О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….11.2019
год., гр. Варна
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. д. № 1944 по описа на съда за 2019
год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е образувано по частна жалба на В.В.Н., гражданин на
Руската Федерация, роден на *** ***, издаден от ФМС № 77527, подадена чрез
процесуален представител срещу определение № 12891/02.10.2019 год., постановено
по гр. дело № 13037/2019 год. на РС-Варна, с което е прекратено производството
по цитираното гражданско дело в частта му по предявен от В.В.Н.
срещу „ФОРТУНА КЕЙП 4 И 5 ГЛИКО“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна иск,
квалифициран от РС-Варна като иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК
за установяване в отношенията между страните, че поземлен имот с идентификатор 07598.84.103
по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 47/18.08.2006г. на Изпълнителния
директор на АГКК – Варна, представляващ дворно
място с площ от 2 518 кв.м., находящ се в гр. Бяла, местност „Глико“, ул. “Петър Петров“ № 11, при описани в
определението граници, представлява обща
част по предназначение на построените в поземления имот сгради на осн. чл. 130 ГПК.
В частната жалба са наведени
оплаквания, че определението е неправилно. Оспорени са изводите на РС-Варна, че
искът е недопустим. Жалбподателят (ищец) счита, че
искът е допустим; налице е правен спор между него и ответното дружество относно
това дали теренът, върху който са построени сградите, в които той притежава
отделни обекти (апартамент и гараж), както и приращенията
върху терена (зелени площи и басейн) са общи части по предназначение по смисъла
на чл. 38 ЗС към обектите в сградите, всеки от
които принадлежи на различен собственик, респ. теренът и приращенията
(зелени площ и басейн) са принадлежности към притежаваните от ищеца
самостоятелни обекти, или са изключителна собственост на ответното дружество,
което ги счита за свои и пречи на ищеца да се ползва от тях. Навежда, че това
не е факт с правно значение, както неправилно е приел районният съд, а
разрешаване на правен спор – нарушено (оспорено) е от ответника правоотношение,
свързано с правото на собственост на ищеца и принадлежностите му.
Отправено е искане за отмяна на
определението.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по
изложените от жалбоподателя съображения.
При наведени в исковата молба
твърдения, че ищецът В.В.Н. е собственик на
самостоятелни обекти (апартамент и гараж) в сгради, построени в ПИ с
идентификатор идентификатор 07598.84.103 по КК на гр.
Бяла, към които обекти ид. части от земята и от басейна са принадлежности, и че
ответникът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост
върху тези обекти, ведно с принадлежностите им (припадащите се ид. части от терена и басейна), то отправеният петитум по първия обективно кумулативно съединен иск
(обуславящ иска по чл. 109 ЗС) – да се приеме за установено в отношенията между
страните, че поземлен имот с идентификатор 07598.84.103 по КК на гр. Бяла, представляващ
дворно място с площ от 2 518 кв. м., находящ се в гр. Бяла, местност „Глико“, ул. “Петър Петров“ № 11, представлява обща част по
предназначение на построените в поземления имот сгради – не съответства на
наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения. Налице е
несъответствие между обстоятелствена част и петитум.
Правилни са изводите на РС-Варна, че
иск със заявен петитум – за приемане за установено в
отношенията между страните, че поземлен имот с идентификатор 07598.84.103 по КК
на гр. Бяла представлява обща част по предназначение на
построените в поземления имот сгради, е процесуално недопустим, тъй като по
същността си представлява иск за установяване на факт с правно значение, за
който факт в закона не е предвидено установяването му с нарочен иск.
Съдът обаче е следвало да констатира
описаното противоречие между обстоятелствената част и петитума
на първия обективно съединен иск, обуславящ иска по чл. 109 ЗС и да даде
указания към ищеца да изправи горния недостатък на исковата си молба, като
приведе отправения петитум в съответствие с наведените
в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, според които твърдения ответникът
оспорва правото му на собственост върху терена и приращенията
(вкл. и басейна) като принадлежности (неразделна част) към собствените на ищеца
обекти в сградите в режим на етажна собственост, построени върху процесния терен.
Като е прекратил производството без
да даде указания към ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба
относно първия обективно кумулативно съединен иск, обуславящ иска по чл. 109
ЗС, РС-Варна е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено
и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно горните указания.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
12891/02.10.2019 год., постановено по гр. дело № 13037/2019 год. на РС-Варна, с
което е прекратено производството по цитираното гражданско дело в частта му по
предявен от В.В.Н. срещу „ФОРТУНА КЕЙП 4 И 5 ГЛИКО“
ООД, ЕИК *********, гр. Варна иск, квалифициран от РС-Варна като иск с правно
основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК за установяване в отношенията между страните,
че поземлен имот с идентификатор 07598.84.103 по КККР, одобрени със Заповед №
РД – 18 – 47/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК – Варна,
представляващ дворно място с площ от 2 518 кв.м., находящ се в гр. Бяла,
местност „Глико“, ул. “Петър Петров“ № 11, при
описани в определението граници, представлява обща част по предназначение на
построените в поземления имот сгради;
ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване
на съдопроизводствените действия съобразно
указанията, дадени в съобразителната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.