Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 13.01.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 799 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди с цена на иска от 10000лв., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 164лв. за мораторна лихва върху главницата от 10 000лв., пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди с цена на иска от 5360,26лв., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 131лв. за мораторна лихва върху главницата от 5360,26лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главниците по двата преки иска на увредено лице за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищцата И.Е.Д. с постоянен адрес гр.*, чрез пълномощника си адв.В. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че в резултат на ПТП, настъпило на дата 11.09.2018г. в гр.*, при което водача на л.а. "Рено Клио" с рег.№*Н.Д.Х.,*** с посока на движение от ул."554" към ул."*", на кръстовището с ул."*", поради движение с несъобразена скорост и с релефа на местността навлязъл в насрещната пътна лента, в резултат на което причинил ПТП с насрещно движещото се МПС - л.а. марка "Рено Меган" с рег.№**, управлявано от собственика - ищца по делото, при което ПТП, за което е съставен КП за ПТП №*/11.09.2018г. и рег.№9187/11.09.2018г. на ОД на МВР гр.*ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразени в увреждане на физическото и психическото й здраве, търпени болки, страдания и нарушен житейски ритъм, както и имуществени вреди в размер на 5000лв., които се препокриват с пазарната стойност на унищоженото МПС към момента на ПТП. Претендира осъждане на ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП водач Н.Д.Х. по застрахователна полица №BG/02/117003203400, валидна към датата на ПТП, да й заплати обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 10000лв., ведно с мораторна лихва върху него в размер на 164лв. за периода от 16.01.2019г. до датата на подаване на ИМ в съда, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000лв., ведно с мораторна лихва върху него в размер на 131лв. за периода от 12.12.2018г. до датата на предявяване на ИМ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че в резултат на ПТП е получила оплаквания от болки в шията и изтръпване на двете ръце, като и били извършени прегледи и назначено лечение, в резултат на което било установено, че в причинна връзка с ПТП е претърпяла мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието и травма на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. Допустимостта на предявените искове обосновава с твърдения, че за претендираното обезщетение за неимуществени вреди при ответния застраховател е образувана щета №**********/15.10.2018г., по която била уведомена от ответника, че няма основание да й бъде изплатено обезщетение, респ. за претърпените от нея от процесното ПТП имуществени вреди при ответния застраховател била заведена щета №**********/12.09.2018гг., по която ответника през м.януари 2019г. й изплатил обезщетение в размер на 3 364,32лв., чийто размер ищцата счита, че е значително по-нисък от действителния такъв - стойността на тотално увреденото и невъзстановимо МПС. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищцата, чрез пълномощника си адв.В. от ВТАК, поддържа предявените искове по съображения, развити в писмена защита. С протоколно определение от 11.10.2019г. съдът уважи искане на ищцата по чл.214 ал.1 от ГПК и допусна изменение - увеличаване размера на иска по чл.432 от КЗ за имуществени вреди със сумата от 360,26лв., който се счита предявен в размер на 5360,26лв.
Ответникът ЗД "*" АД със седалище гр.*в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Ш. от РАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявените искове, поради липса на активна процесуална легитимация у ищцата, отхвърлено като неоснователно с определението по чл.140 от ГПК. По същество оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва началния момент, от който се твърди дължимостта на лихвите по главните искове. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, с твърдения и за липсва изложен такъв в ИМ. Навежда, че твърдяните получени от ищцата увреждания не съответстват на обезщетението, което се претендира и същото не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва уврежданията, за които се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, да са пряка и непосредствена последица от настъпването на ПТП. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която не е проявила необходимата грижа спрямо себе си, съответно като водач на МПС и участник в движението по пътищата, като навежда, че Д. не е била с правилно поставен и/или с технически изправен предпазен колан. Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди и акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху него като неоснователни с довод, че ответникът е заплатил на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди в справедлив размер. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв. адв.Ш. от РАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор, и доразвити в писмена защита.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен по делото е факта, който се установява и от Свидетелство за регистрация на МПС /л.34/, че ищцата е собственик на лек автомобил "Рено Меган" с рег.№*, червен металик.
От
съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в
т.ч. Протокол за ПТП №*/11.09.2018г., скица към същия, АНП по НП
№18-4332-019460/10.10.2018г., и изслушаната САвТЕ, безспорно се установи факта
на реализирано на 11.09.2018г. ПТП, чийто механизъм е установен в т.4.7 от
неоспореното от страните и възприето от съда писмено заключение на ВЛ по САвТЕ,
и се изразява в следното: л.а. на ищцата "Рено Меган" с рег.№* се е
движил със скорост от
На виновния за процесното ПТП водач на л.а. "Рено Клио" с рег.№*- Д.В.Г. са съставени АУАН №0727676/11.09.2018г. и НП №18-4332-019460/10.10.2018г. за виновно нарушаване на чл.20 ал.2 от ЗДвП, влязло в законна сила на 21.11.2018г.
Безспорно се установи и че водачът на л.а. "Рено Клио" с рег.№*, е застраховано лице по сключена за този л.а. задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното ЗД "*"гр.*под формата на застрахователна полица № BG/02/117003203400 с валидност от 10.12.2017г. до 09.12.2018г., като процесното ПТП на дата 11.09.2018г. е реализирано в срока на действие на сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
От възпроизведеното по реда на чл.184 ал.2 от ГПК съдържание на записа на тел.112 /6бр. звукозаписи и електронни картони на инцидента, се установи, че за реализираното процесно ПТП на дата 11.09.2018г. в 13,40ч. са постъпили обаждания към тел.112 за ПТП от ищцата по делото и от водача на л.а. "Рено Клио" Н.Х., при които е трикратно посочено, че няма пострадали, наличен спор между участниците в ПТП за вината с молба за посещение от мобилна група на КАТ на местопроизшествието. ПТП е посетено от мобилна група на КАТ, като, поради липса на нужда, не е бил извикан екип на Спешна помощ, л.а. "Рено Меган" не бил в движение.
Разпитан в качеството на свидетел водачът на л.а. "Рено Клио" Н.Х. потвърди установения вече по-горе, вкл. и със САвТЕ, механизъм на ПТП, както и че установената вина за ПТП е негова, като не е обжалвал съставеното му НП и е заплатил наложената му глоба, ПТП, реализирано при слънчево време, суха пътна настилка, както и че след настъпване на ПТП не е видял водача на л..а "рено Меган" - ищцата да е видимо пострадала, имала е според свидетеля леки наченки на притеснение, малко повече от неговите.
Установи се, че ПТП е реализирано по познат на ищцата път, работила до преди ПТП в рента - кар компания, като на датата на ПТП е била извикана от мениджъра на компанията за среща. Свидетелят И.Г., близък приятел на ищцата и неин бивш колега от рента кар компанията установи, че след обаждане от мениджъра им е отишъл да види ищцата 15-20мин. след случилото се процесно ПТП на местопроизшествието, че в първия момент видял, че ищцата е много изплашена, може би в шок, била с бяла тениска или потник и била зачервена от лявата страна около ключицата, не е видял други видими охлузвания и рани, психическото й състояние не било стабилно, прикляквала, плачела, била слаба, макар че е силна жена. След ПТП свидетелят И.Г. се е видял с ищцата м.август 2019г., сторила му се по-затворена, не е същият човек, мълчалива, не толкова общителна, колкото я познава, искала уединение, не са коментирали при срещата, че е претърпяла ПТП, но й личало в поведението, преди била много по-контактна, отговорила му, че е била с поставен обезопасителен колан по време на ПТП, била зачервена, предполага от колана, че правило №1 в работата им в рента - кар компанията е била да са с поставен колан, да шофират безопасно, не я е виждал без колан, след ПТП са си писали 2-3 пъти.
Установи се, че след процесното ПТП, считано от 05.10.2018г. ищцата е започнала работа като стюардеса в "*" компания, Д., Обединени Арабски Емирства, където живее по срочен договор за работа, приет като доказателство по делото.
Ищцата
предявила пред ответния застраховател на 12.09.2018г. писмена застрахователна
претенция за претърпените от нея имуществени вреди по увредения й собствен л.а.
"Рено Меган", по която била образувана щета №**********/12.09.2018г.,
по която на 27.09.2018г. ищцата предоставила пълни и точни данни за банковата
си сметка. Безспорен между страните е факта на изплатено на ищцата от ответния
застраховател застрахователно обезщетение по заведена при него от ищцата щета №
**********/12.09.2018 г. за претърпените от И.Д. имуществени вреди през м.
януари
На 15.10.2018г. ищцата предявила пред ответния застраховател писмена застрахователна претенция за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, които оценила пред застрахователя на 40 000лв. с предоставени пълни и точни данни за банковата й сметка, по която ответният застраховател образувал втора щета №**********/15.10.2018г. С писмо до ищцата изх.№НЩ-7789/31.10.2018г. ответникът - застраховател я уведомил, че не е в риск "ГО" и няма основание да й изплати претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. След допълнително представени от ищцата пред застрахователя с уведомление вх.№828819/22.11.2018г. документи с ново писмо изх.№НЩ-8787/05.12.2018г. ответният застраховател потвърдил на същите основания отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията й за неимуществени вреди.
Един ден след ПТП - на 12.09.2018г. ищцата посетила Спешен приемно - консултативен кабинет по неврохирургия и лчх в УМБАЛСМ "*" ЕАД гр.*, като бил съставен Лист за преглед на пациент, в който е отразено анамнеза - ПТП от вчера следобед водач, обективно състояние - болка в шията, изтръпване на ръцете, назначени й били изследвания - графия на шийни прешлени ФАС - ФАС за ДЕСНС с отворена уста шийни прешлени пр., не е назначена терапия, насочена е към друг лекар в ЛЗ за извънболнична помощ. Видно от Амб. лист №1063/20.09.2018г. от лекар специалист д-р Л.Р., на ищцата при извършения й първичен преглед е поставена основна диагноза - мозъчно сътресение, придружаващи заболявания и усложнения - Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, хронично постравматично главоболие, обективно състояние - емоц. и вегетативно лабилна, двустр. палп. болезненост в т. на ЕРБ двустр., ретроградна амнезия за инцидента, назначена й е медикаментозна терапия. Видно от Амб. лист №1099/02.10.2018г. от извършен на ищцата вторичен преглед от лекар специалист д-р Л.Р., при снетата анамнеза пациентката продължава да съобщава за дифузно главоболие, макар и позатихнало на моменти с гадене, без повръщане, болки и схващане в шията, обективно състояние - същото като от първичният преглед, терапия - освен същата медикаментозна от първичния преглед, добавено - налагане на шийна яка /до пълно отзвучаване на оплакванията/; подходящо физио и балнеолечение.
Видно от Медицинско направление/искане изх.№732/20.09.2018г. при преглед на ищцата от д-р Л. К. - психиатър й е поставена диагноза - Смесена тревожно - депресивна реакция, констатирано е, че Д. е външно напрегната, емоционално - лабилна, външно неустойчива, депресивни оплаквания, страхувала се за излиза сама, за да не и се случи нещо лошо, не се хранела, трудно заспивала, будела се по няколко пъти, сънувала кошмари, назначена й била медикаментозна терапия.
По делото е прието като доказателство извънсъдебно изготвено Становище от Т. Е. - психолог и психотерапевт на частна практика за емоционалното и психично състояние на ищцата вследствие на претърпяно от нея процесно ПТП, което замества експертно становище и не е събрано по реда и способите на ГПК, поради което не следва да бъде взето предвид от съда.
По делото е изслушана СМЕ по писмени данни, като, видно от писменото заключение на ВЛ д-р Н.Г., възприето от съда и неоспорено от страните,вследствие на процесното ПТП на 11.09.2018г. на ищцата е причинено: шийна травма /преразтягане на връзковия апарат в областта на шийния отдел на гръбнака; болки при движение в областта на шията и ограничени движения в шията в различни посоки/; главоболие; световъртеж, като е възможно травмата да е в резултат от камшичен удар, получен по установения механизъм на ПТП - травма при ПТП като водач на лек автомобил. Видно от СМЕ, проведеното лечение е адекватно на получените травми; болките в шията и ограничените движения в шийния отдел на гръбнака създават определен дискомфорт в обслужването в бита, като най-съществено е изразен през първите 20-25 дни, постепенно болките са затихнали. Видно от СМЕ, обичайният срок при такъв вид шийни травми за възстановяване, при които няма данни за увреждане на прешленните дискове, разкъсване на лигаменти, сухожилия и мускулни групи и увреждания на гръбначния мозък, отшумяват за около два - три месеца. Според ВЛ по СМЕ, болките в шийния отдел през първите 20-25 дни са значителни и налагат ограничения в двигателния режим и във връзка с това водения от ищцата живот; постепенно, със затихването, тези ограничения изчезват. Според ВЛ по СМЕ, по делото няма данни за заболявания на нервната система при ищцата и описаните в СМЕ оплаквания са в резултат от приживян травматичен момент. Според ВЛ по СМЕ д-р Г., характерът и тежестта на получените травматични увреждания са от естество да бъдат лекувани амбулаторно или при домашен режим и не се налага хоспитализирането в лечебно заведение, като ефектът и периодът на лечение биха били едни и същи и в двата случая.
По делото е изслушана СПсЕ, като видно от неоспореното и възприето от съда като компетентно и обосновано, писмено заключение на ВЛ д-р И., изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства /в т.ч. медицинска документация/ и извършени от ВЛ 3 разширени психиатрични интервюта с ищцата на 27.07.2019г., 28.07.2019г. и 19.08.2019г. и психологично изследване от 19.08.2019г., ищцата в резултат на процесното ПТП е получила психично разстройство - депресивно състояние, преминало в реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията с давност 2г. Видно от СПсЕ, към момента на изследването и изготвянето на СПсЕ ищцата страда от реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията, като придружаващо заболяване ВЛ приема лек депресивен епизод. Видно от СПсЕ, това заболяване се приравнява към рубриката "продължително разстройство в адаптацията и нарушение на социалното функциониране на индивида". Според ВЛ по СПсЕ, при осв. лице е нарушено социалното функциониране, следствие на претърпяната психотравма от личен характер, началото на заболяването е от 2018г. и са налице основания на наличие на причинно - следствена връзка между събитията, довели до това състояние и здравословното състояние на ищцата. Видно от СПсЕ, Изслушано в СЗ ВЛ по СПсЕ д-р И. установи, че състоянието на ищцата е със затихващ характер, че тя няма към момента психотравма, че при нея страховите състояния и изживявания са почти изчезнали, но още ги има. Видно от СпсЕ, между началото на разстройството и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци, като при осв. лице този период е от около една седмица.
По делото е прието като писмено доказателство Мед. направление/искане от 30.04.2019г., т.е. след предявяване на ИМ, видно от което, ищцата е с невр. статус - в норма. МРД - липсва.
По делото с цел доказване претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, в в.ч. и на родителите й М. Д. и Е. Д., чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира, доколкото кореспондират на останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, в т.ч. и СПсЕ. Свидетелят Д., майка на ищцата, установи, че дъщеря й и се обадила веднага след процесното ПТП, била с несвързан говор, доста емоционална, притеснена, много разстроена, видяла я веднага след ПТП, като се прибрала, я видяла легнала на леглото, разтреперана, завита в одеяло, имала главоболие, отказала същия ден да отиде на лекар, нощта минала в кошмар, ищцата плачела, на сутринта дъщеря й казала, че не може да мръдне, отишли в Пирогов, дни наред се оплаквала от главоболие и болки във врата, пиела обезболяващи, била и предписана и яка за шията, която носела. Свидетелят Д. установи, че след ПТП придружавала дъщеря си по институциите във връзка с подготовка заминаването й за Д., която искала да стои до нея, чувствала се по-спокойна, в един момент ищцата започнала да се разубеждава да тръгне за Д., станала колеблива и нерешителна, спрямо близките по-раздразнителна и по-нервна, затворила се, общувала само с родителите си, след ПТП не иска да шофира, посетила психолог и психиатър, заключението на последния било за преживян от ищцата изключително силен стрес. И двамата родителите на ищцата като свидетели установиха, че след заминаването си за Д. на 04 или 05 октомври ищцата си е идвала в България два пъти - края на април и май 2019г., баща й - свидетеля Д. отишъл при дъщеря си в Д. за Нова година 2019г., защото била в емоционална дупка, преди ПТП, според баща й, била весела, общителна, след като отишъл в Д. - различна, емоционално все още нестабилна, продължава да я боли врата, но не го показва, защото там е много строго. Според свидетеля Д. дъщеря му все още не е преодоляла стреса от катастрофата, притеснена е, стресирана. Свидетелят Д. установи, че след ПТП разговарял с дъщеря си, която била стресирана, плачела, държала се неадекватно, отишъл на следващия ден след ПТП в гр.*и видял, че е уплашена, притеснена, била обезсърчена дали изобщо да заминава за Д., не характерно поведение за нея, не се чувствала добре и уверена, била неуверена, несигурна, раздразнителна, споделила му, че по време на процесното ПТП е била с поставен обезопасителен колан.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените осъдителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищцата от предявяването им. Процесуалната допустимост на предявените преки искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди е предпоставена и от спазване от ищцата като увредено лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, на задължението му по чл.498 ал.1 от КЗ преди предявяване на настоящите искове да отправи към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП, от което е претърпяла неимуществени и имуществени вреди, водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК - на 12.09.2018г. за имуществени вреди, респ. на 15.10.2018г. за неимуществени вреди. Налице са и специалните предпоставки по чл.498 ал.3 от КЗ за процесуална допустимост на предявените от ищцата в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване преки искове на увредено лице по чл.432 ал.1 от КЗ и доколкото същата предявява претенцията си за плащане пред съда, след отказ на ответния застраховател да плати обезщетение по писмената й застрахователна претенция за неимуществени вреди, респ., поради несъгласие на ищцата - увредено лице с размера на определеното й и изплатено от застрахователя обезщетение по писмената й застрахователна претенция за имуществени вреди.
На основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. За основателността на преките искове по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за вреди /неимуществени и имуществени/ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застраховано лице по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответния застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в процеса вреди /неимуществени и имуществени/ по вид, както и иска си по размер. Отговорността на ответника е функционална и предположена от тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице.
Разгледан по същество прекият иск на ищцата с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен и доказан.
В процесният
случай от ищцата в хода на процеса е проведено пълно и главно доказване на
всички посочени по-горе кумулативно изискуеми предпоставки за основателност на
предявеният пряк иск на увредено лице по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди, обуславящи доказаност на същия по основание. Безспорно по
делото се установи, че в срока на действие на сключена с полица №*** задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а.
"Рено Клио" с рег.№СВ 48 22 ВХ, застраховано лице по която по смисъла
на чл.477 ал.2 от КЗ е Н.Д.Х., по негова вина е настъпило на 11.09.2018г. в гр.*процесното
ПТП по механизма, установен след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, обсъден по-горе и описан в т.4.7. от писменото заключение на ВЛ
по САвТЕ. Изслушаната по делото САвТЕ извежда като единствена причина от
експлоатационно - техническа гледна точка за настъпване на процесното ПТП
неправилна преценка на пътната обстановка от водача на л.а "Рено Клио",
изразяваща се в навлизане на л.а."Рено Клио" в пътната лента за
насрещно движение, по която насрещно се движи л.а."Рено Меган",
собственост и управляван от ищцата по делото, като съобразно пътната обстановка
и регулиране на движението в кръстовището от пътни знаци, водача на л.а.
"Рено Клио" следва да пропусне л.а. "Рено Меган" да премине
и след това да се включи в движението по ул."*". Застрахованото при
ответния застраховател по застраховка ГО на автомобилистите водач на л.а.
"Рено Клио", с това си деяние, като е навлязъл в пътната лента за
насрещно движение и не е пропуснал движещия се по път с предимство
л.а."Рено Меган", управляван от ищцата по делото, е нарушил правилата
по ЗДвП и е допуснал извършването на ПТП, поради което деянието е противоправно
и е виновно извършено, с оглед презумпцията за виновност по чл.45 ал.2 от ЗЗД,
която не е оборена. Освен виновното поведение на водача на л.а. "Рено
Клио" САвТЕ не извежда друга причина за настъпване ПТП. Л.а. "Рено
Меган", управляван от ищцата, се е движел по път с предимство, което не му
е спазено от другия участник в ПТП, и с разрешената за участъка на ПТП скорост
на движение от
Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. изслушана СМЕ, се установи, че в пряка причинно - следствена връзка с реализираното по вина на застрахованото при ответника лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Рено Клио" Н.Д.Х. процесно ПТП е претърпяла описаните в ИМ неимуществени вреди - болки и страдания от получените увреждания на физическото й здраве - шийна травма, главоболие, световъртеж, в резултат от камшичен удар, с период на търпене на болки в шията и ограничения движения в шийния отдел на гръбнака, създаващи дискомфорт в обслужването в бита най-съществено изразен, според СМЕ, през първите 20-25 дни, постепенно затихнали и отшумяващи за около два -три месеца, както и увреда на психическото й здраве, проявена, според СПсЕ, около една седмица след ПТП, разкриваща симптоми на смесена тревожно - депресивна реакция, диагностицирана от ВЛ по СПсЕ като "реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията" с придружаващо заболяване лек депресивен епизод. Съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства /в частност показанията на родителите на ищцата М. и Е. Д. и свид.И.Г./ и СПсЕ безспорно установиха, че в резултат и в пряка причинно -следствена връзка с процесното ПТП ищцата е преживяла и душевни травми - изпитала е силен стрес, уплаха непосредствено след ПТП, изпитвала е страх за живота си и да не й се случи нещо лошо, била е лабилна психически, несигурна при вземане на решения, вкл. и относно заминаването си на работа в Д., по - затворена, по-раздразнителна спрямо родителите си, не била същата като отпреди ПТП, към която депресивна симптоматика, в. т.ч. и проблеми със съня, съпреживяване на психотравмата, се добавили и тежки разстройства в адаптацията - нарушено било социалното й функциониране /нужда от придружител при набавяне на документите за заминаването й в Д., спряла да шофира, последното продължаващо и към момента на приключване на устните състезания/. При безспорна доказаност в процеса на претъпрените от ищцата телесни увреждания в пряка причинно - следствена връзка с ПТП ирелевантно за изхода по иска е обстоятелството, че липсва съставен протокол за ПТП с пострадали лица по чл.3 от Наредба №І3-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Съдът съобрази и заявеното от ВЛ по СМЕ в СЗ, че в острите моменти, когато адреналинът е висок, някои травми, като визира процесните на ищцата в шийния отдел, се пренебрегват от субективното усещане и се проявяват като болка и дискомфорт на по-късен етап, още повече, че претърпяното от ищцата преразтягане на връзковия апарат в областта на шийния отдел на гръбнака няма как да се възприеме от околните и проявата на болките и ограничението в движенията е на по-късен етап.
Налице са всички елементи от ФС на непозволено увреждане, ангажиращи деликтната отговорност на застрахованото при ответния застраховател лице по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и водач на л.а. "Рено Клио" Н.Д.Х. при процесното ПТП, от където следва, че са налице елементите по чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране и функционалната от нея отговорност на ответния застраховател по прекия иск на ищцата - увредено лице за неимуществени вреди, спрямо което застрахованият е отговорен, доколкото ПТП е реализирано в срока на действие на застраховката "ГО", с което предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни болки и душевни страдания/.
В процесният случай, съдът, след като прецени всички релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства, включващи се в критерия "справедливост" по чл.52 от ЗЗД, а именно вида и характера на претърпените от ищцата телесни увреждания и периода на търпене на интензивни болки и страдания и ограничения в обслужването 20-25 дни, описаните по-горе, претърпени в резултат от ПТП увреждания на психическото й здраве, заявеното от самата ищца в проведените от ВЛ по СПсЕ психиатрични интервюта, че две седмици след ПТП е била в шок, след което интензивността на симптомите привидно е намаляла, отчете нарушенията в социалното функциониране на ищцата /в т.ч., че към момента на приключване на устните състезания все още не шофира/, начина и обстоятелствата, при които са получени уврежданията на физическото й и душевно здраве, липсата на данни при лечението и възстановяването да са настъпили каквито и да било усложнения, както и че към момента на разглеждане на делото невр. статус на ищцата е в норма, счита, че справедливият размер обезщетение за неимуществени вреди, което следва да се присъди на ищцата е в размер на 4800лв., в който искът по чл.432 ал.1 от КЗ за неимуществени вреди следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница, считано от датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г. до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата 5200лв. до пълният предявен размер от 10000лв., като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди в претендираният размер е силно завишен и не съответства на критерия за справедливост, доколкото получените от нея увреждания на физическото й здраве са леки и с кратък срок за възстановяване и лечение, не са се появили усложнения и понастоящем е с невр. статус в норма, а досежно увредата на психичното й здраве, съобрази диагностицирането от СПсЕ, нуждата от потърсена от ищцата психологична и психиатрична помощ, но отчете, че към момента на изследването на ищцата от ВЛ по СПсЕ /по-малко от 11 месеца след ПТП/ се установява наличие на психотравмени преживявания, но слабо ниво на стрес, завишена тревожност, наличие на леко депресивно състояние,несигурност, страх от повторение на инцидента и от шофиране, но най-вече, че състоянието й е със затихващ характер и страховите състояния и изживявания са почти изчезнали.
С оглед извода за частична основателност на иска, съдът следва да се произнесе и по евентуалното възражение на ответника за съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат, в резултат от неизползване на обезопасителен колан, което се явява неоснователно. Свидетелите Ив.Г. и Е. Д. еднозначно установиха, че ищцата им е казала, че по време на ПТП е била с поставен обезопасителен колан, което е в резон с показанията на свид.Г., че правило №1 в работата им е било да са с поставен колан и не е виждал ищцата да шофира без колан. Установеното от свид. показания на Г. зачервяване на ищцата от лявата страна около ключицата, възприето от него непосредствено след ПТП, е индиция, според ВЛ по СМЕ, за използването на обезопасителен колан от ищцата по време на ПТП. Следователно, ответникът, в чиято тежест е, не доказа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
По иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 164лв. за мораторна лихва върху главницата по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди:
На основание чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на чл.380 ал.3 от КЗ. Ищцата с предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователя за неимуществени вреди, съобразно чл.380 ал.1 от КЗ, е предоставила пълни и точни данни за банковата си сметка, поради което не е налице забава на кредитора по отношение на плащането, и застрахователят, по арг. на противното от чл.380 ал.3 от КЗ, дължи лихва по чл.409 КЗ. На основание чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108 ал.1 -3 или 5. Съгласно чл.108 ал.3 от КЗ, в случаите по застраховка "ГО" на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106, се прилага срокът по чл.496 ал.1 от КЗ. Съгласно чл.496 ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "ГО" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. По предявената на 15.10.2018г. писмена застрахователна претенция на ищцата пред ответния застраховател за обезщетение за неимуществени вреди ответният застраховател е отказал плащане по смисъла на чл.496 ал.2 т.2 б."а" от КЗ, поради което след изтичане на тримесечният срок по чл.496 ал.1 от КЗ застрахователят дължи на ищцата законна лихва за забава върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди по главния иск по чл.432 ал.1 от КЗ от 4800лв., за периода от 16.01.2019г. до датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г. в доказан размер от 78,67лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, в който искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 85,33лв. до пълния предявен размер от 164лв., като неоснователен и недоказан.
По прекия иск по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди:
Разгледан по същество искът чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен и доказан. Безспорно по делото от САвТЕ се установи, че в резултат и в пряка причинно -следствена връзка с реализираното по вина на застрахования при ответния застраховател по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" водач на л.а. "Рено Клио" процесно ПТП ищцата, като собственик на увредения при ПТП л.а. "Рено Меган", е претърпяла имуществени вреди, изразени в нанесени материални щети по увредения й лек автомобил, описани в САвТЕ, които, ВЛ по САвТЕ оценява по средни пазарни цени без отчитане на овехтяване на подменените части и включване на труда за РВР в доказан размер на 8 724,58лв. с вкл. ДДС. Пазарната стойност на увредения собствен на ищцата л.а. "Рено Меган" към датата на ПТП е в размер на 9 792лв. или в случая стойността на разходите за необходимия ремонт на увреденото МПС на ищцата е 89% от пазарната му стойност, т.е. надвишава 70 на сто от действителната му стойност, поради което е налице тотална щета на МПС по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ. Предвид горното, предявеният от ищцата пряк иск на увредено лице по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди е доказан, както по основание, така и изцяло в предявеният размер от 5360,26лв., явяващ се разлика между пазарната стойност на материалните щети по увредения л.а. на ищцата "Рено Меган" от 8 724,58лв. с вкл. ДДС и изплатеното от ответния застраховател извънсъдебно на ищцата застрахователно обезщетение по претенцията й за имуществени вреди от 3 364,32лв., в който исков размер от 5360,26лв. искът следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г. до окончателното изплащане.
По иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 131лв. за мораторна лихва върху главницата по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди:
Теоретичните постановки, досежно момента на дължимост от застрахователя на законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, изложени по иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, са относими и за този иск. На основание чл.386 ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастрховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Като не е изплатил в срока по чл.496 ал.1 от КЗ на ищцата дължимото й застрахователно обезщетение за претърпените от нея от ПТП имуществени вреди, което да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, с изтичането на срока по чл.496 ал.1 от КЗ ответният застраховател дължи на ищцата по предявената на 12.09.2018г. писмена претенция на ищцата пред ответния застраховател за обезщетение за имуществени вреди законна лихва за забава върху присъденото й обезщетение за имуществени вреди по главния иск по чл.432 ал.1 от КЗ от 5360,26лв.лв., за периода от 13.12.2018г. до датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г. в доказан размер от 138,47лв., определен от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, но доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло в предявеният му размер от 131лв. Ищцата с предявяване на писмената застрахователна претенция пред застрахователя за обезщетение за имуществени вреди, съобразно чл.380 ал.1 от КЗ, е предоставила пълни и точни данни за банковата си сметка, поради което не е налице забава на кредитора по отношение на плащането, и застрахователят, по арг. на противното от чл.380 ал.3 от КЗ, дължи лихва по чл.409 КЗ.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: ***, открита в "*" /*/ ЕАД на името на М. Д. И., с ЕГН **********.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 866,55лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в доказан размер от 547,26лв.
Съдът е сезиран от пълномощника на ищцата адв.В. от ВТАК с искане по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адв. възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адв. помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.На основание чл.38 ал.2 от ЗА и доколкото насрещната страна е осъдена за разноски, в полза на адв.Хр. В. следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за оказаната от нея на ищцата безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, определено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /999,66лв./, чл.7 ал.8 от същата Наредба - 100лв. за защита по настоящото дело с повече от две СЗ /100лв. за трето СЗ/ или общо минимален размер адв. възнаграждение от 1099,66лв., от което, съразмерно с уважените искове, в полза на адв.В. от ВТАК следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 728,41лв. Отговорността на ответника, осъдена за разноски страна, съобразно правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, е за разноски за адв. възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, поради което и в хипотеза по чл.38 ал.2 от ЗА дължи адв. възнаграждение на оказалия безплатна адв. помощ на ищеца в производството адвокат, в размер, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "*" със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 4800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на дата 11.09.2018г. в гр.*, за което е съставен Протокол за ПТП №*/11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Е.Д. ***" със седалище гр.* пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5200лв. над уважения до пълния предявен размер от 10000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД "*" със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 78,67 лв. /седемдесет и осем лева и шейсет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху уважената главница от 4800лв. за периода от 16.01.2019г. до датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Е.Д. ***" със седалище гр.* иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забавено плащане върху обезщетението за неимуществени вреди за разликата от 85,33лв. над уважения до пълния предявен размер от 164лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД "*"със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 5360,26лв. /пет хиляди триста и шейсет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, реализирано на дата 11.09.2018г. в гр.*, за което е съставен Протокол за ПТП №*/11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД "*" със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 131 лв. /сто тридесет и един лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД върху уважената главница от 5360,26лв. за периода от 13.12.2018г. до датата на предявяване на ИМ 15.03.2019г.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: ***, открита в "* /* /" ЕАД, разкрита на името на М. Д. И., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА "***" със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 866,55 лв.
/осемстотин шейсет и шест лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И.Е.Д. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "***" със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, сума в размер на 547,26 лв. /петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА ЗД "*"със седалище и адрес на управление гр.*, ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Х.М.В. от ВТАК с личен №ЕРАРБ ********** с адв. кантора в гр.*, обл.В.Търново, ул."Възрожденска" №19, ет.1, ап.1, сума в размер на 728,41лв. /седемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.................