Р Е Ш Е Н
И Е
№ 01.07.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на десети март 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 5772 по описа за
2019 година,
Делото е образувано по иск с
правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на ищеца И.Г.К. за
сумата от 7600лева главница – задължение по запис на заповед от 13.02.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда по
ч.гр.д.№ 3848/2019г. до окончателното заплащане на сумата, за което има
издадена заповед за изпълнение по отношение на длъжниците по същото дело на
Старозагорския районен съд. Записът на заповед овеществявал абстрактна сделка,
а не бил издаден като обезпечение на заем. Претендират направени по делата
разноски.
Ответниците по делото К.
Илев Т. и П.Д.П. в срока по чл.131 ГПК представят подробни писмени отговори, в
които оспорват дължимостта на вземането – заявяват, че издадения запис на
заповед обезпечавал парично задължение към друго лице, но не и към поемателя на
записа на заповед, който бил непознато за тях лице. Претендират разноски.
Делото е образувано по искова молба от
ищцата И.Г.К., която твърди, че на 03.10.2019г. и е било връчено съобщение за
постъпили от ответниците Красимирн Илев Т. и П.Д.П. възражения по чл. 414 от ГПК срещу издадената по ч.гр.д. №3848/2019г. по описа на PC - Стара Загора заповед № 1984 от
24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. Във връзка с постъпилото възражение, за кредитора по заповедното
производство възниква задължението да установи с иска по чл. 422 ГПК вземането
си по отношение на длъжниците, което е процесуалното правно основание за образуване
на настоящото исково производство. Поради факта, че ответниците отричали
дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение вземания ищецът бил длъжен
да установи от какво произтичало главното вземане и какъв бил неговият размер.
Фактическата обстановка била следната:На 13.02.2019г. в гр.Стара Загора К.Т.
подписал запис на заповед, с който се е задължил на 13.03.2019г., без протест и
без предявяване, да заплати сумата от 7600 лв. на И.Г.К.. Плащането на сумата
следвало да бъде извършено в гр.Стара Загора. На същата дата - 13.02.2019г.
вторият ответник П.П. авалирал поетото от К.Т. задължение при условията, при
които го бил приел първият ответник. Следователно и за двамата ответници (общо
и/или за всеки един от тях) възникнало задължението на 13.03.2019г. да платят
на ищцата сумата от 7600лева. При настъпване на падежа - 13.03.2019г. нито
главният длъжник (първият ответник), нито авалистът (вторият ответник) са
заплатили дължимата сума, с което не са изпълнил поетото задължение по
издадения запис на заповед. За събиране на сумата ищцата е образувала
изпълнително дело № 20197660400852 по описа на ЧСИ - Кръстьо Ангелов, след
получаване на съобщенията по което, ответниците са възразили по реда на чл.414
и следв. от ГПК. В подадените от ответниците възражения същите твърдели, че не
дължали изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, без да
посочват на какво основание не дължали сумата. В същото време те посочвали, че
представеният запис на заповед не обезпечавал възникнало между страните
каузално отношение. Единственото твърдение, от което евентуално можело да се
направи извод за недължимост на вземането било, че ответниците на познавали
лицето, към което били поели задължение за плащане на сумата. Това твърдение
обаче (дори и да е вярно) нямали никакво правно значение за дъжимостта на
задължението, поето по запис на заповед, именно защото сделката между страните
по нея била абстрактна, а не каузална. Издаденият запис на заповед бил редовен
от външна страна, съдържал всички изискуеми по закон реквизити. Същият бил
подписан от лицето К. Илев Т., с което той обещал /се е задължил/ да плати на
падежната дата. Лицето П.Д.П. също било подписало записа на заповед в
качеството му на авалист при условията, при които било прието задължението от
първия ответник. Поради това всякакви възражения за недължимост на сумата по
записа на заповед са неоснователни.Съгласно правната теория и практика записът
на заповед е абстрактна сделка, поради което е налице безусловен характер на
задължението за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния
ефект. Именно поради тази причина ищецът не е длъжен да сочи основане за
възникването и съществуването на вземането по записа на заповед, различно от
самия документ. Моли да бъде признато за установено, че
съществувало вземането на И.Г.К., с ЕГН ********** *** против К. Илев Т., с
ЕГН ********** *** в качеството му на издател на запис на заповед от
13.02.2019г. и против П.Д.П.,ЕГН
**********,***, в качеството му на авалист по запис на заповед от 13.02.2019г.,
за което вземане била издадена заповед № 1984 от 24.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
3848/2019г. по описа на Старозагорски Районен съд относно сумата от 7600лева,
дължима по запис на заповед, издаден на 13.02.2019г. с падеж на 13.03.2019г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на образуване на заповедното
производство - 23.07.2019г. до окончателното й изплащане. Моли на основание
чл.81 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК да осъдите ответниците К. Илев Т.
и П.Д.П. с посочени по- горе данни да заплатят
солидарно на И.Г.К. направените в заповедното производство
разноски в пълния им размер от 652лева, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение за един адвокат.Моли да й бъдат присъдени направените
пред настоящата инстанция разноски.
На основание чл. 131 от ГПК ответникът П.Д.П. представя писмен отговор. По отношение основателността на
иска считал, че изявленията на ищеца за действителното фактическо положение
били неправилни, поради което искът бил неоснователен и недоказан, поради
недължимост на исковата претенция. На 23.07.2019г., И.Г.К., чрез пълномощника
си адв.Д.А.К.,***, била депозирала пред Районен съд Стара Загора Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Искането на И.Г.К. към
Заповедния съд била да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу него и другия ответник за сумата от 7600лева главница по запис на
заповед, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното й изплащане, разноски в размер на 152лева държавна такса
и 500лева адвокатски хонорар, като съда удовлетворил изцяло направените искания
от лицето И.Г.К.. В законния срок с вх.№ 25665/16.09.2019г., подадол Възражение
до РС-Стара Загора по ч.гр.д.№ 3848/2019г., в което твърдял, че представения
запис на заповед не обезпечавал друго каузално правоотношение, като оспорва
поемането на задължение на заявителя по представения Запис на заповед, като
твърди, че не познавал лицето И.Г.К.. Сумата в размер на 7600лв. не била
получавана нито от него, нито от издателя К. ИЛЕВ Т., както и да бъдело спряно
изп.дело изп.дело № 201976604008.52, по описа на ЧСИ-Кръстьо Ангелов, с рег.№
766, по описа на КЧСИ, с район на действие ОС-Стара Загора. Заявявал
категорично, че поддържал възраженията си и не дължал претендираната от ищцата
сума. Съображенията за това
били следните: Предмет на настоящето производство е
търговскоправен спор по смисъла на чл.365, т. ГПК, свързан с иска по чл. 422
ТПК за съществуването на вземането на поемателя на запис на заповед към
издателя на менителничния ефект. Записът на заповед е от категорията на
сделките, посочени в чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, т.н. „абсолютна търговска
сделка", чийто търговски характер произтичал от изричната норма на чл.286,
ал. 2 ТЗ, като категорично оспорвал обстоятелството, че той или К. са търговци
по смисъла на закона. Ищецът по делото не бил търговско дружество и не били
налице процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на
иск. Считал, че исковата претенция била недопустима и не следва да бъде
разгледана по същество. Своевременно е направил възражение от категорията на
относителните менителиични възражения по см. на чл.465 ТЗ - т. н. „безпаричност
на записа на заповед”, което поддържам. Споделяме становището на процесуалния
представител на ищцата, че Записът на заповед бил абстрактна сделка, но твърдял
че: менителничните сделки се съпътствали от сложна система от каузални
правоотношения. Каузалните правоотношения са отношенията, във връзка с които и
по повод на които възникват менителничните сделки. Между
юридическите факти, които пораждат каузалните и менителничните отношения
съществува определена зависимост. Каузалното отношение разкрива икономическите
причини за възникване на менителничните сделки и определя тяхното основанието (causa). Каузата е онова житейско или
икономическо отношение, чийто правен модел страните искат да създадат,
учредявайки права и поемайки задължения. Менителничната сделка като типична
абстрактна сделка не съдържа в себе си каузата, а я намира отвън - в каузалното
отношение, чийто правен ефект тя е призвана на създаде. Между юридическите
факти, които пораждат каузалните и менителничните правоотношения съществува
определена зависимост. Становището ми е за паралелното съществуване на
менителничните сделки и каузалните отношения. Каузалната и менителничната
сделка са в отношение на координация, а не а субординация. Позоваваме се на
правната възможност на менителничният длъжник да отказва изпълнение на
приносителя на менителницата с възражения, изведени от каузалното отношение.
Всеки правопрепятстващ или правопрекратяващ факт по каузалното правоотношение,
като несъщестиуване може да му бъде противопоставен. Задължението на издателя
на запис на заповед в качеството му на главен длъжник предполага наличие на
задължение, произтичащо oт каузалното правоотношение, което ищцата отрича да съществува. Липсата
на каузално правоотношение е релевантно за менителничните отношения, като
издателят по този случай може да откаже плащане. В исковата молба се твърди, че
на 13.02.2019г. лицето
И. Г. К., която не познавал и никога не бил виждал, била поемател по приложения
Запис на заповед, а лицето К. ИЛЕВ Т., бил издател на 33 за сумата от 7600лева
(седем хиляди и седемстотин лева), която следва да 13.03.2019г. без предявяване
на падежа и без протест, която трябва да заплати. Как било възможно лице, което
не познавал не бил виждал дори да претендира да бъдели осъдени да заплатели
парична сума от 7600лева, при положение, че К. Илев Т. никога не бил вземал
пред него от ищцата пари ? Как било възможно да подпишел като авалист запис на
заповед към лице, което не познавал, никога не бил виждал, никой не го
запознавал с такова и никога не бил получавал, както и Т., каквато и да било
парична сума от нея? Може би бил подмамен подписвайки втори екземпляр на друг
документ и са го заблудили да подпишел процесния Записа на заповед. Във връзка
с гореизложените съображения, исковата претенция се явявала неоснователна и
моли съдът да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Твърденията на ищцата
били голословни и не почивали на обективни факти и обстоятелства. Предвид
гореизложеното, МОЛИ УВАЖАЕМИЯ СЪД да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявените от И.Г.К.,ЕГН**********,***, обективно съединени
установителни искове за заплащане на сумата от 7600лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.03.2019г., до окончателното изплащане, както и
направените от ишцата съдебни и деловодни разноски, като неоснователни и
недоказани, поради недължимост на ищцовата претенция, ведно с всички законни
последици от това.Моли да му бъдат
присъдени и направените по настоящото производство разноски.
На основание
чл.131 от ГПК ответникът К. ИЛЕВ Т. представя писмен отговор по делото, като давал следното становище: По отношение
основателността на иска, считал, че изявленията на ищеца за действителното
фактическо положение били неправилни, поради което искът бил неоснователен и
недоказан, поради недължимост на исковата претенция. На 23.07.2019г., И.Г.К.,
чрез пълномощника си адв.Д.А.К.,***, била депозирала пред Районен Съд Стара
Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Искането на ищцата И.Г.К. към Заповедния съд било да бъде издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу мен и другия ответник за сумата
от 7600лева главница по запис на заповед, законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, разноски
за д.т. в размер на 152лева и 500лева адвокатски хонорар, като съда е
удовлетворил изцяло направените искания от лицето И.Г.К.. В законния срок с
вх.№ 26205/19.09.2019г., подадох Възражение до РС-Стара Загора по ч.гр.дело №
3848/2019г., в което твърдяла, че представения запис на заповед не обезпечавал
друго каузално правоотношение със Заявителя, като спорва поемането на
задължение на заявителя по представения Запис на заповед, като твърдял, че не
познавал лицето И.Г.К.. Сумата в размер на 7600лв. не била получавана нито от
него, нито от издателя К. ИЛЕВ Т., както и да бъде спряно изп.дело изп.дело №
20197660400852, по описа на ЧСИ-Кръстьо Ангелов, с рег.№ 766, по описа на КЧСИ,
с район на действие ОС-Стара Загора. Заявявал категорично, че
поддържал възраженията си и не дължал претендираната от ищцата сума. Процесният
Запис на заповед бил принуден да подпишел като гаранция, че ще върнел взети в
заем пари, но от друго физическо лице. Лицето К. не познавал, не бил срещал и
не дължал пари. Подписал се под Записа без да видял нито сумата, нито лицето.
Съображенията му за това били следните: Предмет на настоящото производство бил
търговско правен спор по смисъла на чл. 365, т.1 ГПК, свързан с иска по чл. 422 ГПК за съществуването на вземането на поемателя на запис на заповед към
издателя на менителничния ефект. Записът на заповед билае от категорията на
сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, т.н. „абсолютна търговска сделба”,
чийто търговски характер произтичал от изричната норма на чл.286, ал.2 ТЗ, като
категорично оспорвал обстоятелството, че той или К. били търговци по смисъла на
закона. Ищецът по делото не бил търговско дружество и не били налице
процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск. Считал,
че исковата претенция била недопустима и не следвала да бъде разгледана по
същество. Своевременно бил направил възражение от категорията на относителните
менителнични възражения по см. на чл. 465 ТЗ - т.н. „безпаричност на записа на
заповед", което поддържал. Споделяме становището на процесуалния
представител на ищцата, че Записът на заповед б абстрактна сделка, но твърдял,
че менителничните сделки се съпътствали от сложна система от каузални
правоотношения. Каузалните правоотношения са отношенията, във връзка с които и
по повод на които възникват менителничните сделки между юридически факти, които
пораждаликаузалните и менителничните отношения съществувала определена
зависимост. Каузалното отношение разкрива икономическите причини за възникване
на менителничните сделки и определя тяхното основанието (causa). Каузата е онова житейско или икономическо отношение,
чийто правен модел, страните искали да създадат, учредявайки права и поемайки
задължения. Менителничната сделка като типична абстрактна сделка не съдържа в
себе си каузата, а я намира отвън - в каузалното отношение, чийто правен ефект
тя е призвана на създаде. Между юридическите факти, които пораждат каузалните и
менителничните правоотношения съществува определена зависимост. Становището им
е за паралелното съществуване на менителничните сделки и каузалните отношения .
Каузалната и менителничната сделка са в отношение на координация, а не а
субординация. Позоваваме се на правната възможност на менителничният длъжник да
отказва изпълнение на приносителя на менителницата с възражения, изведени от
каузалното отношение. Всеки правопрепятстващ или правопрекратяващ факт по
каузалното правоотношение, като несъществуване, може да му бъде
противопоставен.Задължението на издателя на запис на заповед в качеството му на
главен длъжник предполага наличие на задължение, произтичащо от каузалното
правоотношение, което ищцата отрича да съществува. Липсата на каузално
правоотношение е релевантно за менителничните отношения, като издателят в този
случай може да откаже плащане. В исковата молба се твърдяло, че на 13.02.2019г.
лицето И. Г. К., която не познавал и никога не бил виждал, била поемател по
приложения Запис на заповед и аз съм издател на 33
за сумата от 7600лева (седем хиляди и седемстотин лева), която
следва да 13.03.2019г. без предявяване на падежа и без протест, която трябвал
да заплатял, как било възможно лице, което не познавал и не бил виждал дори да
претендирало да бъдели осъдени да заплатели парична сума от 7600лева. Никога не
бил вземал от ищцата пари. Във връзка с гореизложените съображения, исковата
претенция се явявала неоснователна и моли съдът да я отхвърли като
неоснователна и недоказана. Твърденията на ищцата били голословни и не почивали
на обективни факти и обстоятелства. Правел възражение срещу кредитора по
ценната книга и твърдял, че между тях нямали възникнали действителни
менителничните задължения и при подписването е дейсвано чрез измама и
заплашване, като нямах възможност да ръководят действията. Претендирам, че
сделката е недействителна и правя възраженията по чл.30 ЗЗД за унищожаване на
менителничната сделка, при която волята на длъжника е била опорочена. Моли да
бъде постановено решение, с което да отхвърли изцяло предявените от И.Г.К. , с
постоянен адрес ***, обективно съединени установителни искове за заплащане на
сумата от 7600лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.03.2019г., до окончателното изплащане, както и направените от ищцата съдебни
и деловодни разноски, като неоснователни и недоказани, поради недължимост на
ищцовата претенция, ведно с всички законни последици от това. Моли да му бъдат
присъдени и направените по настоящото производство разноски.
В съдебно заседание по делото ищцата
не се явява, като която поддържа претенциите чрез пълномощника си адв.К., която
претендира присъждане на направените по делата разноски.
Ответникът К.
Илев Т. се явява лично и заедно с пълномощника си адв.Велева, оспорва изцяло основателността
на предявения иск, като моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.Претендира заплащане на разноски.
Ответникът П.Д.П.
се явява лично заедно с пълномощника си адв.Велева, оспорва изцяло
основателността на предявения иск, като моли същия да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.Претендира заплащане на разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съобразно чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3848/2019г. на
Старозагорския районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение № 1984/24.07.2019г.,
по него е подадено заявление от 23.07.2019г., за плащане на главница от 7600лева
за непогасено задължение по запис на заповед от 13.02.2019г. и падеж
13.03.2019г. с издател К. Илев Т. и авалист П.Д.П.. Съдът е издал заповедта,
като в срока за възражение ответниците са възразили против издадената заповед,
като е предявен установителен иск против тях за признаване дължимостта на
вземането.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу вземането.
В настоящото производство ищецът не сочи каузална сделка,
която да обуславя издаването на записа на заповед, заявява, че неговото вземане
произтича единствено от задължението на ответниците, поето по абстрактната
сделка – процесния запис на заповед. Ответниците не правят възражения по
отношение на редовността от външна страна на основанието за плащане, нито по
отношение автентичността на подписите, положени от тях. Възраженията, които
навеждат са за обезпечение чрез процесния запис на заповед на вземане на трето
лице към тях по договор за заем, по който на първия ответник е отпусната сума
от 3500лева като бърз кредит. Ищцата е отказала да отговори на въпросите по
чл.176 ГПК, поставени й в отговора на исковата молба, но дори й да се приемат
за установени обстоятелствата, чието установяване същата е препятствала чрез
неявяването си в съдебно заседание, съдът не може да приеме в случая, че
записът на заповед обезпечава задължение по конкретна каузална сделка с
неизвестни параметри – договор за заем с неизвестен заемател, за неизвестна
сума и срок. Съдът не може да извлече тези параметри и от показанията на
допуснатата като свидетел съпруга на първия ответник Иванка Димитрова Тотева: ”
Моята майка беше болна от рак и ни трябваха спешно пари, като съпругът ми на
11-12.02.2019г. отиде в някакъв офис за пари. Аз не бях с него, той ми разказа,
че е отишъл в някакъв офис на някакъв Даниел, като офисът се намирал до „Банка
Пиреос”. Той ми каза, че този Даниел му е обещал 3500лева, като е поискал
гарант. Съпругът ми е намерил един негов приятел за гарант, който се казва П..
Двамата са отишли при този Даниел и са се разписали, но не знам на какво са се
разписали. Те вечерта са взели парите, но не знам точно от къде. Взел е
3500лева, като тези пари отидоха за лечението на моята майка, но тя почина. Той
ми обясни, че ги е взел на заем, никой не му е казал за лихви. Някакво момче
Даниел ги е дал тези пари, жена няма намесена. Договор не е подписал със
сигурност, запис на заповед мисля, че е подписал. Видях съдебните книжа. Само
от това място е взел парите, ние си имаме кредити. Съпругът ми не е внесъл
парите. Никой не му е определял срок и лихви.”, въпреки че кредитира
показанията на тази свидетелка. Не са ангажирани доказателства за връзка между
процесния запис на заповед и соченото от ответниците получаване на средства от
лицето Даниел – без връзка със страните по делото. Не се твърди и факт на
заплащане на задължението по записа на заповед от страна на ответниците.
Предвид събраните по делото доказателства се установява,
че ответниците не са изпълнили изцяло насрещната престация по така посочения запис
на заповед – редовен от външна страна и с неоспорена автентичност, като дължат
за плащане сумата по него – главница от 7600лева.
Основателно е възражението на пълномощника на ответника
адв.Велева за погрешно изписване на ЕГН на ответника П. в заповедта – този,
посочен в исковата молба е идентичен с този, посочен в записа на заповед, но в
заявлението, подадено по заповедното производство и в заповедта за незабавно
изпълнение – дължимостта на която е предмет на настоящото производство е
посочен различен ЕГН на втория ответник/с разменени последни цифри/, като по
делото не е установена от ищеца безусловна идентичност на втория ответник с
лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение. Настоящият иск е
установителен, а не осъдителен и по него трябва да се изследва идентичността на
издадената заповед с установителната претенция.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск по отношение
на дължимостта на търсените суми е основателен спрямо пръвия ответник и
неоснователен спрямо втория ответник, спрямо когото следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Първия
ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 770лева
възнаграждение за един адвокат и 152лева държавна такса, както и 652лева по
заповедното производство.
Ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника П. сумата от 800лева представляваща адвокатски
хонорар в настоящото производство.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на К. ИЛЕВ Т., с ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес чрез адв.Соня
Велева от АК-Стара Загора, съществуването на вземането на И.Г.К. ЕГН **********,***,
чрез адв.Д.К. ***, за сумата от 7600лева/седем хиляди и шестстотин лева/- главница,
представляваща поето задължение по запис на заповед от 13.02.2019г. на ответника
към ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 23.07.2019г. – датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
изплащането на вземането, за която сума е издадена заповед № 1984/24.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3848/2019г. по
описа на РС–Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И.Г.К. ЕГН **********,***,
чрез адв.Д.К. ***, против П.Д.П. ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез
адв.Соня Велева от АК-Стара Загора, за съществуване на вземането за сумата от 7600лева
- главница, представляваща поето задължение по запис на заповед от 13.02.2019г.
на ответника П.Д.П. към ищеца, за което
е издадена заповед № 1984/24.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 3848/2019г. по описа на РС–Стара Загора като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА К. ИЛЕВ Т., с ЕГН **********, с адрес
***, съдебен адрес чрез адв.Соня Велева от АК-Стара Загора, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.К.
ЕГН **********,***, чрез адв.Д.К. *** сумата от 922/деветстотин двадесет и два/лева
направени по настоящото дело разноски, както и 652/шестстотин петдесет и два/лева
разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Г.К. ЕГН **********,***, чрез адв.Д.К.
*** ДА ЗАПЛАТИ НА П.Д.П. ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв.Соня Велева
от АК-Стара Загора, сумата от 800/осемстотин/лева направени по настоящото дело
разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: