Решение по дело №7417/2018 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

Гр.Плевен 08. 03. 2019 г.

   В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря  Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 7417 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба, с приложени към нея доказателства, от  М.К.Ч. ***  против ПРОКУРАТУРАТА НА Р. БЪЛГАРИЯ,  с правно основание чл.  2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  и  цена на иска 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата молба се посочва следното:  Досъдебно производство  е повдигнато обвинение по чл. 291,  ал. 1 от НК, като впоследствие по същото е предадено на съд, като по образуваното  НОХД № 23 / 2014 г. на Луковитския районен съд  е постановена първо оправдателна присъда. С решение № 95 от 01.07. 2014 г. по ВНОХД № 259 /2014 г. на Окръжен съд - Ловеч, е потвърдена присъда от присъдата № 25 / 03. 06. 2014 г. по НОХД № 23 / 2014 г. на Луковитския районен съд. Привличането на ищеца  като обвиняем по ДП и многократното му призоваване пред РС и в ОС като подсъдим по посочените дела от общ характер, са го  поставили  в унизително положение пред близките му  и приятелите му, като по този начин е бил  дискредитиран пред обществото и пред тях. Много от приятелите му са  се отдръпнали, не са контактували, не са разговаряли  с него, тъй като са считали, че не е  достоен за тяхната компания, че е мошеник и е  злоупотребявал с положението си. По делата в съда,  където съдиите са го  назначавали като вещо лице по геодезия са спрели  да го назначават,  докато получи  оправдателната присъда, тъй като се е разчуло  за делото .Това се е отразило  и на възнагражденията му като вещо лице и на начина му  на живот. За целия период от образуването на Досъдебното производство до потвърждаването  на оправдателната присъда по ВНОХД № 259 /2014 г. на Окръжен съд - Ловеч, е  бил под напрежение, страх, обзеверяване и стрес, че може  да бъде осъден за престъпление, което не е  извършил и да понеса наказания „лишаване от свобода" за тежко умишлено престъпление, каквото не е   извършил. Това е довело  до силното му  притеснение по време на образуване и водене на досъдебното и съдебните производства, чувството на безспокойство, несигурност, обезверяване в постигането на справедливост по водените процеси, което е разбило    социалния му  бизнес и финансов статус.

До деня на привличането му  като обвиняем не е  имал проблеми с полицейските, следствените, прокурорските и съдебни органи, бил е с чисто съдебно минало, а привличането му като обвиняем е довело и до регистрацията му  в криминалните картотеки на ОД на МВР.

С оглед гореизложеното, моли да се  постанови  решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от несправедливо водено и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, производството по което впоследствие е завършило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането -датата на привличането му като обвиняем до окончателно изплащане на задължението.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК чрез представител,   в който се      оспорва исковата претенция и се излагат подробни съображения.

ИЩЕЦЪТ М.К.Ч., редовно призован,  явява се лично и с процесуалния си представител от ПлАК.

За ОТВЕТНИКА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, редовно призовани, не се явява представител.

 Р.П.- П. редовно призована, представлява се от прокурор *** Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,  прави следните правни изводи:

 С оглед фактическите твърдения на ищеца, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание с правно основание чл.  2, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  и  цена на иска 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 17 от 2009 г., изм., бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:

1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";

2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

Описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, безспорно се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Установи се по безспорен начин, че ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в  състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***с участието на секретаря ***и в присъствието на прокурора ***,  като е разгледал докладваното от съдия ***НОХД №  23 / 2014  г.  и  въз  основа на Закона и доказателствата по делото е признал подсъдимия М.К.Ч., роден на *** г. в гр. ***, живущ *** ***, български гражданин, българин, висше образование - геодезист, женен, упражняващ свободна професия - вещо .лице със специалност „геодезия, фотограметрия и картография", неосъждан, с ЕГН ********** , за НЕВИНЕН в това, че на 20.10.2011 г. в  гр. Червен бряг, обл. Плевен, пред Районен съд Червен бряг, като вещо лице със специалност „геодезия, фотограметрия и картография", назначен по гр. д. № 720 / 2010 г. по описа на Районен съд Червен бряг, "устно съзнателно дал невярно заключение по възложената му съдебно-техническа експертиза относно определяне границата между два поземлени имота ПИ № 923186, собственост на ищеца ***, и ПИ № 923079, собственост на ответниците ***от гр. Червен бряг и П. *** от гр. София, находящи се в землището на гр. Червен бряг, в местността „Ежков връх", изразяващо се в твърдението, че фургонът и кладенецът, собственост на ответниците, изцяло лежат в техния имот и не навлизат в имота на ищеца, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 291, ал. НК.

От разпита на свидетелката ***се установява, че през визирания  период от време,   ищецът е преживял изключително сериозни притеснения, негативни изживявания и неудобства от воденото против него неоснователно наказателно преследване за престъпление. Посочените свидетели установяват, че ищецът  е преустановил трудовата си дейност, като до настоящия момент не си е намерил подходяща работа и не реализира никакви доходи. По тази причина, приятелите и близките на ищеца започнали да странят от него, а последният се затворил в себе си, настъпила промяна в личността му, имал проблеми със съня,  изпитвал притеснения,  отказвал да общува с приятели. Обстоятелството, че е уличен в престъпление, за което се считал за невинен, се отразило неблагоприятно върху емоционалното му състояние. Станал неконтактен, потиснат и затворен.

           Установен е  фактът на претърпените от ищеца  неимуществени вреди и причинната връзка с воденото против него наказателно производство и неоснователно обвинение.  Обезщетението, което се дължи по чл. 2 от ЗОДОВПГ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение, се определя по справедливост, като се преценява тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на пострадалия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му с близките. От неоспорените свидетелски показания и писмени доказателства се установи, че се касае до обвинение в престъпление, отразило се изключително негативно на ищеца по описания по - горе начин, преживял големи притеснения, влошил се начинът му на живот, преживял емоционална криза. За доказване неблагоприятните последици и увреждането на личността от неоснователното обвинение не са необходими специални познания по медицина и събиране на епикризи, не е задължително  в тази връзка ищецът да   посещава личния си лекар, психиатър или психолог.

        Установи  се, че последиците от незаконосъобразното обвинение в извършване на престъпление са се  отразили негативно на физическото му здраве, психика, на контактите  в социалния му живот, на положението му в обществото, в това число върху възможностите  за професионална изява и развитие.

        Установи  се, че несправедливата наказателна репресия спрямо ищеца  е довела до накърняване на доброто му име в обществото, както и до уронване  авторитета му сред близки и приятели.  Ищецът не е  осъждан за престъпление от общ характер и воденото против него наказателно преследване му е причинило негативни емоции, свързани с притеснения и стрес за изхода на делото. Негативните последици върху личността му са пряка и непосредствена последица от обвинението.

        Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В резултат на незаконосъобразното обвинение в извършване на престъпление, са му били причинени неимуществени вреди, които следва да бъдат заплатени от държавата, тъй като са извършени от неин орган, в конкретния случай - РП Плевен.  

        Гореизложеното води до извода, че  искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е доказан по основание. Съдът счита, че следва да уважи  изцяло  исковата претенция до размер, който е  съразмерен на търпените  страдания, а именно  20 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неправомерното обвинение в извършване на  престъпление.  Присъждането на  законната лихва,  считано от датата на увреждането - датата на привличането му като обвиняем до окончателно изплащане на задължението, съдът намира за неоснователно по изложените от прокурорката ***съображения.  При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски за държавна такса   в размер на    10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Мотивиран от горното, Плевенският районен съд

                                   

                                                            Р      Е      Ш      И:

       

        ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на  РБългария, ДА ЗАПЛАТИ   на М.К.Ч.,  ЕГН **********,  съдебен  адрес: ***, ***сумата от   20 000 лв.  / двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от несправедливо водено и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер, производството по което впоследствие е завършило с оправдателна присъда на Луковитския РС, влязла в сила на 01. 07. 2014 г. по НОХД № 23 / 2014 г, като отхвърля като неоснователна претенцията за законната лихва,  считано от датата на увреждането - датата на привличането му като обвиняем.  

  ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 11 от ГПК, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор на РБългария, ДА ЗАПЛАТИ   на М.К.Ч., с ЕГН **********,  чрез адв. Д.Н. ***, ***,  направените разноски по делото  в размер на    10 лв. за държавна такса и за   адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: