№ 378
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201449 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Б. Ж., ЕГН **********, чрез адв.Й., ВАК, против
Наказателно постановление № 111/15.03.2021 год., издадено от Зам. Кмета на Община -
Варна, с което за нарушение на чл.15, ал.7, на основание чл. 178е. от ЗДвП, на Н.Ж. е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от Закона срок и от лице с
активна процесуална легитимация, поради което е приета от съда за разглеждане по
същество. Въззивната страна оспорва фактическата обстановка и твърди, че не било
доказано авторството на нарушението, поради което моли отмяна на НП. Твърди допуснати
съществени процесуални нарушения: АУАН не бил съставен в присъствието на двама
свидетели, не е извършено разследване на спорните обстоятелства, не било установено дали
нарушението е и виновно извършено. Не било описано конкретното място, на което е
паркиран автомобила. Не било достатъчно мястото на паркиране да е със статут на парк, или
градина, а следвало в същото да има изграден парк или градина.
Алтернативно моли извършеното да се квалифицира като маловажно по см. чл. 28
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява
1
се от адв. А., ВАК, който поддържа жалбата по съществото на делото изразява становище за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, становище по
същество изразява в писмени бележки на М. Б. – редовно упълномощен.
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.02.2021 г било установено,че възз. Ж. е паркирала автомобила си в
междублоково пространство на ул. „Н.Рилски“ срещу № 13. На място нямало знак,
забраняващ паркирането, нямало табели, обозначаващи парк, или градина, нямало
ограждения, обозначаващи частна собственост. Бил издаден фиш, който Ж. оспорила,
поради което бил съставен АУАН, подписан от един свидетел, предявен на нарушителя
срещу подпис. Срещу АУАН постъпила жалба, по повод на което полицай – М. Хр.
написала докладна записка в която посочила, че лекия автомобил бил паркиран извън
обозначеното за това място, а именно в тревни площи /градина/.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. Г.Т., св.С.К. и св. М. Хр.,
които са непротиворечиви, логични и добросъвестни. Като събрани по реда на НПК съдът
цени писмените доказателства – АУАН, Фиш, заповед за компетентност, мед. документи и
др.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи: Правилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.15(7) от ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места. Нарушаването на тази забрана е обявено от закона за наказуемо
по чл.178е. от ЗДвП.
Безспорно субект на нарушението е лицето, което го е извършило, но не е само то. Чл.
188, ал.1 от ЗДвП предвижда: “Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство“. Този въпрос е нормативно уреден и не е необходимо
изричното уведомяване на гражданите. Н.Ж. не е посочила друго лице, на което да е
предоставила автомобила си за управление. При тези обстоятелства, в съответствие с чл.188
ал.1 от ЗДвП, правилно АНО е ангажирал отговорността на собственика на превозното
средство за извършеното с него нарушение. В случая, обаче, съдът намира, че Ж. е наказана
за нарушение, което не е безспорно доказано, че е виновно извършено.
Видно от доказателствата по делото, въпросното място не е било външно оформено
като парк, или градина и не е имало табели, които да обозначават парк, или градина. Поради
това няма как възз. Ж. да е знаела, че мястото, на което паркира, според ОУП територия,
обособена за парк, или градина. Поради това съставът на нарушението не е осъществен от
субективна страна.
Съдът намира, че нарушението не е доказано и от обективна страна, тъй като не е
достатъчно мястото да е територия, обособена за парк, или градина според ОУП. Нормата на
2
чл.15, ал.7 от ЗДвП не сочи забрана за паркиране на място, обособено за парк, или градина, а
сочи забрана за паркиране в парк, или градина.
Поради това съдът споделя становището на защитата, че следва да има парк или
градина не само съгласно ОУП, но следва паркът и градината реално да са изградени и да
съществуват. Да, действително в много случаи опитите да се поддържа градина са
неуспешни именно поради това, че гражданите паркират в нейната територия. В този
случай, обаче, това не е доказано да е така. Липсват доказателства, че някога са правени
опити за затревяване и липсват доказателства за това, че тези опити не са успели поради
виновното поведение на гражданите, които паркират на това място.
Предвид горното, съдът намира, че деянието не осъществява състав на нарушение
по чл.15, ал.7 от ЗДвП, тъй като не е извършено виновно. Но ако това становище не бъде
възприето, то фактът, че мястото не е оформено като парк, или градина, следва да се приеме
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и случаят да се квалифицира
като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи от този род.
При провеждане на АНП са допуснати и съществени процесуални нарушения, като
нарушението не е описано от фактическа страна.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,
но това с нищо не ограничава правото на защита и не е съществено процесуално нарушение.
Нарушението не е описано пълно и точно както от правна, така и от фактическа страна.
Описано е от фактическа страна, че автомобилът е бил паркиран „извън обозначените затова
места“, а от правна страна е направен изводът, че е паркиран в „паркове, градини и детски
площадки“. Поради това не става ясно от фактическа страна къде е бил паркиран
автомобилът и дали мястото е било парк или градина. Не става ясно и от правна страна дали
е наказана за паркиране в парк, в градина, или на детска площадка.
Горното ограничава правото на защита, поради което е съществено процесуално
нарушение и е основание за отмяна на НП.
С оглед на това, следва да бъде уважено искането на адв. А., ВАК за присъждане на
разноските, направени за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, същите възлизат на 360 /триста и шестдесет/ лв. и
следва да бъде присъдено в полза на Н.Ж..
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №111/15.03.2021 год. издадено от Зам. Кмета
на Община - Варна, с което за нарушение на чл.15, ал.7, на основание чл. 178е. от ЗДвП, на
Н.Ж. е наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
3
ОСЪЖДА Община – Варна да заплати на Н. Б. Ж., ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4