Мотиви
към Решение №403/29.08.2019г.,
постановено по НАХД №582/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е внесла
постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Х.Р.И. *** за това, че на 15.05.2019г. в гр. Разград
потвърдил неистина, че е загубил свидетелството си за управление на моторно
превозно средство, в писмена декларация- Декларация с рег.№ 101/ 15.05.2019год.
по описа на ОД МВР Разград, подадена по силата на закон- чл.160, ал.1 от Закона
за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация“ и
чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: „При изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок
до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството
на вътрешните работи, или дипломатическите или консулските представителство на
Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а- в Министерството на
отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина“, пред орган на властта- Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР-гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а
именно, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС- престъпление по
чл. 313, ал.1 НК. С постановлението се предлага обвиняемия
да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му
бъде наложено административно наказание.
В заседанието
пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението
предложение срещу обвиняемия.
Обвиняемият не дава обяснения, но заявява, че се
признава за виновен.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Обвиняемият Х.Р.И. е роден на ***г***. Същият е женен, не е осъждан.
Обвиняемият
живеел в гр.Р., ж.к.**заедно със семейството си. Притежавал Свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с №*********, издадено от ОД
МВР- гр.Разград, валидно до 11.08.2021г., което му давало право да управлява
МПС от категориите В, СЕ, С, АМ, ТКТ и BE. Свидетелството на обв.И.
било отнето при негово пътуване в Гърция през м.август 2018г. от гръцките
компетентни органи поради установено нарушение на правилата за движение по
пътищата. Същото било изпратено чрез Генералното консулство на Република
България в Солун и получено в ОД МВР-Разград през м.март 2019г. с информация,
че на И. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС без да е
посочен срок на наказанието.
През
м.май 2019г. обв.И. бил безработен и искал да започне работа в транспортна
фирма като шофьор. Понеже СУМПС му било
отнето, решил, че може да се снабди с дубликат на същото като заяви, че го е
загубил. Така на 15.05.2019г. той отишъл в ОД МВР- гр.Разград и пред св.Й. И. А.-
служител в Сектор "ПП", заявил желанието си да му бъде издадено СУМПС.
Обяснил, че две годишното му внуче му е разпиляло документите, поради което не
може да си намери шофьорската книжка. Имал само контролен талон. Св.А.
извършила справка в системата на МВР, където било отбелязано, че СУМПС на
обвиняемия е отнето в чужбина. По тази причина тя попитала обвиняемия сигурен ли
е, че свидетелството му е загубено и дали не е отнето, питала го и дали пътува
в чужбина. Обв. И. потвърдил, че пътува, но настоял, че СУМПС е загубено, а не
отнето, като навел аргумент, че ако било отнето, трябвало и талона му да бъде
взет. Така обв.И. попълнил и подписал
лично Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските
документи за самоличност с рег.№101/15.05.2019г./л.26/, в която декларирал като
факти и обстоятелства по загубването на документа, че внучето му е вземало
документите и ги е разхвърляло на вилата и той не може да си намери
„шофьорската си книжка“. Предоставил декларацията на служителката в СПП при ОД
МВР-Разград. По този начин обвиняемият потвърдил неистина в подписаната и представена
от него декларация, която, съгласно чл. 160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и чл. 8, ал.2 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/,
се дава пред орган на властта - Началник сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР-Разград, за удостоверяване истинността на обстоятелството, поради което
деклараторът желае да му бъде издадено ново СУМПС. Св. Асенова от своя страна
извършила проверка и констатирала, че с писмо рег.№3286р- 13144/20.03.2019г. на
ГДНП- МВР до ОДМВР- Разград била изпратена информация, че СУМПС на И. е отнето
от гръцките власти, било изпратено и самото свидетелство. Уведомила за това
Началника на СПП- ОДМВР- Разград, а той поради констатираните данните за
извършено престъпление от общ характер, уведомил разследващ орган и било
образувано наказателното производство по случая.
Видно
от назначената в хода на разследване съдебно- почеркова експертиза, подписът в
Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи с рег.№101/15.05.2019г. положен за „Декларатор“ е изпълнен от обв. Х.Р.И..
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитан свидетел
от досъдебното производство, назначената
експертиза, писмените доказателствени материали, кратките обяснения на
обвиняемия на досъдебното производство. Всъщност спор относно фактите по делото
не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в
постановлението на прокурора за безспорно доказани.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Х.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 15.05.2019г.
в гр. Разград потвърдил неистина, че е загубил свидетелството си за управление
на моторно превозно средство, в писмена декларация- Декларация с рег.№ 101/
15.05.2019год. по описа на ОД МВР Разград, подадена по силата на закон- чл.160,
ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление
или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния
талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят
подписва декларация“ и чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи:
„При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно
звено на Министерството на вътрешните работи, или дипломатическите или
консулските представителство на Република България в чужбина, а в случаите по
чл.39а- в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските
представителства на Република България в чужбина“, пред орган на властта-
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-гр.Разград, за удостоверяване
истинността на посочените обстоятелства, а именно, че е изгубил свидетелството
си за управление на МПС. Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/
невярно обстоятелство в писмена
декларация пред орган на властта.
При
определяне на наказанието на обвиняемия Х.И. съдът намира, че са налице предпоставките
за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание,
тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или глоба, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а
от НК предвижда административно
наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно не е
лице с висока обществена опасност и признава виновността си, намира, че наказанието
му следва да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв,
като този размер на санкцията според
съда в случая е достатъчен за поправянето му.
С оглед
изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден и за разноските по същото.
Мотивиран така
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: