространяване на неверни
обстоятелства. Следва да се отчете високото социално-икономическо и обществено
положение на ответницата, като автор на клеветническите изявления, като съдът
счита, че на това положение кореспондира и съответната на популярността и
възможностите и гражданска отговорност. Като отчита всички установени
обстоятелства и фактори за определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът приема, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от деянието, чрез
което се изгражда като цяло и занапред негативният обществен образ на ищеца,
който получава разгласяване, извършено от ответницата Е.Б. на 19.07.2015 г. е 75 000 лева, до който размер искът се явява
основателен и доказан. За разликата над този размер до предявения размер от
100 000 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото, ответната следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д.С.
сумата в размер от 3500 лева – частта от внесената от ищеца държавна такса, както
и адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 3500 лева, изчислени
съобразно уважената част от иска.
По
делото, към представените от процесуалните представители на ответницата не е
представен договор за правна помощ и защита, в който да е уговорен размер на
адвокатско възнаграждение, както и не са представени доказателства за изплащане
на такова, поради което и разноски на ответната страна, съобразно отхвърлената
част от исковете не следва да се присъждат.
Водим
от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск от „Д. Г.”
ООД,, ЕИК *******, седалище ***, адрес на управление:***,
представлявано от В.А. К., против Е.З.Б., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 100 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от деяние, осъществено на 19.07.2015 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.З.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат И.Ш. от САК, да заплати на Д. С. ***, чрез адвокат Г.С.
от САК, сумата в размер на 75 000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, за деяние, осъществено на 19.07.2015 г.,
изразяващо се в разпространяване на твърдения за неверни позорни обстоятелства
и приписване на престъпление, в излъчване на живо в предаване „Т. с.” в ефира на БТВ, с тема
„Богатите също губят”, като отхвърля иска за сумата над така определения размер
от 75 000 лева до предявения размер от 100 000 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Е.З.Б., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат И.Ш. от САК, да
заплати на Д. С. ***, чрез адвокат Г.С. от САК, сумата
в размер на 3000 лева – разноски в
производството за внесена държавна такса, както и 3500 лева - адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: