Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 375
22.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВА БАЙНОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 282 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Т.Г.П., ЕГН : **********, подадена чрез пълномощник –
адв. М.Т., против Решение № 32 от 02.02.2023 г., постановено по АНД № 8/2023 г.
по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Същото противоречало на
доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение.
Нарушен бил материалният закон. Не била извършена служебна проверка на
обжалваното НП за неговата правилност, обоснованост и съответствие с
процесуалните правила. От доказателствата по делото се установявало, че
жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Въпреки че от обективна страна били налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсвали каквито и да било
доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определяло нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. В
конкретния случай водачът на съответното превозно средство нямало как да узнае
за служебното прекратяване на регистрацията, ако не бил уведомен за това.
Липсата на доказателства за надлежно уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила попречили на нарушителя да осъзнае
обществено опасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на последиците. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП правела
деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно поради липсата на елемент от
състава на визираното нарушение. В тази връзка се оспорва констатацията на PC -
Хасково, че съобщението за прекратяване на регистрацията, изпратено до
собственика и водача на автомобила Т.Г.П., било получено от него и това
обстоятелство било отразено в издаденото НП. В НП дословно било записано в
скоби: Получено уведомление от Гаранционния фонд, което означавало, че
регистрацията на МПС е прекратена на база получено уведомление от ГФ, а не че Т.П.
е получил уведомление за прекратената регистрация. В материалите по изпратената
административнонаказателна преписка действително било налице писмо рег.№
125300-9494-13/06.07.2020 г., изпратено от сектор ПП-МВР-Хасково до Т.П. за
прекратена регистрация на автомобила му, но липсвали доказателства това писмо
да е получено от П..
Предвид
изложеното, се моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и потвърденото
с него наказателно постановление. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата се моли да бъде определено от съда възнаграждение за защита на
жалбоподателя пред въззивната и касационната инстанция в минималния размер,
предвиден в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като ОДМВР - Хасково бъде осъдено да заплати на
адв. М.Т. адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева за всяка една от
инстанциите.
По делото е
депозирана молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която същият заявява,
че поддържа изцяло подадената касационна жалба, като развива подробни
съображения в приложени писмени бележки.
Ответникът
– Началник група към ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание. Не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила
на решението на Районен съд - Хасково.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 21-1253-001209/10.02.2021 г., издадено от Началник Група към ОД
на МВР - Хасково, сектор ПП, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Т.Г.П., ЕГН : **********,*** са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
От
фактическа страна съдът е приел за установено, че на 15.08.2020 г.
жалбоподателят Т.П. е управлявал лек автомобил *** с рег.№*, в *, при което
настъпило ПТП. При извършената по този повод проверка било установено, че
водачът Т.П. управлява МПС със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП регистрация от 06.07.2020 г. Съставен му бил АУАН, а впоследствие въз
основа на него издадено НП. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, съдът е приел, че управляваното от жалбоподателя МПС е било с изтекла
застраховка „Гражданска отговорност“, за което Гаранционен фонд изпратил
уведомление по чл. 574, ал. 11 от Кодекса
за застраховането на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, като регистрацията на
МПС била служебно прекратена от 06.07.2020 г. съдът е приел, че управлявайки на
15.08.2020 г. МПС със служебно прекратена регистрация, Т.П. е нарушил задължението
си по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Приел е също, че на водача, като собственик на
автомобила, е било изпратено съобщение за служебно прекратената регистрация, по
отношение на което в НП било отразено, че е получено от същия. В тази връзка е
направен извод, че Т.П. е действал непредпазливо - при съзнавана
непредпазливост (самонадеяност). Заявено е, че случаят не е маловажен и че
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Настоящата инстанция намира, че фактите по делото
са безспорни и правилно установени от районния съд, но изведените въз основа на
тях правни изводи за потвърждаване на наказателното постановление са
неправилни, а възраженията на касатора - основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.
574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая действително от обективна страна е
било установено, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, както и че
е налице служебно прекратяване на регистрацията на автомобила на 06.07.2020 г.,
на основание горепосочения законов текст, в резултат на уведомление от
Гаранционния фонд до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Въпреки това, съдът счита, че с оглед Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на Общото събрание на
съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, следва
да се приеме, че в случая субективната страна на вмененото нарушение не се
установява.
За да се ангажира отговорността на
жалбоподателя за процесното нарушение, е необходимо да се установи по
категоричен начин, че същият е знаел, че управлява автомобил със служебно
прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да
се приеме, че едно деяние е нарушение, то следва да е било извършено виновно от
установения като нарушител. В случая по делото липсват доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, доколкото въпреки данните за изпратено
уведомление за служебно прекратяване на регистрацията, липсват данни П. да е
получил същото, поради което се изключва възможността да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за процесното деяние.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба №
I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на
съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да стане
съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата - по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата, собственикът на превозното
средство задължително следва да бъде уведомен от съответните органи на МВР за
тази прекратена регистрация. В случая по делото се установява, че автомобилът е
бил с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това
действие жалбоподателят не е бил уведомен. Уведомяването на собственика на
автомобила е императивно задължение, което, ако не е реализирано, води на
извода, че не е налице фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
С оглед изложеното,
касационният състав приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
но неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, както следва да
бъде отменено и наказателното постановление, поради субективна несъставомерност
на деянието.
Относно разноските:
При този изход на спора
касаторът, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, има право на присъждане на разноски. Видно от представения по делото Договор
за правна защита и съдействие от 09.02.2023 г. за производството по настоящото
дело и Договор за правна защита и съдействие от 21.12.2022 г. за производството
по АНД № 8/2023 г. по описа на Районен съд - Хасково, касаторът е ползвал
безплатна правна помощ. С оглед същата, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка
с ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът на касатора има право на адвокатско
възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 38, ал. 2, изр. второ от
ЗА, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 - Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и предвид факта, че правният спор
не разкрива фактическа и правна сложност по-висока от обичайната, като взе
предвид размера на административното наказание "Глоба" – 200 лева,
представляваща материален интерес по делото (чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.), съдът счита, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минимален размер за всяка от двете съдебни инстанции, както
следва: 400 лева за оказана адвокатска помощ и правно съдействие пред първата
съдебна инстанция (чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г.) и 400 лева за оказана адвокатска помощ и правно съдействие
пред настоящата касационна инстанция (чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.), или адвокатско възнаграждение в общ размер
на 800 лева за двете съдебни инстанции, платимо от ОДМВР - Хасково в полза на
адвокат М.Т..
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
32 от 02.02.2023 г., постановено по АНД № 8/2023 г. по описа на Районен съд –
Хасково и вместо
него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 21-1253-001209/10.02.2021 г., издадено от Началник Група към ОД
на МВР - Хасково, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Т.Г.П., ЕГН : **********,***
са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция към Министерството на вътрешните работи – Хасково да заплати на
адвокат М.Т. ***, ЕГН : **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 800.00
(осемстотин) лева, за предоставена безплатна адвокатска помощ и правно
съдействие пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.