П Р О Т О К
О Л
|
2019 год. |
|
|
гр. Шумен |
||||
|
Шуменски районен съд |
|
|
Петнадесети състав |
||||
|
На двадесет и шести ноември |
две хиляди и деветнадесета година |
||||||
|
В публично заседание в
следния състав: |
|
|
|||||
|
|
|
Председател:
|
Пл.Недялкова |
||||
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|
||||
Секретар: Цв. Колева
Прокурор: М. Николаева
Сложи за разглеждане
докладваното от районния съдия
ЧН дело № 2513 по описа за 2019
год.
На именното
повикване в 11:15 часа се явиха:
Ралица Герчева – ст.разследващ полицай при РУ - Шумен,
води З.Р.С. за разпит пред съдия, в качеството на свидетел по ДП 59 /2019г. по
описа на РУ - гр. Шумен, по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК.
Разпитът се провежда с участието на пр. Николаева.
По досъдебното производство няма привлечени обвиняеми лица.
Пр. Николаева – Да се даде ход
на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетеля,
както следва:
З.Р.С., **********,
родена и живуща ***, българска гражданка, завършен трети клас, неомъжена,
неосъждана, безработна.
Съдът разяснява на свидетеля наказателната отговорност,
която носи по чл. 290 от НК, свидетелят обеща да каже истината.
Съдът
разяснява на свидетеля правото му да си служи с бележки за цифри, дати, които
се намират в него и се отнасят до неговите показания, да иска отмяна на
актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
Съдът разяснява на свидетеля правата му по чл. 121, 122,
ал. 1 и ал. 2 от НПК, както и правото да откаже да дава показания, които биха
уличили него или неговите близки в извършване на престъпление.
Съдът разяснява на свидетеля, че дадените от него
показания могат да се ползват като доказателствено средство пред съда.
Съдът
пристъпва към разпит на свидетеля със снета по делото самоличност:
Свидетеля З.Р.С. – През
миналата година, месец октомври бях с майка ми в болничната. Майка ми се казва
Силвия. В болницата бяхме с двете деца,
майка ми с малкия ми брат, а аз с големия ми брат. Това са моите братя от
втория мъж на майка ми. На Мартин снахата, т.е. на брат му жена също беше в
болницата с малкото си дете. Те бяха в отделна стая, но аз се запознах с тях.
Моята баба, която беше от Провадия дойде при нас в болницата, но тъй като не
знаеше къде е болницата, аз отидох с едно такси да я взема от автогарата.
Когато доведох баба ми в болницата, отидохме в двора на болницата и пихме по
едно кафе. На Мартин снахата, на която в момента не мога да си спомня името,
също беше при нас в двора на болницата и каза, че имало едно момче, било хубаво
и да ни запознаят. Снахата на Мартин се обади по телефона и го извика в
болницата. Мартин живее в Шумен. Дойде това момче в двора на болницата, първо
разбрах че се казва Амит, а след това разбрах, че българското му име е Мартин.
Това момче което дойде в двора на болницата беше брат на мъжът й и се казваше
Мартин. След като се запознах с него отидохме до тях, пихме кафе, разкарвахме
се, ядохме закуски. Всичко това става в денят в който се запознахме. В тях
чакахме да дойде баща му. Мартин ме попита дали искам да бъда с него и аз му
казах, че ако можем да се разбираме съм съгласна. Майката на Мартин се обади на
баща му по телефона, каза му че съм в тях и той каза да отидем в болницата да
говорят с моята майка да видим дали моята майка ще ме пусне. Отидохме при майка
ми в болницата. Отидохме аз, Мартин, майка му на Мартин и баща му на Мартин.
Майка му и баща му на Мартин казаха, че се обичаме, че искаме да се съберем да
живеем заедно, но майка ми не беше съгласна. Тя каза, че не искала още да се
женя, била съм малка, но впоследствие се съгласи. Аз казах на моята майка че го
обичам и искам да бъда с него. Накрая майка ми се съгласи. Майката на Мартин
каза …“остави ги, каквото искат да правят“… Тогава майка ми каза ..“отивай,
каквото искаш прави, хич не ме интересува, вече не си моя дъщеря“… Аз се
съгласих да живее с Мартин, качихме се в колата на бащата на Мартин и отидохме
в тях. След това пак отидохме при моята майка в болницата, аз и Мартин се
върнахме за да я видими и след това се върнахме в Мартин и там останахме.
Минаха няколко месеца, аз останах да живея в домът на Мартин, но нещо не
можахме да се разберем с неговата майка. Мина един-два месеца, искахме да отидем
при дядо ми в Провадия на гости, но майка му на Мартин не ни пусна. Тя не ни
пускаше нито да отидем при моята майка, нито при дядо ми. Майка ми ни извика на
отидем при нея за Нова година. Аз тогава бях бременна в първия месец. На майка
ми казах че съм бременна веднага след като си направих тест, направих си тест и
на следващия ден и казах че съм бременна и майка ми много се зарадва. Декември
месец като отидохме на гости при майка ми останахме при нея една или две
седмици. Там беше вуйчо ми, той ни върна с колата пак в Шумен, след това пак ме
взема вуйчо ми и ни закара при майка ми в Каменяк. Тогава вуйчо ми взема тапети
и лепихме тапети в двете стаи. В едната стая ние лепихме тапети с жена му, а в
другата стая тапети лепиха Мартин и брат му. След това аз останах в Каменяк при
майка ми, а Мартин се прибра в Шумен за да отиде на работа. Две седмици останах
в Каменяк след което се върнах в Шумен и тогава майката на Мартин каза, че това
дете не е било от тях, не било на Мартин дете и не го признавала. Аз им казах
че не съм била с никой друг, не съм спала с друг, само с Мартин съм била.
Мартин каза на майка си, че детето е негово, но майка му каза, че тя не го
признавала. Тогава майката на Мартин каза, че ако той признава детето, не я
интересувало къде ще отидем да живеем, при майка ми ли, при дядо ми ли, на
квартира ли. След това майка ми се обади на полицията и те дойдоха в домът на
Мартин и ме вземаха. Аз като отидох да живея с Мартин бях на 15 години.
Мартин не знаеше, че аз нямам 16 години.
Също така и неговите родители не знаеха. Когато отидох в полицията, тогава ми
поискаха личната карта и аз тогава казах на Мартин, че нямам 16 години. Аз вече бях бременна втория месец. По този
случай в Отдел „Закрила на детето“ в Провадия давах обяснения. Не желая да ми
се предявявани материалите по делото.
Ст. разследващ полицай - Нямам
повече въпроси.
Пр. Николаева - Нямам въпроси.
Съдът, като взе предвид, че мл.разследващият полицай, направил искането за
разпит и прокурорът нямат повече въпроси към свидетеля, счита, че производството
по делото следва да бъде прекратено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 2513/2019г. по описа на ШРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Заседанието приключи в 11:26 часа.
Протоколът – изготвен в съдебно заседание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: