Р Е
Ш Е Н И Е
№
10 09.05.2022 г. град
Русе
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, четвърти състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Диана Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело №
694 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) във
връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.А., ЕГН **********,
постоянно
пребиваващ в Република България гражданин на Турция, с обявен постоянен адрес ***
и настоящ адрес ***, aп. 1 против Заповед peг. №
5373пам-39/05.11.2021 г. на ВПД Директор на ОД МВР Русе. С обжалваната заповед на основание
чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ във връзка с чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на А. е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Отнемане на правото на
пребиваване в Република България и е определен 30- дневен срок, в който той
следва да напусне страната. Заповедта се атакува като незаконосъобразна поради
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и на основни принципи,
регламентирани в АПК и в Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС). Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. Ф.М.,***,
поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Претендират се разноски.
Ответникът – директор на ОД МВР
Русе, се представлява в процеса от главен юрисконсулт Т.Й., която оспорва
жалбата като неоснователна. Иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди
процесната заповед. Ангажира писмени бележки. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК; от лице, адресат на административния акт и с правен интерес
по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК; съответна е на изискванията за форма и
съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
М.А.
е получил разрешение за постоянно пребиваване в Република България на
13.02.2009 г. на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, като непълнолетно дете
на постоянно пребиваващия в страната турски гражданин и
негов баща Ф. А., ЕГН **********. Именно в това си
качество жалбоподателят е получил и български единен граждански номер.
А. е подал заявление вх. № 723/29.09.2021 г.
за преиздаване на български личен документ „Разрешение за пребиваване".
Със
съобщение № 723/29.09.2021 г. М.А. е уведомен, че спрямо
него започва производство за налагане на принудителната административна мярка. Посочено е, че след извършени справки е установено, че лицето не е
пребивавало на територията на страната в периода 18.04.2016 г. – 28.09.2021 г.
Разяснени са относимите спрямо неговия статус норми на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ и чл.40, ал. 4 от ЗЧРБ, като
му е предоставен тридневен срок да даде обяснения и/или да направи възражения и
да се запознае със събраните доказателства. Уведомен е за възможността да
ползва преводач. Съобщението е получено лично от А. на същата дата.
М.А. се
е явил в група „Миграция", ОД
МВР Русе и е представил писмено обяснение УРИ 537300
1869/11.10.2021 г. Посочва, че в периода 18.04.2016 г. – 28.09.2021 г. е пребивавал в Турция
по няколко причини. На първо място в периода 21.04.2016 г. - 23.04.2017 г. е
отбивал редовна военна служба, която е задължителна (клас и чин „Жандармерия“)
като прилага документи за доказателство. На 11.05.2016 г. в Турция се е родило
второто му дете – Е. А.. След уволнението от военна служба е работил в спортен
клуб „Спорт комплекс", Истанбул, за периода 05.10.2018 г.
- 30.04.2021 г. Посочва, че е загубил
българския си личен документ за задгранично пътуване и по тази причина му е
съставен АУАН и издадено Наказателно постановление № 5373р-1757/05.10.2021 г.,
с което му е наложено административно наказание глоба. Приложил е следните
документи:
Û Удостоверение
за раждане на Н. А. на 24.06.2013 г.
Û Уволнителен документ № 51067702568 – оригинал на турски език и превод на български език.
Û Документ за отслужена военна служба № 33862279-903.11-2105184 - оригинал на
турски
език и превод на български език.
Û Документ за месторабота от 06.10.2021 г. - оригинал на турски език и превод на български език.
В хода на административното производство са извършени
следните справки:
1. Справка за чужденец в АИС „ЕРЧ“ на 12.10.2021 г. – справката е за М.А..
2. Писмо рег. № 537300-1878/12.10.2021 г. до директора на ТД на НАП Варна
относно осигуряването на лицето по реда на Кодекса за социално осигуряване
и/или Закона за здравното осигуряване и отговор на административния орган от
18.10.2021 г. В отговора се сочи, че за жалбоподателя са налични
данни за осигуряване по КСО (в периода март 2015 г. – май 2016 г.) и по ЗЗО (в
периода февруари 2009 г. – август 2011 г. и март 2015 г. – май 2016 г.) като
лице, работещо по трудов договор.
3. Справка за пътуванията на лице – чужд гражданин за
периода 01.01.2011 г. – 28.10.2021 г., извършена на 28.10.2021 г. Справката е
за М.А..
Установява се, че за последно той е напуснал страната през ГКПП Капитан
Андреево - шосе на 18.04.2016 г. в 22,41 часа.
4. Справка
за пътуванията на лице – чужд гражданин за периода 01.06.2018 г. – 28.10.2021
г., извършена на 28.10.2021 г. Справката е за Ф.А., баща на жалбоподателя.
Установява се, че за последно той е напуснал страната през ГКПП Капитан
Андреево - шосе на 25.09.2018 г. в 16,15 часа.
5. Справка
за пътуванията на лице – чужд гражданин за периода 01.01.2019 г. – 28.10.2021
г., извършена на 28.10.2021 г. Справката е за А. А., майка на жалбоподателя.
Установява се, че за последно тя е напуснала страната през ГКПП Капитан
Андреево - шосе на 20.08.2019 г. в 19,33 часа.
6. Справка за актуално състояние за „Карадениз транспорт“
ООД, към 26.10.2021 г., като дружеството е с едноличен собственик на капитала и
управител Ф….А..
По делото е приложена
Докладна записка per. № 5373р-1892/21.10.2021 г. на младши полицейски инспектор
относно извършена проверка по местоживеене на М.А., като е докладвано, че
същият не е установен на посочените от него адреси. Приложени са:
ü Обяснения
от Н. Д. Д. от 14.10.2021 г., като наемател на апартамент на адрес гр. Русе,
ул. „****"
№ 7, вх. 2, ет. 2, ап. З – дава сведение за собственика на апартамента.
ü Обяснения
от Д.И. К. от 20.10.2021 г., като собственик на
апартамент на адрес гр. Русе, ул. „****" № 7, вх. 2, ет. 2, ап. З. Посочва, че преди около
10 години е отдала имота си под наем на Ф. А.,
за период от две години, но след тяхното преместване не знае какво е станало.
ü Обяснения
от И. Р. Б. от 20.10.2021 г., като собственик на
апартамент на адрес гр. Русе, бул. „****" 72, вх. 1, ет. 1, aп. 1. Посочва, че в този апартамент М.А. е живял
заедно със съпругата си и детето си в периода 2014 г. – 2016 г., но след това
са заминали за Турция.
След извършените справки и проверки, полицейски
инспектор в група „Миграция“ е направил Предложение рег. №
5373р-1991/03.11.2021 г. до ВПД Директор на ОД МВР Русе за отнемане правото на
пребиваване в Република България на турския гражданин М.А.. В Предложението е
посочено, че за в периода 18.04.2016 г. – 28.09.2021 г.
лицето не е пребивавало на територията на страната или на държава членка на
Европейския съюз. Описани са всички справки и извършени проверки; проведеното
интервю и дадените писмени обяснения; обстоятелствата, които според А. са
наложили да пребивава в Турция за този продължителен период. Съобразен е
периодът на епидемична обстановка в страната, който не може да послужи за
налагане на ПАМ на чужденец, пребиваващ в страната. Посочените факти и
обстоятелства водят до извода, че спрямо лицето следва се приложи ПАМ по
смисъла на чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
В резултат на проведеното административно
производство, ВПД Директорът на ОД МВР Русе е постановил Заповед
peг. № 5373пам-39/ 05.11.2021 г. с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от
ЗЧРБ във връзка с чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на М.А. е наложена ПАМ Отнемане
на правото на пребиваване в Република България и е определен 30- дневен срок, в
който той следва да напусне на страната. В мотивната част на заповедта са
описани реализираните етапи на административното производство, установените
факти и обстоятелства и правните основания, които обуславят налагането на
процесната ПАМ. Заповедта е връчена лично на М.А. на 12.11.2021 г. в
присъствието на преводач.
С Определение
от 14.12.2021 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на
доказване. Дал е указание на страните, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за
установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения
административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е
върху административния орган. На основание чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Недоволен от
така постановената заповед, А. обжалва същата в настоящото съдебно производство
с доводи за незаконосъобразност поради нарушение на чл. 35 от АПК;
несъобразяване на административния орган с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от
ЗЧРБ; нарушение на принципа на съразмерност, посочен в чл. 6 от АПК, както и в
противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Твърди се, че от дадените обяснения се
установява, че той не е направил разлика между административнонаказателното
производство във връзка с изгубения български личен документ за задгранично
пътуване и административното производство за налагане на ПАМ. Описват се
причините за напускането на страната през 2016 г. – отслужване на задължителна
редовна военна служба; раждане на второ дете; непредвидени здравословни
проблеми на съпругата му в началото на 2018 г.; ареста на баща му Ф. А. на 26.09.2018 г. от полицейските служби на Турция,
който продължава и към момента; невъзможността на баща му да го упълномощи
относно управлението на семейния бизнес в България. Прави се възражение, че
поради неразбирането на разликата между двете производства – административно и
административнонаказателно, тези причини не са изложени от М.А. при даването на
писмените обяснения. Иска се отмяна на административния акт, с който се налага
ПАМ и присъждане на разноски.
По искане на жалбоподателя, съдът допусна до разпит
свидетелката С.К.А., която дава
показания, че познава жалбоподателя от 2005 г., защото работи на семейния им паркинг
с известно прекъсване през годините. Обяснява, че фирмата е създадена от дядото
на М.А., впоследствие дейността е продължена от баща му, а при заминаването за
Турция на неговите родители дейността се поема от неговия чичо. Знае, че баща
му е в затвора в Турция и не може да му прехвърли дял от фирмата. Уточнява, че
фирмата има два обекта – паркинг на хижа „Приста“ и в с. Волово. Поддържа връзка със семейството на А. в Турция
по месенджър.
По искане на ответника до разпит е допусната
полицейски инспектор С.А. М., която е
реализирала административната процедура във връзка с подаденото заявление от М.А..
В гласните си показания свидетелката подробно разказва за всички установени
факти и обстоятелства, които писмено са изложени в направеното от нея
предложение за налагане на ПАМ на А.. Посочва, че от всички
обстоятелства посочени в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ са съобразени продължителността
му на пребиваване в страната и това че родителите му от дълги години са пребивавали
на територията на страната. Проверката е доказала, че М.А. не фигурира по
никакъв начин във фирмата на баща му, като тя се стопанисва от негови роднини.
Едноличен
собственик на капитала и управител продължава да е баща му, въпреки че фирмата
фактически се ръководи от чичо му. При явяването си пред административния орган
той е бил придружен от адвокат – преводач, който си е осигурил самосотятелно.
По време на интервюто не е бил разискван
въпросът за изгубения личен документ, поради което не е възможно да има
смесване на производствата по налагане на ПАМ и по съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
В
последното по делото заседание процесуалния представител на М.А. сочи,
че
в настоящия случай от събраните писмени доказателства в преписката и гласни
доказателства е ясно, че жалбоподателят е трайно свързан с Република България,
като същия е установил културни, социални и семейни връзки, които му дават
основание да остане и продължи да живее и работи в България. Формалното
нарушение на срока, през който не е пребивавал в България, се дължи на
обстоятелства, които са установени по преписката.
В същото съдебно заседание М.А.
прави изявление, че е израснал в България, най-добрите му приятели и най-близката
му среда се намират тук. Израснал е по „тукашни“
стандарти. Посочва, че всичко това, което семейството му е постигнало, е
благодарение на работата им в България и целта му е да докара всички от
семейството си в България. Обича България и иска да бъде в България, защото живота
му изцяло е преминал в тази държава. Тъй като баща му е в затвора в Турция, не
може да предприема юридически действия, свързани с фирмата.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото доказателства,
съдът достигна до следните правни изводи:
Преди
да пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът намира за необходимо
да посочи, че последното по делото заседание е проведено в присъствие на
определен от съда преводач, който превежда процесуалните действия от български
език на турски език и обратно, с цел гарантиране правото на защита на
жалбоподателя.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като не е обвързан от
твърденията на жалбоподателя.
М.А.
е получил разрешение за постоянно пребиваване в Република България на
13.02.2009 г. на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, като непълнолетно дете
на постоянно пребиваващия в страната турски гражданин и негов баща Ф. А., ЕГН **********.
А. се е завърнал в страната
и е подал заявление за издаване на документи за постоянно пребиваване в
страната. Установено е, че същият не е пребивавал на територията на страната
повече от 12 месеца. Няма спор между страните, че за времето от 18.04.2016 г.
до 28.09.2021 г. (т.е. повече от 65 месеца последователно или над 5 години) А. не е пребивавал в България.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ
ПАМ отнемане правото на пребиваване отнемане на правото на пребиваване на
чужденец в Република България се налага когато е установи, че чужденецът,
получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от
територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12
последователни месеца. Хипотезите, при които тази ПАМ не се прилага спрямо чужд
гражданин, са уредени в изречение второ на същата правна норма, но А. не попада
в никоя от тях - в случаите на обявено
извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1,
т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на
лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 за срока на обявено извънредно
положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение
за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки
на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца. Няма спор
Не се спори между страните, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, посочен в разпоредбата на
чл. 44, ал. 1, изречение първо от ЗЧРБ – директор на областна дирекция на МВР.
В ЗЧРБ не е предвидена специална форма
за заповедта, с която се налага ПАМ, поради което на общо основание ще се
приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, която в настоящият случай е
спазена – заповедта е издадена в писмена форма и съдържа предвидените в нормата
реквизити. Жалбоподателят не твърди нарушения във формата на обжалваната
заповед.
Съдът не установи нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на процесната заповед. В жалбата се сочи, че административният акт е
издаден в нарушение на чл. 35 от АПК. Съгласно посочената правна норма
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако са дадени такива, съответно
направени. Съдът счита, че административният орган е спазил посочените
изисквания и е изяснил напълно фактическата обстановка. С А. е проведено
интервю в присъствие на преводач, осигурен от самия него и му е предоставена
възможност да даде обяснения и ангажира писмени доказателства.
Административният орган е извършил проверка за твърдяните от жалбоподателя
обстоятелства, като е установил, че същият не пребивава на посочените от него
адреси.
На следващо място, съдът не приема за
основателно оплакването, че на А. не е било разяснен факта относно наличието на
две различни по вид производства – административно във връзка с искането му за
издаване на документи за постоянно пребиваване, респективно налагането на ПАМ и
административнонаказателно във връзка с изгубените документи, за което е
съставен акт за установяване на нарушение и е издадено наказателно
постановление. Съдът вече посочи, че преводачът при интервюто е избран
самостоятелно от А.. В последното съдебно заседание на въпрос на съда, А. е отговорил,
че приема, че превода, извършен от преводача, е бил верен.
Съдът намира, че обжалваната заповед е
съответна на материалния закон и твърдението в жалбата за нарушение на чл. 44,
ал. 2 от ЗЧРБ е неоснователно. Посочената правна норма гласи, че при налагане
на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат
продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република
България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за
убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване
или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му
положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с
държавата по произход на лицето.
От мотивната част на заповедта се
установява, че е изследвана продължителността на пребиваване на чужденеца на
територията на Република България и семейното му положение. Установено е, че
повече от 5 години А. не се е връщал в страната. Собственото му семейство,
включващо съпруга и двете му малолетни деца в същия период са били заедно с
него в Турция и не са пребивавали на територията на страната. Родителите му –
баща и майка, са напуснали на различни дати през 2018 г. страната и повече не
са се завръщали. Търговското дружество на баща му само фактически се ръководи
от чичото на А., като самият жалбоподател няма участие в него под никаква
форма. Безспорно се доказва, че докато Ф. А. е в турски затвор, той не може да
предприема юридически действия във връзка с това дружество. Семейните връзки са
поддържани по телефон и чрез социални мрежи в Интернет, но до каква степен това
е така не може да се установи със сигурност, въпреки показанията на
свидетелката А.в тази насока. Макар и живял продължително време на територията
на страната (до 2018 г.), не се доказва наличието на културни и социални връзки
с държавата. А. е осигуряван по смисъла на КСО и ЗЗО като лице, работещо по
трудов договор до май 2016 г. Както и свидетелят М. посочва при разпита,
решението за налагане на процесната ПАМ на А. не е взето автоматично, а е
прието след изследване на всички посочени в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ фактори.
Съдът приема, че при издаване на процесната заповед административният орган е
отчел всички обстоятелства, визирани в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ.
Въведено е оплакване от жалбоподателя,
че е нарушен принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от АПК, без да се посочи
в какво точно се изразява това нарушение, тъй като законодателят е предвидил
различни хипотези на проявление на този принцип. Настоящият съдебен състав
счита, че административният орган е упражнил правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 от АПК) като е събрал и оценил всички
възможни доказателства във връзка с пребиваването на А. в страната. По никакъв
начин правата и законните интереси на А. не са били засегнати в хода на
административното производство (чл. 6, ал. 2 от АПК) – правото му да пребивава
постоянно в Република България не е абсолютно и не произтича априори от факта,
че преди това същият е живял в страната. Това право се придобива след
изпълнение на определени условия в кумулативност, на които А. към момента на
сезирането на административния орган не отговаря. Налагането на ПАМ не лишава
жалбоподателя от възможността да кандидатства отново за придобиване на това право.
С процесния административен акт не се засягат права и не се създават задължения
за граждани или за организации, поради което чл. 6, ал. 3 от АПК е неотносим
към конкретния казус. Не е налице и хипотезата на чл. 6, ал. 4 от АПК тъй като
тук не съществуват две или повече законосъобразни възможности, а
административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Съответно
неприложими са ал. 4 и ал. 5 на чл. 6 от АПК.
Жалбоподателят се е позовал
и на чл. 8 Право
на зачитане на личния и семейния живот
от
ЕКЗПЧОС, съгласно който:
1.
Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище
и тайната на неговата кореспонденция.
2.
Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в
случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
От съдържанието на жалбата може да се
направи извод, че жалбоподателят твърди непропорционалност на намесата на
държавните власти в правото на зачитане на личния и семейния живот на
жалбоподателя. Съдът намира за неоснователни доводите на пълномощника на
жалбоподателя, че наложената ПАМ е в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от
ЕКЗПЧОС. От доказателствата по делото се установява, че семейството на А. живее
заедно с него в Турция. Разпитаната свидетелка А. не доказва трайно установяване
на семейството на жалбоподателя в България, а единствено желание за преместване
в страната. Предвид това, след като жалбоподателя и семейството му живеят
постоянно в Турция, то с процесната ПАМ по никакъв начин не се засягат нито
правото му на семеен живот, нито на лични отношения със съпругата и децата му.
По изложените съображения съдът счита, че с наложената ПАМ по никакъв начин
няма да се ограничи или затрудни правото на личен и семеен живот на
жалбоподателя или пряко да създаде затруднения или ограничения за поддържане на
неговите семейни и социални връзки, респ. намира, че с процесната ПАМ не е
допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
В рамките на цялостния съдебен
контрол за законосъобразност съдът не
констатира отменителни основания по чл. 146 от АПК – оспореното решение
е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване
на административнопроизводствените правила за издаването му, постановено е в
съответствие с нормите и целта на закона, поради което подадената срещу него
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По делото искане за присъждане
на разноски е направено от двете страни. Като съобрази нормата на чл. 143, ал.
3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ОД
МВР Русе следва да се присъди сумата от 240 лева юрисконсултско възнаграждение,
определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение №
10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010
г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за
прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А., ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република
България гражданин на Турция, с обявен постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
aп. 1 против Заповед peг. № 5373пам-39/05.11.2021 г. на ВПД Директор
на ОД МВР Русе.
ОСЪЖДА М.А., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Русе сума в размер на 240
(двеста и четиридесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано по
касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: