Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2653 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.05.2016 г., посредством „ММ З.Б.”
ООД дружеството „Р.Л.К.” ЕООД, като собственик и ползвател на лек автомобил
марка „Ленд Роувър”, модел „Рейндж Ровър”, с номер на рама: SALGA3JF4EA163695, сключило
с ответника застрахователна полица № 0306Х0203796 за застраховки „Каско и
злополуки” за горепосочения автомобил. Дружеството добросъвестно изпълнявало
задълженията си по този договор, свързани със заплащането на застрахователната
премия, грижите за лекия автомобил и т.н. Поради прехвърляне собствеността
върху лекия автомобил на ищеца и свързаната с това обстоятелство пререгистрация
на превозното средство, ответникът сключил с „Д.Л.” АД съответно добавъци № 2 и
№ 3 от 01.07.2016 г., с които бил променен регистрационният номер на автомобила
по полицата, както и били прехвърлени всички права и задължения. Впоследствие
ищецът предоставил ползването на лекия автомобил на Гинка Николова Върбанова.
Посочва, че за времето между 19:00 часа на 16.11.2016 г. и 08:00 часа на
17.11.2016 г. описаният автомобил бил паркиран в гр. София, ж.к. „Борово” в
дворно място – паркинг към жилищен блок № 227, от където същият бил
противозаконно отнет от владението на неговия ползвател. Твърди, че веднага
след като на 17.11.2016 г. Г.Н.В.установила липсата му, уведомила както 06 – РУ
– СДВР, така и ищеца и ответника. Същият ден било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител, а именно: ЗМ № 3426/2016 г. за
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, пр. пр. № 47606/2016 г. по описа на СРП. С
постановление от 11.01.2017 г. наблюдаващият прокурор извършил преквалификация
на деянието от такова по чл. 346, ал. 1 НК в такова по чл. 194, ал. 1 НК и
спрял наказателното производство, поради обстоятелството, че в срока на
разследване, автомобилът не бил открит. Във връзка с уведомление от 17.11.2016
г. за заплащане на застрахователно обезщетение по сключената полица, ответникът
образувал преписка по щета № 10016030135915 по цитираната по-горе застрахователна
полица. Твърди, че предал на ЗАД „А.” АД всички необходими за приключване на
преписката и изплащане на обезщетението документи. Ответникът не изплатил
никаква част от застрахователното обезщетение, като с писма изх. №
100-2643/03.04.2017 г., № Л-7784/17.05.2017 г. и № 100-4214/12.06.2017 г.
категорично отказал да изплати обезщетение по сключената застрахователна
полица. Като аргумент застрахователят посочил, че след настъпване на
застрахователното събитие и уведомяването на застрахователя за това, на последния
бил предаден само един брой оригинален контактен ключ на лекия автомобил, което
било основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно
т. 59.6.8 от Общите му условия. В писмата се твърди, че проверките на
застрахователя показали, че при сключване на застрахователната полица, били
налични два броя оригинални ключове на лекия автомобил. Счита, че отказът е
напълно неоснователен. Поддържа, че ответникът няма основание да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение, защото разпоредбата на т. 59.6.8 от
ОУ се отнася единствено за случаите, в които при сключване на застрахователния
договор, автомобилът е бил деклариран от собственика му с повече от един
контактен ключ, като в конкретния случай това не е така. Твърди, че автомобилът
е бил деклариран от собственика му в предложението за сключване на
застрахователната полица само с един брой контактен ключ. Ответникът е имал
възможност да откаже сключването на договора или да се съгласи да носи риска
при съществуващото положение, че собственикът разполага само с един контактен
ключ. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ЗАД
„А.” АД да му заплати сумата от 211 229,64 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по сключената застрахователна полица, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и
сумата от 17 309,10 лева, представляваща законна лихва върху горната сума,
считано от 17.11.2016 г. до датата на исковата молба. Претендира разноски. С
допълнителна искова молба ищецът поддържа, че процесният автомобил е бил
придобит, деклариран пред ответника и съответно застрахован само с един
оригинален контактен ключ. Съществуването на втори по принцип ключ е
обстоятелство, с което не е запознат. Посочва, че е възможно автомобилът да е
произведен с повече от един контактен ключ, но той не е бил във владение на
ищеца и съответно последният не го е предоставял на Л.ополучателя по договора
за Л.. Оспорва представения към отговора на исковата молба документ – Приложение
№ 4 към договор за финансов Л. на ППС от 30.06.2016 г. относно истинността на
подписа за „Л.ополучател” под него, като твърди, че не е изпълнен от Мая
Маринова Христова и такъв документ от страна на „ММ Оперативен Л.” ООД не е
подписван.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Счита,
че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „А.”
АД. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
доброволна имуществена застраховка „Каско” на МПС, действаща за периода от
03.05.2016 г. до 02.05.2017 г. за лек автомобил „Ленд Роувър Рейндж Роувър”, с
рег. № *******. Твърди, че в уговорения срок от събитието застрахованият не е
предал втория контактен ключ на застрахования автомобил, какъвто е притежавал,
тоест знаел е за съществуването му и е бил в негово владение. Посочва, че при
сключване на застрахователния договор липсва изрично уведомяване на
застрахователя относно броя на контактните ключове и оборудването на
автомобила. Счита, че е налице хипотезата на изключен риск, уговорена в т. 14.8
от ОУ към застрахователния договор, тъй като на застрахователя са предоставени
неверни данни за застрахованото МПС и/или за застрахователното събитие. Отделно
от горното, твърди, че е налице неизпълнение на договорно задължение по т.
59.6.8 от ОУ към договора и това е самостоятелно основание да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение /т. 61 от ОУ/. Счита, че в случая е изпълнена и
хипотезата на чл. 408, ал. 3 от Кодекса за застраховане, тъй като е видно, че
събитието е настъпило в резултат на неизпълнение на задължения на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя. С оглед
изложеното, намира искът за главница за изцяло неоснователен. Оспорва искът и
по размер, като счита, че същият е завишен. Твърди, че действителната стойност
на МПС към датата на събитието е по-ниска от заявената. При условията на
евентуалност иска да се приложи редукция на размера на застрахователното
обезщетение от 50 %. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа изцяло възражението си за наличие на изключен
от покритието на полицата риск и неизпълнение на договорно задължение от страна
на ищеца. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е от комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0203796, че на 03.05.2016 г. между „Р.Л.К.“ ЕООД
и ЗАД „А.“ АД е сключен договор за застраховка, при клауза „Пълно каско“ за лек
автомобил „Ленд
Роувър”, модел „Рейндж Ровър”, с номер на рама: SALGA3JF4EA163695, със срок на застраховката от 03.05.2016 г. до 02.05.2017
г., за застрахователна сума 108 000 евро.
Установява се от представеното
предложение-декларация за сключване на застраховки „Каско“ и „Злополука“ от
03.05.2016 г., подадено от собственика „Р.Л.К.“ ЕООД, че към момента на
сключване на застраховката застрахованият е декларирал, че притежава 1 брой
оригинални ключове.
На 27.06.2016 г. между „Д.Л.“ АД,
като Л.одател, ММ Оперативен Л. ООД като Л.ополучател, ММ З.Б. ООД като
солидарен длъжник и Мая Маринова Христова като солидарен длъжник е сключен
договор за финансов Л. на пътни превозни средства/оборудване № 0003225Т1,
съгласно който ищецът се е задължил да придобие от трето лице – доставчик превозно
средство – 1 употребяван автомобил Рейндж Ровър със Шаси, съгласно Приложение №
1 към договора: SALGA3JF4EA163695.
Представено е Приложение № 4 към
договора за финансов Л. от 30.06.2016 г. между „Д.Л.“ АД, като Л.одател и „ММ
Оперативен Л.“ ООД като Л.ополучател, в чието описание е посочено, че ключовете
за процесния автомобил за ММ Оперативен Л. ООД са 2 броя. Документът е оспорен
от ищеца. При изпълнение задължението си по чл. 183 ГПК, ответникът заяви, че
не разполага с оригинал на документа, като с протоколно определение от
30.04.2018 г. документът – Приложение № 4 е изключен от доказателствения
материал по делото. С писмо от 11.05.2018 г. трето неучастващо в делото лице
„ММ Оперативен Л.“ ООД уведомява съда, че не разполага с изисканото Приложение
№ 4 към договора за финансов Л. на пътни превозни средства/оборудване №
0003225Т1 нито в оригинал, нито като копие и че такъв документ не е бил
подписван от представител на дружеството, в качеството му на Л.ополучател по
цитирания договор.
С Добавък № 2 от 01.07.2016 г. и с Добавък № 3 от
01.07.2016 г. към застрахователната полица е променен регистрационния номер на
горепосочения автомобил на ******* и всички права и задължения по полицата са
прехвърлени на Д. „Л.“ АД, със срок на валидност на добавъците от 01.07.2016 г.
до 02.05.2017 г.
Представени са Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства /“Каско“/, приети от ответника. Съгласно т. 14.8, по
тези Общи условия не се покриват пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на заблуда на
застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или
застрахователното събитие. В т. 59.6.8 е предвидено, че при предявяване и за
доказване на претенция към застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение и в съответствие със задължението си по т. 58.4, застрахования е
длъжен да представи на застрахователя оригиналите на: свидетелство за
регистрация на МПС – част І и част ІІ, документи за собственост и
застрахователна полица, както и следните реквизити: всички ключове за
заключване, контактни ключове, дистанционни управления за централно заключване,
аларма, имобилайзер и друга подобна сигнално-охранителна техника. Съгласно т.
61, при неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по т. 56, т.
58, както и ако не спази сроковете по т. 58.2.2 или т. 58.2.3 или не представи
който и да е от документите и/или реквизитите по т. 59, застрахователят може да
намали или откаже изплащане на обезщетение.
От приетото като доказателство удостоверение от 05.12.2016
г. на МВР, 06 РУ – СДВР се установява, че Г.Н.Б.е заявила за противозаконно
отнемане на гореописания автомобил, като същият е бил паркиран за времето от 19:00
часа на 16.11.2016 г. до 08:00 часа на 17.11.2016 г. в гр. София, ж.к.
„Борово“, в дворно място – паркинг към жилищен блок № 227.
Не се спори, а същото се установява и от
уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, че на 17.11.2016
г. застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилия риск, който е
образувал преписка по щета № 10016030135915.
Установява се, че с постановление за спиране на
наказателното производство от 11.01.2017 г. е спряно досъдебно производство № 3426/2016
г. по описа на 6-то РУ – СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 194, ал. 1 НК, тъй като авторът на престъпното деяние е останал неразкрит.
Видно е, че досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
затова, че на 16-17.11.2016 г. в гр. София, противозаконно е отнето чуждо МПС –
л.а. „Ленд Роувър“ с рег. номер: ******* и рама: SALGA3JF4EA163695, от владението на Г.В., без
нейно съгласие, с намерение да го ползва, собственост на „Д.Л.“ АД. С оглед
значителния период от време от отнемане на МПС е прието, че намерението на
неизвестния автор е не да ползва, а да свои вещта – престъпление по чл. 194,
ал. 1 НК.
С приемо-предавателен протокол по горепосочената
щета на 17.11.2016 г. ищецът е предал на ответника един брой оригинален ключ от
процесния автомобил.
Представени са 4 бр. списъци на необходимите
документи, изискуеми при заявен риск „Противозаконно отнемане на МПС“ на
застрахователя по преписка № 10016030135915, съгласно които последният предаден
документ – удостоверение от РУП и постановление на прокуратурата за спиране са
предадени на 21.02.2017 г., а останалите документи са предадени на 17.11.2016
г. и 18.11.2016 г.
С писмо от 03.04.2017 г. на ЗАД „А.“ АД
застрахователят е уведомил „Д.Л.“ АД, че отказва изплащане на обезщетение, тъй
като при окомплектоването на преписката е било установено, че при сключване на
застрахователния договор са налични 2 броя контактни ключа за застрахования
автомобил, а е представен 1 брой контактен ключ. Позовавал се е на т. 59.6.8 от
Общите условия за застраховка „Каско“ и е посочил, че за ЗАД „А.“ АД не
възниква задължение за изплащане на застрахователно обезщетение по преписка по
щета № 10016030135915.
С писмо от 17.05.2017 г. ищецът е възразил срещу
отказа на застрахователя, който с писмо от 12.06.2017 г. е потвърдил липсата на
основание за промяна на становището му от 03.04.2017 г.
От приетата по делото съдебно автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че средната пазарна стойност на лек автомобил Ланд Ровър Рейндж
ровър, с рег. № *******, определена към 16.11.2016 г. по метода на пазарните
аналози за българския пазар, възлиза на 141 715 лева. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че крайният резултат в заключението е цената без ДДС.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, в процеса следва да се установи съществуването на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения, настъпване
на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива,
настъпването на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка
със събитието.
По делото е
отделено като безспорно между страните, а това обстоятелство се доказа и от
ангажираните и обсъдени по-горе доказателства, че страните са били обвързани от
валиден договор за имуществено застраховане при клауза „Пълно каско“ за
процесния лек автомобил Ленд Роувър Рейндж Роувър, с рег. № *******, със срок
на застрахователно покритие, съобразно сключените към полицата добавъци от 01.07.2016
г. до 02.05.2017 г.
Не се спори, че
по време на действие на договора на 16-17.11.2016 г. процесният лек автомобил е
бил противозаконно отнет от владението на ищеца, за което събитие при ответника
е образувана преписа по щета № 1001630135915, по която са представени всички
изискуеми от застрахователя документи.
Видно е от
приложените писмени доказателства, че по образуваната във връзка със събитието
щета, ответникът е постановил отказ да изплати застрахователно обезщетение на
ищеца, като е приел, че застрахованият е представил 1 брой контактен ключ,
въпреки наличието на 2 броя контактни ключа за застрахования автомобил, поради
което на основание т. 59.6.8 от Общите условия не покрива щетите.
В настоящото
производство ответникът навежда като възражение срещу иска, че в уговорения
срок от събитието
застрахованият не е предал втори контактен ключ на застрахования автомобил,
какъвто е притежавал, тоест знаел е за съществуването му и е бил в негово
владение, поради което счита, че е налице хипотезата на изключен риск,
уговорена в т. 14.8 от ОУ към застрахователния договор, тъй като на
застрахователя са предоставени неверни данни за застрахованото МПС и/или за
застрахователното събитие. Поддържа също така основанието, на което
извънсъдебно е отказал изплащане на обезщетение, а именно наличие на
неизпълнение на договорно задължение по т. 59.6.8 от ОУ към договора, тъй като
не са представени всички ключове.
Съобразно чл. 362, ал. 1 КЗ, при сключването на застрахователния договор,
когато застрахователят е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник
или неговият З.Б. е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо
се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била
поискана информация и от него. В ал. 2 е предвидено, че за съществени за риска
обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и
писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не
може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били
налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е
поставил писмено въпрос.
В разглеждания случай се установява, че в предложение-декларация
за сключване на застраховката от 03.05.2016 г. застрахованият собственик „Р.Л.К.“
ЕООД е декларирал, че към момента на сключване на застраховката притежава 1 бр.
оригинални ключове. Подписаните след това добавъци с ищеца „Д.Л.“ АД са при
същите условия, както първоначалната полица.
При тази данни съдът намира за недоказано възражението
на ответника, че застрахованият е притежавал втори контактен ключ на
застрахования автомобил, който не е предал. Данни, че за процесния автомобил са
съществували 2 броя ключове и то за „ММ Оперативен Л.“ ООД се съдържат в
Приложение № 4 към договор за финансов Л. на ППС от 30.06.2016 г., но
посоченият документ е изключен от доказателствения материал по делото, поради
което не е годно средство да установи твърдения от ответника факт. Отделно от
това Л.ополучателят „ММ Оперативен Л.“ ООД изрично заявява по делото с писмо от
11.05.2018 г., че не разполага с такъв документ и че в качеството му на Л.ополучател
по договора за Л. не е подписвал такъв документ. С оглед изложеното съдът
намира, че не се установи в процеса да е налице обективно противоречие между
подадената от застрахования декларация при сключване на договора за застраховка
и действителното фактическо положение, поради което не е налице основание да се
откаже плащане на застрахователното обезщетение. В тежест на застрахователя е
да докаже положителния факт, че застрахованият е притежавал повече от един
контактен ключ за автомобила, което по същество би представлявало съзнателно
неточно обявяване на обстоятелство по чл. 362, ал. 1 КЗ, но в конкретния случай
такова доказване не е успешно проведено по делото от ответника.
Предвид установеното наличие на валиден
застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в договора
риск „кражба”, надлежното изпълнение на задълженията на застрахования за заявяване
на събитието и представяне на необходимите документи, както и липсата на
доказателства, че застрахованият е предоставил неверни данни за застрахованото
превозно средство и че не е изпълнил договорно задължение по т. 59.6.8 от
общите условия към договора – да предостави всички ключове за автомобила, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 405, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника ЗАД „А.“ АД за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение на ищеца.
С настъпването на застрахователното
събитие ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение в
уговорения размер, който е действителният размер на откраднатото имущество.
Това следва и от разпоредбата на чл. 386, ал. 2 вр. с чл. 400, ал. 2 КЗ, като
последната норма предвижда, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка, и при съобразяване и уговорките по
застрахователния договор с общите условия – чл. 405, ал. 1 КЗ. Обезщетеното
трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта
към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в
размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество. От заключението
на приетата съдебно-автотехническа експертиза се установи, че действителната
стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 141 715 лева, като в съдебно заседание вещото
лице допълни, че крайният резултат в заключението е цената без ДДС. При
добавяне дължимото ДДС, тъй като същото се включва в имуществото при неговото
закупуване, дължимото обезщетение възлиза на 170 058 лева. При
съобразяване постановката на Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на
ОСГТК на ВКС и доколкото застрахователната сума в полицата е уговорена в евро,
съдът следва да присъди вземането в същата валута. Ето защо искът следва да се
уважи до размера 86 949,27 евро, като за разликата до пълния предявен
размер подлежи на отхвърляне като недоказан.
Предвид уважаване на главния иск до
посочения размер, подлежи
на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг
от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 дни
от представяне на всички доказателства по чл. 106. Това е предвидено и в т. 82
от приложимите към процесния договор за застраховане Общи условия, съгласно
които изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15 дни след
представяне на всички изискани от застрахователя документи. В разглеждания
случай последният документ е представен на 21.02.2017 г., поради което
претенцията е основателна за периода от 09.03.2017 г. до 07.09.2017 г. и до
размера 8 661,90 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на
електронен калкулатор. За разликата до пълния предявен размер от 17 309,10
лева и за периода от 17.11.2016 г. до 08.03.2017 г. подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Ищецът и ответникът
претендират разноски. От страна на ищеца се доказаха извършени разноски в общ
размер на 16 458,55 лева, от които 9 141,55 лева за държавна такса,
200 лева за депозит за вещо лице и 7 117 лева за адвокатско възнаграждение. С
оглед уважения размер на исковете на дружеството следва да се присъдят разноски
в размер на 13 459,72 лева. На ответника се
дължат разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 54,66 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ ЗАД „А.“ АД, с ЕИК: *******,
с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на „Д.Л.“ АД, с ЕИК: *******,
с адрес: ***, МОЛ София, вх. „*******, сума в размер на 86 949,27 евро /осемдесет
и шест хиляди деветстотин четиридесет и девет евро и двадесет и седем евроцента/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Пълно каско“, сключена за лек автомобил Ленд Роувър
Рейндж Роувър, с рег. № ******* за настъпило на 16-17.11.2016 г. събитие „кражба“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба 07.09.2017 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сума в размер на 8 661,90 лева /осем хиляди шестстотин
шестдесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 09.03.2017 г. до 07.09.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над присъдения размер от 8 661,90
евро /с левова равностойност 170 058
лева/ до пълния предявен размер от 211 229,64 лева и иска за лихва за
забава за разликата над присъдения размер от 8 661,90 лева до пълния
предявен размер от 17 309,10 лева и да периода от 17.11.2016 г. до
08.03.2017 г., като недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „А.“ АД да заплати на „Д.Л.“
АД сумата в размер на 13 459,72 лева /тринадесет хиляди
четиристотин петдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/,
представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Д.Л.“ АД да заплати на ЗАД „А.“ АД сумата
в размер на 54,66 лева /петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляващи направени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: