РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Тутракан, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100316 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2146/09.05.2025 г. на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК *** против Н. Ю. А. с ЕГН
********** за осъждането да заплати заявените по ч.гр.д. № 180/2025 г. на
Районен съд – Тутракан суми, за които с Разпореждане № 450/28.03.2025 г. е
отказано издаването на заповед за изпълнение.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 554,54 лева, и от настоящия адрес на потребителя в с.
Нова Черна, който е служебно известен на съда от ч.гр.д.№ 180/2025 г. на
ТнРС – чл. 113 ГПК.
Доплатена е дължимата държавна такса от 25 лева. Исковата молба е
подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, от 16.04.2025 г. –
влизането в сила на Разпореждане № 450/28.03.2025 г. Исковата молба е
изпратена по електронен път – чрез ССЕВ, на 08.05.2024 г.
Осъдителният иск е за сумите, претендирани по ч.гр.д.№ 180/2025 г.:
главница 125,67 лева, представляваща непогасени суми по предоставени
електронни съобщителни услуги; неустойки 325,59 лева; мораторна лихва
103,28 лева за периода от първия ден на забавата на всеки документ (фактура)
за отделните суми по главницата, до деня, предхождащ подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Тутракан – 12.03.2025 г.;
законна лихва върху главницата от 13.03.2025 г. до изплащане на
1
задължението.
Ищецът „А. Б.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане, основано както
на рамков договор от *********/11.01.2022 с партиден № М6828871 между
него и ответницата, така и на редица приложения към него, описани в
исковата молба. Подробно са посочени в сезиращия документ отделните суми,
които формират главницата, за какво се отнасят, периода на ползване на
услугите и др. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответницата Н. А., на която исковата молба е връчена при отказ по чл.
44, ал. 1, изр. последно от ГПК, тоест – редовно е връчена, не депозира писмен
отговор.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба с вх.
№ 4849/01.10.2025, с която заявява, че поддържа исковата молба.
Ответницата не се явява и не се представлява.
След преценка на доказателствата съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са с правна квалификация по чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите във връзка със Закона за защита на потребителите,
тъй като процесното правоотношение е по потребителски договор.
За интересите на длъжника потребител съдът следи служебно.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
доказателства, наличието на валидна облигационна връзка по силата на:
Договор за доставка на електронни съобщителни услуги №
*********/11.01.2022, ведно с Приложение № 1 от 11.01.2022 за ползване на
тарифен план ONE 24,99 за сим карта № 8935901187086381534 с тел.№
**********; още едно Приложение № 1 от 11.01.2022 за цени и условия за
ползване на услугата сателитна телевизия в комбинация с фиксиран интернет
през мобилна мрежа на мобилен; Приложение № 3 от 11.01.2022 – ценоразпис
на цени на допълнителни услуги.
Във връзка с предоставените услуги са издадени и представени по
делото Фактури с № *********/23.03.2022 за 33,04 лева; с №
*********/26.04.2022 за 60,77 лева и с № *********/23.05.2022 за 34,06 лева.
Представени са по делото и:
Сметка с № *********/11.02.2022 за 2,00 лева – Обезщетение за
обработка на просрочени задължения;
Сметка с № *********/19.06.2022 за 100 лева – Неустойка устройство
021667944504; 00698247878;
Сметка с № *********/19.06.2022 за 27,48 лева – Неустойка – месечни
такси;
Сметка с № *********/19.06.2022 за 20,31 лева – Неустойка – отстъпки
от цена на услуги;
Сметка с № *********/19.06.2022 за 77,49 лева – Неустойка – месечни
2
такси;
Сметка с № *********/19.06.2022 за 98,31 лева – Неустойка – отстъпка
от цена на услуги.
В договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, че е
запознат и съгласен с Общите условия, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание.
Съгласно т. 54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „А. Б.“ ЕАД, в случай че забавата на
плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече
от 124 дена.
Независимо от употребеното понятие „прекратяване“, на практика
клаузата урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по
вина на ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за
разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи
писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели гарантиране на
сигурността в гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която
даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага
това изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на
доказването. Договорната клауза, с която се предвижда автоматично
прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона,
поради което следва да бъде конвертирана чрез заместването й с
повелителната норма от материалното право.
Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая
не е отправяно преди предявяване на иска. Налага се извода, че процесният
договор е развален с получаване препис от исковата молба, а именно считано
от 13.06.2025.
Сумата по Фактура с № *********/23.03.2022 за 33,04 лева с ДДС
съответства на договора и двете Приложение № 1. Сумата е изискуема на
07.04.2022, така е посочено във фактурата. Лихвата, изчислена с интернет
калкулатора на НАП, от 07.04.2022 до 12.03.2025 (денят предхождащ
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 12,03 лева.
Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.
Сумата по Фактура с № *********/26.04.2022 за 60,77 лева с ДДС
съответства на договора и двете Приложение № 1 частично – само за 32,98
лева, но не и за разликата, която е формирана от „Общи такси и услуги“ за
„Други такси“ в размер на 23,16 без ДДС, или 27,79 лева с ДДС. Това
задължение е отразено в Приложение А към фактурата като „Такса за
събиране на дължими суми“, а в ценоразписа размерът на таксата е посочен
като 8% от дължимите суми. Такава клауза е неравноправна, поради което е и
нищожна, а съображенията на съда за този извод са същите, които са подробно
изложени по-долу относно неустойката от 2 лева, наречена „Обезщетение за
обработка на просрочени задължения“. Дължимата сума по тази фактура, от
32,98 лева с ДДС е изискуема на 11.05.2022, така е посочено във фактурата.
3
Лихвата от 11.05.2022 до 12.03.2025 (денят предхождащ депозирането на
заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 11,70 лева. Претенцията за
главница 32,98 лева и съответната и лихва е основателна, а за 27,79 лева с
̀
ДДС главница – неоснователна.
Сумата по Фактура с № *********/23.05.2022 за 34,06 лева с ДДС
съответства на договора и двете Приложение № 1 частично, само за 33,04
лева, тъй като необосновано са завишени цените на месечните абонаменти за
мобилните услуги и за телевизията. Въпреки това, претенцията е за по-малка
сума, а именно – 31,86 лева, според посоченото в първата таблица към
исковата молба. Диспозитивното начало изисква да се вземе предвид тази
стойност. Вземането е изискуемо на 07.06.2022, така е посочено във
фактурата. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 07.06.2022
до 12.03.2025 (денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 от
ГПК), върху главницата от 31,86 лева е в размер на 11,06 лева. Претенцията
за тази главница и лихва съдът уважава.
Върху уважените главници следва да се присъди законна лихва за забава
от депозиране на заявлението на 13.03.2025 до изплащане на задължението.
Сумата по Сметка с № *********/11.02.2022 за 2,00 лева – Обезщетение
за обработка на просрочени задължения, е недължима. Въпреки че е
предвидена такава такса в ценоразписа на допълнителните услуги (последната
позиция), при това обоснована с разходи за поддръжка и амортизация на
системата за таксуване, мрежови разходи и за персонал, същата по
недопустим начин презумира претърпяването на вреди от търговеца, които
надвишават законната лихва за забава. Зачетната неустойка, каквато
представлява това обезщетение, има за цел да облекчи доказването на размера
на вредата, но не и настъпването и. В случая от простия факт, че е налице
̀
просрочена сума, не следва по необходимост, че кредиторът е извършил
някакви действия по т.нар. „обработка“ на задължението, респ. че е претърпял
някакви вреди. Всъщност вреди от забавено изпълнение на парично
задължение винаги съществуват, но те се обезщетяват със законната лихва за
забава. Аналогия за този извод може да се почерпи от разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, която гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и
от чл. 10а, ал. 2 от същия закон, която гласи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая не става въпрос за потребителски кредит, но
пък и т.нар. „обработване“ на вземанията на предприятието е част от
дейността по управление на услугите, които предоставя, и тя по необходимост
включва разходи за оборудване, услуги и персонал. Те, от своя страна, трябва
да се финансира от цената на предоставените услуги, а не от допълнителни
такси, като процесната, която по същество не е никакво обезщетение, а
допълнително възнаграждение. По същата абсурдна логика, с която е
обосновал таксата-неустойка, ищцовото дружество можеше да включи в
ценоразписа си по 2 лева обезщетение за цапането на пода от обувките на
4
потребителя при всяко физическо посещение в офис на „А. Б.“ АД –
обосновано с необходимостта да се плащат заплати на хигиенисти.
Единствените допълнителни разноски по т.нар. „обработване“ или пък „за
събиране“ на просрочени или неизпълнени задължения са тези за съдебни
разноски, вкл. за съдебно принудително изпълнение, тъй като само те са
нормативно признатите от закона разноски за публично правната защита-
санкция на неудовлетвореното парично притезание. Ето защо коментираната
неустоечна клауза, като нямаща нищо общо с обезщетителната функция на
неустойката, се явява нищожна, и затова съдът не уважава претенцията,
обоснована от нея, за въпросните 2 лева.
Сумата по Сметка с № *********/19.06.2022 за 100 лева – Неустойка
устройство 021667944504; 00698247878 е конкретезирана по основание в
исковата молба, като неустойка за невърнато оборудване по ценова листа,
предоставен цифров приемник. Съгласно т.8.2 от второто Приложение № 1 от
11.01.2022 (за телевизията), ако при прекратяването на Договора за услуга,
което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната
бъде върнато от абоната неизправно състояние или не бъде върнато,
операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.
Липсват доказателства удостоверяващи предоставяне на оборудването, чието
връщане ищецът претендира да не е извършено от ответника, поради което
претенцията за въпросните 100 лева е неоснователна и следва да се отхвърли.
Сумите по Сметка с № *********/19.06.2022 за 27,48 лева и по Сметка с
№ *********/19.06.2022 за 77,49 лева за Неустойка – месечни такси, са
конкретизирани по основание в исковата молба, като неустойки в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС. В двете Приложения № 1 (за мобилните
услуги; и за телевизията) се съдържат клаузи за дължимост на неустойка при
прекратяване на договора по вина на потребителя в размер на 3 стандартни
месечни такси. В случая, от една страна, е предвидена неустойка, чийто
размер е обвързан не с уговорените в самия договор, а с месечни абонаменти,
които са в по-висок размер, въпреки че неустойката би следвало да цели
обезпечаване на вреди, произтекли от неизпълнение на задълженията по
конкретния договор, а не вреди, произтекли от непоети задължения за
заплащане на стандартни/най-високи месечни абонаменти. От друга страна,
формирането на неустойка включва и част от получената отстъпка в
месечните такси за оставащия срок на ползване на съответния абонамент,
независимо, че отпадането на договора осуетява само очакваните от
доставчика приходи в намаления им размер. Не става ясно с каква част от
ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на
отстъпката, предвид това, че месечния абонамент по договора подлежи на
едностранна ежегодна индексация от мобилния оператор /т. 23.2 от ОУ/. Не е
ясен и точният механизъм за начисляване на неустойката, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. Предвид това, настоящият
5
състав намира, че с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка,
размерът и и условията, при които тя се дължи, е налице противоречие на
̀
клаузата с чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Такава клауза не може да породи валидно
задължение на ответника. Ето защо претенцията за сумите по Сметка с №
*********/19.06.2022 за 27,48 лева и по Сметка с № *********/19.06.2022 за
77,49 лева следва да се отхвърли.
Сумите по Сметката с № *********/19.06.2022 за 20,31 лева и Сметка с
№ *********/19.06.2022 за 98,31 лева – Неустойки за отстъпка от цена на
услуги, конкретизирани в исковата молба като отстъпки от месечните
абонаментни такси, са недължими. Става въпрос за отстъпката между т.нар.
„стандартна“ МАТ и т.нар. „промоционална“ МАТ. Този вид неустойка се
различава от предходната по това, че касае минал период – от началото на
договора до неговото разваляне. Както съдът посочи, развалянето на
настоящия договор се случва едва с връчването на исковата молба на
ответника, но и изпълнението на договора от страна на ищеца по предоставяне
на договорените услуги отдавна е преустановено. Ето защо, след като
сметките за въпросните неустойки са издадени на 19.06.2022 г., очевидно
претенцията по тях е за периода от 11.01.2022 до 19.06.2022, което е 5 месеца и
8 дни. Разликата между стандартната и промоционалната „МАТ“ за мобилните
услуги е (25,99-19,99) = 6,00 лева, умножена по 5 месеца, би следвало да се
претендират малко повече от 30 лева, а не 98,31 лева. По-важно от неточното
изчисление обаче е, че чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за
неравноправни такива клаузи, които задължават потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Според т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, допустимо е уговаряне
от страните на неустойка, но само в рамките на присъщите и обезпечителна,
̀
обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение.
„Стандартната” абонамента такса е величина, която не намира приложение
при надлежно изпълнение на задължението на потребителя в срока на
договора. В тази връзка съдът приема, че въвеждането на понятието
„стандартната” абонамента такса цели от една страна да въведе потребителя в
заблуждение относно действителния размер на неустойките, които ще
заплати, а от друга завишава размера на неустойката за прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на потребителя допълнително, като
същата излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Ето защо, неравноправни са клаузите, които
предвиждат заплащането на неустойка в размера на разликата между
„стандартната” и „промоционалната“ такса, поради което и сумите по
Сметката с № *********/19.06.2022 за 20,31 лева и Сметка с №
*********/19.06.2022 за 98,31 лева са недължими.
При това положение исковата молба следва да се уважи за:
Главница 33,04 лева с ДДС за мобилни и допълнителни услуги,
6
предоставени в периода 21.02.2022-20.03.2022, мораторна лихва от 12,03
лева върху тази главница за периода от 07.04.2022 до 12.03.2025, както и
законна лихва за забава от депозиране на заявлението на 13.03.2025 до
изплащане на задължението;
Главница 32,98 лева с ДДС за мобилни и допълнителни услуги,
предоставени в периода 21.03.2022-20.04.2022, мораторна лихва от 11,70
лева върху тази главница за периода 11.05.2022 до 12.03.2025, както и
законна лихва за забава от депозиране на заявлението на 13.03.2025 до
изплащане на задължението;
Главница 31,86 лева с ДДС за мобилни и допълнителни услуги,
предоставени в периода 21.04.2022-20.04.2022, мораторна лихва от 11,06
лева върху тази главница за периода 07.06.2022 до 12.03.2025, както и
законна лихва за забава от депозиране на заявлението на 13.03.2025 до
изплащане на задължението;
и да се отхвърли за:
27,79 лева с ДДС, представляваща „Такса за събиране на дължими суми“,
начислена във Фактура с № *********/26.04.2022;
2,00 лева – Обезщетение за обработка на просрочени задължения,
начислени в Сметка с № *********/11.02.2022;
100 лева – Неустойка устройство 021667944504; 00698247878, начислени
в Сметка с № *********/19.06.2022;
27,48 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
*********/19.06.2022;
20,31 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги, начислени в Сметка
с № *********/19.06.2022 за;
77,49 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
*********/19.06.2022;
98,31 лева – Неустойка – отстъпка от цена на услуги, начислени в Сметка
с № *********/19.06.2022;
68,49 лева мораторна лихва, явяваща се разликата над уважения размер
от 34,79 лева до претендирания от 103,28 лева.
По разноските
Ищецът е направил разноски в заповедното производство от 25 лева,
като съдът признава и 50 лева юрисконсултко възнаграждение, а не
поисканите 150 лева, поради ниска фактическа и правна сложност на делото.
Общо 75 лева, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени на ищеца в тежест на ответника 16,27 лева – разноски по ч.гр.д.№
180/2025 на ТнРС.
В исковото производство са платени 33,29 лева за държавни такси и
съдът признава, на осн. чл. 25 от НЗПП (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от
01.10.2025 г.) – 200 лева, или общо 233,29 лева, от които на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца в тежест на ответника –
7
50,60 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Ю. А. с ЕГН ********** да плати на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК
*** следните суми, въз основа на Договор за доставка на електронни
съобщителни услуги № *********/11.01.2022, ведно с Приложение № 1 от
11.01.2022 за ползване на тарифен план ONE 24,99 за сим карта №
8935901187086381534 с тел.№ ********** и още едно Приложение № 1 от
11.01.2022 за цени и условия за ползване на услугата сателитна телевизия в
комбинация с фиксиран интернет през мобилна мрежа на мобилен оператор:
Главница 33,04 лева с ДДС за мобилни и допълнителни услуги,
предоставени в периода 21.02.2022-20.03.2022, мораторна лихва от 12,03
лева върху тази главница за периода от 07.04.2022 до 12.03.2025, както и
законна лихва за забава от депозиране на заявлението на 13.03.2025 до
изплащане на задължението;
Главница 32,98 лева с ДДС за мобилни и допълнителни услуги,
предоставени в периода 21.03.2022-20.04.2022, мораторна лихва от 11,70
лева върху тази главница за периода 11.05.2022 до 12.03.2025, както и
законна лихва за забава от депозиране на заявлението на 13.03.2025 до
изплащане на задължението;
Главница 31,86 лева с ДДС за мобилни и допълнителни услуги,
предоставени в периода 21.04.2022-20.04.2022, мораторна лихва от 11,06
лева върху тази главница за периода 07.06.2022 до 12.03.2025, както и
законна лихва за забава от депозиране на заявлението на 13.03.2025 до
изплащане на задължението, и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за следните претендирани суми:
27,79 лева с ДДС, представляваща „Такса за събиране на дължими суми“,
начислена във Фактура с № *********/26.04.2022;
2,00 лева – Обезщетение за обработка на просрочени задължения,
начислени в Сметка с № *********/11.02.2022;
100 лева – Неустойка устройство 021667944504; 00698247878, начислени
в Сметка с № *********/19.06.2022;
27,48 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
*********/19.06.2022;
20,31 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги, начислени в Сметка
с № *********/19.06.2022 за;
77,49 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
*********/19.06.2022;
98,31 лева – Неустойка – отстъпка от цена на услуги, начислени в Сметка
с № *********/19.06.2022;
8
68,49 лева мораторна лихва, явяваща се разликата над уважения размер
от 34,79 лева до претендирания от 103,28 лева.
ОСЪЖДА Н. Ю. А. с ЕГН ********** да плати 16,27 лева на „А. Б.“
ЕАД с ЕИК *** за сторените разноски по ч.гр.д.№ 180/2025 на ТнРС, както и
50,60 лева за сторените разноски по гр.д.№ 316/2025 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
– Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
9