Р Е Ш Е Н И Е
№
град Пирдоп 06.08.2020 година
РАЙОНЕН
СЪД – ПИРДОП, втори състав, в закрито заседание на шести август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА
МИТКОВА
като разгледа докладваното от съдия
МИТКОВА гр. дело № 720 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 250 от ГПК.
Постъпила
е молба от ищцата В.С.Г., ЕГН **********, чрез адвокат П.С. *** – пълномощник,
със съдебен адрес:***, п.к. 9120, с която моли съда да допълни решение № 42/
04.06.2020 г. постановено по гр.дело № 720/ 2018 г. на Районен съд – Пирдоп, и
се произнесе по претенцията на ищцата по смисъла на чл. 344, ал. 2 от ГПК. Постановеното
решение е връчено на ищцата, чрез пълномощника й адвокат П.С. ***, на 13.06.2020
г., а молбата за допълване на решението е получена в съда на 26.06.2020 г.
Препис от молбата е изпратен на ответниците М.Н.И. и Г.С.К., чрез адвокат С.С.
от САК – пълномощник, на посочения съдебен адрес:***, и е получен от него на 20.07.2020
г.
Ответниците
М.Н.И. и Г.С.К., чрез адвокат С.С. от САК – пълномощник, в дадения им от съда
срок, не са дали отговор на молбата за допълване на решението.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди подадената молба от ищцата с правно основание по
чл. 250 от ГПК, намира за установено следното:
С решение № 42 от 04.06.2020
г. по гр. д. № 720/ 2018 г. на Районен съд – Пирдоп, съдът е извършил
окончателно делбата на недвижимите имоти между страните по делото В.С.Г., М.Н.И.
и Г.С.К., поставил е в дял недвижимите имоти на Г.С.К., присъдил е суми за
уравнение на дяловете на М.Н.И. и В.С.Г., присъдил е суми за извършени
подобрения по реда на чл. 346 от ГПК и е извършил приспадане на обезщетението
за неизползване на делбения имот – месечен наем, от стойността на подобренията.
В първото по делото
с.з. след допускане на делбата, на 15.10.2019 г. ищцата е депозирала молба, с
която по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл. 344, ал. 2 от ГПК е предявила претенция срещу другите две
съделителки за заплащане на обезщетение за неизползване на делбения имот – за
месечен наем в размер на 120.00 лева (сто и двадесет лева), считано от 15.11.2018
г. – деня следващ датата на получаване на получаване поканата, обективирана в
Телепоща изх. №№ 1 и 2/ 14.11.2018 г. до 15.10.2019 г. – датата на предявяване
на искането пред съда, ведно със законните последици.
Във връзка с тази
претенция на ищцата съдът е събирал гласни доказателства и е изслушал заключение
на съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, като между страните по делото е било
безспорно, че наследствените делбени имоти са били ползвани през последните
години само от ответниците и ищцата не ги е ползвала.
В мотивите на решение
№ 42 от 04.06.2020 г. по гр. д. № 720/ 2018 г. на Районен съд – Пирдоп, съдът е
обсъдил претенцията на ищцата по чл. 344, ал. 2 от ГПК в отделен абзац, като е взел
предвид заключението на СТЕ в тази му част, както и събраните по делото гласни
доказателства, които безспорно установяват, че съделителките М.Н.И. и Г.С.К.
постоянно са живели в делбения имот и са го ползвали, а съделителката В.С.Г. не
е живяла в делбения имот последните 15 – 20 години и не го е използвала съобразно
правата си. Съдът е приел за основателна и доказана претенцията на В.С.Г. в общ
размер на 1 320.00 лева (хиляда триста и двадесет лева) за периода от 15.11.2018
г. до 15.10.2019 г. – месечно по 120.00 лева (сто и двадесет лева), съобразно
дела й в делбения имот, ведно със законните последици, като в тази връзка М.Н.И.
дължи на В.С.Г. сумата от 660.00 лева и Г.С.К. дължи на В.С.Г. сумата от 660.00
лева. Съдът е извършил приспадане на дължимото обезщетение за неизползване на
имота, представляващо месечен наем за посочения период, претендиран от ищцата В.С.Г.,
от стойността на подобренията, претендирани от ответниците М.Н.И. и Г.С.К.,
поради което не са останали суми за присъждане и съдът не се е произнасял с
изричен диспозитив.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за
това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Съдът счита, че
молбата на ищцата В.С.Г., чрез пълномощника й адвокат П.С. ***, е подадена по
реда и в сроковете по чл. 250, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично
само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, в решението по ал. 1 или по-късно, ако
всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването.
Съдът
е изложил мотиви в решението си в отделен абзац относно претенцията на ищцата
по чл. 344, ал. 2 от ГПК, обсъдил е събраните по делото гласни доказателства и
заключение на СТЕ в тази му част, взел е предвид безспорното между страните, че
само ответниците са ползвали лично наследствените имоти и ищцата не ги е
ползвала, и е приел за основателна и доказана претенцията на В.С.Г. в общ
размер на 1 320.00 лева (хиляда триста и двадесет лева) за периода от 15.11.2018
г. до 15.10.2019 г. – месечен наем по 120.00 лева (сто и двадесет лева),
съобразно дела й в делбения имот, определил е, че всяка от ответниците дължи по
660.00 лева на ищцата и е извършил приспадане на тази сума от стойността на подобренията,
които всяка от ответниците е претендирала от ищцата, поради което не са
останали суми за присъждане и съдът не се е произнасял с изричен диспозитив.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата в молбата за допълване на
решението, тъй като съдът се е произнесъл по цялото й искане, като тя е
предявила претенция за заплащане на обезщетение за неизползване на делбения
имот, представляващо средномесечен наем в размер на 120.00 лева (сто и двадесет
лева) за периода от 15.11.2018 г. – деня следващ датата на получаване на
получаване поканата, обективирана в Телепоща изх. №№ 1 и 2/ 14.11.2018 г. до 15.10.2019
г. – датата на предявяване на искането пред съда, което съдът е уважил изцяло и
същото възлиза в общ размер на 1 320.00 лева (хиляда триста и двадесет
лева). Ето защо съдът счита, че молбата на ищцата В.С.Г., чрез адвокат П.С. ***
– пълномощник, с която съдът е сезиран с искане за допълване на решение № 42 от
04.06.2020 г. по гр. д. № 720/ 2018 г. на Районен съд – Пирдоп по отношение на
претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК, следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищцата В.С.Г., ЕГН **********, чрез адвокат П.С. *** –
пълномощник, със съдебен адрес:***, п.к. 9120, с която съдът е сезиран с искане
за допълване на решение № 42 от 04.06.2020 г. по гр. д. № 720/ 2018 г. на
Районен съд – Пирдоп по отношение на претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд –
София.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: