мотиви
към присъда № 222 от 21.12.2016г. по н.о.х.д. № 4949/ 2015г. по описа на Районен съд – гр.Б.
Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Б.ка районна
прокуратура, с който на подсъдимия А.И.П. ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за престъпление по чл.213а, ал.1 от НК за това, че на 13.01.2010г., около
12.30 часа в помещение, находящо се на ул.”Р.К.” №**. гр.Б., с цел да принуди П.П.П.
с ЕГН ********** да се разпореди със свое право, а именно да прехвърли 50 % от
дяловете на Ф.-1ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Б., ж.к.Б.**,
бл.**, зала „П.”, партер, с управител и съдружник П.П.П. ЕГН ********** го
заплашил с насилие и унищожаване на игрални автомати, собственост на Ф.-1ООД,
находящи се в игрална зала „П.”, в гр.Б., ж.к.Б.**, бл.**, партер и за
престъпление по чл.339, ал.1 от НК , за това, че на 19.09.2011г., в
къща, находяща се в гр.Б., кв.”Кр.”, ул.”Л.*” № **, държал боеприпаси, а
именно: 29 броя патрони марка „Smith & Wesson”, калибър 40/10,1 мм/; 28
броя патрони калибър 7,62x54R, 24 броя патрони калибър 7,62x54R ловен вариант и
56 броя патрони марка „Smith & Wesson”, калибър 38 /9.04мм/, без да има за
това надлежно разрешение.
В сроковете по чл.77, ал.3 от НПК по чл.85, ал.3
от НПК пострадалото лице от престъплението по чл.213а, ал.1 от НК П.П.П. с ЕГН **********
е депозирал молба за конституирането му като частен обвинител и граждански
ищец. За разглеждане е приет граждански иск против подсъдимия А.И.П. за
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 20000 лева, ведно с акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва, от дата на увреждането, като П. е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че фактическата обстановка по
внесения обвинителен акт е безспорно установена. Моли съда да индивидуализира
наказанията за престъпленията по чл.213а, ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК
при приложението на чл.55 от НК.
Повереникът на
частния обвинител и гражданския ищец, поддържа обвинението и предявения
граждански иск. Счита, че фактическата обстановка за обвинението по чл.213а,
ал.1 от НК е безспорно доказана, като релевира подробни съображения в тази
насока. Моли за уважаване на гражданския иск в предявения размер.
Защитникът на подсъдимия по същество моли съда
да признае подсъдимия за невинен. Счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, като развива подробни съображения. Пледира за
оправдателна присъда и по двете обвинения.
Подсъдимият не
се признава за виновен. Дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие.
Моли съда да постанови оправдателна присъда.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът намери следното :
С решение по ф.д. № 2458/1996г. в търговския
регистър на Окръжен съд-Б. е било вписано Ф.-1 ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала и управител бил свидетеля Н.И.В..
С решение от 08.04.1997г. по фирменото дело
била вписана промяна, относно приемане на свидетеля П.П.П. за съдружник,
прехвърляне на дялове на същия и преобразуване на Ф.-1 ЕООД във Ф.-1 ООД.
С решение на съда от 13.03.2006г. са били вписани
промени относно изключване на свидетеля Н.И.В. и преобразуване на Ф.-1ООД, ЕИК ****** отново във Ф.-1ЕООД, поради изключване на свидетеля Н.И.В.,
като съдружник, съгласно решение на Общото събрание от 15.12.2005г.. Със същото
решение В. бил освободен като управител.
Впоследствие с решение от 20.07.2007г. по
ф.д.№ 2458/1996г. по описа на Окръжен съд-Б. отново била вписана промяна в
партидата на дружеството – приемане на нови съдружници и преобразуване на Ф.-1 ЕООД във Ф.-1 ООД.
Към януари 2010г. Ф.-1ООД ЕИК ******
било управлявано и представлявано от свидетеля П.П.П.. Седалището и адреса на управление на
дружеството били в гр.Б., ж.к.”Братя Миладинови”, бл.**, зала „П.”,
партер. Съдружници в дружеството били свидетелят П.П.П. и лицата Р. П. и Н.
П., като свидетелят П. притежавал над 50 % от дружествените
дялове. Предметът на дейност на
дружеството бил организиране на хазартни игри, като дружеството
стопанисвало три игрални зали, между които зала „П.”, находяща се в гр.Б.,
ж.к.”Братя Миладинови” и зала „Е.”, находяща се в гр.Б.,
ж.к.”М.р.”. В зала „П.” се
намирали 58 броя игрални автомати /ротативки/, 1 брой електронен игрален
автомат - рулетка и 1 брой ТВ-видеостена.
На 12.09.2005г. свидетелят Н.И.В.
към този момент съдружник и управител на Ф.-1ООД-Б. издал запис на заповед за
сумата от 135000 евро с падеж 10.09.2008г. в полза на лицето Иво В.
Манойлов. Със заповед по чл.417 от ГПК
от 28.01.2009г. на основание горепосочената запис на заповед, по ч. гр. дело №
39491/2008г. по описа на Районен съд-гр.София съдът разпоредил длъжникът Ф.-1ООД, ЕИК ****** да заплати на
взискателя Иво В. Манойлов сумата 135000 евро, заедно с лихви и разноски.
Образувано било изпълнително дело по описа па ЧСИ с район на действие СГС. Тъй
като длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение, с определение от
02.04.2009г. заповедният съд спрял изпълнението. По искане на взискателя от
запор на банкови сметки, изпълнението се насочило върху движими вещи. По тази
причина делото било изпратено по местонахождението на вещите в гр.Б..
Изпълнителното производство било образувано под № 20097070400018/09г. по описа
на свидетеля Т.Н.М.-*** действие Окръжен съд-гр.Б.. Свидетелят М. продължил да
извършва изпълнителни действия, изразяващи се в изпращане на покани за
доброволно изпълнение, опис и оценка на движими вещи и продажба чрез явен търг
с устно наддаване на 10.07.2009г.. На същата дата 10.07.2009г. била извършена
публична продан, при която вещите предмет на публичната продан - 58 броя игрални автомати /ротативки/, 1 брой електронен игрален автомат
- рулетка и 1 брой ТВ-видеостена, намиращи се в
игрална зала „П.” в ж.к.”Братя Миладинови”, гр.Б., били продадени на Д.Р.М.,
който бил обявен за купувач на вещите.
По отношение на
гореизложените обстоятелства не се спори от страните. Същите се установяват,
както от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, в т.ч. решения по ф.д. № 2458/1996г. по описа
на Окръжен съд-Б. от 08.04.1997г., 17.11.1998г., 30.12.2005г., 13.03.2006г.,
протоколи от проведени заседания на Общо събрание на съдружниците във Ф.-1 ООД
от 15.12.2005г., 31.01.2006г., 07.02.2006г. и др. , покани за свикване на Общо
събрание, обявление от 03.07.2009г. на ЧСИ Т.М. за публична продажба на движими вещи чрез явен търг с устно
наддаване, протокол за продан на движими вещи чрез явен търг с устно наддаване
от 10.07.2009г. по изп.дело № 20097070400018/09г. по описа на ЧСИ Т.Н.М., така
и от показанията на свидетелите Н.И.В., Д.Р.М., Т.Н.М., П.П.П., К.Ч.К., А.Т.И.
и др.. Посочените доказателства са събрани съгласно предвидените н НПК
способи, кореспондират помежду си, като свидетелските показания са обективни
логични и последователни, поради което бяха ценени от съда.
С договор за продажба на движими вещи от
12.01.2010г. свидетелят Д.Р.М. продал на „З.к.”
ЕООД” ЕИК ****, представлявано от подсъдимия А.И.П.,
известен с прозвището „К.”, всичките 58 броя игрални автомати
/ротативки/, 1 брой електронен игрален автомат - рулетка и 1 брой ТВ-видеостена. На
подсъдимия П. му било известно, че тези движими вещи се намират в игрална зала „П.”,
както и че същата се стопанисва от „Фокс 1” ООД, чийто управител е свидетелят П.П.П..
Подсъдимият познавал лично П., тъй като с него имали дългогодишни приятелски
отношения и още на следващият ден 13.01.2010г. потърсил контакт с него, за да
му съобщи за закупените игрални автомати и заяви претенциите
си. Подсъдимият потърсил свидетеля по телефона, но тъй като
не успял да се свърже с него се обадил на свидетеля Д.А.П., който бил негов
чичо. Няколко минути по-късно двамата се срещнали и подсъдимият показал на
свидетеля документите за закупените игрални автомати. Според показанията на
свидетеля Д.А.П., подсъдимият П. поискал да осъществи контакт с племенника му,
за да „оправят” нещата между тях, за
да не става по „другия начин”, без да
уточнява нищо конкретно. От своя страна свидетелят Д.А.П. се свързал с
племенника си –свидетеля П.П.П., като му съобщил за разговора с подсъдимия и му
предал точно това, което последният бил казал. Казаното според показанията на
свидетеля П.П.П. създало силно чувство на страх у него, тъй като познавал добре
подсъдимия. След като узнал за този разговор, свидетелят П.П.П. се свързал по
телефона с подсъдимия. Последният му предложил да се срещнат в заведение „Нико”,
находящо се на партерния етаж на ул.„Р.К.” №** в гр.Б.. Въпросното
заведение, видно от приложения договор от
05.01.2010г. било отдадено под наем, на „Тео груп-Нико”ЕООД от В. Н. Д., с която
подсъдимият живеел във фактическо съжителство. От показанията
на свидетелите М.Г.Т., П. Я. Б., К. П.П. и Х.В.П.
заведението било открито на 06.12.2009г., като последният сочи, че същото било
наето от него оборудвано, тъй като преди това било експлоатирано от фирмата на
подсъдимия. Към 13.01.2010г. то все още не функционирало като такова, но имало
персонал, било оборудвано и ползвано от подсъдимия П. като офис, където се
събирал с приятели и провеждал срещи.
Към обяд на 13.01.2010г. свидетелят П.П.П.
отишъл на мястото на уговорената среща, заедно със свидетелите Б.М.Г. и Т.Д.Ш.,
които били служители във Ф.-1ООД. Последните двама останали отвън в автомобила,
с който пътували, а свидетелят П. влязъл в заведението сам, където го чакал
вече подсъдимия П.. От значение за обвинението е дали по същото време в
заведението е имало други лица. Това обстоятелство бе установено чрез гласни
доказателствени средства, посредством показанията на свидетелите М.Г.Т., Р.Д.Т.
и обясненията на подсъдимия от една страна и от друга, тези на свидетелите П.П.П.,
Б.М.Г. и Т.Д.Ш., показанията на последния прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК. При така очертаните
две групи свидетели всяка, от които дава противоположна версия, съдът на база
впечатленията си при проведените разпити, при условията на непосредственост по
смисъла на чл.18
от НПК счита, че показанията на свидетелите М.Г.Т., Р.Д.Т. дават в пълнота онази достоверност на случилото се, която
се гради на логичност, последователност и непредубеденост. Тези свидетели
обективно изложиха фактите такива, каквито в действителност са се случили. И двамата сочат, че в заведението по време на срещата между подсъдимия
и П. е имало присъствие и на други лица, в т.ч. персонала на заведението –
барман и сервитьорка, свидетелите М.Г.Т., Р.Д.Т., както и покойният Д.С.К.,
разпитван в досъдебното производство, като последните трима са станали преки
свидетели очевидци на срещата на подсъдимия и свидетеля П.. Свидетелят Т. сочи,
че още при влизането разпознал свидетеля П.П.П., тъй като били близки с
подсъдимия. Двамата се поздравили и седнали на масата до бара, където стоял той
с останалите лица. Масата, на която седели подсъдимият и свидетелят П. била в
близост до тях, поради което се чувал отчасти разговора между тях. Свидетелят
чул как подсъдимият П. говорел за игралните машини, които купил. Той искал да
си вземе машините, тъй като били негови. Впоследствие свидетеля Т. разбрал, че
тези машини се намирали в залата на П.. Двамата разговаряли нормално, до
момента, в който свидетелят П.П.П. станал от масата и казал „ Няма да ти дам никакви машини”, а
подсъдимият му отговорил „Тогава ще се
съдим, защото няма друг вариант”. Тръгвайки към вратата на заведението П.
казал на подсъдимия „Ако искаш ме съди,
аз тези машини няма да ти ги дам”. Казаното от него напълно кореспондира с
показанията на свидетеля М.Г.Т., който също чул част от разговора между
подсъдимия и свидетеля П., тъй като стоял на бара и бил близо до тяхната маса. Според
свидетеля двамата разговаряли за някакви игрални автомати. Подсъдимият казал на свидетеля, че с него са приятели и се
познават от доста време и иска да разбере какво ще правят с тези автомати –
дали П. ще му ги плати, или ще остави подсъдимия да си ги вземе, или ще правят
някакво съдружие. Тогава П. казал на подсъдимия „Ти ще ме рекетираш ли мене?”. Свидетелят твърди, че подсъдимият
казал на П., че всичко е изрядно, но въпреки това не можели да се разберат с него
и тогава подсъдимият казал, че ще се съдят, а П. казал „Добре съди ме.” и си тръгнал. Разговорът между двамата протекъл
нормално, без повишаване на тон. При проверката и оценката на доказателствата
съдът констатира, че показанията на тези двама свидетели са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират помежду си, както и
отчасти с показанията на П. и напълно с обясненията на подсъдимия, които освен
право на защита са и гласно доказателствено средство, поради което съдът ги
кредитира изцяло.
Според показанията обаче на свидетелите Б.М.Г. и Т.Д.Ш. в заведението нямало други хора освен подсъдимия и
свидетеля П.. Техните показания не могат да се ценят от съда, тъй като двамата
не са придобили преки впечатления. Те не влезли вътре в заведението, а са
стояли в автомобила, който бил паркиран отпред на улицата. Свидетелите не са
имали обективната възможност да възприемат визуално и непосредствено
обстановката вътре, тъй като от разпита на свидетеля Ш. стана ясно, че не се
виждало добре. Стъклата на заведението са били затъмнени, матирани, а по същото
време валяло, което неминуемо в случая ограничава видимостта. От друга страна
при оценката на показанията на тези свидетели съдът отчете вероятната
заинтересованост и пристрастност на свидетеля Г., предвид обстоятелството, че и
към настоящия момент същият е служител във Ф.-1ООД, чийто управител е частния
обвинител П.П.П.. Според съда може с основание да се предположи, че е налице
стремеж от страна на тези свидетели да подкрепят една различна версия за
случилото се, лансирана от свидетеля П.П.П.. Освен това при
оценката на доказателствата съдът отчете процесуалното поведение на повереника,
касаещо липсващото съгласие по чл.281, ал.5 вр. чл.1, т.4 от НПК за приобщаване
чрез прочитане показанията на починалия свидетел Д.С.К. от досъдебното
производство, при все, че същият е бил
пряк свидетел – очевидец на гореописаните събития. По тази причина показанията на
свидетеля К. не са приобщени към доказателствената съвкупност, въпреки тяхната
безспорна относимост и значение към предмета на делото.
Показанията на свидетеля П.П.П.
съдът прецени, както отделно, така и във връзка с останалите доказателства. П.
при разпита си сочи, че подсъдимият А.И.П. първо му показал документите, с
които закупил процесиите игрални автомати и видеостена и поискал от него да му
прехвърли 50 % от дяловете на Ф.-1ООД и по този начин да работят заедно.
Свидетелят П. му казал, че Д.Р.М. не е бил собственик на тези игрални автомати,
респективно като не ги е придобил, не може да ги прехвърля на другиго. Казал
му, че няма да му даде машините, да си търси парите от М. и да се оправя.
Свидетелят предложил на подсъдимия техните адвокати да се свържат и прегледат
документите, като казал, че нещата трябва да се решат по нормален начин. Подсъдимият
категорично декларирал пред свидетеля, че той е собственик на движимите вещи, и
каквото иска, това ще прави с тях и не го интересуват никакви адвокати. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля П., че подсъдимият е крещял и говорел със
силно повишен тон, предвид показанията на свидетелите М.Г.Т. и Р.Д.Т., че
разговорът между тях е протекъл нормално, без повишаване на тон. Откровено
свидетелят П. съобщава, че по време на разговора с подсъдимия изпитвал
притеснение и страх. Когато попитал подсъдимия „А**, ти рекетираш ли ме?”, отговорът на последния бил, че именно той е мозъкът на всичко, което му
се случвало от една година, като започнал
обяснява за отношенията си със свидетеля Н.И.В., лице посочено от
свидетеля като „П. Д.”, началника на
полицията в Б.. Свидетелят П. цитира казаното от подсъдимия „До няколко дни хубаво си помисли, ако
прехвърлиш дяловете, няма да имаш проблеми с имуществото на фирмата, находящо
се в тази зала, няма да имаш и лични проблеми.”.
Според показанията на свидетеля П.П.П. на следващият ден 14.01.2010г.
подсъдимият започнал периодично да му звъни по телефона и да го заплашва с
думите ”Ще те наредя”, „Ще те постеля”.
Предвид констатираното съществено противоречие в показанията на свидетеля относно
това кога са били казани инкриминираните изрази ”Ще те наредя”, „Ще те постеля”, съдът чрез техниката на чл.281,
ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК приобщи неговите
показания, дадени в досъдебното производство.
Свидетелят П. сочи, че и възприел казаното от подсъдимия като заплахи към
личния му живот и този на близките му. След като приключил разговорът между
двамата и П. категорично декларирал несъгласието си с казаното от подсъдимия,
той напуснал заведението и си тръгнал с чакащите го отвън придружители –
свидетелите Б.М.Г. и Т.Д.Ш..
При обясненията си дадени в
хода на съдебното следствие подсъдимият А.И.П. твърди, че действително на
13.01.2010г. е провел разговор на процесната дата със свидетеля П., но отрича
да му е отправял заплахи. Според подсъдимия в заведението присъствали новите
наематели, обслужващ персонал, както и свидетелите М.Г.Т., Р.Д.Т. и покойният Д.С.К..
Обясненията на подсъдимия напълно кореспондират с показанията на разпитаните
свидетели Т. и Т., като не се констатираха никакви несъответствия между тях. По
делото липсват данни за пряка или косвена заинтересованост на тези свидетели, независимо
от приятелството им с подсъдимия, поради което съдът прие, че техните показания
като преки свидетели- очевидци са обективни, съответстват на обективната истина
и следва да бъдат ценени.
От приобщените по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК показания на свидетеля В.Д.С. се установява,
че в началото на 2010г. се срещнал със свидетеля П.П.П., с когото се познавали
от доста години. Последният му споделил, че има проблеми с лице с прякор „К.”,
който се опитвал да му вземе игралните автомати. Казал му, че същият притеснява
него, жена му и децата му, създавал проблеми в работата му, ходил с охрани в
местата, където той имал игрални автомати, системно го тормозел и го заплашвал.
Свидетелят С. посъветвал П. да се обърне към полицията и потърси съдействие.
Според показанията на свидетеля С. няколко дни след това, най-неочаквано за,
негов приятел му споделил, че това лице „К.” искал да се види с него, защото
имал проблеми с неговия приятел – свидетеля П.П.П.. Срещата между свидетеля С.
и подсъдимия П. се състояла в гр.София, в хотел ”Хилтън”, като разговорът не
продължил повече от 5 минути. С подсъдимия имало още едно лице, впоследствие
разпознато като свидетеля Н.И.В., видно от приложения протокол за разпознаване
на лица от 23.06.2010г.. На края на разговора подсъдимият казал, че ще потърси
правата си по съдебен ред и няма да притеснява свидетеля П.. Показанията на В.Д.С.
напълно кореспондират с тези на свидетеля Н.И.В., поради което тяхната
доказателствена стойност бе напълно кредитирани от съда
На
27.01.2010г. е депозирана искова молба вх.№ 283/27.01.2010г. по описа на
Окръжен съд-Б. от З.к.”ЕООД, представлявана от подсъдимия А.И.П. като управител
и в качеството на пълномощник на свидетеля Д.Р.М. против Ф.-1ООД с правно
основание чл.108 от ЗС и чл.73, ал.1 от ЗС. По този начин подсъдимият е потърсил
съдебна защита на правата на „З.к.” ЕООД относно закупените игрални автомати и
видео стена по исков ред, чрез предявяване на ревандикационен иск против Ф.-1ООД
за предаване владението на процесните вещи и иск за обезщетение за ползването
им без правно основание. Със същата искова молба е направено искане за
допускане обезпечение на иска по чл.108 от ЗС чрез налагане на запор върху
движимите вещи-предмет на иска и чрез налагане на запор върху всички банкови
сметки на длъжника. По повод исковата молба е образувано гр.д.№1144/2010г. по
описа на Районен съд-Б. и постановено определение № 1518/04.03.2010г., с която
е допуснато обезпечение на висящия ревандикационен иск чрез запор на движими
вещи, в игрална зала „П.”, общо 58 броя игрални автомати и видеостена. Издадена
е обезпечителна заповед на 05.03.2010г.. Въз основа на издадената обезпечителна
заповед е било образувано изп.дело № 35/2010г. по описа на ЧСИ Бакалов, по
което е бил извършен опис на процесните движими вещи, находящи се в зала „П.”.
Посочените обстоятелства се установяват от приложените към делото копие от
искова молба вх.№ 283/27.01.2010г. по описа на Окръжен съд-Б., обезпечителна
заповед от 05.03.2010г. по гр.д.№1144/2010г.и др.
Междувременно подсъдимият А.П.П.
се срещнал със свидетеля Т.Н.М.- частен съдебен изпълнител, по описа на който
било образувано изпълнителното производство № 20097070400018/09г.. Подсъдимият се
легитимирал като собственик на първоначално описаните в зала „П.” и продадени
на свидетеля Д.Р.М. игрални автомати и видеостена. Свидетелят М. установил, че
запорираните и продадени на свидетеля М., впоследствие закупени от подсъдимия П.
игрални автомати не са налични в зала „П.”, което довело до проверка, дали
същите не са преместени в друга зала на длъжника. Според показанията на
свидетеля М., по време на цялото производство била оказвана яростна съпротива и
огромен натиск върху изпълнението, както от служители на Ф.-1ООД, така и от
свидетеля К.Ч.К., като пълномощник на длъжника. Последният уведомил свидетеля М.,
че има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по което
всички движими вещи на длъжника били приобщени като веществени доказателства. Гореописаните
обстоятелства бяха установени в хода на проведеното съдебно следствие чрез
показанията на свидетелите Т.Н.М., К.Ч.К., Б.М.Г., П.П.П., И.Д.К., Ж.К.Ц., Д.А.П.,
Д.Р.М., А.Н.Х., К.Г.К. и Н.С.Я., както и от приложените в тази връзка писмени
доказателства. Техните показания не са от особена релевантна значимост за
обвинението по чл.213а, ал.1 от НК, но въпреки това тяхната доказателствена
стойност на косвен източник бе ценена от съда, тъй като допринасят за установяване
на събития, последвали срещата на 13.01.2010г..
На 22.02.2010г. свидетелят П.П.П.
депозирал молба–жалба до директора на ОД на МВР-Б. с копие до Окръжна
прокуратура- Б., в която описал подробно случилото се на 13.01.2010г. с
оплакване, че подсъдимият А.И.П. иска да го рекетира и изнудва.
В хода на производството на основание
чл.15, ал.1 от ЗСРС и на основание чл.174 от НПК е дадено разрешение от
председателя на Окръжен съд-Б. по чл.6 от ЗСРС по отношение на подсъдимия А.И.П.,
чрез използване на технически средства и документиране чрез звукозапис. Съгласно
протокол № RB 202007-001-05/0304-22-217/13.09.2010г. за изготвяне на веществени
доказателствени средства „звукозапис на
разговор по мобилен телефон” от прилагане на специални разузнавателни средства,
свидетелят П.П. неколкократно, по своя инициатива е търсил контакт с подсъдимия
П. по мобилния телефон. Видно от разпечатка на разговорите, водени помежду им П.П.
сам е звънил на подсъдимия за да проведе разговор с него на следните дати :.
разговор № 16, л.29, том 5 от ДП, под № 122е5640 от 16.03.2010г. в 12.23 часа, разговор
№ 17, л.46, том 5 от ДП, разговор № 122е640F от 16.03.2010г. от 12.53 часа и разговор
№ 29, л.76, том 5 от ДП, обозначен като 12445аЗв от 22.03.2010 от 18.46 часа.
В производството са разпитани като свидетели
С.Й. и Д. А.Н., извършени са множество разпознавания на лица, които са
неотносими към предмета на делото, поради което съдът не счита за необходимо да
обсъжда подробно при анализа с останалите доказателства.
При така установената фактическа обстановка и
обсъдения доказателствен материал, не се
установява сочената от държавното обвинение заплаха от страна на подсъдимия П.
спрямо свидетеля П.П.П. с насилие и унищожаване на игрални автомати,
собственост на „Ф** 1”ЕООД, с цел да принуди последния да
поеме имуществено задължение и извърши имуществено разпореждане в негова полза.
Престъплението
по чл.213а,
ал.1 от НК е на формално извършване. Чрез конкретно описани форми на
принуда се цели изнудваният да се разпореди с вещ, право или да поеме
имуществено задължение, като целта е да се постигне желаното от подсъдимия
поведение - действие на разпореждане от страна на пострадалия с право, вещ или
поемане на имуществено задължение, което не е желано. При престъплението по чл.213а, ал. 1 от НК деянието е довършено
със самото свеждане до знанието на изнудвания какво поведение се иска от него,
съпътствано със заплаха за физическо или психическо насилие над личността или
имуществото му или друго тежко противозаконно действие спрямо ближни. Исканото
поведение от пострадалия за поемане на
задължение е от такъв характер, че би довело до увеличаване на пасивите в
имуществената сфера на пострадалия, като за съставомерността по чл.213а
от НК е без значение дали разпореждането, в резултат на упражнената
принуда, ще е по отношение на собствено имущество на принуденото лице или е
собственост на трето лице, чието имущество то владее.
Според съда инкриминираните изрази, посочени в обвинението ”Ще те наредя”, „Ще те постеля”, не съдържат заплашително послание.
Тези изрази са били отправени лично от подсъдимия към
свидетеля П. и са били между тях двамата, в контекста на водения разговор, като
формирането на страхови представи у пострадалия не е станало непосредствено
след получаването им, а няколко дни след това. Този извод се потвърждава от
факта, че свидетелят П.П.П. едва на 22.02.2010г. е потърсил съдействие, чрез
сезиране на полицията и прокуратурата за действията на подсъдимия. Прави
впечатление, че хронологично молбата-жалба на П.П. *** и Окръжна прокуратура-Б. е била входирана близо месец и половина
след проведената среща на 13.01.2010г. и след завеждане на гражданското дело от
страна на „З.к.”ЕООД срещу Ф.-1 ООД. Анализът
на доказателствената съвкупност обосновава извод, че повдигнатото обвинение спрямо
подсъдимия А.П.П. е изградено единствено на показанията на свидетеля П.П.П.,
без същите да намират опора в останалите, значителни по обем и съдържание доказателствени
материали относно релевантния факт. При формиране на обвинението са игнорирани показания
на преки свидетели- очевидци, само поради приятелските им отношения с
подсъдимия. Техните показания, както бе отчетено от съда се явяват достоверни, логични, обективни и
съответни на останалите гласни и писмени доказателства. Обвинението не е
отчело обстоятелството, че между подсъдимия и свидетеля са били налице
изострени отношения по повод имуществения спор за игралните автомати. Безспорно
изяснен факт е, че инициативата за срещата между свидетеля П. и подсъдимия А. е
била на последния. Именно той сам е потърсил П.. Подсъдимият с ясното съзнание,
че е собственик на процесните движими вещи се е легитимирал, като такъв пред свидетеля П. показвайки документите
за придобиването им. Със същата увереност същият е поканил свидетеля П. на
среща, за да му заяви претенциите си към закупените игрални
автомати и видеостена и да му предложи и обсъди съдружие за експлоатацията на
същите. Именно в контекста на казаното е и цитирания от свидетеля П. израз „До няколко дни хубаво си помисли, ако
прехвърлиш дяловете, няма да имаш проблеми с имуществото на фирмата, находящо
се в тази зала, няма да имаш и лични проблеми”. Обективно установен факт по
делото е, че подсъдимият на 27.01.2010г. е предявил правата си относно
закупените игрални автомати и видео стена по исков ред, изчаквайки „до няколко дни” след проведения
разговор той да „помисли”. Този факт сочи, че подсъдимият е предприел
законови действия за защита на правата си по
съдебен ред, което изключва субективния момент, че е имал цел да постигне намеренията си по престъпен
начин. Инкриминираните изрази ”Ще те
наредя”, „Ще те постеля” според съда са съдържали
именно такъв смисъл и адрес, че ще
потърси защита по съдебен ред, което не би било благоприятно за П.. Показанията
на свидетелите М.Г.Т. и Р.Д.Т. възпроизвеждат частично съдържанието и предмета
на разговора между подсъдимия и свидетеля П., като непротиворечиво сочат, че
разговора се е водил нормално, без повишаване на тон. Единственото ултимативно
изявление на подсъдимия било, че ще потърси правата си по съдебен ред и ще си
вземе машинките и ще прави с тях, каквото си иска, защото са негови.
Твърденията свидетеля П.П. за отправени заплахи от страна на подсъдимия са
общи, неконкретизирани и неясни. Нито в молбата си до ОД на МВР- Б., с копие до
Окръжна прокуратура- Б. не е конкретизирано словесното съдържание на отправените
му заплахи и насилническите действия.
В нея П. е заявил, че „На практика
това бяха разговори, в които само той крещеше и ме заплашваше – щял
да ме „нареди”, щял да ме „постеле”. Всеки път ми заявяваше, че или ще отиде да
си вземе машинките или пък ще ги натроши, ако не изпълня исканията му”. От тази гледна точка въпросът,
дали заплахата реално е могла и да възбуди страх, така че свидетелят да се
разпореди със свое имущество, което не би сторил, ако не е бил заплашен остава неясен. Именно в тази насока
бе и констатираното противоречие в неговите показания, наложило прочитане на
показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.1 от НПК. Както стана ясно в нито един момент от страна на
свидетеля П.П.П. няма постъпки, насочени към реална, обективна и правомерна защита на
неговия и на семейството му живот, здраве и имущество, въпреки неговите
твърдения, че изпитал страх и притеснение. Затова съдът счете, че дадените от
пострадалия показания се
явяват една напълно несъстоятелна и нелогична от житеска и правна страна позиция, която не отговаря на
действителните му взаимоотношения с подсъдимия.
От доказателства по делото,
съдът достигна до извода,
че към момента на даване на разрешението за ползване на специални разузнавателни средства, пред компетентното лице не е
била представена информация, водеща до извода за наличието на една от двете изискуеми
алтернативи по чл.172, ал.2 от НПК. Независимо от това представените и приети веществени
доказателствени средства съдът прецени, съобразно и в контекста на целия доказателствен материал приет по
делото.
Прави впечатление от протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства *************
от прилагане на специални разузнавателни средства, че само свидетелят П.П.,
едностранно, многократно и по своя инициатива е търсил контакт с подсъдимия П. по
мобилния телефон. Видно от разпечатка на разговорите, водени помежду им П.П.
сам е позвънил на подсъдимия, за да проведе разговор с него на следните дати:
разговор *********** разговор *********** и разговор **********Съдържанието на
съответните разговори не съдържат никаква релевантна за делото конкретика по отношение
на основания факт и в подкрепа на обвинителната теза. Техният доказателствен
ресурс се изчерпва с обстоятелството, че подсъдимият А. не е осъществил нито
един телефонен контакт по своя инициатива. Независимо от това абсолютно
недопустимо са приобщени разговори между подсъдимия П. и неговия защитник,
касаещи пряко линията на осъществяваната защита по настоящото наказателно
производство.
С оглед гореизложената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият с действията си не е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.213а, ал.1 от НК. В случая събраните
доказателства по делото сочат, че подсъдимият не е осъществявал изнудване на свидетеля
П., защото не го е карал да поеме имуществено задължение - да прехвърли 50% от
дяловете на Ф.-1ООД. Липсват по делото доказателства, които да сочат, че са
налице заплахи с насилие и унищожаване на игрални автомати, собственост на Ф.-1ООД.Нито
гласните, нито писмените доказателства сочат на поведение на подсъдимия,
насочено към извършване на посочените действия. Не са налице безспорни
доказателства за извършеното деяние, така
както пледираха публичното и частното обвинение, защото то се явява недоказано.
Обвинението е необосновано и несъответно на събраните гласни и писмени
доказателства. Не се доказа неправомерно, противоправно поведение, осъществено
от страна на подсъдимия, свързано със заплаха за насилие против свидетеля П.
или негови близки, както и унищожаване на движими вещи собствени на
представляваното от него дружество. Дори
напротив, по делото са налице доказателства, в т.ч. показанията и на самия
пострадал П.П.П., от които се установява, че той доброволно се е придвижвал и
посещавал обществени места със свои близки. Ето
защо развитата от прокурора обвинителна теза не почива на събраните
доказателства, а се явява изолирана,
избирателна интерпретация на показанията на пострадалия, без да се държи сметка
за връзката им с останалата доказателствена съвкупност. Съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като осъдителната присъда не може да
почива на предположения, съгласно чл.303 и от НПК, поради
което съдът призна подсъдимия А.И.П. за невинен за това, че на 13.01.2010г., около 12.30
часа в помещение, находящо се на ул.”Р.К.” №**. гр.Б., с цел да принуди П.П.П.
с ЕГН ********** да се разпореди със свое право, а именно да прехвърли 50 % от
дяловете на Ф.-1ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Б., ж.к.Б.**,
бл.**, зала „П.”, партер, с управител и съдружник П.П.П. ЕГН **********, го
заплашил с насилие и унищожаване на игрални автомати, собственост на Ф.-1ООД,
находящи се в игрална зала „П.”, в гр.Б., ж.к.Б.**, бл.**, партер –
престъпление по чл.213а, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК го
оправда по повдигнатото обвинение.
Приетият за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от пострадалия П.П.П., за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.213а, ал.1 от НК, съдът намери
за неоснователен и недоказан, тъй като не е налице виновно, противоправно
поведение от страна на подсъдимия П.. Деянието, послужило като основание за
предявеният граждански иск, не бе доказано, поради което съдът отхвърли така
предявеният иск за сумата от 20000 лева,
ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на деянието.
На 19.09.2011г. било извършено
претърсвано и изземване в масивна жилища сграда, находяща се в гр.Б., кв.”Кр.”,
ул.”Л.*” № **. Видно от приложения по делото нотариален акт №59, т.IV, рег.№2801, дело №
696/2004г. на нотариус Станка Димова, собственик на недвижимия имот на
споменатия административен адрес, считано от 29.12.2004г. е подсъдимият А.И.П.. В хода на проведеното
действие по претърсване и изземване, наред с останалите вещи, в помещение на
сутеренния етаж на жилищната сграда са били намерени, описани и иззети: 29 броя патрони марка „Smith & Wesson”, калибър 40 /10,1
мм/, поставени в картонена кутия, зелена на цвят с надпис „Sellier & Bellot”, 27 броя патрони калибър 7,62 х 54R с меден връх на
куршума, 20 броя патрони калибър 7,62 х 54R с оловен връх на
куршума, поставени в зелена кутия с надпис „CARTRIDGES 7,62 х 54R”, 5 броя патрони калибър 7,62 х 54R с оловен връх на куршума, поставени в зелена
картонена кутия с надпис „CARTRIDGES 7,62 х 54R.В стая, използвана за спалня и находяща се
на втори жилищен етаж в чекмедже на шкаф срещу спалнята са намерени и иззети 56 броя патрони марка „Sellier & Bellot” калибър 38 special, поставени в
картонена кутия с надпис „Sellier & Bellot”.
Гореизложените фактически
обстоятелства относно извършеното следствено действие претърсване и изземване се
потвърждават от разпита на свидетеля Д.А.А.- полицейски инспектор в служба
„КОС”, присъствал по време на извършването му.
Свидетелят сочи, че по време на това действие подсъдимият не е
присъствал. Присъствало е лицето В. Н., която се представила за съпруга на
подсъдимия.
Видно от заключението на първата балистична
експертиза /Протокол №106/28.09.2011г./ иззетите 137 броя патрони са заводско
производство и представляват боеприпаси
по смисъла на ЗОБВВПИ.
На подсъдимият П. са издадени разрешение за съхранение на ловно оръжие
и боеприпаси №300/09.06.2009г. и разрешение за носене, валидни до 15.05.2012г.
и същия притежава на законно основание ловна гладкоцевна успоредка „Бюхак”,
кал. 12, с фабр.№1669, ловна пушка, гладкоцевна с вертикално разположение на
цевите, марка „Збрьовка”, кал.12, ловен гладкоцевен автомат „Берета”AL391, кал. 12,
сфабр.№АА202117, което се установява от писмо вх.№4227/05.10.2011г. на Първо
РУП-Б.. Безспорно е установено, че подсъдимият П., не е притежавал на законно
основание огнестрелно оръжие за намерените и иззети на 19.09.2011г. боеприпаси.
Според заключението по втората
балистична експертиза /Протокол №123/01.12.201 11./ патроните, обект на първоначалното
експертно заключение, не могат да бъдат стреляни със законно притежаваното от подсъдимия
П. оръжие.
От събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимият А.П.П. към 19.09.2011г. е бил регистриран
на постоянен и настоящ на местоживеене ***. Това обстоятелство се доказва от
приложените по делото адресна карта от № 2161/22.04.2010г., справка от
електронен регистър на населението, заявление за постоянен адрес вх.№
2482/22.04.2010г.. По делото са приложени докладни записки до началника отдел
„БОП”-гр.Б. и до Окръжна прокуратура-Б. във връзка с извършена проверка относно
постоянния и настоящ адрес на подсъдимия, от която е установено, че подсъдимият
П. ***, кв.”Кр.”, гр.Б., тъй като на този адрес живеели други български
граждани.
От показанията на свидетеля С.Х.С. става ясно,
че от 2000г. до 2011г. същият посещавал
къщата ул.”Л.*” № **, кв.”Кр.”, гр.Б.. В началото я ползвал за представителни
цели във връзка с контактите си по повод общия бизнес с подсъдимия, а по-късно
за само за преспиване, тъй като къщата не била пригодена като дом за живеене, а
като хотел. Свидетелят сочи, че в къщата е посрещал предимно гости от САЩ и България, а
всички свои служители общо 6 - 7 души, с изключение на един свидетелят снабдил
с пистолети. Подсъдимият П. също имал два пистолета тогава. За времето, когато
обитавал въпросната къща свидетелят сочи, че винаги имало разпръснати патрони
на първия и на втория етаж, където била неговата спалнята, тъй като самият той
притежавал три пистолета – „Макаров”, „Люгер” и „Барета 6,35”. Американските партньори, които той посрещал в
къщата, също носели пушки, тъй като двама от тях били ловци. Когато фирмата на
свидетеля С. фалирала, което се случило в периода 2000г.-2005г., притежаваното
оръжие било продадено, а наетото от полицията било върнато. Свидетелят в
показанията си твърди, че за сочения от него период е виждал много гости в тази
къща, все хора от висок ранг - негови приятели от София, американските
партньори, и по това време тези гости били въоръжени. Свидетелят сочи, че
докато е ползвал къщата подсъдимият не е живял там.
Показанията на свидетеля С.Х.С. съответстват
на казаното от свидетеля Евгени Андреев Генчев, който също посещавал къщата на
ул.”Л.*” № **, в кв.”Кр.”, гр.Б., заедно със свидетелите С.Х.С. и Стефан Х.С. по повод на общата им фирма. Свидетелят
Генчев притежавал лично оръжие пистолет „Макаров”, а тъй като бил ловец имал и
ловна пушка. Свидетелят сочи, че в периода, когато живеели в къщата и тримата свидетели
имали оръжие. Както тогава, така и след 2004г. там идвали много хора с охрана,
въоръжени с най-различно оръжие, в т.ч. началника на служба „КОС”, който идвал
с охрана и с оръжие, министри, с които са ходили на лов, които имали ловни
пушки. Според свидетеля хората, които посещавали
къщата в кв.”Кр.” имали достъп до всички помещения. Бойното оръжие всеки държал
в себе си, а боеприпасите за тях били в багаж, в куфарче, в шкафове. Свидетелят
не си спомня къде е оставял боеприпасите за носеното от него оръжие при
посещенията си в къщата. Винаги носел оръжието празно, и като отивал в къщата в
„Кр.” го зареждал с боеприпаси. Свидетелят Генчев живеел на втория етаж от
къщата, а оръжието държал на първия. Подсъдимият идвал от време на време там,
тъй като през този период живеел в Б..
В показанията си свидетелят Стефан Х.С. сочи,
че също е посещавал къщата на ул.”Л.*”№ ** в кв.“Кр.“, която определя като
тяхно „седалище”. Сочи, че за това
време много хора, като бившия началник на ОД на МВР-Б., бившия началник на
СДВР, началника на служба „КОС”, техни близки приятели, които са притежавали
оръжие са посещавали къщата, заедно с въоръжената си охрана. Подсъдимият по
това време рядко посещавал имота, тъй като живеел в Б.. Отделно от това къщата
се пазела от въоръжена охрана.
Свидетеля Асен Н. К. отсядал от
1990г. насам в къщата на подсъдимия в на ул.“Л.*“ № ** в кв.„Кр.”. Същият
свидетелства, че там идвали много гости, в това число бившият министър В. В., И.С.-
„Б.”, като и двамата били с въоръжена охрана. Според свидетеля гостите ползвали
цялата къща, тъй като нямало заключени стаи.
Във връзка със защитата по това обвинение е
допусната до разпит свидетелката Т. Н. М.. Същата чистела къщата на подсъдимия
в кв.”Кр.” на ул.”Л.*” № **, когато имало гости. Свидетелката сочи, че по това
време идвали много хора с оръжие, в т.ч. свидетелите С.Х.С. и С. Х.С., които
познавала лично. Много от гостите, на които не помнела имената идвали с оръжие,
като достъпа в къщата не бил ограничен за никого. Сред гостите имало и
американци. Когато влизала да чисти по стаите, свидетелката виждала боеприпаси
навсякъде- по нощните шкафчета и масичките. Същата сочи, че в сутерена имало
едно помещение, което се ползвало като фитнес, където имало ловни, камуфлажни
дрехи, поставени на един стелаж. Свидетелката е виждала боеприпаси по стаите.
Показаниятата
на посочените свидетели са абсолютно обективни, непротиворечиви, взаимнодопълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Според показанията им подсъдимият П.,
когато в редките случай посещавал къщата
на ул.“Л.*“ № **, кв.“Кр.“, винаги ползвал само стая от първия етаж от къщата.
В стаята на подсъдимия имало две каси - едната от тях била вертикална, но и
двете каси били заключени.
За съставомерността на деянието по чл.339,
ал.1 от НК за държане боеприпаси без надлежно разрешение е необходимо от
обективна страна същите да бъдат във фактическата власт на дееца, а от субективна страна следва
да се установи, че същият е знаел, че те са в негово владение, както и че липсва надлежно
разрешение за това. Държането като изпълнително деяние е
трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена
вещ, следователно
то представлява съзнателен акт.
От анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият не е знаел, че в къщата за гости в на ул.”Л.*” № **, в кв.”Кр.” гр.Б., която не била трайно обитавана от него, се намират сочените в
обвинителния акт боеприпаси. От свидетелските показания безспорно се установява, че
подсъдимият живеел трайно в гр.Б. и е пребивавал инцидентно в къщата, като е
ползвал само стая от първия етаж на къщата. Видно от приложения нотариален акт
въпросната къща е с голяма жилищна площ -обща разгърната застроена площ от
759,20 квадрата и се състои от сутерен, партер, първи и втори жилищни етажи,
тавански – мансарден етаж и открита тераса. Разпитаните свидетелите абсолютно
еднозначно твърдят, че къщата не била пригодена като жилище, а като хотел или
къща за гости, като всички гости - бизнес партньори, близки и познати, имали
свободен достъп до помещенията и стаите. Присъствието на въоръжени лица, с
бойно и ловно оръжие, по различно време в къщата предполага наличието и на
съответните боеприпаси за тях, за което бе потвърдено от показанията на
разпитаните свидетели. Свидетелят Г. откровенно заяви, че не си спомня
къде е оставял боеприпасите за притежаваното от него оръжие, при
посещенията си в къщата. Винаги носел оръжието празно и в „Кр.” го
зареждал с боеприпаси. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, сочещи по категоричен начин, че подсъдимият А.П.П. е знаел, за наличието на намерените
и иззети боеприпаси, извън притежаваните за разрешените му оръжия. Подсъдимият трайно
е пребивавал в жилището си в гр.Б., като това обстоятелство се потвърждава,
както от показанията на разпитаните свидетели, така и от обясненията на самия
подсъдим, които са и годно доказателствено средство. Към инкриминираната дата
19.09.2011г. подсъдимият П. е притежавал надлежно разрешение за ловни оръжия –
пушка „Барета”, кал.12 № АА202117, ловна пушка „Бюхак”, кал.12 № 1969 и ловна
пушка „Бюхак”, кал .12 № № З-14029/412378
и съответните боеприпаси за тях, които е държал в метална каса в ползваното от
него помещение в къщата на ул.”Л.*” № **, кв.”Кр.” гр.Б.. Към 19.09.2011г. той
е осъществявал това съхранение в нарушение на ЗОБВВПИ, за което има влезли в сила
наказателни постановления. При положение, че подсъдимият не е обитавал постоянно
въпросната къща на ул.”Л.*”, № ** в кв.”Кр.” в гр.Б., а тя е била ползвана от
много и различни лица, които не са били лишени от достъп до помещенията в нея,
няма как да бъде споделена обвинителната логика на прокуратурата, че
боеприпасите са били трайно във фактическата власт на подсъдимия, единствено и
само, защото същият е бил нейн собственик. Държането е трайно състояние на фактическа власт,
върху определена вещ и следователно то представлява съзнателен
акт.Подсъдимият А.И.П. не е знаел, че процесните боеприпаси се намират във къщата на ул.“Л.*“ № ** в кв.“Кр.“ , а още по-малко, че липсва надлежно разрешение за тях. Липсата на сочения
интелектуален момент, автоматично води до липса на умисъл от субективна страна и несъставомерност на
деянието.
Отделно от гореизложеното съдът намира, че извършеното претърсване и
изземване от 19.09.2011г. не е в съответствие с НПК. Съгласно разпоредбата на чл.161,
ал.1 от НПК в досъдебното производство претърсване и изземване се извършват
с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от
първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на
прокурора. Във втората
алинея е предвидена
алтернатива, а имено в неотложни случаи, когато това е
единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на
досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без
разрешението по ал.1, като протоколът за извършеното действие по разследването
се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не
по-късно от 24 часа. И в двете хипотези се изисква разрешение на съдия от
съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на
който се извършва действието. Независимо, че процесуално-следственото действие от
19.09.2011г. е с последващо
одобрение в изискуемия 24-часовия срок от неговото извършване, съдът
намира, че същото не е в съответствие с изискванията на НПК. От протокола за претърсване и изземване става ясно, че извършеното
действие е било последващо санирано чрез разрешение на съдия от Окръжен съд – Б.,
който не е бил компетентен за това, тъй като Окръжен
съд- Б. не е първоинстанционен съд по обвинението по чл.339, ал.1 от НПК. При
това положение съдът намира, че извършеното действие по претърсване и изземване
е незаконосъобразно, а протокола, в
който е обективирано не може са бъде годно доказателствено средство за отразените в него
обстоятелства и да бъде ценен
от съда.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимият А.И.П. за невинен за това, че на
19.09.2011г., в къща, находяща се в гр.Б., кв.”Кр.”, ул.”Л.*” № **, държал
боеприпаси, а именно: 29 броя патрони марка „Smith & Wesson”, калибър
40/10,1 мм/; 28 броя патрони калибър 7,62x54R, 24 броя патрони калибър 7,62x54R
ловен вариант и 56 броя патрони марка „Smith & Wesson”, калибър 38 /9.04мм/,
без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото
обвинение.
На основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК съдът
отне в полза на държавата 29 броя патрони марка „Smith & Wesson”, калибър
40/10,1 мм/; 28 броя патрони калибър 7,62x54R, 24 броя патрони калибър 7,62x54R
ловен вариант и 56 броя патрони марка „Smith & Wesson”, калибър 38 /9.04мм/, върна
на подсъдимия 1 брой лампа с кабел и остави по делото 1 брой диск „Sony”
и CD-R-700 MB, 1 брой диск „DVD+R”, и 1 брой диск СD-R 52 х 700 MB и 2 броя
оптични носители, представляващи веществени доказателствени средства.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата .
Председател:
Вярно
с оригинала!
А.Р.