РЕШЕНИЕ
№ 214
Перник, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Перник в съдебно заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Мария Христова
При секретаря Наталия Симеонова като разгледа докладваното
от съдията-докладчик административно дело № 313/2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2 - 4 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК и § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба подадена от М.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 23/МСИ-959-1 от 22.08.2023г.,
издадено от Директора на дирекция „Местни приходи и такси“ при Община Перник, с
което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с
изх. № 23/ММО-3286 от 10.07.2023г. на Т.С.- публичен изпълнител при Община
Перник.
Жалбоподателят твърди, наличието на
предпоставки за обявяване нищожността на оспорения административен акт. Сочи,
че процесното решение и потвърденото с него ПНОМ са немотивирани, тъй като
размерът на задълженията е формално посочен, без да са изложени фактически и
правни основания за налагане на обезпечителната мярка. Излага доводи, че
неправилно решаващият орган е преценил, че в обжалваното ПНОМ е доказана
обезпечителна нужда по чл. 195, ал.
2 от ДОПК. Счита, че
в процедурата по издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения,
излага и съображения за нарушения на принципа за съразмерност регламентиран чл.
6 от АПК. По изложените съображения, моли съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него ПНОМ.
В съдебно заседание, жалбоподателят М.К.Д., редовно
призована се явява лично и поддържа жалбата си, по наведените в нея основания и
моли същата да бъде изцяло уважена. Претендира за отмяна на оспореният акт, като
незаконосъобразен твърди, че същият е постановен при липса на мотиви и при
издаването му не е спазена законоустановената форма.
Ответникът – директорът на дирекция „Местни
приходи и такси“ при Община Перник, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Р.К. - АК Перник, който оспорва подадената жалба като
неоснователна и недоказана. Аргументира се, че оспорваното решение е правилно и
законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да остави същата без
уважение, както и да му присъди разноски.
Настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на задължения по декларация
(АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 21-1302-1/02.07.2021г. на Петър Христов
Михалев заемащ длъжност главен експерт РП, оправомощен със Заповед №
24/08.01.2021 на Кмета на Община Перник (лист 29), по отношение на М.К.Д.,
към дата 02.07.2021г., са установени задължения за данък върху недвижим имот,
такса битови отпадъци и лихва за просрочие в размер на 1109,60 лв.
С оспореното ПНОМ с изх. №
23/ММО-3286 от 10.07.2023г. на Т.С.- публичен изпълнител при община Перник
(лист 24) е наложена възбрана върху недвижим имот ¼ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** с адрес на имота: гр. Перник,
ул. ****, етаж 1, с площ от 93 кв.м., построен върху поземлен имот с
идентификатор ****, при съседи: ****,**** ****,****с данъчна оценка 13084,20
лв., собственост на М.К.Д..
Постановлението е връчено на М.К.Д. на 07.08.2023г.,
видно от известие за доставяне (лист 24 - гръб от делото).
В мотивите на постановлението е посочено,
че същото се налага, тъй като ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане, установено с горецитирания АУЗД по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, в размер на 1272,87 лв., в това число лихва
413,40 лв. и главница 859,47 лв.
От материалите по делото се установява още,
че ПНОМ с изх. № 23/ММО-3286 от 10.07.2023г. е оспорено по административен ред,
като по повод подадената жалба е постановено обжалваното в настоящото производство
Решение № 23/МСИ-959-1 от 22.08.2023г. на Директора на дирекция „Местни приходи
и такси“ при Община Перник, с което жалбата на М.К.Д. е оставена без уважение.
В мотивите си издателят на решението е
посочил, че публичният изпълнител е пристъпил към
обезпечаване на изискуемо публично вземане, установено с
АУЗД № 21-1302-1 от 02.07.2021г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, в размер
на 1272,87 лв., в това число лихва 413,40 лв. и главница 859,47 лв., тъй
като ще се затрудни събирането му.
Решението е връчено на оспорващия
на 25.08.2023г., видно от известие за доставяне (лист 17 от
делото), като жалбата срещу решението е подадена от М.К.Д. на
07.09.2023г.
По делото като доказателства са приобщени
още Заповед № 46 от 11.01.2023г. на кмета на Община Перник за предоставяне на
правомощия (лист 19-20); Заповед № С-68 от 01.12.2022г. на кмета на Община Перник
за заместване на държавни служители; Заповед № 1535 от 03.08.2023г. на кмета на
Община Перник за разрешен отпуск (лист 22), Заповед № 417 от 01.04.2020г. на
кмета на Община Перник за предоставяне на правомощия (лист 23), Нотариален акт
№ 151 от 17.05.1994 г. (лист 25) и Справка от 10.07.2023г. за остатък за
плащане по АУЗД № 21-1302-1 от 02.07.2021г. (лист 34).
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Безспорно по делото е установено, че с постановление
за налагане на обезпечителни мерки на публичният изпълнител при Община Перник,
като е преценил, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично
вземане в размер на 1272,87 лв., в това число лихва 413,40 и главница 859,47,
установено с Акт за установявяне на задължение по декларация № 21-1302-1/02.07.2021
г., на основание чл. 200 и чл. 205 ДОПК вр. чл. 195, ал. 1-3 ДОПК е наложил
възбрана върху недвижим имот: ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****. с адрес на имота: гр. Перник, ул. ****, етаж 1, с площ от
93 кв.м., построен върху поземлен имот с идентификатор ****, при съседи: ****,********,****с
данъчна оценка 13084,20 лв.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Съгласно чл. 195, ал. 2
от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще се затрудни или ще бъде
невъзможно събирането на публичното задължение, като обезпечението се налага по
реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалва по реда на
чл. 197 ДОПК. Обезпечителни мерки се налагат с мотивирано постановление от
публичния изпълнител, като обезпечителната мярка следва да съответства на
задължението, което обезпечава.Съобразно чл. 197, ал. 2 ДОПК, предмет на
съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата
инстанция, е решението на Директора на дирекция „Местни приходи и такси“ при Община
Перник, а по аргумент от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът извършва
преценка и на законосъобразността на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна
служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по реда на чл. 168
от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата
административни акта (ПНОМ и решението на Директора на дирекция „Местни приходи
и такси“ при Община Перник, постановено по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК) са
спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на
органа, изискването за форма, спазване на материално-правните и процесуалните
правила при издаването им и съобразяване с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
чл. 197, ал. 1 от ДОПК, а именно Директора на дирекция „Местни приходи и такси“
при община Перник, оправомощен със Заповед № 46 от 11.01.2023г. на кмета на
община Перник, в условията на заместване съгласно Заповед № С-68 от
01.12.2022г. на кмета на община Перник и Заповед № 1535 от 03.08.2023г. на
кмета на община Перник и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14 -
дневен срок. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки, също е
издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при Община Перник, съгласно
Заповед № 417 от 01.04.2020г. на кмета на Община Перник, съгласно правомощията
на този орган, определени в чл. 12, ал. 4, т. 1 и чл. 167, ал. 1, във вр. с чл.
195, ал. 3 от ДОПК. Във връзка с изложеното, не са налице основания за
нищожност на оспорения индивидуален административен акт на посоченото
основание.
В случая е наложена обезпечителна мярка - възбрана
върху недвижим имот: ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****. с адрес на имота: гр. Перник, ул. ****, етаж 1, с площ от
93 кв.м., построен върху поземлен имот с идентификатор ****, при съседи: ****,********,****с
данъчна оценка 13084,20 лв.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче поставя
изисквания за допускане на обезпечението наличието на обстоятелства, свързани с
невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в
които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на
вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се
вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и
интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява.
Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от
основните принципи в административното производство- принципа на съразмерност
по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на
ДОПК. Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на
административния орган на възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по- голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния
акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации,
прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин
се постига целта на закона. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните
органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди,
явно несъизмерими с преследваната цел.
В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка.
Същата за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от
преследваната от закона цел. Изводът, че съществува възможност събирането на
публичните задължения да бъде невъзможно или значително трудно следва да е
мотивиран и обоснован, каквото в случая не е сторено. Постановлението за
налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на изискванията визирани в
чл. 196, ал. 1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в
постановлението следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Необходимостта от налагане на мерките следва да е обоснована от
органа съобразно преследваната от закона цел. В обжалваното постановление
липсват мотиви за налагане на обезпечителната мярка.
Липсата на мотиви относно необходимостта
за налагане на мярката съставлява нарушение на изискването на чл. 195, ал.
2 от ДОПК и лишава
съда от възможност да установи, дали е спазен принципа за сързамерност
съгласно чл. 6 от АПК – дали наложената обезпечителна
мярка е необходима и съразмерна и дали актът е в съответствие с целта
на закона. Това нарушение е особено съществено и същото е основание
постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено, на
това основание, като незаконосъобразно. В обжалваното постановление не са
посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават
необходимост от налагане на обезпечение върху имущество на длъжника.
В настоящият случай съдът намира, че
административният орган не е представил доказателства относно изпълнително
основание. Отделно от това в постановлението за налагане на обезпечителни мерки
само бланкетно е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо вземане, без да са изложени мотиви за това, в какво точно се изразява
това затруднение. Съдът намира, че от процесното решение и потвърденото с него
постановление не става ясно кои точно действия на задължения субект ще доведат
до затруднено събиране на установените и изискуеми публични вземания. Не са
изложени съображения дали обезпечителната мярка е подходяща и дали съответства
на обезпечителната нужда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
Решение № 23/МСИ-959-1/22.08.2023 г. на Директора на дирекция „Местни приходи и
такси“ при Община Перник, с което е потвърдено изцяло Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх. № 23/ММО/3286/10.07.2023 г. на публичен изпълнител
при Община Перник, за налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим
имот ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****. с
адрес на имота: гр. Перник, ул. ****, етаж 1, с площ от 93 кв.м., построен
върху поземлен имот с идентификатор ****, при съседи: ****,********,****с
данъчна оценка 13084,20 лв., следва да се отмени, като на основание чл. 197,
ал. 3 ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна мярка.
Относно разноските:
При този изход на правния спор разноски в
полза на ответника не се дължат, а от страна на жалбоподателя не се претендират разноски
и такива не следва да се присъждат.
Съобразно изложеното и на основание чл. 197, ал.
3 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 23/МСИ-959-1 от 22.08.2023г. на Директора
на дирекция „Местни приходи и такси“ при община Перник и потвърдено с него
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 23/ММО-3286 от
10.07.2023г. издадено от Т.С.- публичен изпълнител при община Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
СЪДИЯ:/п/