Решение по дело №362/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Х. П. Х., чрез адв. В. Ч., против Решение № 1012-26-136-1 от 04.04.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 261-00-3871-3/07.03.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон. Сочи се, че незаконосъобразно било прието наличието на предпоставките по чл. 54б, ал. 3 КСО, за да се отпусне обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок. При изчерпателно изброени хипотези в цитираната разпоредба, било незаконосъобразно избирателното прилагане на националното законодателство, с приоритет пред действащите европейски регламенти. Твърди се още, че административният орган незаконосъобразно кредитирал документ СЕД U 017, който не бил предоставен от жалбоподателя.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение и да се върне административната преписка за ново произнасяне с указания за тълкуването и прилагането на закона, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. З., я оспорва като неоснователна, поради което иска да бъде отхвърлена, като се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Х. П. Х. e подал до Директора на ТП на НОИ – Хасково заявление с вх. № 261-00- 3871/20.11.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), с приложен към него акт за прекратяване на трудовото правоотношение (л. 7 и л. 57-58 по делото), в което е посочил, че е упражнявал трудова дейност в Германия до 09.11.2023 г.

Според представения документ от 09.11.2023 г., с него към същата дата работодателят „Райнинг транспорт“ ООД прекратява без предизвестие трудовото правоотношение с работника Х. П. Х..

Чрез Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС от ТП на НОИ – Хасково е изискана информация по случая, а с Разпореждане № 261-00-3871-1/04.12.2024 г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 54г, ал. 4, т. 1 КСО, във вр. с чл. 54, ал. 1 т. 5 АПК, е спрял производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на жалбоподателя, поради образувано производство по удостоверяване на осигурителни периоди, доходи от осигурена заетост, причина за прекратяване на трудовото правоотношение по законодателството на Германия и удостоверяване на държавата на пребиваване.

По преписката е наличен Структуриран електронен документ (СЕД) U017 (л. 32-34 по делото), издаден от компетентната осигурителна институция на Германия, в който като основание за прекратяване на заетостта на жалбоподателя е посочено „дисциплинарно уволнение“.

С Разпореждане № 261-00-3871-2/05.03.2024 г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 55 АПК, е възобновил производството по заявлението на жалбоподателя.

С Разпореждане № 261-00-3871-3/07.03.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл. 54ж, ал. 1, и чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 КСО, на Х. П. Х. е отпуснато ПОБ, считано от 10.11.2023 г. до 09.03.2024 г., в размер на 18,00 лв. дневно. В мотивите си органът се е позовал на чл. 54б, ал. 3 КСО и е посочил, че последното прекратяване на осигуряването на лицето е от 10.11.2023 г., на основание дисциплинарно уволнение, приравнено на чл. 330 от Кодекса на труда КТ), а минималният дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2023 г. е 18,00 лв.

Разпореждането е получено лично от Х. П. Х. на 15.03.2024 г., а с жалба вх. № 1012-26-136/26.03.2024 г. го е оспорил по административен ред.

С Решение № 1012-26-136-1 от 04.04.2024 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата му. След като е позовал на приложимите в случая разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, както и на представения СЕД U 017, административният орган е приел, че следва да се приложи чл. 54б, ал. 3 КСО и Х. П. Х. следва да получава минималния размер на ПОБ за срок 4 месеца, който съгласно ЗБДОО за 2023 г. е в размер на 18.00 лева на ден.

Жалбата на Х. П. Х. срещу горепосоченото е подадена чрез административния орган на 12.04.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО следва, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, които са предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си.

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява, при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила или той да противоречи на целта на закона.

Според настоящия съдебен състав оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане, са в съответствие с материалния закон.

По делото не се спори, а и от събраните в хода на административното производство писмени доказателства се установява, че жалбоподателят има право на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 КСО, като спорът между страните е концентриран относно определените размер и период на обезщетението. Административният орган ги е определил съобразно чл. 54б, ал. 3 КСО, според който безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 КТ, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че правилно са приети за приложими в случая разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, доколкото Република България е част от ЕС, а жалбоподателят е български гражданин на държава с установен осигурителен стаж и трудова дейност в Германия. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица правилно е изискана информация от компетентната институция на немската държава. Безспорно се установява и че в постъпилия СЕД U017 като основание за прекратяване на заетостта на жалбоподателя е посочено „дисциплинарно уволнение“, което в българското законодателство е уредено в чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Следва да се има предвид, че той представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Действително, същият е оспорен своевременно от пълномощника на жалбоподателя, поради което и по негово искане е открито производство по реда на чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК относно верността на съдържанието му в тази част. Доколкото по делото не са ангажирани необходимите доказателства за оборване на доказателствената му сила, следва да се приеме, че оспорването не е проведено успешно, а оттам и че в тази му част документът е верен или иначе казано, че посоченото основание за прекратяване на заетостта на жалбоподателя „дисциплинарно уволнение“ съответства на действителното фактическо положение. Този извод не може да се опровергае от представения акт за прекратяване на трудовото правоотношение от 09.11.2023 г., тъй като от една страна той има характер на частен диспозитивен документ, а от друга страна няма пречка да съществуват два отделни акта – един за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и втори - за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, както впрочем често се случва в практиката. Освен това в същия е посочено, че с него работодателят прекратява без предизвестие трудовото правоотношение, като основанията за това в българското законодателство са регламентирани в чл. 330 КТ, а и жалбоподателят не сочи, респ. не доказва някакво друго конкретно основание за прекратяване на трудовия му договор, въпреки че носи тежестта за установяването на това обстоятелство.

Следователно, правилно и в съответствие с материалния закон срокът и размерът на обезщетението за безработица на жалбоподателя са определени по реда на чл. 54б, ал. 3 КСО – за минималния период от 4 месеца и за минималната сума от 18,00 лева дневно, като последната съответства на предвидената в чл. 11, т. 1 от Законите за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и за 2024 г.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно, респ. жалбата на Х. П. Х. против него се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и че ответникът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК единствено в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 24 НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. П. Х., адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1012-26-136-1 от 04.04.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 261-00-3871-3/07.03.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Х. П. Х., [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8, чрез адв. В. Ч., да заплати на Националния осигурителен институт със седалище [населено място], сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.