Определение по дело №81/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба, подадена от А. Н. А. от [населено място], против Решение №2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище. С обжалвания акт административният орган е потвърдил Разпореждане №**********/09.08.2023г., издадено от ръководител „ПО“ – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище, с което е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.102, ал.1, т.2 и чл.100, ал.3 и ал.5 от КСО.

С молба рег. № ДА-01-513/21.02.2025 г. оспорващият е поискал да бъде освободен от заплащане на държавни такси. Представя ЕР № 92513/173/05.009.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Търговище.

С молба рег. № ДА-01-536/24.02.2025 г. съдът е сезиран с искане за предоставяне на безплатна правна помощ, поради ниски доходи, здравословно състояние, възраст. Към молбата са представени доказателства и декларация за имущество на оспорващия.

Отправено е искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на безплатна правна помощ.

Видно от ЕР № 92513/173/05.09.2024 г. на ТЕЛК при МБАЛ-Търговище, оспорващият е с определена 90% ТНР за срок до 01.09.2025 г., поради което не дължи заплащане на държавна такса в производството на основание чл. 5, б. "о" от Закона за държавните такси.

Независимо, че по делото се констатира липса на средства на оспорващия за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът счита, че не следва да се предоставя правна помощ.

Съображенията за това са следните:

Случаят не попада в хипотезата на чл. 23, ал. 1 Закона за правната помощ/ЗПП/, тъй като липсва императивно изискване за задължителна правна помощ за спорове като настоящия. По аргумент от чл. 23, ал. 2 ЗПП правна помощ се предоставя на страна по административно дело при кумулативното наличие на следните предпоставки- страната да не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По делото не се установява интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ. Съдът е сезиран с жалба, която е с достатъчно ясно формулиран предмет и петитум. Спорът не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като съдебното производство по чл. 145 и сл. АПК се характеризира със засилено служебно начало, което гарантира защитата на правата на оспорващия. Освен това при преценка на представените с адм. преписка доказателства са налице и предпоставките по чл. 24, т. 1 и т. 2, предл. 1 и 2 ЗПП.

В подкрепа на изложеното следва да се има предвид, че до настоящият момент оспорващият е депозирал жалба до Административен съд – Търговище, препратена от ВАС за разглеждане от Административен съд Шумен, по която е образувано АД № 310/2023 г. по описа на ШАС и касационна жалба до ВАС, по която е образувано АД № 4554/2024 г. по описа на ВАС, в които производства е упражнявал лично процесуалните си права и с активното си участие и изготвяне както на въззивна и касационна жалба, така и на молби, обективиращи волеизявления за процесуални действия, последният показва добри правни познания, което съставлява допълнителен аргумент, в подкрепа на гореизложените съображения.

Мотивиран от горното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА А. Н. А. от внасяне на държавни такси по адм. дело № 81/2025 г. по описа на Административен съд Шумен до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт.

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Н. А. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 81/2025 г. по описа на Административен съд Шумен до окончателното му приключване с влязъл в сила съдебен акт.

Определението в отхвърлителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 138 АПК.