Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….. 2023
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Десети състав,
в публично заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марияна Ширванян
при секретаря Веселка Крумова
като разгледа
докладваното от съдия Ширванян
адм дело № 2584 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК във връзка с чл.
405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на „С. г. х. “****, с адрес на
управление: гр.Варна,
бул.Приморски № 39
представлявано от С.Д.П.,
срещу Предписания 1 и 2, под формата на
принудителни административни мерки, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и
т. 12 от Кодекса
на труда, произтичащи
от Протокол за извършена проверка изх. №
ПР2207402/31.03.2022г. на служители на Дирекция „Инспекция по труда“/ДИТ/ -
Варна.
В жалбата са изложени
съображения за незаконосъобразност на обжалваните предписания, състоящи се в
липса на обосновка с факти и доказателства при съставянето на
Протокола за извършена проверка. Твърди се, че в хода на производството са
допуснати съществени материални нарушения свързани с компетентността на
контролните органи извършили проверката. Иска се отмяна на дадените
задължителни предписание 1 и предписание 2 от Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2207402/31.03.2022г
Ответна страна –
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, изразява в с.д.2847/23.02.2023г.
становище за неоснователност на жалбата.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
при наличието на правен интерес от лице с активна процесуална легитимация в
предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Предмет в настоящото производство е Протокол за
извършена проверка изх. № ПР2207402/31.03.2022г. издаден от служители на
Дирекция „Инспекция по труда“/ДИТ/ - Варна, в т. 1 и 2. Оспореният
административен акт е издаден в предвидената от закона форма от компетентен
орган и е валиден акт, годин за съдебна проверка. Съгласно съдържанието на
протокола:
При извършена
проверка на 31.03.2022г. в „С. г. х.“ ****, с адрес Област Варна, общ. Варна,
гр. Варна, район Одесос, бул.Приморски № 39
представлявано от С.Д.П., с основна дейност „Търговия на дребно в
неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи
изделия", обект магазин, находящ се в гр. Варна, бул. Приморски 39, са
констатирали следните нарушения:
„С. г. х." ЕОД,
в качеството му на работодател при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, считано от 02.01.2022 г. на
лицето Б.Х.М с дата на раждане *** г. на длъжност „продавач-консултант" не
е начислил в разчетно-платежна ведомост обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово
правоотношение. От съдържанието на трудовият договор № 22/26.10.2021 г., административният орган е
констатирал, че договореният между страните срок за предизвестие за
прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни и е 3 /три/ месеца.
Направен е извод, че е налице нарушение на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда
във връзка с чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда и
чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда
При горните
констатации е направен извод, че "С. г. х." ЕАД, в качеството му на
работодател при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда считано от 02.01.2022 г. на лицето Б.Х.М на длъжността
продавач-консултант не е изплатил обезщетение в рамките на брутното трудово
възнаграждение за срока но предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, като съгласно № 22/26.10.2021 г.
срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор еднакъв за двете
страни и с 3 три месеца, което с нарушил чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 228, ал. 3 от Кодекса на
труда.
При изложената
фактическа обстановка, за предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения, контролните органи на основание чл. 404 ал. 1, т. 1 и т. 12 от
Кодекса на труда са дали на работодателя следните предписания:
С. г. х." ЕОД, в
качеството му на работодател да начисли в разчетно- платежна ведомост на лицето
Б.Х.М на длъжност продавач- консултант обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието съгласно трудов договор
№22/26.10.2021 г. - 3 /три/ месеца, поради прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, съгласно
чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 128, т. 1 от Кодекса на
труда и чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда. Със срок за изпълнение: 20.04.2022
"С. г. х."
ЕОД, в качеството му на работодател да изплати на лицето Б.Х.М на длъжност
„продавач-консултант" обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - съгласно трудов договор №
22/26.10.2021 г. - 3 /три/ месеца, поради прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, съгласно
чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 128, т. 2 от Кодекса на
труда и чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда. Със срок за изпълнение: 20.04.2022
Предмет на настоящия
съдебен контрол са издадените на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от
Кодекса на труда задължителни предписания от органи по контрол за прилагане и
спазване на трудовото законодателство. Посочените норми предоставят
компетентност за контролните органи на инспекцията по труда, с цел
предотвратяване н преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици, да прилагат принудителни административни
мерки даване на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство и даване на задължителни предписания
на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.
Именно във връзка с дадените от закона правомощия е извършена проверката за
спазването на трудовото законодателство.
Жалбоподателят не
сочи и не представя доказателства във връзка с оспорването нито в жалбата нито
да приключването на съдебното дирене. Не оспорва констатациите на
административния орган в протокола от проверката, а изразява несъгласие с правните
му изводи за дължимост на обезщетението. Предвид липсата на спор по фактите, а
и установяването им от събраните доказателства, съдът ги възприема, както са
установени от административния орган в оспорения административен акт.
Спорът е правен и се
свежда до следното – при прекратяването на безсрочен трудов договор, без
предизвестие от работника по причина неизплатено трудово възнаграждение, работодателят
дължи ли му обезщетение за срока на предизвестието?
За да отговори на
поставеният въпрос съдът съобрази относимите разпоредби от КТ.
Според чл.128 т. 2 от
Кодекса на труда Работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа в законоустановени срокове.
Според чл. 221, ал.1
от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - 3 /три/ месеца.
Според чл. 228, ал. 3
от Кодекса на труда „Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.“
Анализът на
цитираните разпоредби налага извод, че обезщетението се дължи ex
lege (по силата на закона), а не на договорка между страните.
Не е дадена възможност на работодателя да извърши преценка дали да заплати
обезщетението. При наличието на предпоставката „прекратяване на трудовия
договор без предизвестие от работника на предпоставката неизплащане на
трудовото възнаграждение в срос“ възниква задължението на работодателя за
начисляването и заплащането на обезщетението по
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Издадената от "С.
г. х." ЕОД Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение №001/04.01.2022. е съставена на основание чл.327,
ал.1, т.2 от Кодекса на труда. В качеството си на работодател
"С. г. х." ЕОД не оспорва факта на основанието прекратяване на
трудовия договор от страна на Б.Х.М без предизвестие. Предвид цитираното
по-горе императивно правило на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяването на
трудовият договор от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието - 3 /три/ месеца. Срока на предизвестието се
определя на три месеца, предвид договореният срок в трудов договор №
22/26.10.2021 г., а именно „за неопределен срок“
Предвид
обстоятелството, че нито в хода на административното производство, нито в хода
на съдебното производство, жалбоподателят въпреки въведените твърдения за
различно основание за прекратяването на трудовото правоотношение от работника (
намирането на друга работа) не е представил доказателства относно
основателността им, т.е. че работникът е напуснал на това основание, а не на
посоченото в молбата му и в заповедта за прекратяването на трудовото му
правоотношение. Не са представени и изискуемите за доказване на заплащането на
обезщетението документи - не е налице разчетно-платежна ведомост, за реално
изплатено обезщетение по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради което са правилни
изводите на административния орган, че последното е дължимо на работника по
силата на чл. 221 вр. чл. 327, ал. 1, т.
2 КТ.
Мотивиран от горното
при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен
акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Предвид липсата на
своевременно направено искане за присъждане на разноски от страните, съдът не
обсъжда такива.
Така мотивиран,
съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалбата на "С. г. х."
****, с адрес на управление: гр. Варна , бул.Приморски № 39
представлявано от С.Д.П. срещу Предписания за отстраняване на констатирани нарушения,
дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Кодекса на
труда, обективирани под формата на принудителни административни мерки 1 и
2 от Протокол за извършена проверка изх.
№ ПР2207402/31.03.2022г., съставен от служители в Дирекция
"Инспекция по труда" – Варна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: