РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Свиленград, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200221 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-4359/НП
от 03.02.2025 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на Д. К. Д. с ЕГН ********** от село
**************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Георги Бенковски” № 3, област Хасково, чрез адвокат Б. Й., за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 52 000 лв. (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6
от ЗМ са отнети в полза на Държавата извънбордови двигатели за лодки марка
„Person” – 10 броя (пункт ІІ).
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат Б. Й.,
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен
поради липса на произнасяне по направено от жалбоподателя искане за
приключване на производството със Споразумение. Претендират се разноски
1
по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
се явява адвокат Б. Й., който пледира за отмяна на обжалваното НП. Не е
представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не
се явява, но изпраща представител – юрисконсулт Деница Чонева, която сочи
че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 18.09.2024 година, около 11.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига
моторно превозно средство (МПС) - лекотоварен автомобил (микробус) марка
„Фиат” с турски регистрационен номер **************, управляван от
жалбоподателя, като МПС не е негова собственост.
Преди започване на физическата митническа проверка водачът е
поканен да декларира носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности
от свидетеля А. Н. А. и колегата му П. Г. Г.. Д. декларира мебели – столове за
лична употреба, ненадвишаващи нормите за безмитен внос, като друго не
декларира въпреки че има възможност за това.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, свидетелят А. Н. А. и колегата му П.
Г. Г. извършват митническа проверка на автомобила и водача, при която в
2
багажното отделение, скрити под мебелите, са открити недекларирани 10 броя
извънбордови двигатели за лодки, които се оказват собственост на
жалбоподателя съгласно неговото изявление.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, жалбоподателят
депозира такова в писмена форма, изготвено саморъчно от него в
присъствието на митническите органи. Личните обяснения са приложени към
Административнонаказателната преписка (АНП) и в тях жалбоподателят
сочи, че ги е взел от Истанбул и са за България.
За извършената митническа проверка е съставен Протокол с №
24BG001015М040093 от същата дата. Документът изготвят свидетелят А. А. и
колегата му П. Г. и в него са отразени резултатите от проверката, включително
с вписан установеният факт за откриването на недекларираните
извънбордови двигатели за лодки. Със съдържанието на Протокола е запознат
Д. чрез прочитането му.
Проверката приключва в 12.00 часа.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и
неговият извършител, митническите органи - свидетелят А. Н. А. и колегата
му П. Г. Г., пристъпват на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № BG18092024/1000/М
– 4097 против жалбоподателя. Според съдържанието на Акта, твърдяното за
осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния
състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна
изразило се в превоз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи на извънбордови двигатели за лодки, подробно описани
в Акта. Актосъставителите излагат и подробно фактическо описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описват подробно и
намерените недекларирани извънбордови двигатели за лодки. Процесните
извънбордови двигатели за лодки, предмет на нарушението, са задържани със
съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за тяхното
задържане е оформена и Разписка № 24014194 от 18.09.2024 година. В
последствие процесните стоки са предадени на съхранение в Териториална
дирекция Митница Бургас.
3
АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя,
както и на свидетел – Н. Д. К.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят е
запознат със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си Д. Д.
удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 18.09.2024 година, когато е
изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят не сочи възражения срещу
констатациите в Акта. Жалбоподателят е уведомен съгласно текста в самия
АУАН за възможността на основание чл. 229а и сл. от ЗМ за сключване на
Споразумение за прекратяване на административнонаказателното
производство.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Депозирано е от страна на Д. искане за сключване на Споразумение, като
в тази връзка е налична кореспонденция между различни държавни
институции.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000 – 4359/НП на
03.02.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му
представител – адвокат Б. Й., на 06.02.2025 година видно от Известието за
доставяне, приложено в кориците на АНП, което е надлежно оформено и
подписано (в същия смисъл е и изявлението на жалбоподателя, направено в
Жалбата). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение
на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 52 000 лв. (100 % от митническата стойност на
недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза
на Държавата недекларираните стоки.
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32 – 817160
от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва
4
материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник-
Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед,
наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира
правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на
Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Иван Добрев
Пасков (, а и в тази насока е Заповед № 1002 от 09.08.2024 година на
Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността
„И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към
датата на издаване на НП. Т.е. И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана
му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред
с индивидуален административен акт - Заповед.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетеля А. Н. А. предвид тяхната
безпротиворечивост и систематика, така и цялостната им корелация с
писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни и с ясна
конкретика за фактите, както и са формирани от непосредствени възприятия
на свидетеля от случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне с
останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно,
убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетеля не възникват съмнения за недобросъвестност
или необективност на депозираните показания. Не се установява лицето А. Н.
А. да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да
състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания
на А. не се намериха, а единствено поради служебното му качество –
служител на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно
5
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към
изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. С
тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетеля А.
Н. А., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им
стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от жалбоподателя, установявайки
обективните факти на влизането му в страната, излизайки от Република
Турция, МПС, с което е пътувал, липсата на навременни действия от негова
страна за митническото оформяне на носените процесни стоки –
извънбордови двигатели за лодки, още и резултатът от митническата проверка
- намирането на определено количество укрити извънбордови двигатели за
лодки в търговско количество, така и тяхната принадлежност и държането им,
свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
Оценъчната експертиза относно митническата стойност на недекларираните
стоки, назначена от АНО, тъй като е изготвено след извършване на
необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.
Експертизата е изготвена от специалист в съответната област (, включен в
Списъка на вещите лица за 2024 година за Хасковския съдебен район), поради
което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата
квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът приема
Експертизата, назначена от АНО, за извършена от вещо лице – специалист с
необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от
формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите
данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да
опровергаят констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице,
приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обоснована и
правилна Експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено) и ползва
6
същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на
Експертизата се установява митническата стойност на недекларираните стоки
към датата на деянието. Досежно приложимия способ за определяне на
митническата стойност, ползван от вещото лице Бюлбюлев, Съдът намира
същия за правилен и законосъобразен.
Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство,
развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт
за назначаването на тази Експертиза и поименното определяне на вещото
лице съобразно изискванията на НПК, но прилагането на разпоредбите на
НПК е само съответно в административнонаказателното производството,
развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е
предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е
по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната
бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната
отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което
несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното
обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални
изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в
случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава
с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по
съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е
осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и
опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна
за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които
да се изисква във връзка с реализиране на неговата
административнонаказателна отговорност, относимо към извършването на
съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или
наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация -
изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум
изисквания досежно Експертизата и участието на вещото лице, съответно и
съдържанието на експертното Заключение са спазени според Съда в контекста
на изложените до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият Съдебен
състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира експертното Заключение,
изготвено в административната фаза на производството, за определяне
митническата стойност на стоките – предмет на нарушението.
7
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите
Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на
допълнително представеното писмено доказателство от страна на АНО, тъй
като не е в противоречие с другите, кредитирани такива.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд - Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 2659 от 17.03.2025 година и
Служебна бележка от 04.03.2025 година. Ето защо производството не подлежи
на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в резултат на
плащане на Глобата.
8
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган.
Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при
извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което
позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във
фактически състав с правна квалификация - чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и
дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние
и неговия механизъм – превоз на стоки през държавната граница без знанието
и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените
фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на
обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната
норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на
действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна
разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през
границата стоки, когато са в търговски количества, респ. над паричните
стойности за безмитен внос. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в
9
обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и
правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали фактическо
описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява
законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и
правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението
за писмено деклариране на стоки, които се пренасят през границата и са в
търговски количества и над допустимите стойности за безмитен внос. Фактът,
че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е
изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни
правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице
е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта К.
вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и
месторабота, както и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на
посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с
неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга
страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
10
спорно между страните, че към 18.09.2024 година актосъставителите А. Н. А.
и П. Г. Г. са заемали съответно длъжността „Инспектор” и „Главен инспектор”
в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници”, т.е. били
са митнически органи. В тази насока е и изявлението на свидетеля А.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 14.04.2025 година.
Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, е заемал към момента на
издаването му длъжността „И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност
на Митница Бургас.
Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП в частта за Глобата е правилно и обосновано, обсъдено с
оглед приложението на материалния закон и при възведената правна
квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна,
11
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки лицето Д. Д. не е обявило
писмено пред митническите органи, като не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелят – митнически служител
е категоричен относно съпричастността на лицето към превозваните процесни
стоки и неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и
относно вида и естеството на носените стоки, представляващи извънбордови
двигатели за лодки и тяхното количество. С оглед посоченото същите,
несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1,
т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в
чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки
са и процесните извънбордови двигатели за лодки. Поради това, с оглед
събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен
начин, от обективна страна, че на 18.09.2024 година през МП „Капитан
Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят
е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница и въвел в
страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено
деклариране. С това е осъществил състава на митническото нарушение
„митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от
12
предвидените изпълнителни форми - „превозване” през държавната граница.
За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало
знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат
на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка след реалното влизане в
страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, който превози през държавната граница стоки без знанието и
разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е
практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни
от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ –
общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо
Регламенти на ЕС - Регламент № 952/2013 година и чл. 135 от Делегиран
Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на
Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни
законодателство след присъединяването на България към Европейския съюз
(ЕС). Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от
страна на жалбоподателя на носените от него извънбордови двигатели за
лодки, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия
на Република България, пряко се установява от показанията на свидетеля –
митнически служител, който е категоричен, че той не е декларирал писмено
процесните превозвани извънбордови двигатели за лодки на линията на
митническата проверка, както и не е представил друг документ за стоката.
Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед
дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава,
нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на
деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът
13
и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било
писменото. Тъй като този им брой изключва нетърговски характер, обратно
сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат
определени като нетърговски такива. Посочените стоки не попадат в обхвата
на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1, т. 21, б.
„б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година
за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на
Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране е допустимо когато стоките
са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се
съдържат в личния багаж на пътника при условие че стойността им не
надвишава 1 000 евро и т.н. Именно това свое задължение за писмено
деклариране не е изпълнил жалбоподателят при влизането си в страната от
Република Турция, като той несъмнено е бил субект на същото, възникнало за
него в момента на започване на формалностите по митническия контрол.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена
форма, то налице е липса на деклариране. Това задължение, на което е бил
безспорен субект, обаче Д. Д. не е изпълнил и самият факт на укриването на
тези стоки, т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния
момент на линията на митническата проверка и откриването им при
физическата проверка, са категорична индиция за бездействието му - липсата
на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин
на митнически контрол. Бездействието от негова страна по отношение на
задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред
и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира
и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият
съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира писмено при преминаването през
митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити
вече при последващата митническа проверка след преминаване на линията за
проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана
14
неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от
АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническия служител, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на писмено деклариране.
Деянието, извършено от Д. Д. е съставомерно и по субективен признак,
същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко
целения резултат – настъпването на общественоопасните последици –
укриването и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на
представа за обвързващото задължение за деклариране на превозваните стоки,
въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния
характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия
контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
деклариране му е било известно. Още повече според инфраструктурата на
ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, включително български език, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници. Още повече многократно е пътувал извън страната
видно от Справката за пътуванията му. От друга страна и местоживеенето му в
страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е бил
добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и допустимите
норми за превоз на стоки, т.е. жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да
знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
15
неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП в частта за наложената Глоба за
правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при
правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните
форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състави съгласно административнонаказателната разпоредба на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство
- пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС, респ. намиране на стоки в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – извънбордови двигатели за лодки.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно
нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид
16
голямото количество на контрабандирани стоки, деянието не разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в
случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение
е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът
съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на
митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена
защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални
интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на
АНО, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се противопостави и не посочи доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на
недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка
17
на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това за
превозването на стоките да не е бил използван тайник или друг специален
начин, се установиха липсата на данни в кориците на делото за други
нарушения и обстоятелството, че Д. не е възпрепятствал или правил опити да
осуети проверката. Не се констатира обществената опасност на деянието и на
дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от митническата
стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно
режимът на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователно направеното с Жалбата възражение за
допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо изрично
непроизнасяне от страна на АНО по искането на жалбоподателя по чл.
229а от ЗМ за постигане на Споразумение за прекратяване на
административнонаказателното производство. Действително Предложението
за сключване на Споразумение от жалбоподателя е било депозирано в
Териториална дирекция Митница – Бургас, като видно от материалите по
АНП по него липсва изрично произнасяне. Това обаче не е нарушение на
процесуалния закон, тъй като с издаването на НП, след постъпване на
въпросното Предложение, АНО е обективирал решението си за неприемане на
Предложението за Споразумение. С отказа си, извършен по този начин,
според настоящия Съдебен състав не се нарушават правата на жалбоподателя,
по начин водещ до отмяна на НП. Разпоредбата на чл. 58г, ал.
18
15 от ЗАНН изрично предвижда, че издаването на НП, без дори да е направено
Предложение по ал. 1, изречение второ, не съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила. Не съставлява такова и необективираният отказ,
чрез издаване на НП в конкретния случай, да се сключи Споразумение, като
систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 58г, ал. 14 и ал.
15 от ЗАНН не водят до противния извод, както се твърди в Жалбата. С
разпоредбата на чл. 58г от ЗАНН се въведе диференцирана процедура за
приключване на административнонаказателното производство като
Предложение за Споразумение може да бъде направено както от АНО, така и
от нарушителя по ред, разписан в цитираната норма. В закона обаче не е
предвидено задължение за АНО във всички случаи на Предложение от страна
на нарушителя да сключи Споразумение, респ. да се обективира отказа за
сключването му. Сключването на Споразумение е една правна възможност, а
не задължение за АНО във всички случай да предлага и сключва такова
Споразумение. Режимът на приключване на административнонаказателното
производство със Споразумение е договорен, при постигане на съгласие
между страните (по аргумент на чл. 58г, ал. 14 от ЗАНН). Отказът за
сключване на Споразумение, не засяга правата на жалбоподателя по начин,
налагащ отмяна на последвалия отказа санкционен акт. Законодателят не
задължава АНО при отправено искане до него непременно да сключи
Споразумение с нарушителя - нормата на чл. 229а от ЗМ е диспозитивна, а не
императивна. Споразумението е правна възможност, която се реализира
единствено при постигане на съгласие по въпросите, визирани в чл. 229б, ал.
1, т. 1 – т. 3 от ЗМ. Очевидно до такова съвпадане на волята на АНО и на
нарушителя в случая не се е стигнало, поради което е било издадено и НП. Въз
основа на така съставения АУАН, без да се произнася изрично по искането
по чл. 229а от ЗМ за сключване на Споразумение, И.Д. Заместник-Директорът
на Териториална дирекция Митница - Бургас към Агенция „Митници” – Иван
Пасков е издал на 03.02.2025 година обжалваното НП № BG2024/1000 –
4359/НП. Предвид изложеното, Съдът намира че в
административнонаказателното производство в тази връзка не е било
допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановената
репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, визирана в пункт II, по следните съображения:
19
Жалбоподателят не отрича извънбордови двигатели за лодки да са негова
собственост, т.е. собствеността им, макар и да не е документално установена,
не е отречена от санкционираното лице.
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е
изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на
осъществено нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския
съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според Съда на ЕС (СЕС) всяка
Държава - членка трябва да предвиди в националното законодателство
административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят
границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от
закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т.
22). Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този
контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният
принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на
превозваните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането
им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по
себе си противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са
Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в
последното цитирано Решение на СЕС по дело С-665/18, свързано с
приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от
2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция,
респ. Глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на
нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на Решението
СЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел изрично, че
„санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на
отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при
това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал. 1 от
ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на
необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в режим на
митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически
20
надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ.
присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална. Съобразно
и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба,
съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени
под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция титулярят
на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
отклонени от митнически надзор.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не се
отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за превозване на
стоки през границата на страната без знанието и разрешението на
митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, допълнително
предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С посоченото
Решение по дело С-665/18 СЕС тълкува, че не се допуска национална права
уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на
Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се възприема
като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на
изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за
митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция
„Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена
санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая
на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на предмета
на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. присъждане на
равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на
Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е в
противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от
правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
21
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе
си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание
като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а
именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от
Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени
обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт II, НП следва да бъде
отменено като противоречащо на правото на ЕС.
В изложения смисъл е и Решение № 4705 от 13.11.2024 година по КАНД
№ 774/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
Както вече бе посочено по отношение на задържаните стоки, НП следва
да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица автоматичното
връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се произнесе служебно
по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за
отнемането на извънбордовите двигатели за лодки - предмет на
административното нарушение, следва изрично да се постави и тяхното
връщане на лицето, от което са иззети – жалбоподателя или на надлежно
упълномощено от него лице.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на
22
НП в частта по пункт II, то се излагат следните съображения: Съдът би
приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното
отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по
пункт II. Съдът би приел, че подобно разпореждане би било законосъобразно
приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Би приел,
че правната разпоредба е императивна и би обвързала във всички случаи
указаното разпореждане с тези стоки, предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
По делото се констатираха направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 2 000 лв. и такива, направени от страна на АНО –
80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмено доказателство, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
23
потвърдено в частта му по пункт І и отменено в частта му по пункт ІІ, следва в
полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 1 00 лв., а в полза на АНО – 40 лв., или по компенсация
следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на
960 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва за посочените разноски да бъде осъдена именно
Агенция „Митници”.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО и
жалбоподателят не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха
представени Списък на разноските от тяхна страна.
В случай че НП бъде потвърдено изцяло то на жалбоподателя не се
дължат никакви разноски, а на АНО следва да се присъдят 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № BG2024/1000-
4359/НП от 03.02.2024 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Митница Бургас, в частта, с която на Д. К. Д. с ЕГН ********** от
село **************************, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 52 000 лв. (пункт
І).
ОТМЕНЯ НП № BG2024/1000-4359/НП от 03.02.2024 година на И.Д.
Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в частта, с
която от Д. К. Д. с ЕГН ********** от село **************************, на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата извънбордови
24
двигатели за лодки марка „Person” – 10 броя (пункт ІІ).
ДА СЕ ВЪРНАТ на Д. К. Д. с ЕГН ********** от село
************************** или на надлежно упълномощено от него лице,
отнетите в полза на Държавата извънбордови двигатели за лодки марка
„Person” – 10 броя, задържани с Разписка № 24014194 от 18.09.2024 година.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д.
с ЕГН ********** от село **************************, сумата от 960 лв.,
представляваща част от направените разноските за адвокатско
възнаграждение по АНД № 221/2025 година на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
25