№ 155
гр. Плевен , 26.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Частно наказателно дело №
20214430200811 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.244 АЛ.5 НПК
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба по реда на чл.244
ал.5 НПК от страна на К. Е. Д. от гр.НИКОПОЛ, ОБЛ.ПЛЕВЕН против
Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 29.03.2021г., с
което на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК е спряно наказателното производство
по досъдебно производство № 1635/2020 година по описа на РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице, оправомощено по
смисъла на чл.244 ал.5 НПК; доколкото РП – ПЛЕВЕН не е представила
доказателства за времето и начина на връчване на екземпляр от обжалваното
Постановление, изводи във вреда на жалбоподателя в тази насока не следва
да се правят, поради което Съдът приема, че жалбата е подадена в съответния
срок.
Като разгледа обстойно приобщените по досъдебното
производство доказателствени материали, съдържанието на контролирания
прокурорски акт и съображенията в подадената жалба срещу същия, Съдът
намира следното:
Досъдебно производство № 1635/2020 г. по описа на РП –
ПЛЕВЕН е провеждано за това, че в периода 13.01.2020г. – 19.02.2020г. в
1
град ПЛЕВЕН, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у К. Е. Д. от ПЛЕВЕН и с това й причинил имотна вреда в
размер на 2942 лева – престъпление по чл.209 ал.1 НК.
С Постановление от 29.03.2021г., РП – ПЛЕВЕН спряла
наказателното производство по съображения, че не са налице достатъчно
доказателства за авторството на деянието. От друга страна, в подадената
жалба срещу Постановлението за спиране на наказателното производство се
развиват доводи в посока на това, че извършителят на престъплението, в
действителност е разкрит –*** от с.ОСТРОВО, т.е. че не е налице соченото
основание за спиране на наказателното производство.
След щателно обсъждане на представените по делото материали
Съдът намира, че обжалваното Постановление за спиране на наказателното
производство е незаконосъобразно, най-малкото защото не отговаря на
изискванията за мотивиран прокурорски акт: налице е отбелязване, че са
проведени разпити на пострадалото лице, изброително са изредени
извършени действия по разследването, включително – че след извършено
претърсване и изземване в дома на св.*** не са събрани достатъчно
доказателства, от които да се установява неговата съпричастност в процесния
случай, след което е направен и споменатия вече правен извод за
неразкриване на извършителя. Липсва обсъждане на изяснените факти и
събраните доказателствените материали по досъдебното производство, от
които да се проследи по какъв начин прокурорът е достигнал до окончателния
си правен извод относно основание за спиране на наказателното производство
по чл.244 ал.1 т.2 НПК.
На следващо място обаче, обжалваното Постановление се явява
незаконосъобразно и поради това, че в действителност, по делото са събрани
достатъчно доказателства за привличане на лице в качеството на обвиняем по
делото. Накратко, относимите по случая факти, могат да бъдат обобщени за
нуждите на настоящия съдебен акт, по следния начин: свидетелката К. Е. Д.
започнала и поддържала през периода 13.01.2020г. – 19.02.2020г. своего рода,
„приятелство“ в „***“ с лице, представящо се като „***“; в хода на
разговорите със същия, Д., по определени причини, решила да окаже
материална подкрепа на *, въпреки че лицето се представяло като заможен
индивид, с роднини извън пределите на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
2
включително такива, работещи в юридическата сфера; същевременно,
публикувал снимки, сочещи на добър външен вид, както и впрочем, добра
материална задоволеност/ „лайфстайл“. В крайна сметка, водена от
определени свои мотиви, Д. извършила поредица от имуществени
разпореждания по настояване на „***“, в т.ч. – превод на сума в размер на 500
лева посредством „***“, с получател ***, закупила и изпратила посредством
„***“ клавирен инструмент на стойност 2242 лева – отново с получател ***.
Няколко дни след 19.02.2020г. обаче, отношенията между „***“ и К.Д. се
влошили и тя пожелала „***“ да й възстанови заплатените средства, които по
нейно виждане, били дадени в своеобразен заем, т.е. като помощ, а не
безвъзмездно. На свой ред, „***“ прекъснал „приятелството“ с Д. и същата
така и не получила нищо от така направените имуществени разпореждания, а
същевременно – научила и от други потребители в „***“, че „***“ ги е
„лъгал“.
В хода на досъдебното производство /което от деловодна гледна
точка - налага се да бъде отбелязано - се намира в недопустим вид: неясна
номерация, на места двукратна, без коректен опис на приложените материали/
са извършени редица действия по разследването и процесуални действия. От
заключението по съдебно-почеркова експертиза се установява, че
документите по получаване на споменатия по-горе превод и клавирен
инструмент, са подписани именно от ***; от заключението по комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза се изяснява, че
лицето, получило споменатия клавирен инструмент в офис на „*** ***“ е не
друг, а именно ***; проведено е и разпознаване на лице по глас, при което,
свидетелката К.Д. категорично е разпознала именно гласа на *** като този на
лицето ***, с когото е провеждала многократни разговори по телефона в
продължение на около един месец, като заслужава да бъде отбелязано, че
същата сочи и особености на гласа, по които го е разпознала – специфично
провлачване в говора. Действително, при извършено претърсване и изземване
в дома на ***, не са открити предмети /в т.ч. мобилни устройства/, сочещи на
определена комуникация чрез ***, но на фона на изброените дотук множество
и категорични доказателства, че именно *** е автор на престъплението по
чл.209 ал.1 НК, за което се провежда наказателното производство, така
посоченият отрицателен факт, на практика е без правно значение, още повече,
3
че комуникацията чрез различни интернет платформи, сайтове, социални
мрежи и други нововъведения на съвременния живот, може да бъде
осъществявана по твърде многообразни начини. Следователно, налице са
били предпоставките по чл.219 ал.1 НПК за привличане на *** в качеството
на обвиняем за извършеното престъпление по чл.209 ал.1 НК. Вместо това,
същият е разпитан като свидетел, а производството по делото - спряно, без да
се държи сметка за всички доказателства по посока на неговата виновност, а
впрочем - и без да бъдат отчетени лишените от логика и явно недостоверни
показания на ***, според които той продава „сетове“ за клавирни
инструменти, че е продавал на „***“ такива сетове, но пък не сочи никакви
документи за подобни сделки, нито пък разполага с някакви данни за „***“, с
когото обаче /особено любопитен момент!/ вече не поддържа никаква връзка.
Не на последно място, следва да бъде отбелязано и това, че
атакуваното Постановление за спиране, е произнесено върху проведено
разследване, което въпреки своята продължителност и големият обем
процесуална дейност, не се отличава с необходимата пълнота и всестранност.
Така, при все, че пострадалата е разпитвана като свидетел неколкократно в
хода на досъдебното производство, а показанията й се явяват привидно
обстойни, налице са някои въпроси, които няма как да бъдат оставени без
внимание. Неясен е, на първо място, мотива за извършените имуществени
разпореждания от страна на пострадалата. Действително, както беше
отбелязано, същата сочи, че е имала желание да подпомогне финансово „***“.
В крайна сметка обаче, касае се инцидентно възникнало „виртуално“
„приятелство“, с непознато лице, което единствено е изпращало
предполагаеми свои снимки и се е оплаквало от финансовото си положение,
въпреки различни междувременни демонстрации на материална задоволеност
/следваща впрочем и от самите изпращани снимки/. Поставя се въпроса за
причините, поради които една жена като Д. - в зряла възраст, посочена в
снетата й самоличност като омъжена, е проявила такава степен на доверие и
човешка доброта към един непознат. Неясни са, на второ място, условията на
така предоставената „помощ“, от които биха могли да се изведат /или да не се
изведат/ ясни, разбираеми нейни предели. В тази връзка, поставя се въпроса,
при положение, че този непознат евентуално не изглежда по начина, по който
се е представял, а неговата действителна самоличност, вместо „***“, е тази на
*** – по какъв начин това би променило отношенията и какво е следвало да
4
се очаква от тези взаимоотношения, включително – поемал ли е и в случай, че
е поемал - какви точно ангажименти, за възстановяване на вложените от
страна на свидетелката Д., парични средства. Все пак, нека отново бъде
подчертано – повечето зрели и психически здрав лица, по принцип не биха
изпратили на някое непознато лице, значителни по размера си парични суми
и своеобразно материално подпомагане, „просто така“. Ето защо, от една
страна, необходимо е да бъде извършен допълнителен разпит на свидетелката
Д. относно действителните й мотиви, очаквания и евентуалните поети
обещания от страна на „***“ във връзка с оказаната му материална „помощ“;
необходимо е свидетелката да конкретизира и другите лица, за които е
научила, че са имали комуникация посредством *** с „***“, като същите
бъдат разпитани в качеството на свидетели по досъдебното производство, тъй
като оттук биха могли да се направят и някои изводи както за самоличността
на „***“, така и за неговите способи на действие в социалната мрежа;
необходимо е да бъде извършена и техническа експертиза, която да изследва
запазената комуникация между профилите на Д. и „***“ специално във
времевите интервали, в които са уговаряни определени имуществени
разпореждания между пострадалата и дееца, както и да се извърши
текстуално извличане на тази комуникация, за да се проследи кога, какво е
било обсъждано и какви са били евентуалните параметри на „помощта“,
дадена от Д., на лицето „***“. Следва да бъде отбелязано обаче, че на първо
място и преди всичко, абсолютно наложително е да бъде извършено съдебно-
психиатрично изследване на пострадалата, което да изясни по категоричен
начин свидетелската й годност, още повече, че се касае за основният свидетел
в досъдебното производство.
Едва след приобщаване на отбелязаните по-горе доказателствени
материали – а и евентуално, допълнителни такива, съобразно обстоятелствата
на случая – Прокуратурата би могла да се произнесе законосъобразно по реда
на чл.242 НПК. Ето защо, обжалваното Постановление за спиране е
незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено; делото следва да
бъде изпратено на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - за извършване
на разследване по реда и в срока на чл.244 ал.7 НПК.
Водим от горното и на основание чл. 244 ал.5 НПК, Съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 29.03.2021г., с което на основание
чл.244 ал.1 т.2 НПК е спряно наказателното производство по досъдебно
производство № 1635/2020 година по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН.
ИЗПРАЩА делото на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, за
извършване на разследване по реда на чл.244 ал.7 НПК, при съобразяване на
мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно. За същото да бъде съобщено на
жалбоподателя, а делото незабавно да бъде върнато на РП – ПЛЕВЕН, по
принадлежност и за изпълнение.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6