Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр IV- 73 Година 2019, 16
юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 740/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********, представлявано от Робърт
Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез
юрисконсулт К. Николов против решение № 804/09.04.2019г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр.д. № 9365/2018г., с което е установено по отношение
на дружеството, че съществува вземане в полза на Р.П. Русев, ЕГН: ********** в
размер на 128,99 лева. Вземането представлява заплатено без основание
задължение по фактура № 119788/7629/14.09.2018г., поради установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството на електрическа
енергия за електромер № ********* с място на потребление в гр.Бургас,
ж.к.“Лазур“, бл.13, ап.33 за периода от 29.01.2017г. до 20.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 23.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането. С това решение
дружеството е осъдено да заплати на Р.П. съдебно-деловодни разноски в размер на
375 лева за исковото производство и 375 лева за заповедното производство. Иска
се от съда да отмени решението и да отхвърли иска на Русев. Претендират се
съдебни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание дружеството не се
представлява.
Във въззивната жалба „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД анализира мотивите на първоинстанционното решение и твърди,
че съдът не се е произнесъл съобразно задължителната практика на ВКС,
обективирана в решение № 111/17.07.2015г. на ВКС по т.д. № 1650/2014г., І ТО и
в решение № 118/18.09.2017г. на ВКС по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО. Представя
списък на разноските и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в случай на отхвърляне на жалбата.
Ответната страна – Р.П. Русев представя писмен
отговор в указания срок. В отговора процесуалният представител на Р. Русев развива
съображения за правилност на спорното решение без да ангажира доказателства.
Прави искане за присъждане на съдебни разноски. Ответната страна не се
представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено
от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е
образувано по искова молба Р.П. Русев против „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД с прано основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. ЗЗД. В молбата ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия, която
ответникът доставя на адрес в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“ № 13, ет.6, ап.33. Ищецът
твърди още, че на 14.09.2018г. е получил писмо, с което е уведомен за извършен
от дружеството демонтаж на електромера, проверка на същия и установена
нерегламентирана намеса. В резултат на тази проверката,
електроразпределителното дружество начислява на абоната допълнително сумата от
128,99 лева. Русев заплаща сумата, за да не бъде прекъсната електрическата
енергия.
На 23.10.2018г. П. подава заявление по
чл.410 от ГПК против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за сумата от 128,99
лева, която счита за недължимо платена. Районен съд издава заповед №
3833/24.10.2018г. за претендираната сума, ведно със сумата от 375 лева,
представляваща съдебни разноски. В срока по чл.411 от ГПК търговското дружество
подава възражение. В резултат на това Русев предявява установителен иск по
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД оспорва
основателността на иска и настоява за отхвърлянето му. С решение №
804/09.04.2019г. Районен съд – Бургас приема за установено по отношение на
ответника, че Русев има вземане в размер на 128,99 лева, представляващи платено
без основание задължение по фактура № 119788/7629/14.09.2018г. за периода от
29.01.2017г. до 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането. Едновременно с това, Районен съд – Бургас осъжда
електроразпределителното дружество да заплати на Русев съдебно-деловодни
разноски в размер на 750 лева, от които 375 лева за заповедното и 375 лева за
исковото производство.
Въз основа на изложените факти, които се
установяват от приложените по делото доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269
от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от
законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от
ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при
наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 804/09.04.2019г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от
Закона за енергетиката в редакцията, обн. в ДВ, бр.54/17.07.2012г. устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Съгласно чл.98а, ал.1, вр. с ал.2, т.6 от ЗЕ, ДВ,
бр.54/17.07.2012г. крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, които задължително съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1,
т.6: а) в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120,
ал.3; б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди,
съоръжения или устройства по чл.120, ал.3. В чл.48, ал.1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на
ДКЕВР, обн. в ДВ, бр.98/12.11.2013г., изм. с решение № 1500 на ВАС, обн. ДВ, бр.15/14.02.2017г.
е записано, че при липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка, извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни, както следва: 1.за битови клиенти: а) при наличие на точен
измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция
на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване; б) при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се
изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско
измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от
клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява
на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с
разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Редът за
извършване на проверките е разписан в чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, който гласи
следното: когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който
отговоря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствието на органите на
полицията и е подписан от тях.
Анализът на цитираните правни норми
обосновава извод, че за да се извърши едностранна корекция в сметката на
клиента от енергоснабдителното дружество, е необходимо да са изпълнени следните
условия при условията на кумулативност: 1. липса на точен измерител или липса
на средство за търговско измерване и 2. ред за уведомяване на клиента, разписан
в общите условия на електроснабдителното дружество. В конкретния случай от
представения по делото протокол № 983/20.09.2016г. за метрологична експертиза и
от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че върху
електромера за клиентски № ********** е извършена манипулация чрез поставяне на
допълнително устройство, което при задействане с дистанционно управление спира
отчитането на реалното количество консумирана енергия. При тези безспорни
фактически данни не може да има съмнение, че е изпълнена първата от визираните
предпоставки – липса на точен измерител по смисъла на чл.48, ал.1, б.”б”,
предл.II от ПИКЕЕ и на изследване в процеса се поставя второто условие, а
именно – ред за уведомяване на клиента, предвиден в общите условия на
дружеството.
Общите правила на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.
преди измененията на чл.83 и чл.98а от Закона за енергетиката, обн. в ДВ,
бр.54/2012г. и преди приемането на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, обн. в ДВ, бр.98/12.11.2013г., поради което разписаният в
чл.28, ал.1 и ал.2 от същите ред за корекция на сметките, не е съобразен с
изменената и действаща към момента нормативна уредба и не може да се приложи за
корекцията на сметки, извършена на законно правно основание, след тези
изменения.
Според задължителна практика на ВКС,
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика е лишено от законово
основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неточно
отчитане на доставената електроенергия от средствата за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане и конкретното реално потребено, а не предполагаемо, количество
електрическа енергия, или когато правото на такава едностранна промяна е
обосновано единствено с клаузи, съдържащи се в приети от доставчика общи
условия или методика. В конкретния случай между страните съществува облигационна
връзка, поради което приложение следва да намери принципът на чл.82 от ЗЗД за
виновния характер на договорната отговорност независимо, че корекцията е
извършена съобразно методиката на ПИКЕЕ.
Възражението на въззивната страна, че в
случая трябва да се приложат разпоредбите на чл. 98а ал.2, т.6 и чл. 104а ал.
2, т. 5 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ, които предвиждат възможност за едностранна корекция на сметките на
потребителя при установено неправилно отчитане на СТИ (или обективна
отговорност, без установен нерегламентиран достъп от страна на потребителя) е
неоснователно. Цитираните правни норми не регламентират обективната отговорност
на потребителя при неправилно измерване на потребената ел.енергия, а предвиждат
единствено установяване на процедура за определяне на отчетеното количество
електрическа енергия в случаите, когато при проверка на измервателната система
се установи грешка над допустимата – чл.45 от ПИКЕЕ. Безспорно е обаче, че тази
процедура не може да противоречи на закона, включително на разпоредбите на
Закона за защита на потребителя (чл. 146, ал. 1 ), чл. 26, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД и т.н.
Съдът приема, че коригирането на сметките
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане на ползваната енергия, е недопустимо. Подобна корекция нарушава
принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната
отговорност. След като липсва законно основание за начисляване на процесната
сума, която представлява коригирана стойност на електрическа енергия за минал
период, плащането и от ищеца – въззивем също е неоснователно. Поради това,
въззивната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане
на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В
конкретния случай, от представения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че въззиваемата страна е заплатила адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в
размер на 350 лева. Същото е в минимален размер, поради което възражението за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Поради това, уговореното и
платено възнаграждение следва да се присъди на въззивната страна без редукция
по чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 804/09.04.2019г.,
постановено по гр. дело № 9365/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37,
ЕИК: *********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела
Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез юрисконсулт К. Николов да заплати на Р.П.
Русев, ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: