08.02.2021г.,
гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в закрито
заседание в следния състав:
Съдия: Росица Чиркалева
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева Адм. дело № 140 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от АПК.
Съдебноадминистративното производство е
образувано по жалба от Т.А.Г. ***, подадена чрез пълномощник- адвокат В. Ч., с
посочен по делото съдебен адрес:***, офис **, срещу изричен отказ за издаване
на административен акт, обективиран в писмо изх.№ Ц1012-26-570-1 от
19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че в писмо изх.№
Ц1012-26-570-1 от 19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково органът
обективирал изричен отказ да се произнесе с административен акт по чл. 117, ал.3 от КСО по подадена от Г. жалба с правно основание чл. 117, ал.1,
т.2, б.“ж“ от КСО срещу Разпореждане № Д-26-000-00-01426680 от 12.11.2020г. на
Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Хасково. Сочи
се че така постановеният отказ е незаконосъобрзен и недопустим. Излагат се
доводи, че съгласно чл. 117, ал.3 от КСО, Ръководителят на териториалното поделение се произнасял
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. С решението той решавал въпроса по същество, или отменял
разпореждането и връщал преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не били изяснени всички обстоятелства, отнасящи
се до издаване на разпореждането. Освен тези две алтернативи, на Директора на
ТП на НОИ не била представена друга възможност и компетентност, и той нямал
правомощието да удължава срока до събиране на посочените доказателства за
изясняване на всички обстоятелства по преписката. Претендира се отмяна на
обжалвания акт и връщане на административния орган със задължителни указания за
произнасяне с решение по чл. 117, ал3 от КСО.
Административен
съд – Хасково, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ Хасково е издадено Разпореждане №
Д-26-000-00-01426680 от 12.11.2020г., с което на основание чл.
40, ал.4 от КСО, е спряно
производство за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по
чл. 50 и чл. 51 от КСО, образувано по молба на Т.А.Г..
С жалба вх.№ Ц1012-26-570/29.12.2020г., Г.
обжалва Разпореждане № Д-26-000-00-01426680 от 12.11.2020г. по чл.
117, б. „ж“ от КСО с
искане за отмяната му.
Във връзка с така постъпилата жалба, с
писмо изх.№ Ц1012-26-570-1 от 19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково
уведомява жалбоподателката, че на основание чл.
57, ал.5 от АПК, по
повод, предприето от жалбоподателката оспорване на задължителни предписания №
ЗД – 1-26-00745841/14.04.2020г. първоначално по административен ред, след което
по съдебен ред и предвид висящността на съдебното оспорване пред ВАС срокът по
чл. 117, ал.3 от КСО, във връзка с чл. 57, ал.5 от АПК, се удължава до приключване на проверката с влязъл в сила
административен акт.
Писмото е
получено от адресата си, чрез адв. Ч. на 21.01.2021, видно от известие за
доставяне №.ИД PS 6300 014LQO U.
Жалбата срещу писмо изх.№ Ц1012-26-570-1
от 19.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е подадена на 29.01.2021г.
Настоящият
съдебен състав намира така направеното оспорване за недопустимо по следните
съобразжения:
В конкретната хипотеза се претендира
изричен отказ на Директора на ТП на НОИ – Хасково за издаване на
административен акт в производство по предприето оспорване по реда на чл.117,
ал.1, т.2, б. „ж“ от КСО, предвид липсата на издадено решение в предвидения от
нормата на чл. 117, ал.3 от КСО срок за произнасяне по жалбата.
Съгласно чл.
117, ал.3 от КСО „Ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането“.
Посочената разпоредба урежда
производство по оспорване по административен ред на първоначално издаден
административен акт. Последното производство се подчинява на общите принципи на
АПК.
Настоящият състав намира, че оспореното в
настоящото производство писмо с изх.№ Ц1012-26-570-1 от 19.01.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, не съдържа изричен отказ за издаване на първичен
индивидуален административен акт и не попада в нито една от лимитативно
изброени категории актове на държавните органи подлежащи на съдебен контрол по
реда на чл. 128 от АПК.
Процесното писмо не притежава белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК, като с него не
се засягат законните права и интереси на жалбоподателката. Същото не съдържа
властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което
едностранно да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера
на Г.. Липсва и разпоредителна част, която директно да задължава адресата му да
се съобрази с дадени му предписания за поведение, т.е. в случая не става въпрос
нито за издаден неблагоприятен за адресата индивидуален административен акт,
нито за отказ от издаването на такъв.
Процесното писмо не обективира и
разпореждане, с което се оставя без разглеждане оспорването на административен
акт по административен ред, или се прекратява производството по същото, т.е. с
него не се прегражда правото на страната на обжалване пред по-горестоящия
административен орган.
Видно от съдържанието му, писмото е част
от производството по разглеждане на подадена по реда на чл.
117, ал.1, т.2, б."ж" от КСО жалба и има изцяло уведомителен характер. Касае се за уведомяване
на адресата му, че предвиденият в чл. 117, ал.3, изр.първо от КСО срок за произнасяне на сезирания с
жалбата като по-горестоящ административен орган Директор на ТП на НОИ, се
удължава до приключване на проверката с влязъл в сила административен акт.
Изложеното налага извода, че в случая
липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по чл.
21 от АПК, както липсва и
акт, подлежащ на обжалване по реда на Глава
десета, раздел IV от АПК.
Касае за ненадлежно упражняване на правото
на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество. В този смисъл е и
Определение 11671/03.10.2018г. по АД 10849/18г. на ВАС.
Подадената жалба се явява процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено.
При този изход на спора, основателна се
явява претенцията на ответната страна за задължаване на жалбоподателката с
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за правната помощ, следва
да се присъди в размер на 100 лв.
С оглед гореизложеното на основание чл.
159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Т.А.Г. ***, подадена чрез пълномощник- адвокат В. Ч., с посочен по делото
съдебен адрес:***, офис ***, срещу изричен отказ за издаване на административен
акт, обективиран в писмо изх.№ Ц1012-26-570-1 от 19.01.2021г. на Директора на
ТП на НОИ – Хасково.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 140/2021г.
по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Т.А.Г. *** да заплати на ТП на НОИ
Хасково сторените по делото разноски в размер на 100 лв.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: