№ 25
гр. Разград, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело №
20213300900007 по описа за 2021 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са искове от С. Р. М. и Р.Р. Р. против ЗД „Бул инс“ АД гр. София с правно
основание чл. 432 КЗ да бъде осъден ответника да им заплати сумата 1812 лв. обезщетение
за имуществени вреди, представляваща разходи за погребение на пострадалата и сумата от
по 150 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 01. 09. 2020 г. на път ПП I – 2 км 71+ 545 в гр. Разград, ведно със
законната лихва, считано от 29. 12. 20 г. по отношение на първата сума за имуществени
вреди и ведно със законната лихва върху главница и лихва, считано от 21. 01. 2021 г. ; От 19.
10. 2020 г. законната лихва и от 10. 11. 2020 г. законната лихва върху главницата и лихвата е
претенцията от Ралица Р. за втората сума – 150 000 лв. и от 28. 09. 2020 г. законната лихва и
от 20. 10. 2020 г. законната лихва върху главница и лихва по отношение на С.М.. Твърди се,
че в резултат на ПТП майката на ищците П.Ш.Р. е получила тежки телесни повреди и на 12.
09. 2020 г. настъпва нейната смърт, поради тежка дифузна мозъчна травма. Ищците
изключително тежко преживели загубата на майка си. Имали дълбока емоционална връзка с
нея. До сега не могат да преодолеят загубата й и страдат от посттравматичен стрес.
Променил се и начина им на живот, предвид промяната на психологическото им състояние.
Твърдят, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Фиорино“ с
рег. № 25ААЗ972 – Румен Рашков Русев. Към момента на ПТП виновният водач е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Бул инс“ АД със
застрахователна полица BG 02/ FI20014865.
1
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „Бул инс” АД гр. София, в който твърди,
че оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на настъпило
застрахователно събитие. Оспорва причинната връзка между настъпилата смърт на Петя Р.
и ПТП, като излага възражение в съдебно заседание, че смъртта е настъпила вследствие на
лекарска небрежност, грешка или неефективно лечение. Оспорва иска за обезщетение за
неимуществени вреди, предявен от всяка от ищците, като необосновано завишен по размер.
Оспорва претенциите за лихва от сочения от ищците начален момент, както и претенциите
за заплащане на лихва върху лихва, като неоснователни. Оспорва като неоснователен и
недоказан иска за заплащане на имуществени вреди.
В допълнителна искова молба ищците поддържат твърденията си и оспорват
възраженията на ответника, като неоснователни. Уточняват претенциите си за лихва, като
претендират на осн. чл. 429, ал. 3 и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ законна лихва, така, както е
претендирана и в исковата молба.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът ЗД „Бул инс“ АД гр. София
поддържа изложените доводи и доказателствени искания.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното нохд № 66 / 2021 г. по описа на РОС, с
Присъда № 12/ 10. 05. 2021 г. подсъдимият Румен Рашков Русев е признат за виновен в
това, че на 01.09.2020 г. на кръстовището на път I-2, гр. Варна - гр. Русе, на километър
71+545, с път III-205, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат
Фиорино“ с турски регистрационен номер 25ААР972 нарушил правилата за движение по чл.
47 от ЗДвП, чл. 104 от ППЗДВП и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си,
по път III – 205, при наличие на пътен знак „STOP“ - В2 да спре и да пропусне движещият се
по път 1-2 товарен автомобил „Волво ФХТ 440“ с peг. номер ЕН 4855 ВС с прикачено към
него полуремарке „Шмиц СКИ24“ с рег. номер ЕН 0481 ЕА с водач Тони Любенов Георгиев
в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на П.Ш.Р. ЕГН ********** от
гр. Силистра настъпила на 12.09.2020 г., с което е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 373, ал. 2 НПК, чл. 58 а НК, 36 НК и чл. 54 НК е осъден на една
година и четири месеца лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.
Според материалите по воденото дознание въз основа, на което е образувано и нохд
№ 66/ 2021 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключението на
автотехническата експертиза, възприети от наказателния съд, причина за настъпване на ПТП
е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „ Фиат“, модел „Фиорино“ с рег. №
25ААЗ972 когато Русев достигнал с управлявания от него автомобил до кръстовището, в
участъка на път I-2, на километър 71+545 с път III-205, главен път гр. Варна - гр. Русе, се
2
огледал и понеже не възприел, движещо се по същото време по главния път, МПС, не спрял,
според указаното от поставения в участъка пътен знак № Б2 - „STOP“, а продължил
движението в посока гр. Исперих. Скоростта на автомобила била 46 км/ч. Междувременно
при същите пътни и атмосферни условия, по главен път I-2, по посока гр. Варна - гр. Русе,
св. Тони Георгиев управлявал товарен автомобил /влекач/ „Волво ФХТ 440“ с peг. № EH
4855 ВС с прикачено към него полуремарке „Шмиц СКИ 24“ peг. № EH 0481 ЕА. Той се
движел в средната лента за движение направо. Св. Тони Георгиев управлявал товарния
автомобил в дясната лента на главен път I-2, в посока от с. Разделна, Област Варна към гр.
Русе. Участъкът имал наклон 5,5 %. Камионът бил празен, без товар. Св. Георгиев
поддържал скорост от 68 км/ч. Едва, когато навлязъл в кръстовището, Русев възприел
движещия се към него товарен автомобил. За да избегне удара увеличил скоростта. Водачът
на товарния автомобил задействал спирачките, но понеже не успял да спре, опитал да
заобиколи лекия автомобил и насочил МПС леко в ляво. Разстоянието било малко и водачът
не успял да избегне настъпилия кос, страничен удар. Предната дясна част на бронята и
десния фар на товарния автомобил се ударили в задните дясна врата и десен калник на лекия
автомобил, под ъгъл около 80 . Взаимното застъпване било около 1,20 м. След удара л.а.
„Фиат Фиорино“ се завъртял в посока на часовниковата стрела на ъгъл около 90 ° и със
странично плъзване, под действието на инерционните сили лекият автомобил се установил в
направляващия остров на кръстовището. Товарният автомобил продължил движението си
напред, праволинейно, изминал още около 43 м. след мястото на удара и се установил в
покой. Пристигнали екипи на ОД МВР - Разград и на ЦСМП - гр. Разград. Медиците
откарали пострадалата Петя Р., която се возела във лекия автомобил „Фиат“, модел
„Фиорино“ с рег. № 25ААЗ972, управляван от Румен Рашков Русев, в МБАЛ „Св. Иван
Рилски – Разград“ АД. Р. била настанена в ОАИЛ. В резултат на ПТП Петя Р. получила
различни по характер телесни увреждания: черепно-мозъчна травма, травма на главата и
гръбначния стълб - тежка разлята контузия на мозъка и висока гръбначномозъчна /спинална/
травма, почти тотална деструкция и размегчение на 5-ти шиен прешлен и сагитална
фрактура на тялото на 7-ми гръден прешлен, квадрипареза; охлузвания на брадичкова
област; травма на гръдния кош и корема - контузия на бял дроб, хемоторакс в дясно / КТ/,
счупване на VIII, IX и X -то ребро в дясно по мишнична линия, фрактура на дръжката на
гръдната кост, кръвопопиване в междуребрена мускулатура от лявата страна- ниво 5-то, 6-то
и 7- мо ребра по средна ключична линия; хематом под средата на тилната линия на
окосмяване на главата и под раменната линия, повече в дясно; характерна коланна травма
на гръдна и коремна стена - косо отгоре/надолу и от дясно/на ляво, хоризонтално - по
долния етаж на коремната стена; интензивно моравосиньо кръвонасядане от външния кант
на дясна тазобедрена става, хоризонтално напред и навътре; травма на крайниците -
дифузно мътносинкаво кръвонасядане в средната трета на външностранична повърхност на
лява мишница и подлежащо счупване на дясна мишнечна кост; кръвонасядания по лицева
повърхност на дясно бедро. На 04.09.2020 г. Петя Р. била преместена в Хирургично
отделението на МБАЛ Разград, където починала на 12.09.2020 г. Причина за смъртта на
Петя Р. била тежката закрита черепно-мозъчна травма, получена при ПТП от 01.09.2020 г. и
3
усложненията от нея.
По делото са разпитани като свидетели Св. Севил Мехмед – племенница на
пострадалата и първи братовчед на ищците, Биляна Симеонова – без родство.
Според показанията на св. Мехмед, пострадалата Петя Р. и ищците – нейни дъщери
живеели в Истанбул, РТурция, кв. „Авджилар“ , всяка в отделен дом. Петя Р. и съпругът й
се връщали в България за по няколко месеца, а дъщерите й идвали на гости, когато е в
България. Имали къща в гр. Силистра. Всички били много привързани един към друг, много
се обичали и прекарвали много време заедно. Петя много помагала във всяко отношение на
дъщерите си. Ищците тежко преживели смъртта на майка си, били много измъчени. И
понастоящем когато разговаряли за нея, плачели. Петя не страдала от други заболявания,
освен от захарен диабет и високо кръвно.
Св. Симеонова била съсед на пострадалата Петя Р. в гр. Силистра и била най-
добрата й приятелка. През зимата Петя живеела в Турция, а през лятото в България, когато
идвали и дъщерите й. Дъщерите й били много привързани към нея. Петя много им помагала
и била много грижовна майка. Правела им зимнина, грижела се и помагала на дъщеря си
Ралица за отглеждане на детето й. Ищците много тежко понесли загубата й. Майка им много
им липсвала, плачели постоянно, когато говорели по телефона със свидетелката, много им
било мъчно, много се тревожели. Петя имала високо кръвно и диабет.
По настоящото дело са назначени съдебно-психологическа експертиза и СМЕ.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза, ищците Севдалина и
Ралица са преживели силен шок и мъка от загубата на майка си. Силната им емоционална
връзка и травмиращото събитие са причинили психо-емоционален стрес на
освидетелстваните, изразяващи се в система от физиологични, биохимични, психични и
поведенчески реакции. Внезапната загуба на майката, която им е оказвала непосредствена
подкрепа, освен чисто физически симптоми /плач, тъга/, най – силни през първите шест
месеца след събитието, са довели и до емоционален отговор – засилена тревожност,
нарушения в съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни
мисли, депресия, напрежение, чувство за изолация, усещане за обща неудовлетвореност,
апатия, чувство за несигурност. Травматичното събитие с последвалите фази на скръб и
траур са оказали негативно въздействие на семейното и социално функциониране на
ищците. При двете се идентифицира наличие на типичните негативни емоционални
симптоми вследствие на травмиращото събитие, което по интензитет може да се причисли
като силно /хронично/ стресово състояние нарушаващо емоционалния баланс, т.нар.
жизнена криза или психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно
разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в
социалното функциониране. И двете са потърсили помощ от лекуващия ги лекар, който е
изписал медикаменти, не са посещавали лекар – психиатър. Ищцата Ралица Р. и към
момента на експертизата приема медикаменти на билкова основа за намаляване на
тревожността и регулиране на съня. Ако негативните симптоми продължат със засилен
интензитет повече от една година след събитието, ищците следва да се консултират с лекар
– психиатър.
Назначената СМЕ дава заключение, че при аутопсията не са намерени макроскопски
4
данни за органични увреди на вътрешните органи, които да сочат тежки хронични
заболявания. Установени са морфологични изменения, които са признак на начална
атеросклероза и хипертонична болест. При хоспитализацията на Петя Р. в Отделение по
интензивно лечение към МБАЛ Разград са проведени:ежедневни лабораторни изследвания;
множество образни изследвания; консулти със специалисти – неврохирург, хирург,
невролог, ортопед; мониториране на жизнените показатели; изкуствена белодробна
вентилация, периферен и централен венозен път, назо-гастрална сонда, катетаризация на
пикочен мехур; интензивно консервативно лечение по реанимационен лист. В условията на
интензивно лечение и наблюдение са извършени диагностични и терапевтични процедури
по правилата на добрата медицинска практика. Лечението е било своевременно и в пълен
обем, но последиците от получената тежка съчетана механична травма са били
непреодолими. Смъртта е настъпила от полиорганно разстройство, което се дължи на
дифузния мозъчен оток, тежката контузия и високата травма на гръбначния мозък.
Мозъчният оток е довел до общо разстройство на дейността на централната нервна система,
която е регулатор на всички функции в човешкия организъм.
Страните по делото не спорят, че виновния за ПТП водач на автомобила към момента
на причиняването му е имал сключен валиден договор за застраховка с ответника
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG 02/ FI20014865. Ищците С. Р.
М. и Р.Р. Р. са дъщери на пострадалата Петя Шарбанова Русева, което се установява от
приложеното Удостоверение за наследници, изх. № 4500/ 01. 10.2020 г. на Община
Силистра.
Ищцата С. Р. М. е предявила претенцията си пред застрахователя – ответник по
делото ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
200 000 лв. на 28. 09. 2020 г., за което е била образувана преписка с вх. № ОК-588026/ 28. 09.
2020 г. С Писмо изх. № нщ5973/ 13. 10. 2020 г. ответникът е уведомил ищцата, че до
представяне на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото МПС, няма основание за изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение. Ищцата Р.Р. Р. е отправила претенцията си пред ответника за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. на 19. 10. 2020 г. С писмо изх.
№ нщ6184/ 20. 10. 2020 г. ответникът е уведомил ищцата, че до представяне на влязъл в сила
съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, няма
основание за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение. С молба,
получена от ответника на 29. 12. 2020 г. ищците са претендирали обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1812 лв., за което ответникът с писмо от 12. 01. 2021 г. им е
отговорил, че няма основание за изплащане до представяне на влязъл в сила съдебен акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Липсва спор между страните, че към 01. 09. 2020 г. Румен Рашков Русев, водач на
лекия автомобил, марка „Фиат“, модел „Фиорино“ с рег. № 25ААЗ972 е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.
5
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
Румен Рашков Русев.
В случая, безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред
настоящата инстанция доказателства, че Петя Шарбанова Русева – майка на ищците, е
пострадала на 01. 09. 2020 г., като на 12. 09. 2020 г. настъпва нейната смърт от ПТП,
причинено от Румен Рашков Русев, при управление на лек автомобил, марка „Фиат“, модел
„Фиорино“ с рег. № 25ААЗ972. С Присъда № 12/ 10. 05. 2021 г. по нохд № 66 / 2021 г. по
описа на РОС, Русев е признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил
правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на Петя Шарбанова Русева.
Според чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК, присъдата е задължителна за гражданския съд по
въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.
Посочените актове на наказателния съд обвързват гражданския съд, относно вината на
дееца, както и относно противоправността на деянието. От приложените материали в нохд
№ 66 / 2021 г. по описа на РОС се установява безспорно виновното и противоправно
поведение на виновния водач Румен Рашков Русев, застрахован със застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищците
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. В наказателното производство е установено, че
6
Петя Р. получила различни по характер телесни увреждания на 01. 09. 2020 г. , които са
довели до нейната смърт на 12. 09. 2021 г. СМЕ, назначена по делото, е дала заключение, че
в условията на интензивно лечение и наблюдение са извършени диагностични и
терапевтични процедури по правилата на добрата медицинска практика. Лечението е било
своевременно и в пълен обем, но последиците от получената тежка съчетана механична
травма са били непреодолими. Смъртта е настъпила от полиорганно разстройство, което се
дължи на дифузния мозъчен оток, тежката контузия и високата травма на гръбначния мозък.
Мозъчният оток е довел до общо разстройство на дейността на централната нервна система,
която е регулатор на всички функции в човешкия организъм. Заключението е обективно,
компетентно и пълно, не е оспорено от страните, поради което съдът го приема като
доказателство по делото, че смъртта на Петя Р. е в пряка причинна връзка с претърпяното
ПТП. Въз основа на същото заключение се установява, че възражението на ответника за
липсата на причинна връзка между застрахователното събитие и смъртта на пострадалата Р.,
е неоснователно.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
От гласните доказателства събрани по делото се установява, че смъртта на Петя Р. се
е отразило изключително тежко на нейните дъщери и те не са я преодолели и до настоящият
момент. Въпреки, че са живели в отделни домакинства, постоянно са поддържали контакти
помежду си, оказвали си взаимопомощ, били са много привързани една към друга и са
имали много силна, дълбока емоционална връзка. Пострадалата била всеотдайна майка.
Грижела се както за ищците - нейни дъщери, така и за внуците си. Ищците разчитали и
получавали нейната морална и материална подкрепа и преживели много тежко смъртта на
своята майка, настъпила внезапно и по нелеп начин. Отразила се изключително негативно
на психическото им здравословно състояние. Тези факти съдът приема за установени, както
от показанията на св. Севил Мехмед и Биляна Симеонова, които са последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги приема за обективни, така и от заключението на
съдебно-психологическата експертиза, чието заключение кореспондира с гласните
доказателства. Според заключението на вещото лице, интензитетът на връзка между ищците
и пострадалата бил толкова силен, че травматичното събитие с последвалите фази на скръб
и траур, довело до хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, което
оказало негативно въздействие на семейното и социално функциониране на ищците. При
двете се идентифицира наличие на типичните негативни емоционални симптоми вследствие
на травмиращото събитие, което по интензитет може да се причисли като силно /хронично/
стресово състояние, нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или
психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с
достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното
функциониране. Съобразявайки това и интензитетът на търпените болки и страдания, съдът
намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди за
7
ищците възлиза на 1З0 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не се установи претърпените болки и страдания да са с
интензитет много по-висок от обичайния за този вид – смърт на родител, поради което
предявените искове до първоначално предявения размер от 150 000 лв. за всяка от ищците,
са неоснователни и недоказани.
Досежно иска за обезщетение за имуществени вреди-същият е изцяло основателен и
доказан. Видно от вносна бележка от 14. 09. 2020 г. , разходите за погребение, направени от
ищците чрез адв. Н.Д. са в размер на 1 812 лв.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя.
Ищцата С. Р. М. е предявила претенцията си пред застрахователя – ответник по
делото ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 28. 09.
2020 г. Ищцата Р.Р. Р. е отправила претенцията си пред ответника за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на 19. 10. 2020 г. С молба, получена от ответника на
29. 12. 2020 г. ищците са претендирали обезщетение за имуществени вреди в размер на 1812
лв. В отговор на отправените от увредените лица застрахователни претенции,
застрахователят е уведомил ищците, че няма основание за изплащане до представяне на
влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото
МПС. Застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства,
включително Препис-извлечение на акт за смърт, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 177/ 2020 г. на ОД на МВР Разград. Представянето на влязла в сила
присъда не е документ, изискуем по чл. 498, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 106,
ал. 5 от КЗ не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на
застрахователна услуга не разполага, или не може да се снабди поради съществуващи
нормативни пречки или липсата на правна възможност за осигуряването им. Представянето
на влязла в сила присъда към момента на заявяване на застрахователната претенция не е
било възможно, тъй като такава е била постановена впоследствие. В такъв случай съдебната
практика приема, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи,
извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че
разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, е
недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран
отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр.
с ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната
разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ предвижда, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и
за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
8
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице.
По изложените съображения, ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както следва: по
отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата С. Р. М. от 28.
09. 2020 г., на ищцата Р.Р. Р. от 19. 10. 2020 г., а по отношение на обезщетението за
имуществени вреди, считано от 29. 12. 2020 г. Претенциите на ищците за заплащане на
законна лихва от 20. 10. 2020 г. върху присъдената лихва върху обезщетението от
неимуществени вреди от 28. 09. 2020 г. за С.М. и на законна лихва от 10. 11. 2020 г. върху
присъдената лихва върху обезщетението от неимуществени вреди от 19. 10. 2020 г. за
Ралица Р. , както и по отношение на обезщетението за имуществените вреди, считано от 21.
01. 2021 г., чрез включване на лихвата в главницата, представлява анатоцизъм, забранен от
закона - съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД е недопустимо уговаряне на лихва върху лихва по
отношение на физически лица – потребители, поради което следва да се остави без
уважение.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския
окръжен съд държавна такса в размер на 10 474,48 лв. върху уважения размер на
предявените искове, 1100 лв. разноски по делото, а на процесуалния представител на ищеца
адв. Н.Н. Д. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
4956 лв. с ДДС, определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 5 за всеки един от предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 356, 84 лв. по иска за обезщетение за
имуществени вреди, определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважения размер на иска.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 9 120 лв. с ДДС,
което според договора за правна защита и съдействие е платено изцяло в брой.
Договореното възнаграждение не е прекомерно по размер, тъй като е определено в
минималния предвиден размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 за всеки един от предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди. Според отхвърлената част от предявените искове,
ищците дължат на ответника разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 1216 лв. с ДДС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ
9
да заплати на С. Р. М. от гр. Разград, ул. „Панайот Волов“ № 25, ЕГН ********** сумата
130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” Румен
Рашков Русев от настъпило ПТП на 01. 09. 2020 г. и последвала смърт на 12. 09. 2020 г. на
Петя Шарбанова Русева, за което с Присъда № 12/ 10. 05. 2021 г. по нохд № 66 / 2021 г. по
описа на РОС Русев е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от 28. 09. 2020
г. до окончателно изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
130 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв. , като неоснователен и недоказан, както и
претенцията за заплащане от 20. 10. 2020 г. на законната лихва върху присъдена лихва от 28.
09. 2020 г., като бъде включена в главницата, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 432, ал. 1 от
КЗ да заплати на Р.Р. Р. от с. Чуково № 122, общ. Момчилград, ЕГН ********** сумата
130 000 /сто и тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” Румен
Рашков Русев от настъпило ПТП на 01. 09. 2020 г. и последвала смърт на 12. 09. 2020 г. на
Петя Шарбанова Русева, за което с Присъда № 12/ 10. 05. 2021 г. по нохд № 66 / 2021 г. по
описа на РОС Русев е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от 19. 10. 2020
г. до окончателно изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
130 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв. , като неоснователен и недоказан, както и
претенцията за заплащане от 10. 11. 2020 г. на законната лихва върху присъдена лихва от 19.
10. 2020 г. , като бъде включена в главницата, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* на осн. чл. 432, ал. 1 от
КЗ да заплати на С. Р. М., ЕГН ********** и Р.Р. Р., ЕГН ********** сумата 1812 /хиляда
осемстотин и дванадесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците
имуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” Румен
Рашков Русев от настъпило ПТП на 01. 09. 2020 г. и последвала смърт на 12. 09. 2020 г. на
Петя Шарбанова Русева, за което с Присъда № 12/ 10. 05. 2021 г. по нохд № 66 / 2021 г. по
описа на РОС Русев е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от 29. 12. 2020
г. и ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане от 21. 01. 2021 г. на законната лихва върху
присъдена лихва от 29. 12. 2020 г.чрез включването й в главницата, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Разградския окръжен съд сумата 10 474,48 лева държавна такса върху уважения размер на
исковете и сумата 1100 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, гр.
София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* да заплати на адвокат Н.Н.
10
Д. , ЕГН **********, гр. София, ул. Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 сумата 10 268,
84 / десет хиляди двеста шестдесет и осем, 84 ст./ лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН ********** и Р.Р. Р., ЕГН ********** да заплатят на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********
сумата 1216 лв. с ДДС за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11