Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 11.07.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на седми юни

две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря А.С.                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 19125 по описа

за 2014 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.И.Л., И.Б.Д. и В.Б.Д. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 407, ал.1 /отм./ от ТЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че с влязло в сила на 10.07.2012 г. Решение № 74/11.03.2010 г. по гр.д. № 170/2008 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, на ищците е присъдено на всеки един от тях съответно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие настъпило ПТП извършено от водач на лек автомобил, по отношение на които при ответника е имало застраховка. Поддържа се, че на всеки един от тримата ищци е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000 лв., ведно със законната лихва считано от 26.11.2008 г. и по 47 220,78 лв. мораторна лихва за периода от 11.07.2004 г. до 26.11.2008 г., а на третия ищец В.Б.Д. е присъдена и сума в размер на 9 600 лв.-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2008 г., както и разноски в размер на 5 138,22 лв.

Поддържа се, че сумите представляват обезщетение за претърпените от ищците вреди, вследствие на ПТП настъпило на 11.07.2004 г., извършено от лицето Р.Т.С. управлявала л.а.м. „Ауди А6“ с ДК № С ******, като за извършеното деяние в пияно състояние, вината на водача е била установена с влязло в сила определение от 27.04.2005 г. по ч.н.д. № 114/2005 г. на Ловешкия окръжен съд. С влязлото в сила съдебно решение безспорно е установено, че извършителят е бил застрахован при ответното дружество с надлежно сключени застрахователни договори, съответно застрахователна полица № **********/14.02.2004 г. и комбинирана застрахователна полица № **********/21.11.2003 г. Твърди се, че така постановеното и влязло в сила съдебно решение има сила на присъдено нещо, не само по отношение на застрахования извършител, но и по отношение на застрахователя-ответник по делото, който е бил конституиран като трето лице помагач при постановяване на решението.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000 лв. за всеки един от тримата ищците, ведно със законната лихва считано от 26.11.2008 г. и по 47 220,78 лв. за всеки един от тримата ищци-мораторна лихва за периода от 11.07.2004 г. до 26.11.2008 г., а на третия ищец В.Б.Д. и сума в размер на 9 600 лв.-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2008 г., както и разноски в размер на 5 138,22 лв., присъдени в полза на тримата ищци.

Претендират се разноските направени в настоящото производство.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат Г., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че същите са недопустими и неоснователни. Поддържа се, че ищците вече са реализирали правата си да търсят обезщетение, като е налице вече влязъл в сила съдебен акт и изпълнителен лист, иЗ.аден срещу деликвента. Твърди се, че при евентуално недобросъвестно поведение на ищците е възможно след заплащане на претендираните суми от ответното дружество по настоящото дело, същите да пристъпят към принудително изпълнение срещу госпожа С. и по този начин биха получили два пъти обезщетение за едни и същи вреди. Твърди се, че към момента ищците са получили изцяло претендираното обезщетение от деликвента.

Поддържа се, че Р.С. няма право на иск и вземане срещу дружеството, тъй като е причинила вредите в пияно състояние. Заявява възражение за изтекла погасителна давност.

         Претендира направените в производството разноски.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която изцяло оспорват отговора на ответника. Оспорват като неоснователни всички възражения на ответника, включително и че вземането е погасено по давност.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора, както и че исковите претенции са недопустими.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител по съображения изложени в писмени бележки. Претендират разноски.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 10.07.2012 г. Решение № 74/11.03.2010 г. по гр.д. № 170/2008 г. по описа на Ловешкия окръжен съд Р.Т.С. е осъдена да заплати на всеки един от тримата ищци сума в размер на по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.-Д.Б. Р., ведно със законната лихва считано от 26.11.2008 г. до окончателното й изплащане и по 47 220,78 лв. мораторна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 11.07.2004 г. до 26.11.2008 г., а на третия ищец В.Б. Д. е осъдена да заплати и сума в размер на 9 600 лв.-обезщетение за претърпени от него имуществени вреди за периода от 11.07.2004 г. до 21.07.2006 г., изразяващи се в изгубване на издръжката от баща му М.-Д.Б. Р., чиято смърт е причинена от Р.С. при непозволено увреждане на 11.07.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 5 138,22 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗД „Б.И.“ АД-София, конституирано на страната на ответницата Р.Т.С..

С одобрено от съда споразумение по ч.н.д. № 114/05 г. по описа на ЛОС, Р.Т.С. е призната за виновна в това, че на 11.07.2004 г. около 17,45 часа на П-ІІ № 35 /Плевен-Кърнаре/ при километър 47+70, при управление на л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № С ******, нарушила правилата за движени по пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на М.-Д. Б. Р., като деянието е извършено в пияно състояние /0,62 промила алкохол в кръвта, установен с протокол за химическа експертиза № 215/14.07.2004 г./

Със заявление с вх. № 1589/01.09.2014 г. ищците са предявили пред ответника претенция за изплащане на присъдените с горното решение на съда суми.

Ответникът не е оспорил съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащото МПС.

 

 

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД. В доклада по делото съдът е определил друга правна квалификация, но промяната на същата не води до разпределяне на друга доказателствена тежест, а само до съобразяване на приложимия закон към датата на настъпване на застрахователното събитие-11.07.2004 г., която която дата КЗ /отм./ не е бил действащ.

Увреденото лице има право да предяви иск или срещу причинителя на ПТП, или директно срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинилия ПТП автомобил.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 407, ал. 1 /отм./ от ТЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съобразно нормата на чл. 81 от ЗЗ /отм./, застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, сега чл.5, ал.3, т.1, но има право на регресен иск срещу причинителя.

Съобразно чл. 223, ал.1 ГПК постановеното и влязло в сила на 10.07.2012 г. Решение № 74/11.03.2010 г. по гр.д. № 170/2008 г. по описа на Ловешкия окръжен съд има установително действие в отношенията на третото лице-ответника в настоящото производство и насрещната страна-ищците по делото.

С оглед на това със силата на пресъдено нещо е установено валидно застрахователно правоотношение към 11.07.2004 г. между прекия причинител Р.Т.С. и ответника, вината на последната за настъпилото на 11.07.2004 г. ПТП, както и пряката причинна връзка между неправомерното поведение на Р.С. и смъртта на М.-Д. Б. Р..

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", както и техния размер са безспорно установени, предвид горното.

По възраженията на ответника:

                Ответникът твърди, че е недопустимо ищците да търсят обезщетение едновременно от деликвента и застрахователя и доколкото вече разполагат с осъдително решение и изпълнителен лист срещу деликвента, не могат да търсят присъдените обезщетения от застрахователя.

         Това възражение е основателно

Чл. 407 от ТЗ (отм.) урежда правото на пряк иск в полза на увредените лица срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност". Увредените лица имат право да претендират обезщетения за претърпените вреди пряко от застрахователя, независимо дали са претендирали преди това обезщетение от причинителя на вредите при предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Правото на обезщетение е единно и възниква в момента на настъпване на вредите, като увреденото лице може да го упражни по свой избор срещу всяко от лицата, в чиято тежест законът възлага задължение за обезщетяване на вредите. Обезщетението обаче не може да се търси едновременно от всички задължени лица, поради което с предявяването на иск срещу деликвента и присъждане на обезщетение по този иск се погасява правото на увредения да търси и получи същото обезщетение от другите задължени лица. Ирелевантно е обстоятелството дали решението е приведено в изпълнение и дали обезщетението е изплатено от осъденото лице - деликвент, тъй като реализирането на правата по решението зависи изцяло от волята на увредения да инициира изпълнително производство, за да получи присъденото обезщетение.

От доказателствата по делото се установява, че ищците са предявили в отделно гражданско производство срещу водача, причинил смъртта на наследодателя им, искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществените и имуществени вреди от събитието на 11.07.2004 г. С влязло в сила решение прекият причинител на вредите е осъден, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ищците обезщетения в посочените по-горе размери.

При тези обстоятелства и предвид изложените по-горе правни съображения, настоящият съдебен състав намира, че присъждането на обезщетенията с влязъл в сила съдебен акт лишава ищците от право да претендират повторно обезщетения за същите вреди от ответника-застраховател.

         По възражението на ответника, че вземанията на ищците са се погасили по давност.То също е основателно.

         Приложима разпоредба към датата на настъпване на застрахователното събитие е действащата към този момент норма на чл. 392 /отм./ от ТЗ, съобразно която, правата по договора за застраховка "гражданска отговорност" се погасяват с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие.

         Безспорно към датата на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 170/2008 г. на Ловешкия окръжен съд, петгодишната давност, считано от 11.07.2004 г. не е била изтекла, но към датата на предявяване на настоящия иск-27.11.2014 г., погасителната давност вече е изтекла.

Давността за вземането е започнала да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие, т.е. от 11.07.2004 г. и е изтекла още на 11.07.2009 г., тъй като не е била прекъсвана, респ. спирана.

В случая нормата на чл.116, б.“б“ от ЗЗД е неприложима, доколкото ищците не са предявили иск срещу застрахователя.

Съобразно цитираната норма, с предявяване на иска давността се прекъсва и при уважаването на исковите претенции и на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

С Решение № 232 от 2.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 782/2010 г., II т. о., ТК постановено по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващо задължителна съдебна практика е прието, че законодателят не е предвидил правна възможност с молбата за привличане в делото на трето лице - помагач да се прекъсва течението на давностния срок за вземането, което една от страните би имала срещу привлеченото трето лице. Изчерпателното изброяване на основанията за прекъсване на давността, които възникват от ограничен от закона брой на факти и процесуални действия не дава възможност за разширяване на тези основания по аналогия. С оглед изложените съображения настоящият състав приема, че след като процесните вземания не са били предмет на първоначален, насрещен или обратен иск, нито на възражение срещу предявен иск в предходен процес, основания по  чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД за прекъсване на давностния срок, а оттам и за спиране на течението му по чл. 115, б. "ж" ЗЗД не са налице. В този смисъл и Решение № 72 от 8.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 17/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 51 от 7.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 450/2010 г., II т. о. Действително решенията са постановени по искове предявени от привличащия против привлечения, но според настоящия състав на същото основание са приложими и в отношенията между привлечения и насрещната страна. Това е така, защото ищците не са предявили иск срещу застрахователя

Така мотивиран настоящият съдебен състав намира, че предявените искове ще следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

                По разноските в настоящия процес:

         При този изход на делото на ищците разноски не се дължат.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 48 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, съобразно представения по делото договор за правна помощ от 02.10.2015 г., както и вносен документ от 02.06.2016 г.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни активно, субективно и обективно, кумулативно съединените искове с правно основание чл. 407, ал.1 /отм./ от ТЗ във връзка с чл.45 от ЗЗ. и чл.86, ал.1 от ЗЗ. предявени от П.И.Л., ЕГН **********, И.Б.Д., ЕГН ********** и В.Б.Д., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантори 108 и 11 против ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***  за осъждането на ответника да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 80 000 лв. /осемдесет хиляди лв./ за всеки един от тримата ищците, ведно със законната лихва считано от 26.11.2008 г. и по 47 220,78 лв. /четиридесет и седем хиляди двеста и двадесет и 0,78 лв./ за всеки един от тримата ищци - мораторна лихва за периода от 11.07.2004 г. до 26.11.2008 г., а на третия ищец В.Б.Д. и сума в размер на 9 600 лв. /девет хиляди и шестстотин лв./-обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2008 г., както и разноски в размер на 5 138,22 лв. /пет хиляди сто тридесет и осем и 0,22 лв./, присъдени в полза на тримата ищци с влязло в сила на 10.07.2012 г. Решение № 74/11.03.2010 г. по гр.д. № 170/2008 г. по описа на Ловешкия окръжен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.И.Л., ЕГН **********, И.Б.Д., ЕГН ********** и В.Б.Д., ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантори 108 и 11 да заплатят на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лв./ разноски направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: