№ 741
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204106 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „*“ ЕООД,
ЕИК:*, със седалище на управление: гр. Бургас, ул. „*" №1, вх. 2, ет. 2, ап. 23, против
Наказателно постановление № * / 08.07.2021 г. на Зам.директора на ТД-НАП- Бургас, с
което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл.
74, ал.1 Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се излагат твърдения, че постановлението не било връчено на представител на
дружеството, което накърнявало правото на защита.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
Представителят на АНО оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за
потвърждаване на НП, като аргументира съставомерност на приетото за установено
нарушение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждние.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 18.09.2019г., при извършена проверка в програмен продукт „СУП“, по повод писмо №
12-00-316/05.09.2019 г. на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, св. И.М. - инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас
установила, че „*“ ЕООД, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38, ал. 1, т.1 от
1
ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2018г., в
законоустановения срок - до 01.07.2019г. Установило се, че дружеството подало ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2018 г. вх. № 0200И0474739 /14.03.2019 г. по описа на ТД на НАП Бургас,
съгласно която за 2018 г. е извършвало дейност и е отчело разходи съгласно счетоводното
законодателство в размер на 280,88 лв.
Предвид горното, на 30.09.2019 г. св. М. съставила АУАН срещу дружеството, в който
описала приетото за установено нарушение на чл. 38, ал. 1, т.1 от ЗСч. Производството е
било спряно на основание чл. 43,ал. 6 от ЗАНН, като е било възобновено на 01.03.2021 г.
АУАН е подписан от актосъставителя и е връчен на представител на жалбоподателя, който
подал писмени възражения, че пропускът се дължи на семейни причини, както и поради
това, че счетоводната кантора не била спазила сроковете. Въз основа на материалите по
преписката, на 08.07.2021 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В
издаденото НП АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на св.М., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства
по делото, които съдът също напълно кредитира като непротиворечиви помежду си и
необорени с никакви доказателства. По същество, липсва спор относно установените факти.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в зкаоноустановения срок (видно от
разписката, НП е връчено на представител на дружеството на 16.08.2021 г., а жалбата е
подадена на 23.08.2021 г.), от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложената по
делото заповед, АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП -
гр.Бургас и в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
НП.Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така
и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя. Налице е било щателно издирване по смисъла
на закона, като след като дружеството не е било намерено, производството е било
законосъобразно спряно.
2
Неоснователен е доводът за допуснато нарушение, ограничаващо правото на защита, поради
това, че постановлението не било връчено на лице, което има право да представлява
дружеството. Това обстоятелство би имало значение относно преценката за допустимост на
жалбата и спазването на сроковете за упражняване правото на обжалване. Очевидно е, че
жалбата е в срок, поради което не са накърнени правата на жалбоподателя.
Правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма.
Безспорно установено, че „*“ ЕООД, е търговец по смисъла на Търговския закон, поради
което за дружеството съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30
юни на следващата година да се публикува годишният финансов отчет чрез заявяване и
представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчетът за 2018 г. е
следвало да бъде публикуван до 01.07.2019 г. (в редакцията на закона, действала към
момента на извършване на нарушението съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН), а това е не е било
сторено до съставянето на АУАН.
Чл. 38, ал. 1 от ЗСч посочва предприятията, които следва да публикуват годишния финансов
отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган. В т. 1 на ал.1
на този член изрично е посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон
следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на дружеството не е
прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред, както и че не са налице
изключенията, предвидени в чл. 38, ал.9 от ЗСч, то за него не е отпаднало задължението по
чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Поради изложеното до тук, съдът намира че безспорно е осъществен състав на нарушение
по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. Отговорността на търговеца е безвиновна, обективна.
В конкретния случай съдът намира, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за
съответния вид. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за
публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна
дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен, което не е било сторено.
Евентуални пропуски на други субекти, ангажирани със съдействие при упражняване
дейността на дружеството са ирелевантни в конкретния случай.
Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на чл.
3
74, ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за не публикуване на годишен финансов
отчет, каквото поведение в случая е налице. При определяне на размера на наложеното
наказание наказващият орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за
първи път и е определил наказанието в минималния предвиден от закона размер
"имуществена санкция" от 200 лв.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * / 08.07.2021 г. на Зам.директора
на ТД-НАП- Бургас, с което на „*“ ЕООД, ЕИК:*, със седалище на управление: гр. Бургас,
ул. „*" №1, вх. 2, ет. 2, ап. 23, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на
основание чл. 74, ал.1 Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от
ЗСч.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК:*, със седалище на управление: гр. Бургас, ул. „*"
№1, вх. 2, ет. 2, ап. 23, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на посочените по делото адреси.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4